Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 05.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на втори юни
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 87/20208 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от К.В.А., чрез адв. М. от САК, срещу наказателно постановление № 19-1204-002529/17.09.2019
г., издадено от началник на ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, с което на К.В.А.,
ЕГН **********, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП са наложени
наказания "Глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
В
жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, като се
твърди, че МПС е било повредено (опасност от прегряване на двигателя), което
налагало същото да се движи със скорост под 50 км/ч. и в аварийната лента.
В
съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М.,
която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Като
подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен
контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
Срещу
жалбоподателя е съставен АУАН за това, че на 20.08.2019 г. в 17,41ч. на АМ-
Тракия, 54 км, жалбоподателят управлява товарен автомобил МАН 26.240 с рег.
№СА6334НК, с посока на движение гр. София в лентата за принудително спиране без
основателна причина, с което е нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Въз
основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено атакуваното НП, с което на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП са наложени наказания
"Глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
По
делото са представени тахографски лист, протокол от контролна проверка и
разчитане на тахографски лист, издадени от „Тахографи БГ“ ЕООД, от които се
установява, че непосредствено преди проверката МПС няколкократно е намалявало
скоростта и е било в престой, като скоростта е била в рамките на 15-55 км/ч..
От
показанията на св. Виктор В. /син на жалбоподателя/ се установява, че същият е
бил на пасажерската седалка по време на процесния случай, че е имало проблем с
двигателя на камиона, който е прегрявал и това е налагало принудително спиране
с цел охлаждане. Установява се също така, че поради този проблем не е било
възможно движението с по-висока скорост, поради което МПС се е движило в
аварийната лента в търсене на първата възможност за напускане на магистралата.
Установява се, че шофьорът на МПС (бащата на свидетеля) е обяснил на служителя
на сектор „Пътна полиция“, че причината да се движат в аварийната лента е
именно проблемът с двигателя, но последният не пожелал да чуе подробности.
От
показанията на актосъставителя- св. А., се установява, че МПС се е движило в
аварийната лента, поради което било спряно. Водачът обяснил, че причината за
това е, че има проблем с двигателя, но актосъставителят заявил, че не е
техническо лице и съставил процесният АУАН. Съдът не кредитира показанията на
св. А. в частта, в която заявява, че жалбоподателят е бил сам в автомобила,
като съдът намира, че това се дължи на липсата на достатъчно детайлен спомен за
случилото се /вкл. и за марка, модел и цвят на МПС/ поради изминалия период от
време и обстоятелството, че свидетеля с оглед службата си извършва множество
сходни по характер проверки.
Свидетелят
по акта- св. Т., заявява, че не си спомня конкретната проверка. При предявяване
на АУАН заявява, че подписът срещу свидетел е негов и поддържа изцяло изложената
фактическа обстановка.
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
На първо място съгласно чл. 58, т. 3 от ЗДВП при
движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и
при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.
Следователно е налице изключение от забраната за движение в лентата за
принудително спиране, а именно- при повреда на пътното превозно средство, както
и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. При
ангажиране на административна отговорност спрямо лице водач на пътно превозно
средство за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДВП не следва да е налице никое от
тези изрично предвидени от законодателя изключения и липсата на тези изключения
следва да се посочи изрично в АУАН и НП.
В
случая описанието на нарушението в АУАН и в НП в тази част- „движи се в лентата
за принудително спиране без основателна причина“, представлява твърде общо и
недостатъчно излагане на обстоятелствата на конкретното нарушение по чл. 58, т.
3 от ЗДВП. При описание на нарушението не са посочени обстоятелства за
наличието или липса на повреда на пътното превозно средство, както и на
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, както
изисква разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП. Не е посочена липсата на
изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДВП, като това представлява неизпълнение на задължението по чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН и на това по чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Неизпълнението на тези
задължения в хода на едно административно производство съставлява съществено
процесуално нарушение, което засяга правото на защита, поради което атакуваното
НП следва да бъде отменено.
На второ място дори да се приеме, че при
реализиране на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, то съдът намира, че в случая не
е доказана липсата на едно от изключенията, предвидени в чл. 58, т. 3 от ЗДвП,
а именно - повреда на пътното превозно средство. От събраните гласни доказателства
/вкл. и тези на актосъставителя/ липсата на повреда на МПС не се установява по
безспорен начин. Актосъставителят заявява, че непосредствено след спиране на
МПС водачът му е съобщил за повреда на двигателя, но актосъставителят съставил
АУАН, тъй като не бил „техническо лице“. От друга страна от представените от
жалбоподателя писмени доказателства и от показанията на св. В. се установява,
че действително е имало повреда на двигателя на МПС- прегряване, наложило
многократно спиране и непозволяващо движение с висока скорост, като целта е
било излизане от магистралата в първия възможен момент. При тези обстоятелства
следва да се приеме, че са налице обективни причини жалбоподателят да навлезе в
аварийната пътна лента- поради повреда на МПС. Следователно в случая са били
налице обстоятелства, при които законът е допускал движение или спиране в
лентата за принудително спиране, поради което неправилно жалбоподателят е бил
санкциониран, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По
разноските. Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен
договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, а от насрещната страна е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение (л. 3 от делото). Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000
лв., възнаграждението е 100 лв. От представеният договор за правна помощ и
съдействие се вижда, че уговореното и платено възнаграждение е в размер на 400
лв.. Минималният размер на адвокатските възнаграждения е нормативно определен
като долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение
за оказаната от тях правна помощ.. Съдът като съобрази фактическата и правната
сложност на делото и обема на извършената от процесуалния представител на
жалбоподателя работа по същото, намира, че размерът на възнаграждението следва
да бъде намален до 200лв. Тези разноски следва да бъдат в тежест на
юридическото лице, в чиято структура е административният орган издал процесното
наказателно постановление – в тежест на ОДМВР София /по аргумент от чл. 37, ал.
2 от ЗМВР/, доколкото и Сектор „Пътна полиция" гр. София не е
самостоятелно юридическо лице. ОДМВР София не е страна по делото, но
присъждането й на разноските по делото се следва от Закона – в съответствие с
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК вр. §. 1, т. 6 от ДР на АПК.
Воден
от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-1204-002529/17.09.2019 г., издадено от началник на ОДМВР София, сектор
„Пътна полиция“, с което на К.В.А., ЕГН **********, на основание чл. 178ж, ал.
1, пр. 1 от ЗДвП са наложени наказания "Глоба" в размер на 1000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.
58, т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ,ал. 3 от ЗАНН
ОДМВР София да заплати на К.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 200 лева, представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението до страните
за неговото изготвяне на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава X. от
АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: