Съдебното производство е образувано, на основание чл.
247, ал. 1, т. 1 НПК, по внесен обвинителен акт против Х.Х.Х., роден на *** ***, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********, по обвинение в това, че:
На 29.03.2019 г. по път IV-21451, на 800 м. след
кръстовище с път III -205, в землището на село Недоклан, при управлението на МПС - лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № РР 8942 ВК,
нарушил правилата за движение:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП - като водач
на МПС с поведението си създал опасности и пречки за движението и поставил в
опасност живота и здравето на хората;
- чл. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата
/ППЗДвП/ - като участник в движението не изпълнил задължението си да спазва
правилата за движение и да пази живота и здравето на хората;
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като водач на МПС не изпълнил задължението си да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява;
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не изпълнил
задължението си при избиране скоростта на движението да се съобразява с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие. Като водач не изпълнил задължението си да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението;
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП - като водач на пътно
превозно средство, категория „В“, при избиране на скоростта на движение
превишил стойността на скоростта в км/ч. извън населено място, като се движил
със скорост 120, 40 км/ч., при разрешена 90 км/ч., в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на Гюнел Гюнаева Ю.,*** и средна телесна
повреда на М.М.Б., изразяваща се във фрактура на дясна лопатка - клюновиден
израстък /акромион/ с нискостепенна луксация, обуславящо трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за срок повече от 30 дни и контузия на
десния бял дроб, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота
на пострадалия – престъпление по чл. 343,
ал. 4 във вр с ал. 3, б. „б“, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и счита, че в хода на ДП
са събрани достатъчно доказателства - разпити на свидетели, експертизи,
приобщени множество доказателства. Прокурорът намира за безспорно установено,
че в резултат на управление с превишена и несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост подсъдимият Х. е допуснал посочените нарушения на правилата
за движение по пътищата и в резултат на което е причинил средна телесна повреда
на пострадалия Б. и смъртта на Гюнел Ю.. Счита, че престъплението е извършено
по непредпазливост, като не е предвижвал настъпването на вредоносния резултат,
но е бил длъжен и имал обективна възможност да предвиди настъпването на
обществено опасните последици. Моли
съда, при определяне на наказанието, да бъде отчетено наличието на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия,
изразеното многократно съжаление за случилото се, неговата млада възраст и добрите
характеристични данни. Според прокурора, следва да бъдат отчетени като
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, наличието на наложени наказания за извършени нарушения по ЗДвП. Прокурорът предлага наказанието на
подсъдимия да бъде определено в условията на чл. 58а НК към минимално предвидения в закона размер и на основание чл. 58, ал. 1 НК
да бъде намалено с една трета. Намира, че предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия за поправянето му не е необходимо наложеното наказание лишаване от
свобода да бъде изтърпяно ефективно и следва
да се отложи на основание чл. 66 НК за максимално възможния срок. На основание
чл. 343 б“г“ следва да бъде наложено наказание лишаване от право за управление
на МПС в максимално предвидения срок.
Конституираните като частни обвинители Г.А. и Е.А., чрез
повереника адв. К., излагат доводи, че е
категорично установено, че деянието е извършено от подсъдимия. По
отношение вида и размера на наказанието намират че, следва да бъдат отчетени
смекчаващи вината обстоятелства, които
прокуратурата изброява, но следва да се
отчете и отразеното в справката за съдимост наложено административно наказание
на подсъдимия отново за нарушение на разпоредбите на ЗДвП, отразените в справката
за водач 5 санкции за нарушение по ЗДвП, които дават възможност да се направи
извод, че подсъдимият неглижира разпоредбите на ЗДвП. Моли съда да наложи наказание към минимума, предвиден в
закона, но след като същото бъде редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК. Считам, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. По отношение на наказанието по
чл. 343 „г“ от НК - лишаване от право да управлява МПС по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК счита, че същото би следвало да бъде определено в размер на 3 години. Претендират да им бъдат присъдени разноските
от ДП и съдебното производство.
В съдебно заседание подсъдимият Х.Х.Х. признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Заявява,
че съжалява за извършеното.
Защитникът на подсъдимия – адв. П.
заявява, че разкаянието се е настанило в душата на подсъдимия. Заявява,
че следва да бъде определено наказание при условията на чл. 54 НК, съобразявайки се с чл. 58а НК, като съдът
следва да отчете следните смекчаващи вината обстоятелства - съжалението за
стореното, чистото съдебното минало, добрите характеристични данни, факта, че
подсъдимият е студент и трудовата му ангажираност. Според адв. П. за постигане
целите на наказанието и за поправяне и превъзпитание на подсъдимия Х. не е
наложително да изтърпи наказание лишаване от свобода и на основание чл. 66 НК
изпълнението на наказанието следва да бъде отложено. Намира, че лишаването
от права следва да бъде над средния
размер.
Защитникът на подсъдимия – адв. Х. заявява, че делото е изяснено напълно от фактическа страна и моли при
индивидуализация на наказанието да се отчетат смекчаващи вината обстоятелства - ниската степен на
обществена опасност на самия деец, добрите характеристични данни, студент,
чистото съдебно минало, липса на данни за
други противообществени прояви, трудовата ангажираност, признанието и
искреното съжаление за случилото се. Намира, че е справедливо и съответно на извършено на подсъдимия да бъде
определено наказание в размер на минимума - лишаване от свобода от три години и съгласно чл. 58а, ал. 1 НК да се
редуцира с 1/3 и на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години,
което не е необходимо да изтърпява ефективно. Адв. Х. заявява, че ефективна
присъда би прекършила подсъдимия, вместо да го превъзпита.
Съдът, с определение по
чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и като прецени самопризнанието на подсъдимият и събраните и проверени
доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:
Подсъдимият Х.Х.Х. е български гражданин, роден на *** ***. Х. има средно специално образование, не е женен,
работи в
Автосервиз „Бейкъл“ ООД като автомонтьор. Х.Х. е студент в РУ
„Ангел Кънчев“ гр. Русе, Транспоретн факултет. Не е осъждан. Има наложено адм.наказание глоба на основание чл. 78а
Нк за това, че на 02.02.2019 г. управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2 НК (справка за съдимост л. 64 -
67).
Подсъдимият Х. е правоспособен водач на МПС от 14.08.2017 г., с категории „В“ и „М“ и има
наложени наказания по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП (справка на л. 69). Нарушенията са санкционирани с фишове – 5 бр. в
периода 10.2017 г. – 21.02.2019 г. с глоби от 10 лв. и 20 лв. за нарушения по
чл. 183, ал. 1, т. 1, чл. 185, чл. 184, ал. 3 и с НП от 26.10.2018 г. за
нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 с глоба в размер на 50 лв.
На 29.03.2019 г. около 19
ч., в град Разград, подс. Х.Х. се срещнал с приятеля си св. М.М.Б.. Двамата
решили да отидат до с. Недоклан, за да приберат лек автомобил. Заедно с тях
решила да пътува и тяхна обща приятелка Г. Г. Ю.. Тримата тръгнали с лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №РР 8942 ВК, собственост на дядото на
подсъдимия - Хюсеин Х. Алиев. Подсъдимият Х.Х.Х. управлявал автомобила, св. Б.
седнал до него на предна дясна седалка, а Г. Ю. седнала по средата на задната
седалка. Подсъдимият и св. Б. поставили обезопасителните си колани, а Гюнел Ю.
седнала без да сложи обезопасителен колан.
Към 20 часа, на
29.03.2019 г., лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № РР 8942 ВК,
управляван от подс. Х.Х.Х., се движил по път IV-21451, по посока от
кръстовището с път 111-205 към с. Недоклан. Участъкът от пътя бил двупосочен, с
надлъжен низходящ наклон 6,5 % по посока от кръстовището с път 111-205 към с.
Недоклан, напречен наклон и представлявал десен завой, след който следвал прав
пътен участък. Платното за движение било с широчина 5,5 м., без хоризонтална
пътна маркировка. Пътната настилка била от дребнозърнест асфалт, в добро
състояние, нормално износена, без повреди и неравности. Времето било ясно, с
намалена атмосферна видимост поради настъпилия вечерен мрак. Пътното платно
било сухо.
При преминаване през
последния десен завой преди с. Недоклан Х. управлявал автомобила със скорост от
120, 4 км/ч., която била значително по - висока от максимално разрешената за
движение на леки автомобили извън населено място - 90 км/ч. и несъответстваща
на намалената видимост поради настъпилия вечерен мрак и навлизане в десен
завой.
В резултат на
управлението с превишена и несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост,
управляваният от подс. Х. автомобил започнал да се занася наляво. За да
предотврати излизането на автомобила извън платното за движение, подсъдимият
натиснал рязко спирачката. Въпреки предприетото аварийно спиране Х. загубил
контрол върху управлението на автомобила и същият напуснал пътя през лявата му
граница, придвижил се на известно разстояние по крайпътната канавка, след което
се преобърнал неколкократно през покрив по крайпътната нива. В купето на
автомобила се задействали аербеците. По време на това преобръщане тялото на Гл Ю.
изпаднало от автомобила. Накрая автомобилът се установил в спряно положение
върху колелата си в самата нива.
В този момент подс. Х. не
бил в съзнание. Св. Б. се освободил от предпазния си колан и отворил с крак
вратата на автомобила. Потърсил мобилен телефон, за да се обади на тел. 112, но
не открил. Тръгнал към селото. Успял да спре преминаващия в този участък
автомобил „Опел Астра“, управляван от св. Сейхан Гюрджанов Сендов. Св. Б. го
помолил да се обади на тел. 112. После се качил в автомобила и двамата се
върнали до мястото на местопроизшествието, където се намирал подс. Х.Х., който
вече бил в съзнание. Тялото на Гюнел Ю. лежало неподвижно край пътя.
Вследствие на настъпилото
ПТП св. М.М.Б. получил увреждания, изразяващи се в счупване на клюновидния
израстък /акромион/ на дясна лопатка с нискостепенна луксация, обуславящо
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок повече от
тридесет дни и контузия на бял дроб, представляваща разстройство на здравето с
временна опасност за живота. Останалите увреждания -сътресение на мозъка,
хематоми, кръвонасядания и охлузвания в своята съвкупност обуславили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
В момента на ПТП върху
тялото на Г. Г. Ю. последвали множество удари от твърди тъпи, тъпоръбести и със
заострен/режещ ръб предмети. Настъпил удар, противоудар и сътресение на тялото
от прилежащите вътрешни части на автомобила, при изпадането и приземяването на
терена. В резултат на това получила съчетана механична и инерционна травма,
засягаща глава, гръден кош, корем, крайници.
Пострадалата Г. Ю.
починала непосредствено след удара, като смъртта й последвала в резултат на
острата кръвозагуба при описаната несъвместима с живота тежка съчетана
механична и инерционна травма, довела до травматичен и хоповолемичен шок.
Посочените травматични увреждания били в пряка причинно-следствена връзка с
пътно-транспортното произшествие.
В резултат на ПТП подс. Х.Х.
получил фрактура на тялото на 5-ти
гръден прешлен; контузия
на белия дроб;
сътресение на мозъка; кръвоизливи,
кръвонасядания и охлузвания.
На местопроизшествието
пристигнали екипи на ЦСМП - Разград и ОДМВР - Разград. На пострадалите била
оказана първа помощ и били откарани в МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград“ АД.
Тялото на Гюнел Ю. било откарано за извършване на аутопсия. Бил извършен оглед на
местопроизшествието от разследващ орган при ОД на МВР - Разград. Лекият
автомобил „Фолксваген голф“, с peг. № РР 8942 ВК бил оставен на съхранение в
складова база ФОУССД към ОД МВР - Разград.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства, сред които:
1.
Показанията на
свидетелите: Б. (л. 72, 76, 81), С. (л. 71), Димитров (л. 92);
2. Писмените доказателства: справка за съдимост (л.
64,66), декларация за семейно и материално състояние (л. 68), справка за водач
(л. 69), акт за смърт (л. 178), удостоверение за наследници (л. 182), разпечатка
от информационна система на КАТ (л. 184),
3. Протоколи за оглед (л. 3-48).
4. Заключенията по назначените експертизи (СМЕ – л.
122, 130, 138; токсикохимична - л. 148, АТЕ – л. 158).
Посочените доказателства
подкрепят самопризнанието. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява
приетото от съда от фактическа страна. Подсъдимият и защитникът не спорят по
тези обстоятелства.
Безспорно е установено,
въз основа на самопризнанието и от показанията на св. Б., че на 29.03.2019 г. Х.
управлявал лек автомобил, в който освен него били св. Б. – на предна дясна
седалка и Г. Ю. – на задната седалка. Безспорно е установено, че при настъпило
стъмняване, на участък, където допустимата максимална скорост за движение била
90 км/ч., подсъдимият управлявал автомобила със скорост 120,4 км/ч., в резултат
на което при преминаване през десен завой, автомобилът започнал да се занася
наляво, Х. предприел аварийно спиране, но автомобилът напуснал пътя през лявата
му граница и започнал да се преобръща през покрив по крайпътната
селскостопанска площ, като по време на преобръщане от автомобила изпаднало
тялото на Ю. и тя получила увреждания, довели до смъртта ѝ, а св. Б.
получил телесни увреждания, съставляващи средна телесна повреда.
Механизмът на ПТП е
установен по несъмнен начин от показанията на свидетеля Б. и заключението по
АТЕ (л. 158). Механизмът на причиняване на увреждания на пострадалите – Ю. и Б.
и причината за смъртта на Ю. са безспорно установени от заключенията по СМЕ (л.
122, л. 138).
Описаната фактическа
обстановка е безспорно установена от самопризнанията на подсъдимия, показанията
на свидетел – очевидец, показанията на останалите свидетели възприели
положението на автомобила неподредствено след ПТП, както и състоянието на
водача – подс. Х. и пътниците – св. Б. и Ю., заключенията по назначените
експертизи, писмените доказателства. Няма противоречия в доказателствената
съвкупност.
Няма спор по изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти.
От правна страна.
Видно от изложеното
безспорно се установява, че подсъдимият Х., при управление на лек автомобил нарушил
правилата за движение по:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от
Закона за движението по пътищата, тъй като с поведението си създал опасности и
пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората;
- по чл. 3 от Правилника
за прилагане на Закона за движение по пътищата, тъй като не изпълнил
задължението си да спазва правилата за движение и да пази живота и здравето на
хората;
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
тъй като не изпълнил задължението си при избиране скоростта на движението да се
съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие;
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП, тъй като при избиране на скоростта на движение превишил
стойността на скоростта в км/ч. извън населено място, като се движил със
скорост 120, 40 км/ч., при разрешена 90 км/ч. ;
и се движил със скорост 120,4 км/ч., при
разрешена 90 км/ч., в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на
Гюнел Гюнаева Ю.,*** и средна телесна повреда на М.М.Б., ЕГН ********** ***,
изразяваща се във фрактура на дясна лопатка - клюновиден израстък /акромион/ с
нискостепенна луксация, обуславящо трайно затруднение в движението на десния
горен крайник за срок, с което осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъплението по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“, във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Съдът намира за
установено, че ПТП е резултат от действията на подсъдимия – управлението на
автомобила със скорост 120, 40 км/ч. и допуснатите нарушения на посочените правила
за движение по пътищата. Възможно е било предотвратяването на ПТП при
управление на автомобила с разрешената скорост. Подсъдимият е нарушил правилата
за движение по пътищата, което е довело до занасяне на автомобила наляво,
напускане на пътя и преобръщане в резултат на което е настъпила смъртта на един
пътник и е причинена средна телесна повреда на друг. Изложеното обуславя
наличието на пряка причинна връзка между неправомерното поведение на подс. Х.
като водач на процесния автомобил и смъртта на Гйнел Ю. и телесната повреда на М.Б.
като вредоносен резултат от пътно-транспортното произшествие.
По отношение на този
резултат Х. е действал виновно непредпазливо, тъй като не го е предвиждал, но е
бил длъжен и е могъл да го предвиди, като резултат от допуснатите нарушения на
правилата за движение.
Същевременно управлявайки
по начина описан по-горе, возейки близки хора, подсъдимият не е искал или
допускал, че ще настъпят вредни последици, нито се е отнесял безразлично към
настъпването им. Той е разчитал на уменията си да управлява моторни превозни
средства и не е предвиждал, че може да причини обществено опасните последици от
деянието. Но безспорно, като правоспособен водач, преминал съответното обучение
е бил длъжен и е имал възможност да предвиди, че в резултат на нарушението на
правилата за движение – движение със скорост значително превишаваща
позволената, може да се стигне до ПТП.
Съдебният състав намира,
че не се установява подсъдимият да е нарушил изискването на чл. 20, ал. 1 НК –
да контролира непрекъснато автомобила. Загубата на контрол върху МПС и
съответното му занасяне наляво и напускане пътя и последващото преобръщане е
резултат на движението със скорост, която не позволява да превозното средство
да премине безопасно през съответния пътен участък. Възможната скорост за
такова преминаване е определена от вещото лице по АТЕ на 100, 1 км/ч. ПТП е
резултат от превишената скорост, която освен това е и несъобразена с пътните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, тъй
като ако е била до 100 км/ч. автомобилът би преминал през завоя. Нарушени са
освен разпоредбите регламентиращи допустимата максимална скорост за движение и
изискването водача да съобразява скоростта си на движение с релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар с
конкретните условия на видимост, както и общите разпоредби да не поставят
опасност и да пазят живота и здравето на хората.
По наказанието.
За престъплението по чл.
343, ал. 4 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години.
Подс. Х.Х. е роден на ***
г. Правоспособен водач на МПС е от август 2017 г. Работи като автомонтьор и е
студент в Русенски университет.
Към датата на деянието не
е навършил 20 години.
Съдебният състав намира,
че е налице превес на смекчаващите обстоятелства – младостта на подсъдимия,
трудовата ангажираност. Факта, че се стреми да повишава образованието си.
Посочените обстоятелства сочат, че има добри характеристични данни и не се
отличава със значителна обществена опасност.
Има наложени
административни наказания по ЗДвП за нарушение относно:
- изискването водачът и
пътниците да използват обезопасителни колани;
- задължението да носи свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него;
- изискването моторните
превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с
къси светлини;
- оборудването на МПС с пожарогасител;
- задължението на пешеходците
да преминават по пешеходните пътеки при спазване на съответни правила;
- използването на дълги
светлини.
Нарушенията, едно от
които извършил като пешеходец, не са свързани с превишаване на допустимата
скорост за движение. Не водят до извод за системно неспазване на правилата,
нарушени при извършване на деянието по делото. Съдът намира, че е налице небрежно
поведение, провокирано от младостта му и липсата на опит като водач, в
конкретния случай, но не е системен нарушител на правилата за движение.
Съдебният състав счита,
че няма доказателства и основание да се приеме, че подсъдимият е личност с
висока степен на обществена опасност, трудно поддаваща се на поправяне и
превъзпитание, че е безотговорен и безкритичен.
От друга страна
подсъдимият е превишил значително допустимата скорост за движение извън
населени места. Деянието е с повишена обществена опасност, с оглед многобройните
ПТП с човешки жертви.
Съдът намира, че не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.
Посочените обстоятелства
обуславят определяне на наказание над минималния размер на предвиденото в
закона – 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 58а НК
наложеното наказание следва да се намали с 1/3, съответно наказанието, което
следва да наложи на подсъдимия Х. е 2 години и 4 месеца лишаване от свобода.
С оглед наличието на
формалните основания на чл. 66 НК и данните за личността на подсъдимия,
съставът на съда счита, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не се
налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Продължителният изпитателен срок, наред с протеклият наказателен процес, е
достатъчен, за да окаже нужното въздействие върху подсъдимия.
Отлагането на
изпълнението на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 66 НК при ПТП,
което не е свързано с употреба на алкохол, е съответно на практиката в съдебния
район и при по-горните съдебни инстанции.
На основание чл. 343 г,
във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 и чл. 49 от НК съдът постанови и лишаване на
подсъдимия от право за управлява МПС за срок от три години. Този срок е необходим,
за да се отнеме възможността подсъдимия да извърши престъпление от същия вид,
да бъде предпазено обществото от рецидиви на неспазване на правилата за
движение от подсъдимия, дава възможност да преосмисли нарушението на правилата
за движение и да се превъзпита към
спазване на правилата.
С оглед разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия Х. да заплати на частните обвинители
направените разноски – платени възнаграждения на адвокат и да заплати
разноските, направени на ДП по сметка на ОД МВР Разград.
Съдия:
НР