РЕШЕНИЕ
№ 931
гр. Бургас, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203197 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. Р. А. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: *****************, срещу Наказателно постановление № 22-0434-
000078/08.08.2022 г., издадено от Началник 02 РУ-Бургас, с което за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
наказание „Глоба” в размер на 120 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
2 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Фактическата обстановка не се оспорва, но се заявява, че причината за управлението на
автомобила било това, че предната му табела била паднала на земята и това наложило
предвижването му без нея. Иска се отмяна на НП.
В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Административнонаказващият орган – Началник 02 РУ-Бургас, надлежно призован,
не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото НП е било надлежно връчено на 10.08.2022 г., а
жалбата е била депозирана на 19.08.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
1
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като
съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 21.07.2022 г., около 20.40 часа жалбоподателят управлявал автомобил „БМВ 535”
с рег. № *************в гр. Камено по ул. „Освобождение“ към гр. Българово. Той бил
спрян за проверка от св. Т. П. - мл. контрольор, който установил, че предната
регистрационна табела на автомобила не била поставена на определеното за това място, а се
намирала в купето на автомобила. На място П. провел беседа с водача, който му обяснил, че
бил махнал бронята на автомобила, за да я боядиса и за да не я надраска се наложило да
махне и табелата.
За констатираното Т. П. съставил АУАН с бл. № 287376, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на
водача, който го подписал и получил препис от него, посочвайки че няма възражения. В
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 08.08.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая и решил, че с действията
си А. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер
на 120 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 2 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания
свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
2
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Ж.М.- Началник 02 РУ-Бургас, който към дата 08.08.2022 г. е била
оправомощена да издава НП, видно от приложение заповеди на министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно
изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази
връзка. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на ОПРЕДЕЛЕНИТЕ за това места.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че ул. „Освобождение“ в
гр. Камено е път, отворен за обществено ползване, по смисъла на закона.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - за всяко
регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер. Съгласно
алинея пета на същата разпоредба, табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и
отзад (или само отзад що се касае до мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата – ал. 7)
перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е
невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно
време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на
графиката и символите на номера.
В случая няма спор, че предната регистрационна табела на автомобила не е била
поставена на определеното за това място – перпендикулярно на средното надлъжно сечение
на превозното средство, а се е съхранявала от водача в купето на автомобила. В случая е
3
налице противоречие каква е била причината за това – дали изтъкнатата пред св. П.
ремонтна дейност по бронята или посоченото в жалбата – изкъртване на табелата, но това е
ирелевантно. Законът забранява движение на МПС щом табелите не са поставени на
изискуемото място, като не прави разлика на какво се дължи това.
При това положение се налага изводът, че предната регистрационна табела не е била
поставена перпендикулярно на сечението, а е била поставена в самото купе на автомобила.
Това от своя страна представлява административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП в
случаите на управление на МПС-то, поради което и правилно е била ангажирана
отговорността на водача.
С оглед горното съдът счита, че правилно е била ангажирана отговорността на водача
за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, в който смисъл е и практиката на
касационната инстанция по аналогични казуси – Решение № 415/12.03.2020 г. по к.н.а.х.д.
№ 144/2020 г. на АдмС-Бургас.
Съгласно чл. чл. 175, ал.1, т. 1 ЗДвП за конкретното нарушение се предвижда
наказание „Глоба“ в размер от 50 до 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца. Въпреки това, по мнение на настоящия състав,
неправилно АНО е индивидуализирал размера на наказанията, които следва да се наложат
на жалбоподателя.
В АУАН и НП не се съдържат никакви доказателства (дори твърдения) за предишни
административни нарушения от страна на А. или за отегчаващи отговорността
обстоятелства. Всичко това мотивира съда да приеме, че неоправдано и немотивирано АНО
е наложил предвидената санкция, без да изложи конкретни мотиви и без да го обвърже с
конкретни факти, поради което и наказателното постановление следва да се измени в частта,
относно размера на наложената санкция. Изрично следва да се има предвид, че мотивите за
определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по
тълкувателен път. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и
характера на нарушението, намира, че следва да бъде определен размер на наложената
санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно „Глоба“ в размер на 50 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца, който е подходящ да
осъществи функциите, свързани със специалната и генерална превенция. Изрично в този
смисъл е Решение № 2066/14.11.2018 г. по к.н.а.х.д. № 1460/18 г. на АдмС-Бургас.
Конкретното нарушение не е маловажно и за него е неприложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, доколкото с нищо не се отличава от обичайните нарушения от този вид.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д , ал. 3
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза и на
4
двете страни, но нито една от не е направила искане за присъждането им, поради което и
съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0434-000078/08.08.2022 г., издадено от
Началник 02 РУ-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на С. Р. А. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба” в размер
на 120 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца, като
НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ от 120 лева на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ лева и
НАМАЛЯВА срока на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” от 2 месеца на
1 /ЕДИН/ месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5