№ 367
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20235330200933 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-3389-000005/31.01.2023
г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 06
ПЛОВДИВ, с което на И. М. Г. е наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по
чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се
сочи, че:
-в НП не били надлежно описани всички съставомерни белези на
административния състав по чл. 140 ЗДвП;
-НП било издадено в хипотезата на чл. 36 ЗАНН, без съставяне на
АУАН, което накърнявало правото на защита на наказания субект;
-липсвала субективна страна на извършеното административно
нарушение, доколкото деецът не знаел за служебното прекратяване на
регистрацията, поради неизпълнение от органите на МВР на задължението
им да уведомят собственика за това обстоятелство.
1
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В НП е приета следната фактическа обстановка: На 11.11.2022г., в
23:15ч.. по път отворен за обществено ползване в гр. Пловдив, на
кръстовище на ул. "Крайна” зад №7 , И. М. Г., ЕГН:********** от
гр.Пловдив е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
"АУДИ А4” с рег.№ *******, чужда собственост, което не е регистрирано
по надлежния ред съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни
средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. На 04.10.2022г. регистрацията
на лекия автомобил е била прекратена служебно с отбелязване в
автоматизираната информационна система на основание чл.143,ал.10 от
ЗДВП.
По случая е извършена проверка по образувана преписка ЗМ №
534/2022г. по описа на 06 РУ при ОДМВР- ПЛОВДИВ и прокурорска преписка
№ 13084/2022г.
Наказателното постановление се издава на основание чл.36.ал.2 от
ЗАНН във връзка с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 09.01.2023г. на прокурор П. П. - прокурор в РП - гр.Пловдив
по преписка ЗМ № 534/2022г. по описа на 06 РУ при ОДМВР- Пловдив и
прокурорска преписка № 13084/2022г. Препис от постановлението е
изпратено в 06 РУ на ОДМВР-Пловдив за реализиране на административно
2
наказателна отговорност за осъществения състав на административно
нарушение по ЗДВП от И. М. Г..
Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се
установява по несъмнен начин от писмените материали по приложените в
цялост административна и прокурорска преписка.
За възможността при НП, издадено на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН да
се използват в процеса на доказване всички материали по прокурорската
преписка- Решение №1796/19.10.2022г. на Административен съд – Пловдив,
ХХVI касационен състав, КАНД № 1462 по описа на съда за 2022 г., Решение
№ 1766/ 18 октомври 2022 година на Административен съд - Пловдив, ХІХ
състав, к. а. н. дело № 1769 по описа за 2022 год.
Не е спорно по делото, а и се установява от писмените материали по
приложената прокурорска преписка, че:
- собственикът на автомобила К. Н. А. не е била уведомена по реда
на чл. 143, ал.10 ЗДвП от органите на МВР за служебно прекратената на
04.10.2022г. регистрация на автомобила й;
-процесният автомобил се намирал във владение и ползване на
жалбоподателя, при което е установено управление от него по пътищата
отворени за обществено ползване.
Единственият спорен въпрос при така установените безспорни факти е
дали деянието е съставомерно от субективна страна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Според чл. 140, ал.1 ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.“
Надлежния ред за регистрация на МПС е уреден в Наредба I-45 от
24.03.2000г.за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация
на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която за
разлика от многобройни други случаи изрично е посочена в НП.
3
Съгласно чл. 143, ал.10 ЗДвП: „ Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство
се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка
от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите“
Същата регламентация е възпроизведена и в чл. 18б, ал.1, т.8 от
Наредбата. Съгласно чл. 18б, ал.2 от Наредбата за прекратяването на
регистрацията по чл. 143, ал.10 ЗДвП, вр. чл. 18б, ал.1, т.8 ЗДвП се
уведомява вписания собственик на МПС.
От изричната редакция на чл. 143, ал.10 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 2 от
Наредбата следва, че противно на твърденията на жалбоподателя,
уведомлението до собственика не е част от фактическия състав на
служебното прекратяване на регистрацията.
Тя настъпва служебно, по силата на закона след уведомяване на
органите на МВР, че даден автомобил е без сключена задължителна
застраховка ГО по реда на чл. 574 от КЗ.
Уведомлението до собственика представлява факт, последващ
настъпването на служебната дерегистрация, като предназначението му е
вече реализираната служебна дерегистрация да бъде сведена до знанието
на собственика на МПС, като функционалната обусловеност на това
уведомление е да предостави възможност на собственика да предприеме
действията, съставляващи фактическия състав на служебното възобновяване
на служебно прекратената регистрация чрез представяне на доказателства за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Във всеки случай, обстоятелството дали е изпратено или не
уведомление до собственика е ирелевантно към реализиране на
фактическия състав на служебното прекратяване на регистрацията, като
факта че дерегистрацията е достигнала до знанието на собственика подлежи
на доказване (в случай, че е релевантно за отговорността му) с всички
доказателствени средства (по аргумент от чл. 14 и чл. 107 НПК).
4
От приложената по преписката справка за регистрация е видно, че
досежно процесния автомобил от Гаранционен фонд е изпратено до Сектор
пътна полиция уведомление № 11567/09.09.2022г., в резултат от което
считано от 04.10.2022г. регистрацията на автомобила е служебно
прекратена.
Автомобилът с прекратена регистрация, всъщност представлява
такъв, който към момента на управлението не е регистриран по
надлежния ред, поради което правилно, с оглед установените факти, деецът
е наказан за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция
е в рамките на законоустановения минимум, поради което по-нататъшни
съображения по този въпрос не се дължат.
Изцяло неоснователно е възражението, че деянието било
несъставомерно от субективна страна.
Съгласно чл. 6 ЗАНН: административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Според чл. 7 ЗАНН: деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е
мислил да ги предотврати.
Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина
се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за
обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, но
същевременно той е бил задължен и във възможност да предвиди тези
последици.
Задължението за предвиждане на противоправния резултат се
установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила
за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката,
5
науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга
част възприети в прилагани добри практики.
За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен
случай да се изследват конкретните фактори от средата. В някои случаи
тези фактори могат да обуславят наличие на обективна възможност за дееца
да формира правилни представи за действителността и тогава би била налице
небрежност. Възможно е обаче тези фактори да създават у дееца едно
добросъвестно убеждение, че не е налице противоправен резултат и тогава
вината е изключена.
Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. №
502/93 г., I н.о на Върховен съд.
От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма –
чл. 140 ЗДвП е видно, че за да е виновно деянието следва:
- деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е
регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му
е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл;
- или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да
формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в
който случай нарушението би било извършено непредпазливо.
Вече се спомена, че по делото е безспорно, че МВР не са изпълнили
задължението да изпратят на собственика уведомление по смисъла на чл.
143, ал.10 ЗДвП.
При тежест на доказване, лежаща върху наказващия орган, не са
представени несъмнени доказателства и относно обстоятелството наказаният
субект да е узнал за настъпилата служебна регистрация по друг начин.
Поради изложеното следва да се приеме, че в случая умисълът за
извършване на нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП е изключен.
Остава въпросът дали той е действал по непредпазливост, тоест дали е
могъл и е бил длъжен да предвиди това обстоятелство.
Според трайната съдебна практика отговорът е категорично
6
положителен.
Задължението да се предвиди настъпилата служебна дерегистрация на
МПС произтича от императивния характер на нормите на:
-чл. 461 КЗ, според която сключването на застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е безусловно задължително за всички
регистрирани в страната автомобили;
-чл. 143, ал.10 от ЗДвП , според която регистрацията на автомобили
без сключена застраховка ГО подлежи на служебно прекратяване, което
настъпва по силата на закона.
В случая обстоятелството дали наказаният субект е бил наясно с
императивното правило, че несключването на застраховка ГО за регистриран
в страната автомобил се санкционира със служебно прекратяване на
регистрацията е изцяло ирелевантно, доколкото е ноторно известно още
от римското право, че незнанието на правото не извинява никого-
Ignorantia juris non excusat.
Така Решение № 528 от 15.02.2002 г. по н. д. № 503/2001 г., I н. о. на
ВКС, Решение №148/07.01.2021 по дело №635/2020 на ВКС, Решение № 26/
08 юни 2015 год., трето наказателно отделение, по КНОХД № 2017/2014 на
ВКС.
Конкретната възможност за наказания субект да предвиди
настъпилата служебна дерегистрация, въпреки че не е собственик на
автомобила и въпреки, че уведомление до собственика по чл. 143, ал.10 ЗДвП
не е изпращано, произтича :
-на първо място от обстоятелството, че както вече се изясни,
прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал.10 ЗДвП настъпва
служебно, по силата на закона, като санкция за несключването на
задължителна застраховка ГО за автомобил регистриран в страната;
-безспорното по делото обстоятелство, че процесният автомобил е бил
във владение и ползване на жалбоподателя.
Същевременно при извършена служебна справка в публично достъпния
регистър на Гаранционен фонд се установява, че процесният автомобил не
е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за продължителен период от време- 3 месеца.
7
Покритието на предходната полица е било до 28.08.2022г., като новата
полица е сключена 3 дни след процесното деяние- на 14.11. 2022г., откогато е
възникнало и основанието за служебно възстановяване на
регистрацията.
Това обстоятелство е било лесно установимо от жалбоподателя, при
полагане на минималните усилия, които дължи всеки правоспособен
водач на МПС, чрез проверка на стикера за последно валидната
застраховка „гражданска отговорност“, при положение, че автомобилът е
бил в негово владение.
При положение, че е управлявал автомобил, за който е могъл да
знае, че от месеци е без сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ , жалбоподателят е могъл и е бил длъжен също
така да знае, че регистрацията на същия ще бъде прекратена служебно и
автоматично, тоест деянието е виновно извършено, при форма на вина
непредпазливост.
Че при служебно прекратена регистрация по чл. 143 ЗДвП водачът
отговаря при форма на вина непредпазливост, дори да не е знаел за
служебното прекратяване, е трайната практика на Административен съд
Пловдив- Решение № 216/ 07 февруари 2023 год. на Административен Съд-
Пловдив, ХХI касационен състав, КАНД № 3193 по описа на съда за 2022г,
Решение № 1835/ 24.10.2022 год. на Административен Съд - Пловдив, ХХ
състав, КАНД № 2266 по описа за 2022 г., Решение № 1286/ 01.07.2022
година на Административен Съд- Пловдив, XXIII състав, КАНД №
1282/2022година, Решение № 892 от 17.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 671 / 2022
г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 281 от
18.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3165 / 2021 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2443 от 13.12.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2409 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
На горния извод не се отразява обстоятелството, че досъдебното
производство е било прекратено. В тази връзка следва да се съобрази, че:
-съгласно чл. 11, ал.4 НК: Непредпазливите деяния са наказуеми само
в предвидените от закона случаи;
-точно обратното, според чл. 7, ал.2 ЗАНН: Непредпазливите деяния
8
не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Посочената принципна разлика дава и отговор защо настоящото деяние,
което е извършено по непредпазливост, е несъставомерно като
престъпление, но е съставомерно като административно нарушение.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че служебното
прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП не
представлява ПАМ, което е допълнителен аргумент, че връчването на
съобщение за нея, противно на възраженията в жалбата, не е елемент от
фактическия състав.
Това е така, доколкото прекратяването на регистрацията като ПАМ
има самостоятелна уредба в чл. 143, ал.11 ЗДвП, във връзка с глава 6 от
ЗДвП и се реализира при съвсем различни предпоставки.
В случая служебното прекратяване на регистрацията, представлява
изключение, подобно на електронния фиш, при който е въведен
автоматизъм при настъпване на санкционните последици за наказания
субект, без затова да е необходимо конкретно изявление на дадено
физическо лице, което да представлява индивидуален административен акт.
Така Решение № 28/ 09.01.2023 год. на Административен Съд -
Пловдив, ХІХ състав, к.а.н.дело № 2663 по описа за 2022 год.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.
Изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя във връзка с
процесуалното процедиране на контролните органи.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗАНН: „При констатиране на признак/признаци
на извършено престъпление административно наказателното производство
се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор“.
В изпълнение на императивната законова разпоредба, изцяло
законосъобразно е последвала резолюция № 22-3389-М000057, с която
образуваното административно наказателно производство по първоначално
издадения АУАН е прекратено и материалите са изпратени на РП-Пловдив.
Също така законосъобразно след издаването на постановление за
отказ да се образува ДП от 09.01.2023, наказващият орган е съставил
процесното НП на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН, като в случая то е издадено
9
не на база първоначално издадения АУАН (производството, по което е
прекратено), а на база самото постановление на РП-Пловдив за отказ да се
образува ДП, като това обстоятелство е изрично отбелязано в НП.
Че в случаите на чл. 36, ал.2 ЗАНН издаване на АУАН изобщо не се
дължи, а ако такъв все пак е издаден, евентуални пороци в
съдържанието му са изцяло неотносими към законосъобразността на НП
е и трайната практика на Административен съд Пловдив.
Така Решение № 1913/28.10.2022г. на Административен съд Пловдив,
ХХVІ състав КАНД № 1838, по описа на съда за 2022 год., Решение № 318 от
23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3075 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2367 от 20.11.2019 г. по к. адм.
н. д. № 2207 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Единственото релевантно обстоятелство в случая се явява фактът, че е
спазен 6 месечния срок между отказа на РП-Пловдив да образува ДП и
издаването на НП.
Противно на възраженията на жалбоподателя, в НП подробно и
изчерпателно са описани всички съставомерни признаци на
административния състав- управление на МПС по пътищата отворени за
обществено ползване и служебно прекратяване на регистрацията на МПС на
дата 04.10.2022г., което му придава статут на нерегистрирано по надлежния
ред, а именно Наредба I-45 министъра на вътрешните работи, основание за
настъпилото служебно прекратяване на регистрацията.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на
разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- Началник на 06
РУ. Не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства
въззиваемата страна да е използвала услугите на професионален защитник
10
(юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната съдебна практика участието
на въззиваемата страна в производството ( в открито заседание или чрез
писмено становище) само чрез органния си представител не е достатъчно за
присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-3389-
000005/31.01.2023 г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР
ПЛОВДИВ, РУ 06 ПЛОВДИВ, с което на И. М. Г. е наложена глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11