Присъда по дело №4241/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 98
Дата: 11 май 2022 г. (в сила от 5 октомври 2022 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330204241
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 98
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
и прокурора Цонка Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Наказателно дело от
общ характер № 20215330204241 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДС. С. Г. С. – роден на *** г. в ***, с постоянен адрес
и адрес за призоваване в ***, ***, български гражданин, основно
образование, безработен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че
на 05.12.2020 г. в гр. Пловдив, на ул. „Бъндерица“ срещу № 12, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – с
наказателно постановление № 20-1030-005436/19.06.2020 г., издадено от
Началник група към сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пловдив, упълномощен
със Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, допълнена със Заповед №
8121з-825/19.07.2019 г., връчено му лично на 06.07.2020 г. и влязло в законна
сила на 14.07.2020 г., е извършил такова деяние – управлявал е моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Крайслер“ с регистрационен номер
№ *** без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в,
1
ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК вр. чл. 54 вр.
чл. 57, ал. 2 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 1000
/ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното наказание ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
времето, през което подс. С. Г. С. е бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР
със Заповед № 3389зз-391 от 05.12.2020 г. на полицейски орган при Шесто
РУ при ОДМВР – Пловдив, считано на 05.12.2020 г., като един ден задържане
СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС се ОПРЕДЕЛЯ така
наложеното на подс. С. Г. С. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от ЕДНА ГОДИНА да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
ПОСТАНОВЯВА веществено доказателство – шофьорски лиценз на
лист 33 от ДП – ДА ОСТАНЕ по делото за срока на неговото съхранение.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. С. Г. С. да
заплати направените разноски по делото в размер на 30 /тридесет/ лева по
сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на държавата.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда по НОХД № 4241/2021г. по описа на ПРС – I X н.с.

Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу С. Г.
С. – роден на *** г. в ***, с постоянен адрес и адрес за призоваване в ***,
***, български гражданин, основно образование, безработен, осъждан, ЕГН
********** за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК – за това, че на
05.12.2020 г. в гр. Пловдив, на ул. „Бъндерица“ срещу № 12, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление – с наказателно
постановление № 20-1030-005436/19.06.2020 г., издадено от Началник група
към сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пловдив, упълномощен със Заповед рег.
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г., връчено му лично на 06.07.2020 г. и влязло в законна сила
на 14.07.2020 г., е извършил такова деяние – управлявал е моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Крайслер“ с регистрационен номер № ***
без съответно свидетелство за управление.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като посочва,
че от събраните в досъдебното производство доказателства, както и тези
събрани в хода на съдебното следствие, се установява фактическата
обстановка, подробно описана в обвинителния акт. По отношение на
наказанието предлага, при индивидуализирането му и определяне на неговия
размер, да бъде наложено такова при условията на чл. 54 от НК, което да е
ориентирано около минимума, предвиден в санкционната част на
разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК, а именно около една година лишаване
от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в максимално
предвидения размер от 1200 лева, като така наложеното наказание да бъде
изтърпяно ефективно от подс. С.. Още предлага, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, направените по делото разноски в размер на 30 лева да бъдат
възложени в тежест на подс. С.С..
Защитникът на подсъдимия С. – адвокат Г. взема становище, че тезата
на прокуратурата не е доказана. Посочва, че подсъдимият С.С. няма умисъл
за това, че управлява МПС без надлежния документ, на лицето е издадена
шофьорска книжка в *** и смята, че тази шофьорска книжка му дава правото
да управлява лек автомобил. Взема становище, че особеностите на издадената
шофьорска книжка и какво точно представлява тя не са доказани по
безспорен начин, има справка от Интерпол, в която се разяснява какво
представлява това свидетелство за управление, но в същата е посочено, че тя
не е официален документ. В този смисъл посочва, че подсъдимият е с ясното
съзнание, че притежава шофьорска книжка, липсва умисъл, същия е записал
шофьорски курс след наложено административно наказание с цел повече да
не се повтаря това нарушение, неговата добросъвестност и факта, че друга
държава има малко по-различни правила, са довели до това нарушение, което
обаче не е умишлено, издаден му е документ от легитимните органи в
1
чуждата държава, който той смята за шофьорска книжка. Предлага съдът да
постанови оправдателна присъда поради липса на доказателства, или да
приеме, че в случая е налице маловажен случай, тъй като и от самото
доказателство е видно, че подсъдимият е предприел мерки и действия да се
снабди с шофьорска книжка, т. е. той да бъде изряден водач, неговото
недобро познаване на *** закони и на *** език, го довеждат до тази ситуация.
В условията на евентуалност и ако съдът намери, че престъплението е
доказано от обективна и субективна страна, предлага да бъде определено
наказание, което да е под предвидения в закона минимум, поради същите
аргументите.
Подсъдимият С., нередовно призован, не се явява, не взема становище.
Производството спрямо същия се провежда в условията на задочно
производство, при наличие предпоставките на чл.269, ал.3, т.2 от НПК,
доколкото местоживеенето на подсъдимия в страната не е известно и след
щателно издирване не е установено, в който смисъл са изложени мотиви в
Определение на съда от 12.04.2022гг., а именно - същият не е установен при
многократни опити за призоваването му на известните по делото адреси,
обявен е за общодържавно издирване и е търсен, но без резултат, по данни на
роднини, както и от докладваните справки се установява, че същият е извън
пределите на Република България, като близките му сочат различни страни, в
които пребивава, а именно *** и ***, без да сочат данни за някакъв адрес в
тези страни, от които данни може да се стори заключение, че вероятно лицето
е напуснало страната и към момента не се е върнало, местонахождението му
към момента не е известно и след щателното му издирване подсъдимият не е
установен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С. Г. С. е роден на *** г. в ***, с постоянен адрес и адрес
за призоваване в ***, ***, български гражданин, основно образование,
безработен, осъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че подсъдимият С. Г. С. бил
неправоспособен водач и никога не бил притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Спрямо него било издадено наказателно постановление № 20-1030-
005436/19.06.2020г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Пловдив, издадено от началник група към сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.
Пловдив, упълномощен с Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г., допълнена
със Заповед №8121з-825/19.07.2019г., което му е било връчено лично на
06.07.2020г. и влязло в законна сила на 14.07.2020г. Със същото
наказателното постановление на подсъдимият С. Г. С. е било наложено на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ за
нарушение на нормата на чл.150 от ЗДвП.
На 05.12.2020г. около 16:00ч. в гр. Пловдив подсъдимият С. Г. С.,
2
въпреки че бил неправоспособен водач и не притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство, се качил да управлява лек
автомобил марка „Крайслер“ с чуждестранна регистрация - рег. № ***. При
това, подсъдимият С. се движил по улица ,,Бъндерица“ №12 в гр. Пловдив,
когато бил забелязан от свидетелите А. И. К. и Г. Г. Г. – в качеството им на
служители на ОД МВР – Пловдив, които със вуков сигнал и сигнал с ръка му
указали да спре за проверка. При поискване на документи за
правоуправление, подсъдимият С.С. им заявил, че не притежава СУМПС.
Служителите на МВР извършили справки- първо в ОДЧ сектор ,,ПП“-
Пловдив и втора в ОДЧ при 06 РУ- Пловдив, чрез които се потвърдило това
обстоятелство. Също така от извършените справки се установило, че на С. е
бил съставен АУАН за същото нарушение и е било издадено наказателно
постановление №20-1030-005436/19.06.2020г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, издадено от началник група към
сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Пловдив, упълномощен със Заповед рег.№
8121з-515/14.05.2018г., което му е било връчено лично на 06.07.2020г. и
влязло в законна сила на 14.07.2020г. С наказателното постановление на
подсъдимият е било наложено на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ за нарушение на нормата на чл.150 от
ЗДвП. В хода на проверката подсъдимият С.С. предоставил на
горепосочените свидетели карта с номер ***, за която твърдял, че
представлява шофьорски лиценз, издаден от ***, с който да управлява МПС
на територията на ***. Твърдял, че там е записал шофьорски курс, но не го е
завършил и за това *** власти му издали въпросната карта. Служителите на
МВР констатирали, че този документ не важи за територията на Република
България и не му дава право да управлява моторно превозно средство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, а именно – А. И. К. (разпитан пред съда на 11.05.2022г.
– л.2 – л.3 от протокола) и Г. Г. Г. (разпитан пред съда на 11.05.2022г. – л.3 –
л.4 от протокола), като от показанията на същите двама свидетели,
включително и във връзка с прочитане показанията им по реда на чл. 281, ал.
4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от НПК, се установява, че на 05.12.2020г. около
16:00ч. в гр. Пловдив, по улица ,,Бъндерица“ №12, подсъдимият С. Г. С. е
управлявал лек автомобил марка „Крайслер“ с чуждестранна регистрация -
рег. № ***. От показанията на същите два свидетели се установява и това, че
подсъдимият С. заявил, че не притежавам СУМПС, че представил карта с
номер ***, за която твърдял, че представлява шофьорски лиценз, издаден от
***, с който да управлява МПС на територията на ***, както и това, че заявил,
че там е записал шофьорски курс, но не го е завършил. От същите
свидетелски показания се установява също, че при проверка в системата на
МВР било установено издаденото срещу подсъдими наказателно
постановление №20-1030-005436/19.06.2020г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив. Съдът намери показанията на
свидетелите А. И. К. и Г. Г. Г. за логични, последователни и
3
непротиворечиви, доколкото същите добре кореспондират както помежду си,
така и с останалата доказателствена съвкупност по делото, поради което и
изцяло кредитира същите.
Описаната като възприета от съда фактическа обстановка се установява
и от останалата доказателствена съвкупност по делото както следва:
От писмо с вх.№ 11156/20 от 20.04.2021г. по описа на Районна
прокуратура – Пловдив на началник отдел „ИНТЕРПОЛ и ММО“ /л.39 от
досъдебното производство/ се установява, че по сведение на „ИНТЕРПОЛ“ –
***, подсъдимият С. има временно разрешително, валидно до 27.08.2018г.,
което означава, че лицето не трябва да управлява автомобил без надзор,
автомобилът трябва да се с табели „L”, за да показва, че се използва за учебни
цели. Още се сочи, че притежателят на такава категория няма пълно право да
шофира, първо трябва да премине теория и след това – практически тест,
както и същият не е валиден извън ***.
От справката за нарушител/водач на подсъдимият С. “ /л.51 – л.52 от
досъдебното производство/ се установява, че същият никога не е бил
правоспособен водач, както и че наказателно постановление № 20-1030-
005436/19.06.2020 г., издадено от Началник група към сектор „ПП“ при ОД на
МВР гр. Пловдив не е обжалвано и е влязло в сила.
От заверено копие на наказателно постановление № 20-1030-
005436/19.06.2020 г., издадено от Началник група към сектор „ПП“ при ОД на
МВР гр. Пловдив /л.69 от досъдебното производство/ се установява факта на
издаване на същото, както и това, че е издадено за нарушение на чл.150 от
ЗДвП, а още и това, че последното е връчено на подсъдимия на 06.07.2020г.,
съответно, при липсата на данни за подадена жалба – в сила е влязло в
законна сила на 14.07.2020г..
На следващо място съдът съобрази и вещественото доказателство –
карта с номер ***, находяща се на л.33 от досъдебното производство, от
което се установява факта, че така карта е издадена на името на подсъдимия
С..
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че
със своите действия подсъдимият С. Г. С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК , както
следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на 05.12.2020 г. в гр. Пловдив, на ул. „Бъндерица“ срещу №
12, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление – с наказателно постановление № 20-1030-005436/19.06.2020 г.,
издадено от Началник група към сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пловдив,
упълномощен със Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, допълнена
със Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., връчено му лично на 06.07.2020 г. и
влязло в законна сила на 14.07.2020 г., е извършил такова деяние – управлявал
4
е моторно превозно средство – лек автомобил марка „Крайслер“ с
регистрационен номер № *** без съответно свидетелство за управление.
От обективна страна, съгласно вече обсъдената доказателствена
съвкупност, се установи по несъмнен начин, че на 05.12.2020 г. в гр. Пловдив,
на ул. „Бъндерица“ срещу № 12, подсъдимият С. е управлявал МПС – лек
автомобил марка „Крайслер“ с регистрационен номер № ***.
Установи се още, че подсъдимият С. е неправоспособен водач и никога
не бил притежавал свидетелство за управление на моторно превозно
средство. В този смисъл се установява, че карта с номер *** не съставлява
свидетелство за управление на МПС дори на територията на *** и отделно от
това – същата не е валиден извън ***.
В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на
защитника, че особеностите на издадената шофьорска книжка и какво точно
представлява тя не са доказани по безспорен начин, има справка от Интерпол,
в която се разяснява какво представлява това свидетелство за управление, но
в същата е посочено, че тя не е официален документ. Както вече бе посочено
– от писмото писмо с вх.№ 11156/20 от 20.04.2021г. по описа на Районна
прокуратура – Пловдив на началник отдел „ИНТЕРПОЛ и ММО“ се
установява характера на притежаваната от подсъдимия карта с номер ***, а
именно – че същата е съставлява свидетелство за управление на МПС.
Въпросът дали справката на „ИНТЕРПОЛ“ съставлява „официален документ“
или не в случая е без значение, доколкото последното няма никакво
отношение към нейния характер на доказателство, а именно – същата внася
данни по делото, които изхождат от компетентен да предостави тези данни
орган и липсват установени основания, поради които съдът да не даде вяра на
тези данни.
И на последно място, установява се, че горното управление на МПС
подсъдимият С. е реализирал в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление – с наказателно постановление № 20-
1030-005436/19.06.2020 г., издадено от Началник група към сектор „ПП“ при
ОД на МВР гр. Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-
515/14.05.2018 г. на МВР, допълнена със Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.,
връчено му лично на 06.07.2020 г. и влязло в законна сила на 14.07.2020 г..
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия С. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието.
В този смисъл съдът намери за неоснователно становището на
защитника, че у подсъдимият С.С. липсва умисъл за това, че управлява МПС
без надлежния документ, доколкото на лицето е издадена шофьорска книжка
в *** и смята, че тази шофьорска книжка му дава правото да управлява лек
автомобил, същият е добросъвестен и т.н.. Тук следва да се отбележи, че
5
колкото и незапознат с различията в отделните държави да е подсъдимият С.,
то последният очевидно не би могъл добре да не съзнава, че не е
правоспособен водач, след като сам знае и дори е заявил пред служителите на
МВР, че никога не е завършил шофьорски курс. При това крайно невероятно
и съответно – несподеляемо от съда е становището, че подсъдимият е бил до
толкова добросъвестен, незапознат и разчитащ на „облекчен ред“ в трети
страни, че наистина да вярва, че само с факта на записване на шофьорски курс
вече е придобил правоспособност и съответно – свидетелство за управление
на МПС.
Още следва да се посочи, че случаят не може да бъде определен като
малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, доколкото обстоятелството,
че подсъдимият С. бил записал шофьорски курс съвсем не е достатъчно за да
бъде направен извод, че деянието не е обществено опасно, или че неговата
обществена опасност е явно незначителна. По делото не се установяват
никакви други данни, подкрепящи един подобен извод, включително във
връзка с установеното за личността на подсъдимия, който съвсем не може да
бъде определен като личност с незначителна обществена опасност.
Ето защо, съдът призна подсъдимия Районна прокуратура
гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу С. Г. С. – роден на *** г. в ***, с
постоянен адрес и адрес за призоваване в ***, ***, български гражданин,
основно образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 05.12.2020 г. в гр. Пловдив, на ул. „Бъндерица“ срещу № 12, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – с
наказателно постановление № 20-1030-005436/19.06.2020 г., издадено от
Началник група към сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пловдив, упълномощен
със Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, допълнена със Заповед №
8121з-825/19.07.2019 г., връчено му лично на 06.07.2020 г. и влязло в законна
сила на 14.07.2020 г., е извършил такова деяние – управлявал е моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Крайслер“ с регистрационен номер
№ *** без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия С. Г. С. за виновен, съдът като
отегчаващо отговорността обстоятелство намери лошите характеристични
данни на подсъдимия, а именно – същият е многократно осъждан,
включително за тежки умишлени престъпления с висока степен на
обществена опасност, както например съставлява грабежа. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете това, че подсъдимият все
пак е предприел инициатива да премине курс за водач на МПС, макар и да не
е завършил същото.
Ето защо и при един баланс на посочените отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства съдът намери, че на подсъдимия С. следва да се определи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на минималния, а именно
– ЕДНА ГОДИНА, доколкото макар и многократно осъждан за престъпления
6
против собствеността, то настоящото деяние да се явява първо такова за
подсъдимия, както и следва да се съобрази неговата, макар и недоведена до
край инициатива, да завърши шофьорски курс, както и факта, че
превъзпитателния ефект наказанието „Лишаване от свобода“ е значителен,
дори и в минималния срок от една година, който съвсем не може да се
определи като незначителен. Съответно, при определяне на кумулативно
предвиденото в случая наказание „Глоба“ съдът намери, че предвид вече
посочените отегчаващи обстоятелства, във връзка с личността на подсъдимия,
то следва да бъде определена глоба в размер, ориентирана към максималния
такъв, но все пак не равна на него, а именно – 1 000 лева. Съдът намери, че в
този им размер и при техния общ превъзпитателен ефект на наказанията
„Лишаване от свобода“ и „Глоба“, то наказанието ще бъде справедливо,
съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална
степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще
съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално
необходимо количество.
На следващо място съдът намери, че на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1
от НК ПРИСПАДА от така определеното наказание една година „Лишаване
от свобода” следва да бъде приспаднато времето, през което подс. С. Г. С. е
бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР със Заповед № 3389зз-391 от
05.12.2020 г. на полицейски орган при Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив,
считано на 05.12.2020 г., като един ден задържане СЕ ЗАЧИТА за един ден
лишаване от свобода.
Също така съдът счете, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така
наложеното на подс. С. Г. С. наказание „Лишаване от свобода” за срок от
ЕДНА ГОДИНА да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. Същия
режим на изпълнение на наказанието се явява единствено допустим от закона.
В случая спрямо С. е неприложим реда на чл.66, ал.1 от НК, доколкото
същия е осъждан, като за него не е настъпила и не може да бъде приложена
реабилитация, включително и по реда на чл.88а от НК, предвид това, че към
21.03.2014г. за него приключило изтърпяването на наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на четири години.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът намери, че веществено доказателство, а именно – шофьорски
лиценз на лист 33 от ДП – следва ДА ОСТАНЕ по делото за срока на неговото
съхранение. Същото не съставлява свидетелство за управление на МПС и
поради това не подлежи на изпращане на органите на МВР по компетентност
– за предприемане на съответните действия, нито към момента има данни за
неговата валидност за целите, за които е издадено, а именно – за управление
на МПС с учебна цел, под надзор, на територията на ***. Също така, предвид
неговият размери, съхранението му по делото не би било съпроводено със
съществени затруднения.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимия С. за виновен в извършено престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК, съдът счете, че на основание чл.189, ал.3 от НПК
7
същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски по делото в
размер на 30 /тридесет/ лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на
държавата.
Същите разноски се направени от бюджета на ОДМВР – Пловдив за
превод /л.37 от досъдебното производство/ на документ във връзка с карта с
номер ***, установяването на характера на която е от значение за
обвинението, по което подсъдимият С. бе признат за виновен.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни