О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./…...02.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 13.02.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно частно търговско дело № 168 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 419 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх. № 85396/27.12.2018 г. на Н.С.Н., чрез адв. Г.Г., срещу разпореждане
за незабавно изпълнение № 44050/08.11.2018 г. на Заповед № 8422/08.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 16767/2018 г. по описа на Варненски районен съд в полза на
заявителя “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, за вземане, произтичащо от Договор
за кредит за текущо потребление и Договор за поръчителство от 13.03.2015 г.
В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на разпореждането за незабавно изпълнение с
твърденията, че вземането на заявителя не е обявено за предсрочно изискуемо по
надлежния ред. По-конкретно се твърди, че обявяването на предсрочната
изискуемост на главния длъжник няма действие за поръчителя. Отделно се
възразява, че отговорността на поръчителя е преклудирана поради изтичане на
срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД към датата на подаване на заявлението. Моли съда
да отмени разпореждането за незабавно изпълнение. Направено е и искане за
спиране на предприетото на основание издадения изпълнителен лист принудително
изпълнение по изп.д. № 20188940401988. Претендират се и сторените разноски.
Ответникът по жалбата “Банка ДСК” ЕАД е
представил писмен отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Излага
доводи за неоснователност на инвокираните
от частния въззивник оплаквания и, в частност, надлежно обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и
да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид
следното:
Частната жалба е
процесуално допустима като подадена в срок от лице имащо качеството на длъжник
в заповедното производство и, съответно, легитимирано да обжалва разпореждането
за незабавно изпълнение. Срокът за обжалване и специалните изисквания за
допустимостта и́ са спазени, тъй като жалбата е подадена едновременно с
възражението по чл. 414 от ГПК на 27.12.2018 г. при връчена покана за
доброволно изпълнение на 10.12.2018 г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред ВРС е
образувано заповедно производство въз основа на заявление по чл. 417 ГПК с вх.
№ 72494/05.11.2018 г., подадено от “Банка ДСК” ЕАД срещу длъжниците К.Б.Ш.и Н.С.Н.
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за заплащане солидарно
на следните суми: в размер на 2989,36 лв, представляваща дължима главница към
05.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 05.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението; в размер на 452,85 лева, представляваща просрочена
договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 07.06.2017 г. до 05.11.2018 г.;
в размер на 23,27 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 07.07.2017 г.
до 05.11.2018 г.; в размер на 120 лева, представляваща дължими такси към
05.11.2018 г., всички дължими по Договор за кредит за текущо потребление от
13.03.2015 г., сключен между “Банка ДСК” ЕАД – кредитор и К.Б.Ш.– кредитополучател, и Договор за поръчителство
от 13.03.2015 г., сключен между “Банка ДСК” ЕАД – кредитор и Н.С.Н. – поръчител,
както и сторените в заповедното производство
разноски в общ размер на 121,71 лева. Използван е правилният образец, утвърден
с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. Заявлението е уважено с изключение на част от
претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът е определил на 50,00
лева.
Съгласно
разпоредбите на чл. 418, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява незабавно
изпълнение и издава изпълнителен лист, ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
При извършената
служебна проверка в рамките на правомощията си въззивният съд не констатира
недопустимост на разпореждането и нарушение на императивни материалноправни
норми.
Релевираните с
частната жалба оплаквания касаят начина на обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита на поръчителя и прилагането на срока по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД.
В подадената
частна жалба вх. № 85396/27.12.2018 г. жалбоподателят не оспорва връчването на главния
длъжник К.Б.Ш.на покана-уведомление, с която банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем. Въведените за първи път с подадена втора частна жалба вх. № 5782/24.01.2019 г. оплаквания за
ненадлежно връчване от ЧСИ Н. Георгиев съгласно констативен протокол от 19.10.2019
г., макар и несвоевременно направени, подлежат на разглеждане в рамките на
служебната проверка, която извършва съдът за наличие на предпоставките по чл.
418, ал. 3 от ГПК.
Към заявлението е
представен констативен протокол от 19.10.2018 г. на ЧСИ Н. Георгиев, рег. № 716
в КЧСИ, район на действие – ВОС, от който е видно, че ЧСИ е извършил действия
по връчване на приложената покана-уведомление изх. № 06-20-03109/20.09.2018 г. на
длъжника Красимира Борисова Шматова, като след като адресатът не бил открит на посочения
адрес, ЧСИ е предприел връчване по месторабота, при което на 17.10.2018 г.
поканата била връчена лично при условие на отказ, съгласно чл. 44, ал. 1, изр.
5-то от ГПК. Изявлението на ЧСИ Н. Георгиев представлява официален удостоверителен
документ извършен от длъжностно лицев кръга на службата му, поради което има
обвързваща съда материална доказателствена сила. Официалният свидетелстващ
документ доказва с обвързваща доказателствена сила, до доказване на противното,
че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа
са се осъществили така, както се твърди в документа съобразно чл. 179 ал.1 от ГПК. Други доказателства в тази връзка не са необходими. Обстоятелството, че
съдебният изпълнител е приел, че връчването е извършено на 18.10.2018 г., а не
на датата на отказа – 17.10.2018 г. не опорочава извършеното процесуално
действие, поради което съдът приема същото за редовно. Видно от приложената
покана-уведомление изх. № 06-20-03109/20.09.2018 г. банката е направила изрично
волеизявление до кредитополучателя Красимира Борисова Шматова, че обявява
вземанията си, произтичащи от договор за кредит от 13.03.2015 г. за предсрочно
изискуеми.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и
то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем
както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя (Решение
№ 149/19.12.2016 г., т.д.№ 2142/2015 г., ВКС, 1-во т.о.). В този смисъл,
неоснователно е оплакването, че предсрочната изискуемост на кредита не била
обявена на поръчителя.
Оплакването, че
отговорността на поръчителя е преклудирана поради изтичане на срока по чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД към датата на подаване на заявлението също е неоснователно. Съгласно
чл. 147, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на
шест месеца.
Видно от подаденото
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, кредиторът е посочил
в т. 9, че претендира дължима главница към 05.11.2018 г. в размер на 2989,36 лева,
възнаградителна лихва в размер на 452,85 лева и лихвена надбавка за забава в
размер на 23,27 лева, без да е уточнено каква част от посочените общи суми е с падеж
по-рано от шест месеца преди подаване на заявлението. При това положение и
съобразно направеното от кредитора искане, което е за общ размер на дължими главници
и лихви, заповедният съд не е в състояние служебно да установи дали и за каква
част от вземането е изтекъл преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, съответно,
дали за някаква част от вземането е прекратено самото поръчителство. Този
въпрос подлежи на изясняване в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК,
където, с оглед направеното от поръчителя възражение, ищецът ще следва да
докаже, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не е изтекъл, вкл. за всяка една от
вноските за главница и лихва, чиито падеж е настъпил преди датата, на която
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем.
По тези
съображения обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение, постановено на
основание чл. 418, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора пред въззивната инстанция въззиваемата страна има право на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25а от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя същото в размер на 50,00 лева.
Воден от горното,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 44050/08.11.2018 г. по ч.гр.д.
№ 16767/2018 г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е разпоредено незабавно изпълнение на Заповед № 8422/08.11.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и издаване на изпълнителен лист срещу Н.С.Н.,
ЕГН **********, в полза на заявителя “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК: *********.
ОСЪЖДА
Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище: гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19, сумата от 50,00
лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, изчислени по компенсация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.