РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Златоград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20215420100007 по описа за 2021 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Ч.Ч.“ ЕООД, уточнена с
молба вх. № 606804/26.08.2020 г. по описа на РС-С., срещу А. П. А. и А. Л. К.
Ищецът твърди, че на 20.02.2013 г., между него и ЕТ „А.А.", бил сключен
договор за дистрибуция със солидарен длъжник ответника А. П. А. Ищцовото
дружество предоставило на ЕТ „А.А." и солидарния длъжник А. П. А., в
качеството им на дистрибутор 320 бр. фризери. Договорът за дистрибуция
бил едностранно прекратен от страна на „Ч.Ч."ЕООД с нотариална покана от
01.10.2016 г., поради което и на осн. чл. 27 от договора, следвало получените
фризери да бъдат върнати на ищеца. Въпреки отправените покани за
доброволно изпълнение отв. А. П. А. като търговец и физическо лице не
възстановил фризерите, поради което с арбитражно решение от 09.07.2018г.
по арб. дело № 6/ 2017г. на Арбитражен съд С. при БСК, А. П. А. в качеството
му на ЕТ "А.А."’ и като физическо лице е осъден да заплати на ищеца сумата
от 192 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.06.2017 г.
до окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 10 790
лева. Сочи се още, че с Разпореждане № 982/24.11.2018 г., по ч.т.д. № 99/
2018 г. по описа на Окръжен съд-С. бил издаден изпълнителен лист за
посоченото вземане, въз основа на който било образувано изп.дело №
286/2019 г. по описа на ЧСИ С.Д., с peг. № 917 г., с район на действие -
Окръжен съд-С. Излагат се съображения, че след образуване на арб. дело №
6/ 2017г. на 06.06.2017г., отв. А. П. А. се разпоредил с всички притежавани от
него недвижими имоти, като ги прехвърлил чрез покупко-продажба на трети
лица. Твърди, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот с № 67, том
1
2, рег. № 2834, дело № 168/2017 г., по пописа на нотариус М.К., с № 166 на
НК, с район на действие РС-С., отв. А. П. А. е прехвърлил правото на
собственост в полза на отв. А. Л. К. по отношение на 1/2 ид.ч. от следните
недвижими имоти, придобити в режим па СИО:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67653.220.47 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град С., ЕКАТТЕ 67653, община С., обл.
С., одобрени със Заповед №РД - 18-14/10.05.2005г. на Изпълнителния
директор на АГКК - град С., с адрес на имота: местност Р., площ 1140 кв.м.,
трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - ливада, категория на земята при неполивни условия: десета,
съседи: поземлени имоти 67653.220.48, 67653.220.60, 67653.220.43,
67653.220.45, 67653.220.46 и 67653.545.11.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67653.300.953 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град С., ЕКАТТЕ 67653, община С., обл.
С., одобрени със Заповед №РД - 18-14/10.05.2005г. на Изпълнителния
директор на АГКК - град С., с адрес на имота: град С., п.к 4700, местност „Ч.”,
площ 8812 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин
на трайно ползване: друг вид ливада, категория на земята при неполивни
условия: десета, съседи: поземлени имоти 67653.301.909, 67653.300.955,
67653.300.954, 67653.862.17, 67653.301.71, 67653.300.952 и 67653.300.957.
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67653.862.18 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град С., ЕКАТТЕ 67653, община С., обл.
С., одобрени със Заповед №РД - 18-14/10.05.2005г. на Изпълнителния
директор на АГКК - град С., с адрес на имота: град С., п.к 4700. местност
„К.”, площ 12003 кв.м., трайно предназначение на територията - горска, начин
на трайно ползване: иглолистна гора, съседи: поземлени имоти
67653.301.885, 67653.300.942, 67653.862.19, 67653.300.944, 67653.300.945,
67653.300.946, 67653.300.947 и 67653.862.17.
Индивидуализирани по-горе имоти са продадени за сумата в общ размер
на 3 800 лева.
Предвид горното ищецът счита, че с описаните разпоредителни действия,
отв. А. П. А. е намалил размера на своето имущество, с което би осуетил
и/или затруднил реализирането на правата му в качеството на кредитор.
Излагат се съображения, че длъжникът (отв. А.) е бил наясно, че със
сключване на цитираните сделки ще възпрепятства удовлетворяването на своя
кредитор, доколкото същите са извършени след възникване на вземането му
по облигационната сделка. Сочи се още, че приобретателя на имотите – отв.
А. Л. К., също е бил недобросъвестен и е знаел за увреждането, доколкото от
една страна не е заплатил посочената в НА продажна цена, а от друга страна е
участвал в управлението на „Д.С.“ ЕАД, което дружество е едноличен
собственик на „А.“ ЕООД, с управител съпругата на ищеца.Сочи още, че
ответникът А. Л. К. е в роднински връзки с Ю.К., която е сестра на съпругата
на ищеца А. П. А.
При тези твърдения, ищецът моли за постановяване на решение с което
цитираните сделки да бъдат обявени за относително недействителни спрямо
него, до размера на 1/2 ид.ч.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв. А.
2
П. А., с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Сочи се
като безспорно обстоятелството, че ищецът има качеството кредитор
съобразно ИЛ, издаден по ч.т.д. № 99/2018 г. по описа на ОС-С., въз основа на
който е образувано изп.д. № 286/2019 г. по описа на ЧСИ С.Д. Независимо от
това, ответникът намира иска за неоснователен, по съображения, че както към
момента на сключване на атакуваната сделка – 21.09.2017 г., така и към
настоящия момент притежава друго имущество, многократно надхвърлящо
размера на задължението му към ищеца за което изллага подробни
съображения. Предвид това, отв. А. счита, че процесните разпоредителни
сделки не могат да се квалифицират като увреждащо действие по смисъла на
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски за производството.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника А. Л. К., с който оспорва изцяло исковата молба. Излагат се
съображения, че не е налице знание от негова страна за увреждащия характер
на сделката., като сочи доказателства за реално заплащане на продажната
цена в размер на сумата от 3800 лв. изцяло и в брой. Сочи още, че
родствената му връзка по сватовство с продавача по сделката, не пресумира
знание за увреждане, доколкото съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, такова се
предполага, ако третото лице, с което е договарял длъжника е негов съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, какъвто настоящият случай не е.
Твърди, че действително бил изпълнителен директор (а към момента член на
съвета на директорите) на „Д.С.“ ЕАД, но е вписан като такъв няколко месеца
след процесната продажба – на 22.01.2018 г., а придобиването на дяловете на
„А.“ ЕООД е станало през м.юли 2018 г., т.е. почти две години след
процесната продажба. По тези съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен. Претендира разноски за
производството.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на
относителна недействителност спрямо ищеца „Ч. Ч.“ ЕООД, по отношение на
1/2 ид.ч. на договор за покупко-продажба, обективиран в НА за продажба на
недвижим имот с № 67, том 2, рег. № 2834, дело № 168/2017 г., по пописа на
нотариус М. К., с № 166 на НК, с район на действие РС-С., сключен между А.
П. А. и С. З. А., от една страна, в качеството им на продавачи и А. Л. К., от
друга страна, в качеството му на купувач, с който е прехвърлено правото на
собственост върху следните имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67653.220.47 по КК и КР на гр.
С., одобрени със Заповед №РД - 18-14/10.05.2005г. на Изпълнителния
директор на АГКК - град С., с адрес на имота: местност „Р.“, с площ от 1140
кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - ливада, категория на земята при неполивни условия: десета,
съседи: поземлени имоти 67653.220.48, 67653.220.60, 67653.220.43,
67653.220.45, 67653.220.46 и 67653.545.11.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67653.300.953 по КК и КР на
гр. С., одобрени със Заповед №РД - 18-14/10.05.2005г. на Изпълнителния
3
директор на АГКК - град С., с адрес на имота: град С., местност „Ч.”, с площ
от 8812 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване: друг вид ливада, категория на земята при неполивни
условия: десета, съседи: поземлени имоти 67653.301.909, 67653.300.955,
67653.300.954, 67653.862.17, 67653.301.71, 67653.300.952 и 67653.300.957.
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67653.862.18 по КК и КР на гр.
С., одобрени със Заповед №РД - 18-14/10.05.2005г. на Изпълнителния
директор на АГКК - град С., с адрес на имота: град С., местност „К.”, с площ
от 12003 кв.м., трайно предназначение на територията - горска, начин на
трайно ползване: иглолистна гора, съседи: поземлени имоти 67653.301.885,
67653.300.942, 67653.862.19, 67653.300.944, 67653.300.945, 67653.300.946,
67653.300.947 и 67653.862.17.
За основателността на предявения иск, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че притежава качеството на кредитор
спрямо първия ответник; 2. ответникът да е извършил т.нар. увреждащо
действие, като се е разпоредил с процесните недвижими имоти и 3.
длъжникът и лицето с което е договарял да са знаели за увреждането.
С изготвения по делото проект за доклад, обективиран в Определение
№ 24/29.01.2021 г., обявен за окончателен, без възражения от страните, съдът
на основание чл. 146, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти:
Ищецът има качество на кредитор спрямо отв. А. П. А., съобразно
арбитражно решение от 09.07.2018г. по арб. дело № 6/ 2017г. на Арбитражен
съд С. при БСК, за което е издаден ИЛ по ч.т.д. № 99/2018 г. по описа на ОС-
С., въз основа на който е образувано изп.д. № 286/2019 г. на ЧСИ С. Д.; 2. По
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА за продажба на
недвижим имот с № 67, том 2, рег. № 2834, дело № 168/2017 г., по пописа на
нотариус М.К., с № * на НК, с район на действие РС-С., сключен между А. П.
А. и С. З. А., от една страна, в качеството им на продавачи и А. Л. К., от друга
страна, в качеството му на купувач, е прехвърлено правото на собственост
върху описаните в исковата молба имоти; 3. Към момента на сключване на
оспорената сделка, отв. А. Л. К. се е намирал в граждански брак с Ю.З.К.,
която е сестра на С. З. А. – съпруга на ответника А. П. А..
За да притежава качеството кредитор, за ищеца е достатъчно да твърди
факти, които обосновават наличие на възникнало и неудовлетворено вземане
спрямо ответника, без да е необходимо доказване на основателността на
вземането (Решение № 354 от 23.04.2009 г., по гр. д. № 64/2008 г., III г. о. на
ВКС; Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о. на
ВКС, и др.). В настоящия случай качеството на ищеца, като кредитор на
ответника се установява категорично, съобразно наличието на посочените по-
горе безспорни обстоятелства, поради което е налице първият елемент от
фактическия състав на предявения иск.
На следващо място ищецът следва да докаже наличието на конкретно
действие, за което твърди, че е увреждащо и чиято относителна
недействителност иска да бъде обявена. С процесния договор за покупко-
продажба безспорно се установява, разпореждане с длъжниково имущество е
полза на втория ответник. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава
от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
4
удовлетворението на кредитора. Атакуваната прехвърлителна сделка е
увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото
имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора, без значение дали
последният разполага с друго имущество от което кредиторът би могъл да се
удовлетвори (Решение № 149 от 12.11.2013 г., по т. д. № 422/2012 г., I т. о. на
ВКС, Решение № 45 от 01.06.2011 г., по гр.д. № 450/2010 г., III гр. о. на ВКС
и др.). Следователно установява се и вторият елемент, необходимо за
основателността на предявения иск.
Относно знанието за увреждане.
Несъмнено към момента на извършване на разпоредителните действия
на 21.09.2017 г., с НА № 67, том 2, рег. № 2834, дело № 168/2017 г., по пописа
на нотариус М. К., ответникът А. П. А., е знаел за увреждането, доколкото
производството по арб. дело № 6/2017г. на Арбитражен съд С. при БСК,
срещу него в качеството му на ЕТ "А.А." е започнало на 06.06.2017 г., като
дългът му е възникнал в предходен момент - с едностранното прекратяване
на договора за дистрибуция от страна на „Ч.Ч." ЕООД с нотариална покана от
01.10.2016 г. Законът изисква знание, а не намерение, умисъл за увреда на
кредитора. Съгласно константната практика на ВКС, щом длъжникът знае за
съществуването на своето задължение и въпреки това се разпореди със свое
имущество, неговото знание за увреждане интересите на кредиторите винаги
се презюмира (в този смисъл Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3396/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
754/2009 г., IV г. о., ГК и др.)
Материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД -
"знание за увреждането" у ответника-приобретател по атакувания с иска по
чл. 135 от ЗЗД възмезден вещно-прехвърлителен договор ("лицето, с което
длъжникът е договарял"), има субективен характер и е в тежест на доказване
за ищеца. Именно предвид субективния характер, ищецът, който следва да
проведе пълно главно доказване на тази материалноправна предпоставка,
много рядко разполага с преки доказателства за обстоятелството, дали
ответникът-приобретател по възмездния вещно-прехвърлителен договор е
знаел за увреждането на ищеца. В тази връзка, пълното доказване може да
бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.
Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те
установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите,
служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените
доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други
косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт (така
Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС).
В практиката на ВКС са изведени примерни обстоятелства, които
преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни индициращи
обстоятелства, установени по делото биха могли да установят знанието на
ответника-приобретател за увреждащия характер на атакуваната сделка по
иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Такива биха могли да бъдат: ответникът-
приобретател не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не е декларирал
същия на свое име пред данъчните власти, придобил го е на изключително
занижена цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от
5
ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена, ответникът-
прехвърлител (и длъжник на ищеца) продължава да живее или да ползва по
друг начин прехвърления имот и/или не е получил цената за него и/или за
другите прехвърлени на същия приобретател-ответник имоти, двамата
ответници са близки приятели или между тях има трайни търговски или други
подобни отношения, те са уговорили обратно изкупуване на имота и пр.
Преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са
достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, в случая -
знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, съдът следва да
извършва по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки
отделен случай, съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК - Решение № 61 от 1.03.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о., ГК.
От приобщените по делото извлечения от ТР към АВп. се установява,
че към момента, съпругата на ответника А. – С. З. А. е управител на „А.“
ЕООД (а към момента на сключване на атакуваната сделка това е бил
ответникът А.А.), което дружество е с едноличен собственик на капитала –
„Д.С.“ ЕАД. Ответникът-приобретател на процесните имоти от своя страна е
член на съвета на директорите на посоченото акционерно дружество с дата на
обявяване в ТР на новото обстоятелство – 22.01.2018 г. Ответниците
възразяват, че установената между тях връзка е възникнала няколко месеца
след сключване на атакуваната сделка (21.09.2017 г.), поради което не следва
това обстоятелство да бъде ценено от съда. Така въведеното възражение се
опровергава от представения по делото протокол от заседание на общо
събрание на акционерите на „Д.С.“ ЕАД, проведено на 14.09.2017 г. Видно от
съдържанието на същия, акционерите са взели решение за избор на нов съвет
на директорите на посочената дата – 14.09.2017 г., в чийто състав се включва
и ответникът-приобретател А. Л. К. Вписването на взетото решение, което
оповестява публично (за всички правни субекти) промяната в персоналния
състав на управителния орган на дружеството е извършено на 22.01.2018 г., но
това обстоятелство не оказва значение върху факта на познанството между
ответниците и съществуващите между тях отношения – същите представляват
„свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 3 и т. 7 от ДР на ТЗ. Нещо повече, не е
спорно по делото (отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните), че към момента на сключване на оспорената
сделка, отв. А. Л. К. се е намирал в граждански брак с Ю.З. К., която е сестра
на С. З. А. – съпруга на ответника А. П. А., т.е. ответниците – продавач и
купувач, са съпрузи на две сестри и следователно се явяват свързани лица и
на осн. чл. на § 1, т. 1 от ДР на ТЗ, като роднини по сватовство от втора
степен. Както е прието в Решение № 64 от 7.05.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2549/2020 г., IV г.о., ГК - по иск по чл. 135 ЗЗД на кредитор, предявен в
общото исково производство, доказването на подобни отношения, поради
които длъжникът и третото лице са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на
ТЗ или на други закони, използващи понятието (напр. ДОПК, КСО, ЗКПО,
ЗПФИ и т. нат.), са част от системата на косвени доказателства, които
обсъдени в тяхната взаимна връзка са необходими за логичния и еднозначен
извод, че третото лице е знаело за увреждането към възмездното действие на
длъжника.
На следващо място, от представеното по делото Удостоверение с изх. №
6
УД001114/09.06.2021 г., издадено от Община С., се установява, че ответникът
К. не е декларирал процесните имоти като свое недвижимо имущество. От
приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че пазарната стойност
на процесните имоти, към момента на сключване на атакуваната сделка
възлиза на сумата от 11 910 лв., която надвишава трикратно цената по
атакуваната сделка, изповядана на очевидно занижена стойност. Този извод
не се разколебава от представените по делото разпечатки на статии от
електронни издания, които информират за болест по горите, разпространена
на територията на област С., доколкото същите не установяват това
обстоятелство конкретно за единия от процесните имоти – иглолистна гора.
При така събраните доказателства, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът достигна до несъмнен извод за наличие на субективната
предпоставка – знание за увреждане и по отношение на ответника-
приобретател. Веригата от косвени доказателства събрани по делото,
установяват еднопосочно наличието на третия елемент от фактическия състав
на предявения иск. Този извод на съда не се разколебава от събраните в хода
на производството гласни доказателства, посредством разпита на св. Б.Б.,
който сочи, че отв. А. му предложил да закупи гора с площ около 10-12 дка, в
местността „К.“ на цена от 7000 лв., а впоследствие намалил цената на 5000
лв. Стойността на атакуваната сделка е значително по-ниска от посочената от
свидетеля и възлиза на 3 800 лв., като в същата освен иглолистната гора с
площ от 12003 кв.м. са включени и два поземлени имота от по 1140 кв.м. и
8812 кв.м. В тази връзка съдът не приема, че посочените от св. Б. „малки
имоти“ (земеделски), които отв. А. искал да „изчисти“ и предложил да му
даде като „бонус“ към гората, са именно процесните, доколкото ливада от
почти 9 дка, по никакъв начин не може да се определи като малък имот
(независимо от субективните възприятия на лицата).
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.
135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност спрямо ищеца „Ч.Ч.“
ЕООД, по отношение на 1/2 ид.ч. на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот с № 67, том 2,
рег. № 2834, дело № 168/2017 г., по пописа на нотариус М.К., с № * на НК, с
район на действие РС-Смолян, сключен между А. П. А. и С. З. А., от една
страна, в качеството им на продавачи и А. Л. К., от друга страна, в качеството
му на купувач, с който е прехвърлено правото на собственост върху
описаните в него имоти следва да бъде уважен като основателен. В тази
връзка съдът, съобрази задължителните указания дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г.,
ОСГТК, съгласно които: за личен дълг на единия съпруг разпоредителната
сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се
обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за идеална
част от имота, така както е предявен и настоящия иск.
По разноските.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски възниква единствено за ищеца. Такива се претендират и доказват в
размер на сумата от 2 700 лв., от които: 900 лв. – д.т., 300 лв. –
възнаграждение за СТЕ и 1500 лв. – адв. възнаграждение, съобразно ДПЗС от
31.05.2021 г. на л. 135 от делото, поради което следва да бъдат възложени в
7
тежест на ответниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за относително
недействителен спрямо ищеца „Ч.Ч.“ ЕООД с ЕИК ****, договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим
имот с № 67, том 2, рег. № 2834, дело № 168/2017 г., по пописа на нотариус
М. К., с №* на НК, с район на действие РС-С., сключен между А. П. А. и С.
З. А., от една страна, в качеството им на продавачи и А. Л. К. с ЕГН
**********, от друга страна, в качеството му на купувач, с който е
прехвърлено правото на собственост по отношение на ½ ид.част от страна
на АС. П. АС. с ЕГН ********** върху следните имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67653.220.47 по КК и КР на
гр. С., одобрени със Заповед №РД - 18-14/10.05.2005г. на Изпълнителния
директор на АГКК - град С., с адрес на имота: местност „Р.“, с площ от 1140
кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - ливада, категория на земята при неполивни условия: десета,
съседи: поземлени имоти 67653.220.48, 67653.220.60, 67653.220.43,
67653.220.45, 67653.220.46 и 67653.545.11.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67653.300.953 по КК и КР на
гр. С., одобрени със Заповед №РД - 18-14/10.05.2005г. на Изпълнителния
директор на АГКК - град С., с адрес на имота: град С., местност „Ч.”, с площ
от 8812 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване: друг вид ливада, категория на земята при неполивни
условия: десета, съседи: поземлени имоти 67653.301.909, 67653.300.955,
67653.300.954, 67653.862.17, 67653.301.71, 67653.300.952 и 67653.300.957.
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67653.862.18 по КК и КР на
гр. С., одобрени със Заповед №РД - 18-14/10.05.2005г. на Изпълнителния
директор на АГКК - град С., с адрес на имота: град С., местност „К.”, с площ
от 12003 кв.м., трайно предназначение на територията - горска, начин на
трайно ползване: иглолистна гора, съседи: поземлени имоти 67653.301.885,
67653.300.942, 67653.862.19, 67653.300.944, 67653.300.945, 67653.300.946,
67653.300.947 и 67653.862.17.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК А. П. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., обл. С., ул. „Т.“ № 72 и А. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„Т.“ № *, да заплатят на „Ч.Ч.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление адрес: **********, ул. „Г. Б.“ № *сумата в общ размер от 2 700
лева (две хиляди и седемстотин лева) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _____________В.Д.__________
8