Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
08.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …......…………………, като разгледа докладваното от съдия
Йорданов административно наказателно
дело № 36 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.С.И., депозирана против наказателно постановление №
17-1085-002831/08.12.2017г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.
4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за
нарушение по чл. 37, ал. 2 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на НП административнонаказващият
орган не е изследвал в съвкупност всички обстоятелства по делото и не е събрал
достатъчно доказателства, които да обосноват издаването на наказателното
постановление. Твърди се, че причината за настъпилото пътнотранспортно
произшествие е виновно поведение на другия водач, който се е движил с превишена
скорост, както и че пътнотранспортното произшествие е настъпило, не както е
посочил административнонаказващият орган при навлизане в крайпътна територия, а
на кръстовище.
Моли се
да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно
постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Н.Т. - РАК,
поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В
хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че е налице съществено
несъответствие, досежно приетата за установена в АУАН и НП фактическа
обстановка и събраните в хода на производството гласни доказателства, от които
се установява, че жалбоподателят е предприел действия за навлизане на пътното
платно, а не както е прието от административнонаказващия орган за влизане в
крайпътна територия.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е било образувано със съставянето на АУАН бл. № 132654/06.11.2017г.
срещу жалбоподателя, за това, че на 06.11.2017г., около 16,00 часа, в град
Русе, ул. „Потсдам“ – срещу бензиностанция „DMW“ и
входа на Търговия на едро, в условията на ясно време и суха пътна настилка,
управлявайки товарен автомобил „Пежо 206“, с рег. № РР 75 88 ВА, собственост на
„Илко Комерс“ ЕООД, нарушил правилата за предимство, вследствие на което причинил
ПТП с имуществени вреди, като при движение по ул. „Потсдам“, извършва маневра
завиване наляво за навлизане в крайпътна територия – складове на Търговия на
едро и непропуска попътно движещият се от лявата му страна автомобил с рег. № Р
23 06 РК, в резултат на което е блъснат с предна броня вдясно и преден десен
фар от автомобил с рег. № Р 23 06 РК, в лявата врата и заден ляв калник на
управляваното от него МПС, които приети за осъществили се факти, актосъставителят
е субсумирал като нарушение на чл. 37, ал. 2 ЗДвП.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН са депозирани възражения от жалбоподателката
срещу съставения и АУАН.
Във
връзка с депозираните възражения срещу АУАН, административнонаказващият орган е
разгледал същите и е приел, че актът е съставен правомерно.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 179,
ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Въз основа на така приетите за
осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената
съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа, в които е прието, че е извършено нарушението. Както
в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, което административнонаказващият
орган е приел, че е извършено, а така също и конкретната законова разпоредба,
под която са субсумирани установените от административния орган факти и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредби, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни ангажираните с жалбата
твърдения, касаещи допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на
НП.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът
намира, че от събраните в хода на производството гласни, доказателства, напълно
се опровергават изложените в АУАН и НП фактически констатации, касаещи приетите
от страна на административнонаказващия орган за осъществили се факти от
обективната действителност, които подведени под хипотезиса на приетата за
нарушена правна норма, да сочат на осъществен състав на административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят.
От
показанията на свидетеля А.А.Б., който именно е другият участник в
произшествието, безспорно се опровергават констатациите в АУАН и НП, че
жалбоподателят е предприел маневра – завиване на ляво, за навлизане в крайпътна
територия. Видно от показанията на този свидетел, който добросъвестно изнася
пред съда възприетите от него факти, касаещи настъпилото ПТП, без да дава
оценка на същите се установява, че автомобилът управляван от жалбоподателя не
се е движил по ул. „Потсдам“, както е приел административнонаказващият орган, а
е бил спрял в крайпътна територия от дясната страна и в момента, в който
автомобила управляван от свидетеля Б. е наближил, жалбоподателят е навлязъл на
пътното платно, като по този начин е отнел предимството на другия водач. Самият
свидетеля изрично посочва, че не е бил предприел маневра изпреварване на
автомобила управляван от жалбоподателя, както е прието в оспореното наказателно
постановление. Въз основа на тези гласни доказателства, следва да бъде
обоснован извод, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за
което е ангажирана неговата отговорност, а именно нарушение по чл. 37, ал. 2 ЗДвП, а е извършил нарушение по чл. 37, ал. 3 ЗДвП, която именно правна норма,
задължава водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път.
Непропускайки
движещото се по ул. „Потсдам“ МПС, управлявано от свидетеля Б., жалбоподателя е
осъществил именно състава на нарушението по чл. 37, ал. 3 ЗДвП
Ангажирайки
отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 37, ал. 2 ЗДвП,
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, което
има за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Съдът
не кредитира показанията на актосъставителя, тъй като същите по своята
доказателствена същност представляват производни доказателства, които напълно
са опровергани от събраните в хода на производството преки такива, каквито в
случая са показанията на другия участник в пътнотранспортното произшествие.
В заключение следва да бъде посочено, че тежестта
на доказване в административнонаказателното производство лежи върху наказващия
орган, а в случая от приобщената в хода на производството доказателствена
съвкупност, същият не е успял да докаже по несъмнен и безспорен начин,
вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 37, ал. 2 ЗДвП, а именно предприета
от последния маневра завиване наляво, за навлизане в крайпътна територия, без
да пропусне извършващо маневра изпреварване МПС. В този смисъл е Решение от
11.02.2016г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 282/2015г.
По
изложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-1085-002831/08.12.2017г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, с което на К.С.И., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“, в
размер на 200 (двеста) лева, за
нарушение на чл. 37, ал. 2 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: