О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№. . . . . . . ./09.06.2009г.,
гр.Варна
Съдията – докладчик Ю. Б. по
адм. дело № 2720/08г. на Административен съд – гр.Варна, ХХІ състав,
като разгледа докладваното дело в закрито заседание, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по жалба вх.№ 15551/13.10.2008г. по описа на Административен
съд Варна, подадена от К.Д.В., Д.Д.Д. и С.Д.Д., чрез пълномощника адв. С.Х.
срещу заповед № РД 07 00-1042/19.09.2008г. на кмета на Община Бяла. С
оспорената заповед е отменена заповед № 836/31.07.2008г. на кмета на община
Бяла, с която е било наредено отписването от актовите книги за общинска
собственост на недвижим имот ПИ № 1152 с площ от 1798 кв.м., идентичен с ПИ
ІІІ-1152 с площ от 1570 кв.м. по кадастралната карта, одобрена със заповед №
РД-18-47/18.08.2006г. В жалбата е направено искане за отмяна на заповедта на
кмета на община Бяла, като незаконосъобразна. Жалбоподателките твърдят че с
решение № 1589/13.05.2008г., постановено по гр.д. № 8025/2006г. на ВРС, влязло
в сила на 11.06.2008г. съдът е постановил, че имат право да възстановят правото
си на собственост върху процесния имот на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Община
Бяла е участвала като страна по делото и е уведомена за решението. В изпълнение
на решението на съда, кмета на община Бяла е издал заповед за деактуване на
имота. В последствие е издадена процесната заповед, с която е отменена
заповедта за деактуване. Излагат се твърдения, че общината не е издала
удостоверение по чл.13, ал.4 ЗСПЗЗ и се препятства процедурата по
възстановяване на имота.
Жалбата е подадена в срока
по чл.149, ал.1 АПК.
Същата е процесуално
недопустима, предвид обстоятелството, че са налице условията по чл.159 т.1 и т.4 АПК- актът не подлежи на оспорване и липса на правен интерес, поради което
жалбата следва да се остави без разглеждане, по следните съображения:
Предмет на обжалване е заповед
на кмета на община Бяла, с която е отменена заповед за деактуване на имот. В заповедта
е посочено, че при издаване на заповедта за деактуване не са били налице
законовите изисквания за издаването на заповедта – не е представено
удостоверение по чл.13, ал.4 ЗСПЗЗ и скица за имота, решение на ОбС „Земеделие
и гори” за възстановяване на правото на собственост.
Обжалваната заповед не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК и не
подлежи на обжалване пред съда. С нея не се засягат права и законни интереси на
жалбоподателите, поради което и същите нямат право да претендират отмяната й.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 АПК на индивидуалните административни
актове са приравнени и декларативните и констативните актове, въпреки че с тях
не се засягат непосредствено права и не се създават задължения на граждани и
организации. Така с акта за общинска собственост само се констатира по
официален начин определено правно или фактическо положение. С процесната
заповед, с която се отменя заповед за отписване от актовите книги на имот общинска
собственост се декларират административни, а не гражданскоправни отношения,
поради което съдът намира, че обжалвания акт не е индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.2 АПК.
С чл.120, ал.2 от Конституцията са установено няколко предпоставки за допустимост на съдебното
обжалване на административните актове, една от които е административния акт да
засяга права и интереси на гражданите, подали жалбата. В случая жалбоподателите
не са засегнати от заповедта, чиято законосъобразност оспорват. Същата касае
недвижим имот, по отношение на който съществува спор дали общината е собственик
или жалбоподателите. Касае се до оспорване на доказателствената сила на акта за
общинска собственост, което представлява спор за материално право и този спор
следва да се реши по съдебен ред в исково производство, а не в
административното.
Самия АОС не прави общината
собственик на имота, както и с отписването от актовите книги на един имот,
който не е престанал да бъде общински не се погасява правото на собственост на
общината. Отписването, респективно записването в актовите книги на един
недвижим имот, не са определени от закона като правопораждащи юридически факти.
Поради това оспорената заповед, с която се отменя заповед за деактуване на имот
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1, т.4 АПК и не подлежи на контрол за законосъобразност от съда. Заповедта за
деактуване или отказът за деактуване на имот, както и изменението или отмяната
на тези актове представлява вътрешно служебен акт, който не подлежи на
обжалване. Отписването, респективно записването в актовите книги на един
недвижим имот не са определени от закона като правопораждащи юридически факти,
при възникването на които възникват права или се накърняват защитени от закона
интереси, поради което същите следва да бъдат възприемани и тълкувани
единствено като технически действия по регистрация на определен недвижим имот
като общинска собственост.
В случая, при така
очертаната колизия на права между страните, съществуващия между тях спор за
материално право би могъл да бъде разрешен в рамките на общия исков процес. До
неговото разрешаване със сила на присъдено нещо, за ответника не съществува
задължение да деактува имота, а издадената заповед, с която се отменя предходна
заповед за деактуване, като непритежаващ спецификите на индивидуален
административен акт, не подлежи на оспорване по реда на АПК. Депозираната срещу
него жаллба се явява недопустима, с оглед на което образуваното производство
следва да се прекрати / така и определение 011326/29.10.2008г. по адм.д. №
12287/2008г., ВАС, определение № 4177/2008г. по адм.д.№ 8916/2007г. ВАС.
Гореизложеното не се променя
от соченото от жалбоподателите влязло в сила съдебно решение. Същото е
постановено по установителен иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Действително, съдебните решения са задължителни за страните и за всички
държавни органи, но с коментираното решение не е разрешена колизия на права, а
само е признато правото да бъде възстановена собствеността и не рефлектира на естеството
на оспорения акт.
С оглед на изложеното
подадената жалба е недопустима, поради което не следва да се разглежда. Поради
това и на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК съдът приема, че образуваното съдебно
производство следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдията –
докладчик
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 29.05.2009г. за даване ход по същество на
делото
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Д.В., Д.Д.Д. и С.Д.Д., чрез пълномощника
адв. С.Х. срещу заповед № РД 07 00-1042/19.09.2008г. на кмета на Община Бяла
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2720/2008г. по описа на Административен
съд – Варна, ХХІ състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: