№ 1352
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А Гражданско дело
№ 20241110107424 по описа за 2024 година
Прeдявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Ж. И. И. срещу А. П. Ц. за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 16000 лв., дължима по
договор за заем от месец януари 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че е била близка приятелка с А. П. Ц.. През
месец януари 2022 г. ответницата й дошла на гости и я е помолила да й даде в заем
сумата от 16000 лв. Обещала да я върне на 26.05.2022 г. Уговорената дата за връщане
минала, а сумата не била възстановена. Въпреки многократно отправяните от И.
искания сумата да бъде възстановена, ответницата не сторила това. Ищцата моли
ответницата да бъде осъдена да заплати претендираната сума, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който
ответницата признава, че ищцата й е превела по банков път сумата от 16000 лв., като
основанието за това било „заем“. Обещала на ищцата да върне заетата сума, тъй като
щяла да продава имот в с. О.. Сочи, че не е отказала да върне сумата и ще я възстанови
при първа възможност. Заявява, че е в очакване да получи и други пари. Поддържа, че
не са сключили писмен договор, чиито клаузи да е нарушила.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищцата е да установи пълно и главно наличие на валидно възникнало
договорно отношение между страните, по силата на които ищецът е предоставил
1
реално паричната сума на ответника в заем, а за ответника е възникнало задължение
да върне на ищеца предоставената сума в претендирания размер, както и че е настъпил
падежа на задължението на ответника да върне заема.
В тежест на ответника е да докаже, че е върнал процесната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предоставя на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
неформален договор, който може да бъде сключен в писмена форма или устно, чрез
реално предаване на паричната сума, предмет на договора за заем. Ако срок на
връщане не е уговорен е приложима диспозитивната норма на чл. 240, ал. 4 ЗЗД,
според която в този случай заемателят дължи да върне сумата в 1-месечен срок от
поканата.
За да породи правни последици този договор, не е достатъчно да са налице
единствено насрещните волеизявления на страните – заемодател и заемател. Във
фактическия състав на сделката се включват още и действия по фактическо предаване
на вещта, които са предпоставка за пораждане на правните му последици. Договорът
за заем е неформален договор, за действителността на който не се изисква нарочна
писмена форма. За да бъде доказано, обаче, сключването на действителен договор за
паричен заем за суми над 5000 лв. е необходима винаги писмена форма, предвид разп.
на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Досежно писмената форма, доколкото същата е форма за
доказване на съществуването на заемни правоотношения, а не форма за
действителност на тези отношения, няма законови изисквания за валидност. В каквато
и писмена форма да са обективирани волеизявленията на страните, щом тези
волеизявления са категорични, респ. недвусмислени, то същите доказват
съществуването на договорни отношения по договор за заем. Доказването на договор
за заем става чрез възпроизвеждане пред съда (пряко или с поредица изключващи
друга възможност косвени факти) на изявлението на получателя, че получава опредЕ.
сума пари със задължението да ги върне (в този смисъл решение № 52/22.05.2009 г. по
т. д. № 695/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г.
на ВКС, 4-о гр. о. и др.).
В конкретния случай с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: през месец януари 2022 г. ищцата е превела на ответницата сумата от
16000 лв. под формата на паричен заем, а ответницата не е върнала предоставената
сума.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по несъмнен
начин от приетото по делото банково бордеро – платежно нареждане от 27.01.2022 г., в
което изрично е удостоверено предаването на процесната сума в размер на 16000 лв.
по банковата сметка на ответницата под формата на заем. Ответницата А. Ц. не само
не оспорва, но признава неизгодния за нея факт, че е получила процесната сума под
формата на заем и се е задължила да върне същата на ищцата.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че между ищцата и ответницата е
бил сключен договор за заем, като заемната сума възлиза на претендираните от ищцата
16000 лв.
С доклада по делото съдът е указал на ищцата, че не сочи доказателства за
настъпването на падежа на задължението на ответника да върне заема.
За установяване на горния факт са събрани гласни доказателствени средства,
2
които са допустими доколкото същите не целят установяването на договорното
правоотношение, а останалите елементи на договора, тъй като е налице документ за
предаване на сумата (в този смисъл Решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011
г. на ВКС, IV г. о.), както е и прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
От показанията на св. М.Д.В. се установява, че от ищцата е разбрала, че е
предоставила по банков път под формата на заем на ответницата Ц. сумата от 16000
лв. през м. януари 2022 г., като се уговорили същата да бъде върната след 3-4 месеца.
След изтичането на срока Ж. постоянно търсела А. по телефона и й пишела
съобщения, но тя не отговаряла.
От показанията на св. А. И. К. се установява, че ищцата й е разказала, че е
превела на ответницата сумата от 16000 лв. с уговорката до май месец да й ги върне,
като я помолила да не споделя на сина й. По-късно като говорили отново Ж. И. и
казала, че ответницата още не й е върнала парите. Търсила я е по „вайбър“ и
„месинджър“, както и по телефона, но не отговаряла. Сочи, че се видели миналата
година за няколко часа и пред нея направила опит да позвъни, но отново не вдигала.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели относно настъпване
изискуемостта на заема, доколкото същите не са присъствали на уговорките между
страните по правоотношението, а данни за настъпването на падежа на процесната
заета сума черпят от ищцата, т.е. техните сведения за това обстоятелство са
опосредени и пресъздадени от разкази на ищцата. Съдът обаче кредитира показанията
им в частта, че ищцата е търсила ответницата пред тях и че последната не е отвръщала
както на съобщенията, така и на позвъняванията й.
По отношение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът
намира, че същата е компетентно и обективно изготвена, поради което я кредитира на
основание чл. 202 ГПК. Видно от заключението при сравнение на наличните
съобщения в приложението „вайбър“ в мобилния телефон на ищцата и изследваните
разпечатки от комуникация в посоченото приложение се установява, че съобщенията
са от периода 26.02.2023 г. – 16.05.2023 г., като същите са без следи от промяна,
модифициране или изтриване на данни и съответстват на приложените по делото
разпечатки на хартиен носител. Съдът приема, че макар от наличните по делото
съобщения да не се установява точната дата, на която ответницата е следвало да върне
заетата сума, то доколкото ответницата не е оспорила същите, последните съставляват
покана за връщане на заетата сума. От кореспонденцията се установява, че
няколкократно ищцата е отправила в посочения период покани за връщане на заетата
сума, а ответницата е молила да изчака, изтъквайки, че тя също чака суми и след
тяхното заплащане, ще възстанови дълга си към ищцата. Последното не е в
противоречие и с депозирания отговор на исковата молба, в който ответницата не
оспорва, че дължи връщането на заемната сума, не отказва да я върне на ищцата, но
сочи, че ще върне парите при първа възможност. Настоящият състав приема, че дори
приложената кореспонденция да не се възприеме като покана за плащане, то с оглед
утвърдената съдебна практика исковата молба има характера на такава. Още повече, че
между страните са се развили отношения по повод съществуващото облигационно
отношение и преди завеждане на исковата молба, при които отношения може да се
приеме недвусмислено, че е била отправена надлежна покана от кредитора до
длъжника и съответно е бил даден подходящ срок за изпълнение. Падежът е настъпил,
задължението е изискуемо, поради което е и дължимо. Не е спорно, че ответницата не
е върнала процесната сума на ищцата.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
3
240, ал. 1 ЗЗД като основателен и доказан по размер следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищцата, като съобразно представените доказателства съдът приема за реално сторени
разноските за заплатена държавна такса в размер на 640 лв., за депозит за вещо лице –
400 лв., както и адвокатско възнаграждение – 1840 лв.
Ищцата претендира и разноски за пътни разходи, за което представя надлежни
доказателства, че същите са сторени. Съдът намира, че последните не следва да бъдат
възлагани в тежест на ответницата по следните съображения:
Съобразно постоянната съдебна практика, която настоящият състав споделя, по
реда на ангажиране на отговорността за разноски се покриват само тези, по естеството
си необходими за движението на процеса, т. е нормативно определени или пряко
указани от съда, не и такива разноски, които са в дискреция на страната (т. е дали да
изпрати исковата молба до съда с куриерска услуга, или да депозира книжата лично в
съда, дали да се ползва определен способ за копиране на книжа вкл. такива които
подлежат на връчване, какъв вид превоз да се ползва при явяване лично в съда и пр.).
Отграничаването на съдебните и деловодните разноски от други разноски на страната,
свързани с воденото дело, осигурява прилагането на концентрационното начало в
граждански процес и е предпоставка за равното третиране на страните по въпроса за
разноските. Разходите за извършване на фактическите, организационни действия на
страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата -
изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт, пощенски разходи
и др. подобни, макар и извършени поради образуването на производството, не
обуславят неговото развитие и не представляват такива разноски. Заплащането на
разходи за пътуване на адвоката до седалището на компетентния съд, следователно,
също е извън обхвата на отговорността за разноски (за разлика от изричната уредба
при действието на ЗГС, отм.). Следователно пътните разходи при сегашната уредба на
отговорността за разноски не се овъзмездяват (в този смисъл решение №
189/20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 67/03.04.2014 г.
по гр. д. № 2944/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 54 от 17.02.2016 г. по гр. д. №
5091/2015 г. на ВСК, IV г. о., определение № 4378/3.10.2024 г. по гр. д. № 5242/2023 г.
на ВКС, III г. о., определение № 50040/3.10.2024 г. по гр. д. № 1723/2022 г. на ВКС, IV
г. о. и др.). Предвид горното в тежест на ответницата следва да бъдат възложени
разноски в общ размер на 2880 лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице
и адвокатско възнаграждение, в останалата част искането за възлагане на разноски за
пътни разходи следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ... да заплати на Ж. И. И., ЕГН
**********, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 16000 лв., представляваща
дължима главница по договор за заем от 27.01.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2880 лв., представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5