№ 95
гр. Благоевград, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград М. М. М.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211200600403 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззивна жалба и допълнителна такава от адв. Е.Д. и адв. О.Б. – защитници на
подс. ИЛ. Х. Б. от с. И, общ. С, против Присъда № 900190 / 21.01.2021 год.,
постановена от Районен съд – С по н.о.х. дело № 277 / 2019 год.
Според подадената въззивна жалба, поддържана лично от
подсъдимия и неговите защитници в съдебното производство пред окръжния
съд, обжалваната присъда на първоинстанциония съд е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния
и процесуалния закон. Изтъкват се съображения и доводи, че обвинението по
делото не е доказано по несъмнен начин и подс. И.Б. не е извършил
инкриминираното деяние. Ето защо се иска присъдата на районния съд да
бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан по обвинението в извършване на престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява
1
становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и
правилна.
Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:
С обжалваната присъда подс. ИЛ. Х. Б. от с. И, общ. С, е признат
за виновен в това че на 10.02.2019 г. около 19,48 часа в с. ..., общ. С по улица
„....“ в посока центъра на селото, в района на сградата на кметството е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил м."..." с рег. № ..., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,70 на
хиляда, установено по надлежния ред, уреден в Наредба №1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание
чл.343б, ал.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 8 /осем/ месеца и „Глоба" в размер на 200
/двеста/ лева. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното
наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 3 /три/
години. На основание чл.343г НК във вр.с чл.37, т.7 във вр. с чл.49 НК на
подсъдимия Б. е наложено наказание "Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от 8 /осем/ месеца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.Б. е осъден да
заплати направените по делото разноски, както следва: сумата от 45.00 лева -
по сметка на ОД МВР - Благоевград, по сметка на PC - С - сумата от 40.00
лева /възнаграждение на вещи лица/, както и 5 /пет/ лева - за служебно
издаване на изпълнителен лист.
В хода на проведеното от въззивния съд съдебно следствие са
събрани допълнително писмени доказателства и е приета съдебно
химикотоксикологична експертиза.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена.
Събраните от окръжния съд нови доказателства по същество не променят
2
установените фактически положения. Настоящият състав на въззивния съд
намира, че от проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие,
със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства
обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното
решаване на делото въпроси, като в резултат на анализа на доказателствения
материал се установяват по несъмнен начин следните фактически
обстоятелства:
Подс. ИЛ. Х. Б. /р. 1970 г./ от с. И, общ. С, е със средно
образование, кмет на с. И, разведен, неосъждан. Същият е правоспособен
водач на МПС категории АМ, В и М.
На 10.02.2019 г. подс. И.Б. и свидетелите И С и Р П, и тримата от
с. И, варили ракия на казана в с. Л, общ. С. Около 19:30 часа тримата си
тръгнали за с. И с лек автомобил м.“...“ с peг. № ..., собственост на св. И С.
Управлявал подс. Б..
Около 19:48 часа на 10.02.2019 г. свидетелите Д Д. и в б -
полицейските служители от РУ – С се намирали на улица „....“, в района на
сградата на кметството на с. ..., общ. С, където изпълнявали дейност по охрана
на обществения ред. Двамата полицейски служители забелязали л. а. м. "..." с
peг. № ..., който се движел по улица „....“ в посока центъра на селото, и
подали сигнал със стоп-палка да спре. След това свидетелите Д. и Бешков
пристъпили към проверка на документите за самоличност на всички лицата,
както и документите за правоспособност на водача – подс. И.Б. да управлява
МПС. Св. И С представил документите на автомобила, а подс. Б. заявил, че не
носи документи за самоличност и за правоспособност, но се представил, че се
казва ИЛ. Х. Б. и е кмет на с. И. Тъй като от лекия автомобил се носела силна
миризма на алкохол и на въпроса къде са били, пътуващите отговорили, че са
варили ракия на казана в с. Л, полицейските служители Д. и Бешков решили
да тестват водача Б. за употреба на алкохол и поискали съдействие от ОДЧ
(оперативен дежурна част) при РУ – С. Малко след това на място
пристигнали полицейските служители Н П и Д С, които извършили проверка
на подс. И.Б. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер-Алкотест
7510“, което отчело резултат - 1,07 промила.
След проверката св. Парахулев съставил на подс. И.Б. АУАН
Серия АА, №188082/10.02.2019 г., който подсъдимият отказал да подпише
3
/л.3 ДП/. Наред с това на подс. Б. бил издаден талон за медицинско
изследване № 0010497 /л.4/. Видно от съдържанието на последния, подс. Б. е
подписал, че не приема показанията на техническото средство и избира да
бъде изследван за употреба на алкохол чрез медицинско изследване и
химическо или химико-токсикологично изследване. След това св. Парахулев
залепил първия от осемте стикери върху първия екземпляр от талона за
изследване, който следвало да бъде прикрепен към АУАН, той залепил втория
стикер на екземпляра от талона за изследване, предназначен за подс. Б., след
което му го връчил заедно с останалите 6 бр. стикери. На гърба на талона за
изследване поде. И.Б. собственоръчно написал, че е получил шест броя
стикери с № 0010497. Подсъдимият е уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП
– гр. С до 30 минути, като талона му е връчен в 20:10 часа. Полицейските
служители придружили подс. И.Б. до спешния център, където същият дал
кръвна проба за изследване. Видно от протокола за медицинско изследване
подсъдимият е отрекъл употреба на алкохол, като е посочил лекарствените
продукти, които е употребил през последните 24 часа /л.70/.
При извършеното от в.л. Р К химическо изследване на взетата от
подсъдимия И.Б. кръвна проба във вакуум епруветка със стикер № 0010497-3
- протокол за химическа експертиза № 81/11.03.2019 г. на СНТЛ при ОДМВР
- Благоевград (л.6 от ДП) е установено наличие на алкохол в кръвта в
концентрация 1,66 на хиляда.
На 18.03.2019 год. от в.л. В Ц е извършеното химическо
изследване на взетата от подсъдимия Б. контролна кръвна проба - протокол за
химическа експертиза № 136/18.03.2019 г. на СНТЛ при ОДМВР -
Благоевград (л.15 от ДП) е установено наличие на алкохол в кръвта в
концентрация 1,70 на хиляда. Видно от протоколите и от разпита на вещите
лица К и Ц пробите /кръв във вакуум епруветка/ са донесени в СНТЛ –
Благоевград в хладилна чанта на 11.02.2019 год., като целостта на опаковките
не е била нарушена, и е съхранявана в хладилник при температура +4 °C до
+8 °C. При отваряне на епруветката не е почувствана миризма на
разложителен процес. Концентрацията на етилов алкохол е установена с газов
хроматограф.
В хода на въззивното съдебно следствие е назначена съдебно
химикотоксикологична експертиза. Водно от заключението и разпита на
4
вещото лице Б М., изписаните в протокола за медицинско изследване
лекарствените продукти, които подс. И.Б. е посочил, че е употребил през
последните 24 часа /л.70/ не водят до промяна на концентрацията на етилов
алкохол в кръвта /л.82/.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
на въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че
подс. И.Б. е извършил съставомерно деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
Извършения от районния съд анализ на доказателствата, изложените
съображения и доводи, се споделят изцяло.
Съдът правилно е кредитирал показанията на полицейските
служители свидетелите Д., П и Б за установеното от тях при извършената
проверка. Същите са последователни, взаимосвързани и непротиворечиви.
Липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение надеждността
на тези свидетели и достоверността на изложените от същите факти и
обстоятелства. По несъмнен и безспорен начин се установява мястото и
времето на извършената проверка на водача – подс. И.Б., резултата от
извършената му с техническо средство проба за алкохол, действията на
служителите след издаване на талона за медицинско изследване. Безспорно е,
че именно подсъдимият Б. е бил заведен то ФСМП С, където на същият е била
взета кръвна проба за извършване на химическо изследване. В тази връзка
съдът обосновано е кредитирал и показанията на свидетелите .., .... относно
начина на вземане на кръвната проба, съхраняването на същата и
изпращането и за анализ в СНТЛ при ОД на МВР Благоевград. Липсват
основания да се приеме, че е налице нарушение на предвидения в Наредба
№30/27.06.2001г. ред за вземане на кръвна проба, нейното съхраняване и
транспортиране. Установи се от показанията на свидетелките, че не са
използвани средства и консумативи, които биха могли да дискредитират
съдържанието на пробата. В тази си част показанията на свидетелките се
потвърждават и от заявеното от двете вещи лица, които установяват, че
пробата е била съхранявана по посочения в наредбата ред, шишенцето е било
запечатано, липсвало е разложителен процес. Експертите са извършили
химически изследвания на кръвната проба в съответствие с предвидения в
наредбата ред, поради което резултатите следва да бъдат приети за
обективни. Липсват основания да се отхвърли заключението на което и да е
от вещите лица, като разминаването в установеното в различните изследвания
5
съдържание на алкохол намира своето логично и издържано обяснение
предвид предприетите манипулации и отминалия период от време. Доколкото
резултатът, за който е повдигнат обвинение е последният, установен чрез
извършено изследване в лаборатория, изрично визирана в Наредба №1, съдът
приема за установено и доказано именно това съдържание на алкохол в
кръвта.
Ето защо предвид установените по делото фактически дадености
въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от
обективна страна на всички елементи на състава на престъплението на
възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация: Подсъдимият
ИЛ. Х. Б. на 10.02.2019 г. около 19,48 часа в с. ..., общ. С по улица „....“ в
посока центъра на селото, в района на сградата на кметството е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил м."..." с рег. № ..., с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,70 на хиляда, установено
по надлежния ред, уреден в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В съдебната практика е изяснено, че "надлежният ред" по чл.343б,
ал.1 НК е този по Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. В наредбата е посочено, че употребата на
алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством
използването на съответни технически средства, и/или чрез доказателствен
анализатор медицински и химическо или химико-токсикологично изследване.
Изискването на чл.343б, ал.1 НК за установяване на алкохолната
концентрация по надлежния ред е подчинено на идеята за обективност на
резултата. Конкретната стойност на алкохолната концентрация в кръвта на
водача, към момента на деянието, може да бъде изведена само от такива
доказателствени средства, които гарантират достоверност на резултата.
Използването на друг способ за установяване стойността на алкохолната
концентрация, извън уредения с наредбата се явява недопустимо /Решение №
143 от 23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 64/2011 г., I н. о./.
В случая без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
6
количество от над 1,2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на
чл.343б, ал.1 от НК, е точно съобразно специалните правила на Наредба №
1/2017 г. Това важи както за първоначалното констатиране на употребата на
алкохол с техническо средство, така и за реда за изземване, изследване,
съхраняване на кръвните проби. Ето защо настоящият състав на въззивния
съд счита, че липсват основания да се поставя под съмнение факта, че подс.
И.Б. е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда. Още при извършената проверка на мястото с
техническо средство "Дрегер Алкотест - 7510" с фабричен номер ARBB 0032
е била отчетена стойност от 1,07 на хиляда и е бил издаден талон за
изследване. Подс. Б. е подписал, че не е съгласен с резултата, както и е
подписал начина по който избира да бъде изследван за употреба на алкохол, а
именно с медицинско и химическо изследване. В тази връзка възраженията,
касаещи възможността да бъде изследвана с доказателствен анализатор са
неоснователни.
Подсъдимият е бил придружен от служители на МВР до ФСМП –
С, където е била взета кръвта от медицинско лице. Извършено е химическото
изследване на кръвната проба, като резултата е отразен в съответния
протокол № 81 / 11.02.2019 год. От заключението на експерта се изяснява и
точно какъв е бил процента на алкохол в кръвта към момента на извършената
проверка, а именно - 1,66 на хиляда. Въпреки това, в конкретния случай е
извършено повторно изследване от вещото лице Ц при което е установено
съдържание на алкохол в кръвта от 1,70 промила – протокол за химическа
експертиза №136/18.03.2019 год. /л.15 ДП/.
В съдебно заседание експертите Р К и В Ц са категорични, че при
извършените от тях изследвания опаковката на пробата отговарят на
изискванията на Наредба № 1 / 19.07.2017 г., като пробата, предмет на
изследване е била съхранявана по предвидения в наредбата начин и е
липсвало разложителен процес. Наред с това, изследването е извършено
съгласно изискванията на наредбата чрез газхроматографски метод. Ето защо
съдът намира възраженията на защитата, касаещи изискванията за съхранение
на кръвните проби, за неоснователни.
От разясненията на вещото лице Б М. се изясняват причините,
поради които при резултатите от химическото изследване установява по-
7
висока концентрация на алкохол сравнено с първоначалното изследване с
техническо средство, а именно защото употребеният от лицето алкохол се е
намирал във фаза на абсорбция /л.98/.
Съдът кредитира напълно и заключенията на вещите лица, тъй
като са подробни, пълни, обосновани и не пораждат никакво съмнение по
отношение на правилността им. Те в действителност в много голяма степен
допринасят за изясняването на съществени обстоятелства включени в
предмета на доказване – концентрацията на алкохол в кръвта на водача.
Заключенията са депозирани от компетентни вещи лица, в чиято
добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания да
се съмнява, още повече, че точно тези вещи лица многократно са се явявали в
това си качество пред настоящия съд и последният има непосредствени
впечатления както от компетентността, така и от добросъвестността им.
Спазено е изискването на чл.24 от Наредбата изследването на пробите да бъде
извършено от лице с висше образование и професионална квалификация
„химик“. Наред с това, заключенията са изготвени на базата на обективни
данни и въз основа на използването на утвърдени и безспорни научни методи.
От приетото по делото копие на амбулаторния журнал за
алкохолни проби във ФСМП - С е видно, че е спазена и нормативните
изисквания от наредбата, като са вписани датата и часът на вземане на
пробата. В съответствие с изискванията е попълнен и протокола за
медицинско изследване. Ето защо неоснователен се явява доводът на защита
за нарушение на цитираната наредба.
Взетата кръвна проба е изпратена в съответствие с изискванията
на наредбата в рамките на определения срок, транспортирана във хладилна
чанта. Неоснователен е и релевираният във въззивната жалба довод за
допуснати нарушения в тази насока. От изслушването на вещите лица се
установява, че е спазена разпоредбата на посочения текст. При отваряне на
вакуумните епруветки, не се е почувства миризма на разложителен процес,
което обуславя извода, че пробата е била годна за последвалото химическо
изследване. Неоснователно е и наведеното от защитниците, касаещо срока за
съхранение на пробите. Същият съответства на изисквания на чл.26 от
наредбата.
От изготвения талон за изследване /л.4/ е видно, че на същият е
8
залепен стикер с № 0010497. На гърба на талона за изследване поде. И.Б.
собственоръчно написал, че е получил шест броя стикери с № 0010497.
Видно от протокола за химическо изследване със същия номер са стикерите,
поставени върху вакуумните епруветки, съдържащи кръвните проби от
подсъдимия. Ето защо липсват основания да се поставя под съмнение, че
резултатите от химическото изследване са именно за установената
концентрация на алкохол в кръвта на подс. Б..
С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че при изследване
на кръвната проба, взета от подсъдимия И.Б. са спазени изискванията на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия И.Б.
обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и
волевата насоченост). Подсъдимият е осъзнавал противообществения
характер на деянието, разбирал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Ето защо, анализирайки престъплението от субективната
му страна, съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл.
За извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 3 години и глоба от
200 до 1000 лева, съставът на районния съд при условията на чл.55 от НК е
наложил на подсъдимия И.Б. наказание лишаване от свобода за срок от 8
/осем/ месеца и глоба в размер на 200 лева, както и на основание чл.343г от
НК – „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 /осем/ месеца. На
основание чл.66 от НК изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода”
е отложено за срок от 3 /три/ години.
Въззивният съд намира, че така определените наказания
съответстват на степента на обществената опасност на деянието и
извършителя. Обективно е отчетено значението и тежестта на смекчаващите
отговорността обстоятелства: данните за семейното и социално положение на
подсъдимия, трудовата му активност и съдебното минало. Визираните
обстоятелства безспорно сами по себе си са с висока интензивност възпиращи
фактори, които рефлектират пряко върху наказателната отговорност на
подсъдимия и очертават необходимата степен на въздействие на
наказателната санкция. В тази връзка настоящият състав на виззивния съд
счита, че характеристичните данни за подсъдимия не могат да бъдат приети
9
за негативни. Същият е неосъждан и инкриминираното деяние, макар и
укоримо, в случая се явява инцидентна проява. Изброените смекчаващи
отговорността обстоятелства преобладаващо натежават при оценката на
обществената опасност на дееца, която определено е ниска и за
превъзпитанието на който не се налага да бъдат налагани санкции с
интензивно продължително действие, които пряко рефлектират и затрудняват
възможността му да упражнява трудова и обществена дейност.
Относителната тежест на отегчаващите обстоятелства не се отразява
съществено на смекчаващите такива. За яснота се изтъква, че като
многобройни се отчитат смекчаващите обстоятелства не само заради
относителния им брой, а заради тежестта им при съпоставката им с
отегчаващите.
Тъй като подсъдимият не е осъждан и с оглед на визираните
обстоятелства съдът приема, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието
„Лишаване от свобода”, на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му
следва да бъде отложено за минимално предвидения срок от 3 години.
Съдът счита, че в съчетание така наложените в конкретния случай
наказания ще способствуват за изграждане у подсъдимия на устойчива
мотивоционно-волева система за спазване на установения правопорядък и ще
възпира извършването в бъдеще на други обществено-опасни деяния, с което
от своя страна ще се реализира личната превенция – основна цел на
наказанията по чл.36 от НК. Наред с това санкционирането с визираните
наказания ще способства да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото с цел генерална превенция.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд
не констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени
нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяната или
изменението на присъдата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.Б. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Благоевград сумата от 337 /триста
тридесет и седем/ лева - разноски за вещото лице, изготвило във въззивното
производство съдебната химикотоксикологична експертиза и 5 /пет/ лева - за
служебно издаване на изпълнителен лист.
10
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6
от НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 900190 / 21.01.2021 год.,
постановена от Районен съд – С по н.о.х. дело № 277 / 2019 год.
ОСЪЖДА подсъдимия ИЛ. Х. Б. да заплати по сметка на ОС-
Благоевград сумата от 337 /триста тридесет и седем/ лева - разноски за
вещото лице и 5 /пет/ лева - за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11