Р Е Ш Е Н И Е
№1508
гр. Перник, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на втори
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 2612 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба на П.И.П. против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.
Перник, с която е предявен иск за
установяване несъществуането на вземания на стойност 776,98 лв., представляващо
претендирана от ответника като Вик оператор цена за услугите по доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
03.08.2009г. до 02.12.2011г., както и за сумата от 92,99 лв. представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.10.2009г. до
14.12.2011г., ведно със законната лихва от 12.03.2012г. и разноските., поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение за същите вземания
след издаването на изпълнителен лист по ч.гр.д. №****/****г. по описа на
Районен съд-Перник. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че
за процесните вземания е издаден изпълнителен лист по гр. д. ****/****г. по
описа на Районен съд-Перник срещу П.И.П. от 01.10.2012 г. Въз основа на този
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 753 от 2013 г., по описа
на ЧСИ С.Б., като по същото не били извършвани изпълнителни действия, като към
исковата молба е представено копие от изпълнителния лист, от заповедта за
изпъление и покана за доброволно изпълнение, изпратена до длъжинка на
09.03.2013 г. Посочено е, че претендираните вземания са погасени по давност,
като делото е било прекратено по силата
на закона, слез неизвършването на изпълнителни действия в срок две години. Моли
се за уважаване на предявения отрицателен установител иск.
Ответното дружество се е
възползвало от възможността да подаде отговор на исковата молба, като е
посочило, че дори и да се приеме, че ид. е било прекратено, то задължението не
е отпаднало, а е станало естествено такова.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са приложени
материалите по ч. гр. д. №****/****г.
по описа на Районен съд-Перник, от които се установява, че
„Водоснабдяване и канализации” ООД е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу П.И.П.. Установява се още, че е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №****/****г. от 12.03.2012 г., която е влязла в сила на
12.10.2013 г., когато е бил издаден и изпълнителе лист за сумите по заповедта
/стр. 6 от делото/ или както следва: 776,98 лв., представляваща
главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода от 03.08.2009г. до 02.12.2011г.,вкл., както и за сумата от 92,99 лв.
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
08.10.2009г. до 14.12.2011г., ведно със законната лихва от 12.03.2012г. и
разноските, сумата от 25 лева- държавна такса.
Въз
основа на изпълнителния лист от 01.10.2012 г. и по молба /непредставена по делото/, но
очевидно иницийрала действията
на ЧСИ БАДЕВ, е било образувано изпълнително
дело № 753 от 2013 г., по описа на ЧСИ С.Б., като по същото не били извършвани изпълнителни действия, като към исковата молба
е представено копие от изпълнителния лист, от заповедта
за изпъление и покана за доброволно изпълнение,
изпратена до длъжинка на
09.03.2013 г. /стр.7 от делото/. Ответникът,
в чиято доказателствена тежест е било да ангажира доказателства в посочения смисъл, не е сторил това, като по събирането
на доказателствана е депонстрирал
пасивно процесуално
поведение.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба липсват твърдения за наличие на висящо изпълнително
производство. В случая ищцовата страна не оспорва изпълнението по смисъла на
чл. 439, ал. 1 ГПК, а твърди, че не дължи парични суми, без да е навела доводи
същите да са предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение,
поради което предявеният иск намира основанието си в общата норма на чл. 124,
ал. 1 ГПК като отрицателен установителен иск.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл
давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е
така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава
възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок
възражение заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които
длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение. В настоящия
случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № ****/****
г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. ****/****г.,
IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № ****/****
г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № ****/****
г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № ****/****
г., IV г. о., ГК).
Понастоящем в заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт –
заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която
съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК).
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
По
изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от
16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник.
В случая заповедта
за изпълнение е влезнала в
сила на 01.10.2012 г. /приема се най-късната възможна дата,
тази на издаването на изпълнителния лист/, от която дата започва да тече предвидения в
закона петгодишен давностен
срок.
Давността е прекъсната на 09.03.2013 г. с изпрлащането до длъжника на ПДИ /покана за
добровлно изпълнение/ по образуваното изпълнително производство, като от тази датата
е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтелкла на 09.03.2018 г. Няма анжажирани други писмени доказателства, в
това число и от изпълнително делото, например да е направено искане за налагане на запор върху
вземанията на длъжника и/или налагането на възбрана върху недвижим имот, което
е било в доказателствена тежест на ищеца, за да опровергае правоизключващите
възражения на ищеца по делото. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно дадените задължителни разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Това води до извод, че с изпращането на ПДИ /последното
изпълнително действие, за което има данни/ на 09.03.2013 г. е прекъсната давността
и от тази дата започва да тече петгодишен давностен срок, който изтича на 09.03.2018
г. Исковата молба е подадена на 12.04.2019 г., което е след изтичане на
обсъжданата давност, което води до извод за основателност на исковата
претенция.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право
да му се заплатят направените разноски в производство. Същата е направила
следните разноски: 50 лева - държавна такса; и 300 лева - адвокатско
възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар в отговора на исковата молба. Съдът намира за неоснователно
това възражение, тъй –като претендираното адвокатско възнаграждение по смисъла
на чл.7, ал.2 от Наредбата е в
минималния предвиден от същата размер, съотнесен към размера на заявената
претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.И.П., ЕГН**********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализации” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец” № 11, сумата от 776,98 лв., представляващо претендирана от ответника като Вик оператор цена за услугите по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 03.08.2009г. до 02.12.2011г., както и за сумата от 92,99 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.10.2009г. до 14.12.2011г., ведно със законната лихва от 12.03.2012г. и разноските,в размер на 25. 00 лева държавна такса, които вземания са половината от сумите, подробно описани в изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 1013 по описа за 2012 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализации” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 350 лева – направени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: