№ 438 18.12.2020г. град
Стара Загора
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 721 по описа за
2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.156
и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4,
ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от
ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „А.Б.“ ЕООД с ЕИК
ХХХ, седалище и адрес на управление гр.София, район
„Триадица“, ул. „Х.“ № 99, ет. 7, ап. 3, представлявано от К.Х.Х., срещу Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 348-МИ-1 от 16.08.2018г.,
съставен от М.Г.И., на длъжност Старши инспектор приходи в Община Казанлък, и
срещу мълчалив отказ на Ръководителя на звеното за местни приходи при Община
Казанлък да се произнесе по жалбата против посочения акт, изпратена по
компетентност съгласно Определение № 365 от 14.10.2020г., постановено по адм.дело № 602/ 2020г. по описа на Административен съд –
Стара Загора. Иска се АУЗД № 348-МИ-1/ 16.08.2018г., като постановен в
противоречие с материалния и процесуалния закон, да бъде отменен.
В придружително писмо, подписано от секретаря
на Община Казанлък, с което административната преписка е изпратена в съда, е
направено възражение за недопустимост на подадената жалба, тъй като същата е
подадена преди изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК за произнасяне на
решаващия орган по жалбата на „А.Б.“ ЕООД против АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК №
348-МИ-1/16.08.2018г, какъвто в случая е Ръководителят на звеното за местни
приходи при Община Казанлък. Иска се производството по делото да бъде
прекратено, тъй като не е формиран мълчалив отказ и липсва административен акт
по чл.21, ал.3 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол.
Въз основа на данните от представената
административна преписка съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Акт за установяване на задължение по чл.107,
ал.3 от ДОПК №348-МИ-1 от 16.08.2018г., е издаден въз основа на подадена от „А.Б.“
ЕООД декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти с вх.№ **********/ 22.10.2007г. и
след извършена проверка по чл.107, ал.3 ДОПК от орган по приходите при Община
Казанлък. С оспорения акт са установени, по отношение на дружеството –
жалбоподател, задължения в размер на 192,40лв. за ДНИ и ТБО относно недвижим имот
/земя и сграда/, находящ се в гр.Казанлък, ул.“Х.“ № 3, вх.А, ет.1, за
периода 2013г – 2017г., заедно с лихвите за забава към 16.08.2020г. в размер на
58,08лв. Този акт е бил оспорен от жалбоподателя пред Административен съд –
Стара Загора, във връзка с което е образувано адм.дело
№ 602 по описа за 2020г. на същия съд. С определение № 365 от 14.10.2020г.,
постановено по посоченото дело, съдът е оставил жалбата без разглеждане и е
прекратил производството по делото, по съображения, че оспореният акт подлежи
на задължителен административен контрол пред ръководителя на звеното за местни
приходи в Община Казанлък, което се явява предпоставка за допустимостта на
съдебното обжалване. В тази връзка и на
основание чл.130, ал.1, 3 и 4 от АПК съдът е изпратил делото като преписка на
компетентния орган – ръководителя на звеното за местни приходи при Община
Казанлък, за произнасяне по жалбата против Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 348-МИ-1 от 16.08.2018г.
При извършена от настоящия съдебен състав служебна
справка в деловодната система на Административен съд – Стара Загора се
установи, че препис от определение № 363/ 14.10.2020г. по адм.дело
№ 602/ 2020г. е връчен на ръководителя на звеното за местни приходи при Община
Казанлък на 22.10.2020г., като същото е влязло в законна сила на 30.10.2020г.
Въз основа на така установените факти съдът
намира, че жалбата е процесуално недопустима, по следните съображения:
Задълженията за ДНИ и ТБО представляват
публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно вземанията за ДНИ /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/ и за ТБО /на основание препращащата норма на чл. 9б ЗМДТ/ приложимият ред
е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители
на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с
тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на
общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява
правомощия на Териториален директор на НАП. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ДОПК решаващият орган / ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община, в случаите на обжалване на
акт за установяване на задължения за ДНИ и ТБО/ разглежда жалбата по същество и
се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението
по чл. 154. В разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК е предвидено, че
ревизионният акт /в случая АУЗД/ в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК, може да се обжалва чрез
решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен
срок от получаването на решението. По силата на законовата фикция, установена с
нормата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, непроизнасянето
на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК следва да се смята
за потвърждение на обжалвания АУЗД. В
хипотезата на потвърждаване на АУЗД при
прилагането на законовата фикция по чл. 156, ал. 4 от ДОПК, законът предвижда
специален, по-дълъг срок за неговото обжалване по съдебен ред - 30-дневен от
изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган /чл. 156, ал. 5 от ДОПК/.
Анализът на горните разпоредби води до извода,
че непроизнасянето на горестоящия
орган не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, а е мълчаливо
потвърждаване на акта предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК и на съдебен контрол
подлежи първоначалния АУЗД, а не актът на
горестоящия орган. В тази връзка заявеното от
жалбоподателя оспорване на мълчаливия отказ на Ръководителя на звеното за
местни приходи при Община Казанлък да се произнесе по подадената от дружеството
жалба против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №
348-МИ-1 от 16.08.2018г., изпратена му по компетентност съгласно Определение №
365/ 14.10.2020г. по адм.дело № 602/ 2020г. на
Административен съд – Стара Загора, се явява лишено от предмет, поради което
жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане.
Относно обжалването на Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 348-МИ-1 от 16.08.2018г., съдът съобрази
следното:
В случая установеният в чл.155, ал.1 от ДОПК 60-дневен
срок, в който Директорът на дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък
следва да се произнесе по подадената от „А.Б.“ ЕООД жалба е започнал да тече от
30.10.2020г., на която дата е влязло в сила определение № 365/ 2020г. на
Старозагорският административен съд, постановено по адм.дело
№ 602/ 2020г., с което жалбата против Акт № 348-МИ-1/ 16.08.2018г. е изпратена
за произнасяне по компетентност на Директора
на дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък. Към датата на подаване на
жалба с вх.№ 6569/ 30.11.2020г., във връзка с която е образувано настоящото
съдебно производство, както и към настоящия момент, определеният от закона преклузивен срок за
формиране на изрична воля на сезирания с жалбата по административен ред решаващ
орган
все още не е изтекъл, а същият изтича на 30.12.2020г. С оглед липсата на
задължителна процесуална предпоставка - обжалване по административен ред и
съответно произнасяне с изричен акт от страна на горестоящия
административен орган или непроизнасяне от същия в
60-дневния срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК, жалбата на „А.Б.“ ЕООД,
се явява преждевременно подадена, поради
което е процесуално недопустима за разглеждане по същество.
За процесуалната допустимост на подадената жалба съдът
следи служебно. При недопустимост, както е в случая, жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство подлежи на
прекратяване.
Водим от тези мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на „А.Б.“ ЕООД с
ЕИК ХХХ, седалище и адрес на управление гр.София,
район „Триадица“, ул. „Х.“ № 99, ет. 7, ап. 3, представлявано от К.Х.Х., срещу
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 348-МИ-1 от
16.08.2018г., съставен от М.Г.И., на длъжност Старши инспектор приходи в Община
Казанлък, като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на „А.Б.“ ЕООД с
ЕИК ХХХ, седалище и адрес на управление гр.София,
район „Триадица“, ул. „Х.“ № 99, ет. 7, ап. 3, представлявано от К.Х.Х., срещу мълчалив
отказ на Ръководителя на звеното за местни приходи при Община Казанлък да се
произнесе по жалбата, изпратена по компетентност съгласно Определение № 365 от
14.10.2020г., постановено по адм.дело № 602/ 2020г.
по описа на Административен съд – Стара Загора, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 721/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: