Протокол по дело №31/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 15
Дата: 30 януари 2024 г. (в сила от 30 януари 2024 г.)
Съдия: Венцислав Георгиев Петров
Дело: 20235200900031
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 15
гр. Пазарджик, 26.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело
№ 20235200900031 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът М. Д. Д. не се явява, редовно призован. За него се явява адв. К.
Д. – редовно упълномощен.
За ответника ЗД „Бул Инс“ АД - редовно призован, се явява адв. М. М.
– редовно упълномощен.
Явява се Вещото лице В. И. М. се явява лично.
Не се явява вещото лице П. М. М. – редовно призован.
АДВ. М.: Вещото лице д-р П. М. е във втора зала по друго дело,
насрочено за същия час. Ще се яви, но малко ще закъснее.
АДВ. Д.: Мля да дадете ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото. Няма процесуални пречки.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА постъпило писмо от Управителя на МБАЛ Ч. – д-р В.Ж., с
което уведомява съда, че отделението по образна диагностика не разполага с
дигитален носител на образните изследвания на ищеца по делото.
АДВ. Д.: Да се приеме.
АДВ. М.: Да се приеме писмото.
1
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА постъпилото писмо по делото.
АДВ. Д.: Аз изначално оспорвам изслушването на автотехническа
експертиза, тъй като вещото лице неправилно е определило мястото на
местопроизшествието. Видно от експертизата, същият е ползвал за
геолокацията данни от кадастралната карта и от Гугъл и в тази връзка моля,
съдът да ми даде възможност да представя снимки и кадри от „Google Street
View“, за да обясня нагледно какво имам точно предвид.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на адв. Д. да покаже на вещото лице
посочените снимки.
На вещото лице СЕ ПРЕДЯВИХА снимки, представени от адв. Д..
В. Л. инж. М.: Аз моля за извинение. Разбира се, че уважавам това,
което ми се показва, и сигурно е така, само че аз съм се ръководил със съвсем
ясно съзнание, че според исковата молба инцидентът е станал на ул.
"О."№***. Този номер съм го издирвал в продължение на 2 часа от
кадастралната карта и съм го фиксирал, и там си пише.
АДВ. Д.: Аз също имам увеличение, на което се вижда, че на
кадастралната карта административният адрес не е верен.
В. Л. инж. М.: кадастралната карта не може да покаже грешен адрес.
В 09:37 часа, в залата се явява вещото лице д-р П. М..
АДВ. М. (реплика): Аз считам, че са налице основания да се слуша
експертизата. Същата е депозиран в срок. По делото са налице официални
документи, които са представени от ищеца и те не са оспорени. Там е
записано, че ПТП е станало на ул. "О."№***. Съобразното заявеното от
вещото лице, то е следвало кадастралната карта и по нея е определил мястото
на настъпване на ПТП. Ако ищецът не е съгласен с извода на вещото лице, че
ПТП не е настъпило там, той би следвало да го е установил по някакъв друг
начин, който да опровергае удостоверителната сила, както на протокола за
ПТП, така и удостоверителната сила на кадастралната ката. То така ищецът
може да си измисли, че ПТП е настъпило навсякъде. Нали за това е този
документ – протокол за ПТП, който казва: ул. "О."№***, а вещото лице въз
основа на специалните знания, които има, е определило къде е това място на
2
кадастралната карта. Ако ищецът твърди, че не е това място, той има правото
да оспорва правилността на извода, а не да не се слуша експертизата.
Оспорвайки правилността на извода на вещото лице е основание да се оспори
заключението, а не да не се слуша. Аз считам, че е налице основание да
изслушаме експертизата, поради което намирам възражението за
неоснователно.
АДВ. Д. (дуплика): В констативния протокол изрично е посочено, че
Участник 1 предприема маневра „изпреварване“, която е забранена. Аз
затова бях направил тези снимки.
АДВ. М. (реплика): Аз съм виждал много констативни протоколи,
правени на маса в заведение, а не на мястото на пътния инцидент. Точно там е
записано къде става ПТП.
АДВ. Д. (дуплика): Отделно от това, има влязло в сила Наказателно
постановление, което свидетелят, разпитан в предходното съдебно заседание,
не е обжалвал, и той санкциониран точно за това свое деяние – предприемане
на маневрата, която е забранена от ЗДвП, независимо от това какво е
говорил пред съда миналия път. Аз видях и много внимателно прочетох
показанията му, имаме влязло в сила наказателно постановление и той се е
съгласил с вината, че е извършил неправилна маневра.
АДВ. М. (реплика): Това е административно нарушение, което е
съвсем различно. Той се е съгласил с наложеното му наказание, а не с вина.
Как е настъпило ПТП и кой е виновен за него, трябва да установи съда по
настоящото дело. Като твърдите, че има счупена ключица, защо няма
образувано досъдебното производство, защо няма образувано наказателно
производство?
В. Л. инж. М.: Не е възможно административният адрес да е сгрешен
още в протокола. Не зная как е станало. Този констативен протокол така или
иначе, дори и прекъсната лента да е от другата страна на осевата линия, това
не е отразено в схемата. Дадена е само една непрекъсната черта. И в единия, и
другия случай изпадаме в недоумение, защо на схемата не е показано. Има
просто само една черта, която е непрекъсната.
Първото задължение на един потеглящ или завиващ – извършващ
маневра наляво, е да погледне дали някой в това време не се движи по тази
линия. Дали е правомерно или не, не ми е занаят да кажа, но оттам трябва да
3
тръгнем, според мен.
За мен това е административно нарушение, което не е в пряка връзка с
неизпълнение на задължението на този, който пресича наляво. Той има
задължение да погледне дали някой изпреварва. Може да е възрастен човек,
може да е детска количка, може да е всичко, но първото задължение е това.
Не правя юридически коментар, защото не е от моята компетентност, но го
казвам като обикновен шофьор.
АДВ. Д.: Осъзнавам, че делото се гледа в Южна България, тъй като
адреса на ищеца е в гр. П., но не знам какви са възможностите за делегация.
Аз исках с тези снимките да илюстрирам, че всъщност констативният
протокол не е сгрешен. Сега, че тук полицаят не е нарисувал насрещната
лента… В зоната, в която се е случило ПТП, е била забранена маневрата
изпреварване. Ищецът е изпреварван в зона, в която е забранена маневрата
изпреварване - така, както е описано. За това свидетелят П. М. си е получил
съответното наказание. Той се е съгласил и не го е обжалвал. Ищецът
предприема маневра ляв завой и в този момент е изпреварван неправилно от
намиращият се зад него П. М.. Това е всъщност механизмът на ПТП – така е
описано и в констативния протокол.
АДВ. М. (реплика): Вещото лице установява, че там, където полицаят
твърди, че е станало, има право да се изпреварва. Полицаят твърди, че на №
*** има непрекъсната линия, а там линията е прекъсната и колегата сега се
опитва да измести ПТП 100 метра назад, където линията била непрекъсната,
но това не е така, защото имаме официални документи. В протокола е
записано, че е станало на № ***. Вещото лице е посочило къде е № ***. Това,
че полицаят, понеже, като им е вършил услугата, не е довидял точно адреса…
Това са снимки, които не са част от делото.
АДВ. Д. (дуплика): Автомобилът – това е Маздата (аз съм я дал
нарочно със „Street View“ ). Аз съм я дал в лице в обратната посока и много
ясно се вижда непрекъсната линия от тази страна; тук - разрешеният завой
наляво и след това започва този участък, в който в средата с посока гр. Л. вече
е разрешено изпреварването. Тук е забранено за движещите се по посока гр.
Л.. Оттук надолу вече започва тази зона, където вещото лице е приело, че е
разрешено изпреварването. Но инцидентът се случва някъде тук.
АДВ. М. (реплика): Пак казвам: това не са аргументи да не се слуша
4
експертизата, а да се оспорва.
СЪДЪТ счита, че следва да се пристъпи към изслушване на
заключението, постъпило на 18.01.2024 г. по допусната автотехническа
експертиза. Констатира, че същото е постъпило в рамките на
законоустановения срок по чл. 199 от ГПК.
Сне се самоличността вещото лице, както следва:
В. И. М. - ** г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с
висше образование, без родство и дела със страните по делото.
На вещото лице се разясни наказателната отговорност за даване на
невярно или заинтересувано заключение по чл. 291 от НК.
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на вещото лице инж. М. .
В. Л. инж. М.: Поддържам заключението. Работил съм по материалите
по делото. Твърдя, че при тези обстоятелства, които съм намерил, това е
адреса. Аз се изненадах, че там на вратичката (в Гугъл), не видях № ***.
Преди това видях *** и разни други, въпреки че разглеждах. Аз съм следил
няколко номера, кой къде е. Възможно е, има такива случаи, когато някой го е
казал този адрес. Снимките биха ми помогнали да установя мястото. Дори и
после да са извадени, аз мога да се ориентирам за ъгъла на удара, но тези
снимки не са ми подадени своевременно. Посочено е, че има направени 5
снимки, но тях ги няма по делото.
АДВ. Д.: Ние разполагаме с това, което представям. Изискахме
документация от РУ – Я. и Наказателното постановление. В случая, за да се
приключи това дело, съдът се интересува от това има ли противоправно
деяние от страна на виновния водач.
В. Л. инж. М.: Снимките категорично биха ми помогнали най-малко по
отношение на мястото. Дори и да не са снимани на момента, а после да са
извадени, аз мога да се ориентирам за ъглите на удара, за степента на удара,
за възможността този автомобил да бъде отхвърлен до степен вътре да
настъпят известни щети.
За целите на експертизата следва да се изискат тези снимки от РУ – Я.,
които са описани в констативния протокол.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ДА СЕ ИЗИСКАТ от РУ – Я. посочите в Протокол за ПТП 5 броя
снимки, които да се изпратят на съда в 5-дневен срок от съобщението.
УКАЗВА на вещото лице инж. В. М., да преразгледа и допълни
заключението си след получаване на посочените по-горе снимки.
АДВ. М.: Аз не мога да разбера. Вещото лице е работило въз основа на
материалите по делото, които се намират до този момент в него и той е
изготвил въз основа на тези материали един експертен извод. Ако делото не е
попълнено с доказателства поради процесуалното бездействие на някои от
страните или на двете страни, вещото лице какво е виновно, че да не му се
приема заключението. По-скоро след представянето на снимките, би трябвало
да изготви евентуално допълнително заключение или да допълни вече
изготвеното заключение, ама не и да не го приемаме заключението, което е
въз основа на събраните до този момент доказателства.
Съдът не е изразил становище за неприемане на заключението, а волята
е за отлагане приемането поради непълнота. Ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА приемането на заключението на автотехническа експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпило на 18.01.2024 г. заключение на вещото
лице по допусната съдебно-медицинска експертиза. Констатира, че същото е
постъпило в рамките на законоустановения срок по чл. 199 от ГПК.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
П. М. М. – на ** г., българин, български гражданин, женен, неосъждан,
с висше образование, без родство и дела със страните по делото.
На вещото лице се разясни наказателната отговорност за даване на
невярно или заинтересувано заключение по чл. 291 от НК.
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на вещото лице д-р М..
В. Л. д-р М.: Поддържам представеното заключение.
АДВ. Д. (въпрос): Има ли в медицинската теория отграничени етапи
в зарастването на костта, или т.н. „репаративна остеогенеза“ на
фрактури и кои са те?
В. Л. д-р М.: Вие говорите за двата начина, по които костите срастват.
Различно от това, което казахте, е етапът на вторичното срастване на костите
6
- репарация. Аз съм отговорил в кои случаи има първично костно срастване,
кога се реализира, кога се реализира калус и т.н. За да има първично костно
срастване, е необходимо да има определени условия. Условията са посочени:
разстоянието между фрагментите на фрактурата да е по-малко от 0,1 мм.; и
второто условия е: да няма подвижност между фрагментите. Това са двете
условия. Второто се постига изключително при хирургични методики, т.е.
при част от хирургичните методики за лечение на фрактурите, се търси
компресия точно с тази цел - за да може костното срастване да се реализира
по този начин, защото при вторичното костно срастване, за което Вие ми
говорите, могат да се развият и съпътстващи неблагоприятни усложнения. Те
могат да бъдат ранни, късни и т. н.
Приложил съм това изследване (всъщност част от него), с което се
показват ребрата, където се твърди, че има счупване, както и ключицата.
Калус на латински е мазол - удебеление в костите в съответните зони на
счупване.
АДВ. Д. (въпрос): В процеса на зарастване с костта, има ли момент,
в който костният калус се ремоделира в костна тъкан (в смисъл такъв, че
добива необходимата твърдост)?
В. Л. д-р М.: Това е, ако говорите за вторично срастване. Има
ремоделиране като етап при вторичното срастване. При първичното срастване
процесите са по-други.
Процесът на сраствавне е: Най-напред се образуват панели от клетки,
които разграждат костното вещество. След тях (за това е необходим много
плътен контакт между фрагментите) пълзят други, които започват почистване
и изграждане на възстановяване на костта в нейния анатомичен вид. При
калусите, т.е. при вторичното срастване, има кръвоизлив в областта,
възпалителна реакция на организма в същата област, след което има
образуване на мек калус от фибробласти, след което има образуване на костен
калус, и след това час следва ремоделирането на костната структура.
Първичното срастване е това, при което няма калуси – не се образуват
калуси (удебеляване). Това го обсъждам само и единствено във връзка с
установената липса на такива данни при скенера, който е направен на
пациента.
При първичното не се образуват калуси. Това са случаи на костни
7
сраствания при които липсват калуси, защото калуът е един белег. Калусите в
кости като ключицата, особено, когато при счупването е имало известно
разместване, те даже може да се опипат при опипване по хода на костта, а и
не само там, а и при други повърхностно разположени кости.
Отделно от това, дори на рентген (не и на скенер) тези образувания
личат. Ние по този начин се ориентираме, че този човек в миналото е
претърпял някаква травма, свързана със счупване на тези кости – това има
диагностичен характер.
Но след като при проведено изследване не се установиха такива
образувания по хода на костите, които се посочват, а именно: лявата ключица
и леви ребра - 7-мо, 8-мо - посочени в приложеното по делото
рентгенологичното изследване на пострадалия, затова обяснявам кога може
да има счупване, а да няма калуси. Това е направено само в тази връзка – при
тези две условия.
АДВ. Д. (въпрос): Какъв е периода при т.нар. вторично заздравяване
или във фазата на ремодилиране, какъв период се изисква така, че този калус
вече да се втвърди достатъчно много, за да образува костна тъкан и да
заличи всякакви следи от счупване? Има ли такава възможност?
В. Л. д-р М.: Самият калус е костна тъкан. Това, че костта се
ремоделира, не означава, че изчезва калуса. Той самият е костна тъкан. Той
остава там за целия живот, той е част от костта.
Няма данни, че има счупване.
Колегата д-р А.Й. извършва клиничен преглед. Установява, че има
болезненост в лявото рамо, има болезненост по хода на ребрата, описал го е в
листа и се позовава на представеното му рентгеново изследване, което
цитирах. Тогава, когато има контузия в една област, един преглед при
клиницист може да даде корекретна информация при фрапантни увреждания.
Тогава, когато уврежданията са по-дискретни, той се позовава и затова се
правят тези допълнителни изследвания – тук в случая – рентген.
Аз разпитвах пострадалия, когато се яви за преглед. Той твърди, че
имало такива изследвания, които бил забравил или оставил в квартирата му в
Г., след което заминал за Кипър. Това са неговите твърдения. При мен не ги
донесе да ги представи. Аз, поради тази причина го посъветвах да си направи
8
едно диагностично изследване с оглед уточняване.
АДВ. Д.: Понеже, готвейки се за днешното съдебно заседание, прочетох
малко медицинска литература и информацията ми е от списание в статията д-
р И.С. който е специалист по такъв вид медицина, та той говори, че във
фазата на ремоделиране, това е ремоделиран калус, който води до изчезване
на действителните следи от фрактурата. Тоест, има ли в даден момент етап
от пълно възстановяване такъв, който с последващо рентгенологично
изследване, да не може да установи мястото, където е имало фисура на
кост?
В. Л. д-р М.: Ще отговоря там, откъдето започнах. В англоезичната
литература това се нарича първично костно срастване – описал съм го точно
и ясно. В тези случаи може да се получи зарастване.
АДВ. Д. (въпрос): Това, което сте приел в експертизата – че би
следвало да образува калус, медицински стандарт ли е или е строго
индивидуално спрямо индивидуалния организъм на пострадалия?
В. Л. д-р М.: Не е индивидуално. Това е свързано с горните две
условия. разстоянието между фрагментите и наличието на плътен контакт
между тях – това са двете условия.
АДВ. Д. (въпрос): Бихте ли пояснили какво означава понятието „без
дислокация и фисурни линии“, както е записал ортопеда в процесния
Амбулаторен лист?
В. Л. д-р М.: Поначало фисурата, наричана неправилно спукване е
костна фрактура без дислокация, без разместване. Ако се счупи ключицата с
дислокация двата фрагмета застават една срещу друга, скъсявайки дължината.
Тогава, когато няма такава, се написва фисура.
Ребрата в ляво, нискоразположените ребра (и друг път съм казвал),
поначало диагностиката на счупване на ребрата е много трудна, камо ли
спукване на ребрата, защото ренгенографията, която представлява най-често
използвания метод на тези увреди, има ниска диагностична стойност.
Гръдните органи и самите кости хвърлят сложни сенки на самата
рентгенография. Не е първи случай, в който или се хипердиагностицира
(посочват се такива увреждания, които ги няма), или в другия случай (по-
често) се пропускат такива, които по-късно на скенера се визуализират по
9
този начин. Аз нямам представа за технологичната екипировка на болницата в
Ч., но това, което прочетох от писмото на техния управител, на мен ми звучи
малко двусмислено, защото не става ясно, имат ли сървър, на който се пазят
техните изображения, от който да представят копие или диск, или нямат
такъв, или не е правено.
АДВ. Д.: Да разбирам ли, че при една рентгенография
диагностицирането е затруднено от самата специфика на изследването?
В. Л. д-р М.: Абсолютно. И двете могат да станат – или
хипердиагностика, или другия вариант, който обясних.
АДВ. Д. (въпрос): Тъй като видях, че ищецът е съобщил за
продължаване на оплаквания от болка, възможно ли е това да се случи
повече от година да има оплаквания?
В. Л. д-р М.: Не е възможно, защото първото, което е, че той и
свидетелката от предишното съдебно заседание, съобщават, че е носил мека
имобилизация (той казва „около една седмица и след това заминахме“, тя
казва „1-2 седмици му казали лекарите и толкова я е носил“). Това е меката
имобилизация по отношение на ключичната увреда. Отделно от това, при
тази имобилизация тежко нарушаване на движенията в раменната става няма.
Напротив! Дори, ако се ползва не превръзка, а ортеза, което е пак вид мека
имобилизация, целта е само да се държи опъната костта, за да може да
зарасне в обичайния си вид или с минимални изменения, когато има счупване.
Аз съм описал в заключението, че ако има ключично счупване, тази
имобилизация трябва да се носи 1 месец - 4 седмици, като възстановяването
при ключичните счупвания продължава около 2-2,5 месеца. Затова приемам,
при материалите, които съм ползвал, вкл. и консултации с автоексперта по
отношение на механизма, че самият механизъм допуска травмиране на лявата
част на тялото, в смисъл рамото и гръден кош, и на базата на това, което
ортопедът е написал, че тези увреждания са били мекотъканни, а не счупване.
АДВ. М. (въпрос): На стр. 3 сте описали медицинските документи –
Фиш за спешна помощ, Фиш-направление за рентгеново изследване от Ч. и
Амбулаторния лист. Друг медицински документ, който да установява, че
ищецът е ходил на преглед в болницата в П., има ли?
В. Л. д-р М.: Този колега А.Й. – ортопед-травматолог не знам къде
практикува. Понякога специалистите имат по няколко работни места и
10
няколко договора във връзка с изисквания на Касата и т.н., и не знам дали
такъв преглед е установен в П., в Л. или в Ч..
АДВ. М. (въпрос): Във Фиша за спешна медицинска помощ е написано
„клинично здрав“. Той е от датата на пътния инцидент. Има ли в него
отразена някаква интервенция - поставяне на инжекция или него друго по
време на прегледа?
В. Л. д-р М.: Аз, за да коментирам подобни неща, обикновено
медицинските документи ги цитирам в пълнота. След като съм ги цитирал по
този начин, значи не е отразено.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението на вещото
лице.
АДВ. Д.: Да се приеме заключението.
Съдът намира, че изготвеното и изслушано в днешното съдебно
заседание заключение следва да бъде прието и приобщено като писмено
доказателство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото изготвеното и
изслушано в днешното съдебно заседание заключение по допуснатата
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за изготвяне на
заключението в размер на 350 лева, от които 150 лева да се изплатят на
вещото лице д-р М. от внесения депозит, а останалите 200 лева - от бюджета
на Окръжен съд - гр. Пазарджик, предвид че ищецът е освободен на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съдът счита, че делото не е изяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 15.03.2024 г. от 10:00 часа , за
която дата и час страните са уведомени, както и вещото лице М..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:15
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
11
Секретар: _______________________
12