Д О Б Р И Ч К
И Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
12.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия-Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Маргарита Калинова,
разгледа
А.Н.Д. №560 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Н.П.,
с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №19-1717-000066 от дата 09.04.2019
година на Началника на Група към ОД на МВР – гр.Добрич.
С наказателното постановление за
извършено административно нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на жалбоподателя
на основание чл.638, ал.1,т.1 във вр. с чл.461,т.1 от КЗ е наложено наказание „глоба”
в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
С
депозираната пред съда жалба се моли за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно, постановено от наказващия орган при неизяснена
и спорна фактическа обстановка, което е в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Релевират
се претенции за несъстоятелност на обвинителната теза и липсата на безспорни
доказателства, от които да може да се съди по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил описаното в НП нарушение. Навеждат се оплаквания и за
допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при
издаване на НП и съставяне на АУАН,които са довели до ограничаване на правото на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с процесуален представител – адв.Хр.Х. ***, който поддържа
искането за отмяна на наказателното постановление на посочените в жалбата
правни основания .
Въззиваемата
страна в съдебно заседание се представлява от свой процесуален представител,
който поддържа становище за несъстоятелност на изложените в жалбата доводи и
аргументи. Моли съда да остави жалбата без уважение и да
потвърди НП изцяло като правилно и законосъобразно.
След като
подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата
и пределите на въззивната инстанция, посочени разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав намери за установено следното от фактическа
страна :
На 03.04.2019 година, за времето от 13.00
часа до 15.00 часа свидетелите Г.Д.П. и Д.П.Д.
/ двамата са дл. лица от Първо РУ към ОД
на МВР-Добрич, назначена на длъжност „мл.експерт”/ съгласно поставените им задачи
във връзка с провеждана СПО осъществували контрол по спазване на правилата за
движението по пътищата на преминаващите превозни средства по бул.”Русия” в
гр.Добрич. Около 14,45 часа по булеварда е дл.лица видели да се движи в посока
на ж.к.”Иглика” мотоциклет „Хонда”,
модел „ЦБР 600 РР”, син на цвят, който нямал поставена рег.табела. Изложените
обстоятелства мотивирали св.Д.Д. да подаде на мотоциклетиста ясен сигнал със
стоп–палка да спре на място за извършване на проверка. Първоначално водачът на
мотоциклета намалил скоростта си и се насочил към мястото, където се намирал
полицейският орган, но след приближаване си на около метър от него, рязко подал
дал газ и продължил движението си напред, без да изпълни дадената му команда да
спре. В същото време, в близост до проверяващите органи имало други спрени
водачи за проверка, които поради извършени от тях нарушения по ЗДвП изчаквали
на място, за да им бъде съставен АУАН. Между тях бил и св.М.Н.Я.. Всички водачи
се били възмутили и изнегодували от неправомерното поведение на мотоциклетиста,
който безцеремонно продължил движението си напред, без да спре на подадения му
сигнал. При преминаването си мотоциклетистът имал поставена предпазна каска на
главата, поради което проверяващите органи не могли да възприемат пряко лицето
му.
Непосредствено
след осъщественото неправомерно поведение на мотоциклетиста св.Г.П. и св.Д.Д.
предприели действия по откриване му. За целта двамата разполагали с информация
за такъв мотоциклетист, който е управлявал същия мотор като марка, модел и цвят,
както и това, че е бил засичан многократно от органите на реда да се движи без
номера и да извършва нарушения по ЗДвП. След извършен обход същия ден в района на
„авиограда” е открит жалбоподателят А.Н.П.. Пред полицаите П. признал , че
притежава мотоциклет „Хонда” и след дадено полицейско разпореждане отворил гараж, в който се намирал въпросния
мотоциклет марка „Хонда”, модел „ЦБР 600 РР, както и още други два мотоциклета.
Моторът „Хонда” все още бил с топъл двигател, когато бил разпознат безпогрешно от
полицаите по марката, модела и цвета. В проведения разговор с полицаите
жалбоподателят П. признал пред полицаите още, че той го е управлявал и не е
спрял при подадения му сигнал със стоп-палка, поради липсата на поставена рег.
табела. В хода на извършената проверка е установено освен това, че мотоциклетът
е бил с премахната рег.табела,така също и че цвета не отговаря на посочения в
рестрационния талон, при първоначалната му регистрация /там е бил вписан черен цвят/.
След
извършена допълнителна справка в „Гаранционния фонд” за наличие на сключена и
действаща застраховка „ГО” на автомобилистите е установено, че управляваният от
жалбоподателя мотоциклет „Хонда” е бил регистриран на територията на Р.България
на дата 27.09.2007 година, както и че същият няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към този момент. В хода на проверката
са установени и други адм. нарушения на водача, които не са предмет на
разглеждане в настоящия процес, по които са били съставени АУАН.
Мотивиран от изложените фактически обстоятелства
на проверката, доказващи наличие на осъществен състав на адм. нарушение на чл.483,ал.1,т.1
от КЗ от страна на жалбоподателя, св. Г.Д.П. в качеството си на длъжностно
лице, притежаващо необходимите властнически правомощия привлякъл отговорността на
дееца с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.№0640540 отдата 04.04.2019 година.
По отношение на изпълнителното деяние на нарушението в акта е посочено, че се
изразява в управление от жалбоподателя на мотоциклет „Хонда”, с рег.№ *** който
няма сключена полица „Гражданска отговорност”. При съставянето на АУАН е иззето
и СУМПС на водача, което обстоятелство изрично е вписано от актосъставителя.
При съставяне на АУАН и предявяването
му жалбоподателят възразил по отношение на вмененото му във вина нарушение като
вписал, че той лично не е управлявал
МПС. Препис от акта е връчен на дееца по надлежния ред и при спазване на
процесуалните изисквания на чл.43, ал.1 от ЗАНН.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка на административното нарушение се установява по несъмнен и
категоричен начин от показанията на актисъставителя Г.Д.П., св. Д.П.Д.
/очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта/ и тези
на св.М.Н.Я., както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, приобщени по предвидения процесуален ред.
Въз
основа АУАН и в законоустановения срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН наказващият орган
е издал поднадзорното НП, с което е ангажирал отговорността на жалбоподателя на
основание чл.638, ал.1,т.1 от КЗ, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ като му наложил наказание „глоба” в размер на
250 лв.
В законоустановеният 7 - дневен
преклузивен срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят като легитимирана страна
с правен интерес оспорва НП и наложенато с него административно наказание
„глоба”, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество обаче, съдът я намира за неоснователна.
/ По приложимия материален закон/
От легалния
прочит на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса, по който текст е
привлечена отговорността на жалбоподателя е видно, че всяко лице, което
притежава моторно превозно средство което регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение е длъжно да сключи договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Изрично в
новелата е посочено,че това изискване не забранява и всяко друго лице, различно
от собственика на моторното превозно средство, да може да сключи
застрахователния договор. Очевидно е, че се касае за императивна правна
норма, установяваща задължение за всяко
лице, което отговаря на посочените законови предпоставки в КЗ, а именно - да
притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и същото да не е
спряно от движение, да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
В разпоредбата на чл.461 от КЗ изчерпателно са посочени видовете
задължителни застраховки, измежду които в пункт първи е посочена като задължителна
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10.1,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, наричана по-нататък
"задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Отделно от това, с разпоредбата на чл.638, ал.1,
т.1 от КЗ законодателят предвижда възможност да бъде санкционирано по
административен ред всяко лице по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ /респ.ФЛ, ЮЛ и ЕТ/,
което не е изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
От събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни
доказателства може да се заключи по несъмнен и категоричен начин, че към
момента на извършване на проверката на 03.04.2019 година, около 14,43 часа, от
проверяващите органи, управлявания от въззивника мотоциклет марка „Хонда”,
модел „ЦБР 600 РР”, с рег.№ ***не е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. В подкрепа на този правен извод се явява и представеното
писмено доказателство по делото /л.10/ - договор за задължителна застраховка
”ГО” на автомобилистите на 05.04.2019 год., който жалбоподателят е бил сключил със
Застрахователната компания „ЛЕВ ИНС”АД. Видно от представената застрахователна полица №*** договорът
има действие от дата 05.04.2019 год.,
в 11:46 часа до 04.04.2020 г. до 23.59 часа, т.е. два дни след установяване на
адм.нарушение. В този смисъл, доколкото управляваният от жалбоподателя
мотоциклет „Хонда” не е имал сключена задължителна застраховка „ГО” към датата
на проверката - 03.04.2019 год. в 14,43 часа, ангажирането на отговорността му с атакуваното
НП за извършено адм.нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ се явява законосъобразно
и правилно.
Изцяло в подкрепа на изложените съображения,
че към момента на проверката управлявания от жалбоподателя мотоциклет не е имал
сключена застраховка „Гражданска
отговорност” са непротиворечивите и правдиви показания на актосъставителя Г.П.
и св.Д.Д., който е очевидец при установяване на нарушението. Пред съда двамата изложиха
обективно и точно възприетите от тях факти, отнасящи се за неправомерното
поведение на жалбоподателя, който не е спрял на място след подадения му ясен
сигнал със стоп-палка. Потвърдиха още, че в проведения разговор с жалбоподателя
и дадено му разпореждане същият е отворил гаража и в него те са установили веднага
и безпогрешно управлявания мотор по цвета, марката и модела. Подчертаха изрично,
че моторът все още е бил с топъл двигател, както и без поставена регистрационна
табела, по който начин е бил управляван от жалбоподателя. Като фактическо
обстоятелство относно вината на нарушителя свидетелите П. и Д. изтъкнаха, че същият
се е извинил пред тях за това, че не е спрял след подадения му сигнал да спре и
е обяснил, че действията са му продиктувани единствено от липсата на поставена регистрационна
табела на мотора. Относно процесното нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ актосъставителят
изложи пред съда като факт, че същото е било установено след справка в
„Гаранционни фонд” е установено, че въпросният мотоциклет „Хонда”, модел „ЦБР
600 РР”, с рег.№ ***е нямал сключена задължителна застраховка „ГО” към момента
на извършване на проверката на 03.04.2019 г. в 14,43часа. В показанията си както
актосъставителят,така и св.Д. изложиха и друг факт, а именно, че АУАН, послужил
за издаване на разглежданото НП е съставен на по-късна дата - 04.04.2019 г., след
допълнително призоваване на нарушителя, както и че на 03.04.2019 г. е бил издаден
друг АУАН, с оглед на установени други нарушения по ЗДвП от жалбоподателя. Съдът
намира, че дадените от свидетелите Г.П. и св.Д.Д. показания са еднопосочни,
вътрешно безпротиворечиви и правдиви. Същите се подкрепят и кореспондират изцяло
с другите събрани по делото доказателства,поради което съдът кредитира изцяло и
безрезервно показанията на актосъставителя П. и св.Д..
С оглед на изложените съображения
съдът намира за изцяло несъстоятелна лансираната
от защитата теза, че в хода на административно-наказателното производство няма
събрани безспорни доказателства, от които да се заключи, че жалбоподателят е
управлявал описания по-горе мотоциклет „Хонда” на дата 03.04.2019 год., около
14.43 часа, който е бил без сключена задължителна застраховка „ГО”.
С цел изяснявяне на описаната в
НП фактическа обстановка и развита обвинителната теза в хода на проведеното съдебно
следствие бе разпитан и св.М.Н.Я.,който бе посочен от актосъставителя и св.Д.
като трето лице, присъствало към момента на подаване на сигнала със стоп-палка
за спиране на водача. Пред съда св.Я. заяви недвусмислено, че лично е възприел
неправомерното поведение на мотоциклетиста, който не е спрял на подадения му
ясен сигнал със стоп –палка. Посочи още, че е бил очевидец към момента, когато
на жалбоподателя е бил съставен в РУ на МВР друг АУАН на дата 03.04.2019 г..Именно
тогава той е чул, че жалбоподателят е направил пълно признание пред полицаите, че
не е спрял на подаден му сигнал със стоп палка, както и че се е извинил за това
свое поведение пред тях. Относно възможността да възприеме лицето на моториста
при преминаването му покрай контролните органи, св.Я. заяви, че не го е видял,
тъй като същият е бил с поставена предпазна каска.потвърди факта, че моторът е
бил син на цвят и без рег. номер, както е описал в обясненията си.
Съдът намира за необходимо да
посочи, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които
да компрометират и разколебават описаната в НП фактическа обстановка и развита обвинителна
теза за извършеното от въззивника нарушение на чл.438, ал.1, т.1 от КЗ. А що се
отнася до голословното отричане от дееца, че не е управлявал мотора на дата 03.04.2019
г., около 14,43 часа както се от наказващия орган в НК, както и това, че изрично
е бил вписал възражение още при съставяне на АУАН, съдът намира за несъстоятелно.
Отричането на факта, че е управлявал мотора на инкриминираната дата 03.04.2019
година, около 14,43часа може да се възприеме като естествена и защитна реакция
на дееца, срещу вмененото му във вина нарушение. Събраните по делото безспорни писмени
и гласни доказателства опровергават изцяло и защитната теза, че признанието на жалбоподателя
пред полицаите при съставяне на акта в Районото управление е вследствие на
упражнено психическо въздействие и отправени заплахи. Такива факти и обстоятелства не само, че не бяха
събрани в съдебното следствие, но същите не кореспондират и противоречат на
изнесените факти от актосъставителя и св.Д., както и на показанията на св.М.Я.,
който въсщност е трето, неизаинтересовано лице по спора. Оттук следва, че нестоятелно се
твърди от защитата, че след упражнено психическо насилие и отправени заплахи
срещу жалбоподателят той е бил принуден да
направи признание в насока, че е управлявал мотоциклета на посочената в АУАН
дата.
Съдът не споделя и отхвърля като
несъстоятелни и претенциите на защитата в насока за допуснати съществени
нарушения на материалния закони процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване
на НП по следните съображения. При извършената служебна проверка на НП и АУАН в
обхвата и пределите на разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК съдът прие, че
същите са съставени при спазване на всички срокове и процедури, както и че те съдържат
задължителните ревизити, посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът прие още че НП
и АУАН са съставени от компетентни длъжностни лица в кръга на предоставените им
властнически правомощия /за наказващия орган Заповед на директора на ОД на МВР
– гр.Добрич с №357з-42/07.01.2016 година/. Административното нарушение е
индивидуализирано в степен, нарушителят да разбере за какво е привлечен да
отговаря и по който текст следва да се брани. Конкретно е посочена и нарушената
материално-правна норма, датата и мястото, където е установено нарушението,
данните на управлявания от жалбоподателя мотор – марка, модел, рег.номер, както и други
обстоятелства от значение за предмета на спора. Допуснатата техническа грешка
постановлението, където погрешно вместо действителната дата 03.04.2019 г. на
нарушението е цитирана дата 04.04.2019 г., когато е съставен АУАН не води до
ограничаване на правото на защита. Още повече, че при съставяне на АУАН, в който ясно е посочено
кога и къде е извършено нарушението – надата 03.04.2019 г., жалбоподателят е
депозирал възражения пред наказващия орган, макар и извън законоустановения
3-дневен срок. Сочените факти налагат за съда да приеме, че деецът е узнал за
какво нарушение е привлечен да отговаря, въз основа на какви факти се гради
обвинителната теза и как да се защити. По този начин правото на защита на въззивника
не е било ограничено на нарушителя, че той да не може да се защити и изгради
защитната си теза в пълен обем, както се сочи от защитата. По тези съображения,
съдът отхвърля като несъстоятелни
претенциите, че при издаване на НП и съставяне на АУАН са допуснати
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила и в частност
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с които се приема, че няма точно и
ясно описание на фактическа обстановка на нарушението.
Съдът намира за необходимо да
посочи, че в жалбата се релевират аргументи и доводи, неотносими към настоящия
спор, доколкото в АУАН и НП не са посочени факти и обстоятелства, относно адм.
нарушение, изразяващо се в неизпълнение на полицейско разпореждане, респ. не са
цитирани нормите на чл.280,ал.1 във вр. с чл.62, ал.1-3 от ЗМВР и чл.285 във вр. с чл.68,ал.1,т.3 от ЗМВР. От това следва, че претенциите за наличие на описана
противоречива фактическа обстановка в АУАН и НП, несъответстваща на изпълнителното деяние на нарушението са
правно неиздържани и несъстоятелни.
В контекста на гореизложените
съображения съдът намира за необходимо да отбележи, че вписването в АУАН на
един единствен свидетел / в случая той е очевидец на нарушението/, не е
съществено нарушение на процесуалните правила.същото не може да бъде отнесено
към категорията на онези съществени процесуални нарушения, водещи до
ограничаване на правото на защита, тъй като в разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН изрично е указано изрично, че АУАН следва да бъде подписан поне от един от
свидетелите, посочени в него, което е достатъчно основание за неговата
валидност. В нашия случай в АУАН са посочени трите имена и адреса на свидетеля,
което практически не води до невъзможност да се установи самоличността на длъжностното лице на МВР.Още повече, че
същото бе надлежно призовано и разпитано в хода на проведеното съдебно следствие.
Приложима се явява разпоредбата на 53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в
АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто е и настоящия казус /в
тази насока Постановление №5/1968 г. на
Пленума на ВС на ВС на РБ/.
Несъстоятелно се сочени от
защитата като правен довод, че дори и да е налице управление на мотора, доколкото същият е бил без регистрационен
номер той не подлежи на задължителна застраховка „ГО”. В разпоредбата на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ законодателят е посочил ясно, че задължението да сключи
задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите възниква за всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Под спряно от движение МПС
законът визира такова, което изобщо няма възможност да се движи (арг. от чл. 140, ал.
1 и 2 от ЗДвП
и Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. От съдържащата
се информация в представения договор за задължителна застраховка „ГО” на „ЛЕВ
ИНС”АД /застрахователна полица №BG/ 22119000992345/ черпим информация, че въпросният мотор
„Хонда”,модел „ЦБР 600 РР”, с рег.№ ***е
бил регистриран в страната на 27.09.2007 година. Същият не е бил спрян от
движение и това е пораждало задължение за жалбоподателя да изпълни вмененото му
със силата на императива задължение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ да сключи задължителна
застраховка „ГО”.
Съдът намира, че наказващият
орган правилно е приложил относимата
санкционна норма на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ за извършеното
от жалбоподателя нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Съгласно този текст от
КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се налага: глоба от 250 лв. – за физическо лице. С определянето на конкретен
размер на адм.наказание от законодателя, на практика е изключена всякаква възможност
да се дебатира по този въпрос .
За пълнота на изложеното, съдът
счита, че настоящия случай не може да бъде разгледан в хипотезата на чл. 28 ЗАНН,респ.
тъй нар.”маловажен случай” на адм. нарушения. Обществената опасност на процесното
деяние не се явява по-ниска от обичайните нарушения от този вид. Същевременно
при разглеждане степента на обществена опасност на нарушение следва да се отчете
и спецификата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, която покрива отговорността на застрахования за причинени
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди във връзка с
управлението на моторното превозно средство. Ето защо, нарушението по чл. 483,ал.1,т.1
от КЗ по дефиниция разкрива висока степен на обществена опасност и
това е отчетено от законодателя, с определяне на сравнително по-висок размер на
наказателната санкция за този вид нарушение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление №19-1717-000066 от дата 09.04.2019 година на
Началника на Група към към ОД на МВР –Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Добрич по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на
страните .
Съдия :