РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. гр.М., 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М. в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100175 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д. М.
Ч., ЕГН **********, с адрес село Р., община М., област С., действаща чрез
пълномощника си адв. М. О. против „Микро Кредит“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, бул. Ц., представлявано
от В.М.В. - Изпълнителен директор, с която е предявен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 240,83 лева представляваща недължимо платени лихва и
възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за заем Microkredit №
**г. и по Договор за допълнителни услуги към заем Microkredit № **г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата па предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 07.09.2021 година ищцата сключила с
ответното дружество Договор за заем Microkredit № ** г., по силата на който
заемодателят „Микро Кредит" АД, й предоставил заем в размер на 600 лева.
Съгласно чл. 2 от договора за паричен заем, ответницата трябвало да върне
обща сума за погасяване по кредита в размер на 672,78 лева, при сума на
получаване в размер на 600 лева, при ГПР 48,90%, фиксиран лихвен процент
40,47 %, при срок на кредита от 6 месеца, на шест погасителни вноски, всяка
от които в размер на 112,13 лева. Освен това на същата дата ищцата сключила
с ответното дружество и Договор за допълнителни услуги към заем
Microkredit № **г. Съгласно Договора за допълнителни услуги, ищцата
следвало да заплати на ответното дружество и сумата в общ размер на 312,30
лева, разпределена на 6 месечни вноски по 52,05 лева за предоставяне на
пакет за допълнителни услуги „Комфорт“, който включва: 1. Посещение
вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро
1
Кредит АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на Микро Кредит
АД; 4. Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 5.
Безплатно плащане па вноски чрез Електронен портфейл и/или ОК код; 6.
Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 7. Разглеждане до минути;
8. Преференциално обслужване; 9. Право за участие в специални промоции.
По този начин общата сума, която ищцата следвало да заплати на ответното
дружество била в общ размер на 985,08 лева. Привидно договорът за
допълнителни услуги да бил оформен като самостоятелен договор, но той
съществувал, доколкото съществува и договора за заем и се намира в такава
тясна и неразривна връзка с първия, поради което следвало да се тълкува
съвместно с него с оглед целите на съглашението. Ищецът се позовава на чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. Счита, че предвид предпоставките, при които стават
изискуеми възнагражденията за „допълнителни услуги“, то същите са с
характер на сигурен разход за потребителя и следва да бъдат включени
изначално при формирането на ГПР. Възнагражденията не били включени в
ГПР, тъй като съобразно отразеното в договора ГПР от 48,90 % е формирано
при обща сума за погасяване 672,78 лв. Ищецът сочи, че с включването на
възнаграждение за допълнителни услуги, размерът на ГПР би надхвърлил
законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 ЗПК. Освен това, в пакета за
допълнителни услуги били включени действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, за които не би следвало да се начислява отделна такса
- чл.10а, ал.2 ЗПК. Посредством сключването на Договора за допълнителни
услуги се заобикаляла забраната на чл. 10а, ал.2, чл. 19 ал. 4 ЗПК, което
водило до неоснователно обогатяване на ответника. Уговарянето на дължима
такса за допълнителни услуги попадали в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
доколкото с тях се целяло неоснователно обогатяване за сметка на длъжника,
без реално да е извършена конкретна услуга. Съдържанието на
допълнителния пакет услуги по съществото си не представлявало реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от
които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят
допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на
възнаграждение. Основно задължение на кредитора по договора за кредит
било да предостави договорената парична сума, а негово право било да
получава вноските. По-голямата част от „услугите“ включени в пакет
„Комфорт“, били дейности по заплащане на вноските, като ползата от тях -
безплатното им внасяне по сметка на кредитора, не можело да достигне
размера на таксата за услугата и да компенсира цената за ползването на
такава услуга. Услугите, описани в процесния договор, имали характер на
действия свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси. Ищецът се позовава на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като сочи, че договорът за кредит е недействителен
на осн. чл. 22 от ЗПК. Ищцата сочи, че съгласно чл. 23 ЗПК, дължи връщане
само на чистата стойност но кредита, но не и лихви или други разходи. В
изпълнение на задълженията си по договора ищецът бил заплатил общо
840,83 лева, от които на 05.10.2021 г. 164,18 лева, 164,18 лева, 164, 18 лева.
На 23.12.2021 г. остатъкът от задълженията по кредита в размер на 348,29 бил
погасен чрез рефинансирането на заема, за което бил сключен договор за заем
Microkredit № ** г.. Поради недействителността на договора за заем за
ищцата било възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която
2
е получила по него - 600,00 лева, а не на лихви и други разходи.
Следователно, разликата между заплатената сума от 840,83 лева до
дължимата от 600,00 лева в размер на 240,83 лева била платена при начална
липса на основание и като недължима подлежала на връщане. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Постъпило е писмено становище от ответника, с което
оспорва предявения иск като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между „Микро Кредит” АД и Д. М. Ч. е възникнало
правоотношение по повод на сключен Договор за заем Микрокредит № ** г.,
със следните параметри: размер на заема 600 лева, при обща сума за
погасяване 672,78 лева, срок на договора 6 месеца, 6 погасителни вноски
всяка от които 112,13 лева при ГПР 48,90%, фиксиран лихвен процент
40,47%. Като доказателство по делото е представен договор за допълнителни
услуги към заем Микрокредит № *** г., сключен между Микро Кредит АД и
Д. М. Ч., видно от който кредиторът се задължил да предостави на
заемополучателя допълнителни услуги от пакет „Комфорт“, включващи
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на
Мирко Кредит АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема,
разглеждане до минути, преференциално обслужване, право за участие в
специални промоции. За предоставянето на допълнителни услуги от пакет
„Комфорт“ заемополучателят следвало да заплаща 52,05 лева месечно за
срока на договора от 6 месеца, като размерът на общата погасителна вноска с
включено възнаграждение по договора за допълнителни услуги възлиза на
164,18 лева.
По делото е изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което по процесия договор Д. М. Ч. е заплатила по банкова сметка
на „Микро Кредит“ АД гр.София, както следва: на 05.10.2021 сумата от
164.18 лв., на 12.11.2021 сумата от 164.18 лв., на 09.12.2021 сумата от 164.18
лв. или общо 492,54 лв. На 23.12.2021г чрез рефинансиране ищцата е
погасила по процесния договор сумата от 348,29 лв. Така общо погасената
сума от ищцата по процесния договор възлиза на 840,83 лева. Размерът на
Годишния процент на разходите /ГПР/, ако се вземат предвид всички
подлежащи на връщане суми - по Договор за заем ,включително и тези по
договора за допълнителни услуги, при направени следните допускания : -
размер на заем/главница/- 600 лв, -годишен лихвен процент/фиксиран/-
40.47%, -общ размер на лихвата -72,78лв, -допълнителни услуги - 312,30 лв
разпределени на 6 вноски -брой вноски - 6 по 164,18 лв /месечна вноска/,
обща стойност на плащанията по договор за заем и допълнителни услуги -
985,08 лв., годишния процент на разходите /ГПР/ би бил 513,02 %.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
като обективна, компетентно изготвена, а и неоспорена от страните.
3
Съдът намира за установено, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството
има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради
което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо
лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, поради което има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор за
заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон ЗПК. Двата договора Договор за
заем и Договор за допълнителни услуги към заем се намират в неразривна
връзка помежду си, като основание за съществуването на втория договор е
наличието на договорно заемно правоотношение между страните. Това е
изрично посочено в самия договор за допълнителни услуги, като
обстоятелството, че неговото сключване не е задължителна предпоставка за
сключване на договора за заем и получаване на заемната сума, не би могло да
доведе до извода, че двата договора се подчиняват на различни правила.
Съдът приема, че макар договорът за допълнителни услуги да е оформен като
самостоятелно съглашение, той се намира в такава тясна и неразривна връзка
с договора за заем, че следва да се тълкува съвместно с него с оглед целите на
съглашението. Допълнителен аргумент за това е, че плащанията за
допълнителни услуги се дължат на падежа на задълженията по договора за
заем. В този смисъл, съдът намира за несъстоятелни възраженията на
ответната страна, че се касае за отделно, различно правоотношение по
договора за предоставяне на услуги. Не се споделят и доводите, че за това
второ съглашение не може да намери приложение Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите. В приложното поле и на двата
закона попадат обществените отношения, които се отнасят до
потребителските договори, по които една от страните има качеството на
потребител. Легалната дефиниция за „потребител“ съгласно §13 от ДР към
ЗЗП е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договора по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Договорът за
допълнителни услуги е сключен с потребител, поради което и по отношение
на него се прилагат разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.
7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В
исковата молба са релевирани основания за недействителност на договора
заем и договора за предоставяне на допълнителни услуги към него, свързани с
4
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че
в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Формиране на процентното съотношение на
годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита
за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото в него са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова
е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не последният да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В контекста
на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В процесния Договор за заем Микрокредит № ** г е
посочено, че ГПР е 48,90 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера
на ГПР и лихвата, която е част от него. Това поставя потребителя в
положение да не знае каква точно сума ще дължи по кредита, в какъв размер е
оскъпяването му по кредита.
От друга страна разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка
с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на
определения падеж. Съгласно сключения между страните договор за
5
допълнителни услуги, за предоставяне на описаните услуги по пакет
„Комфорт“, включващ следните услуги: посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за
сметка на клиента по банковата сметка на Мирко Кредит АД, безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути,
преференциално обслужване, право за участие в специални промоции,
кредитополучателят дължи сумата 52,05 лева всеки месец за периода от 6-
месечния срок на договора. Доколкото се касае за заплащане на
възнаграждение за услуги по усвояването и управлението на кредита, с тях
реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни
плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при
което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, доколкото
според заключението на ССЕ при включването им в ГПР, то същият възлиза
на 513,02 %. Със сумите за допълнителни услуги реално се увеличава
печалбата на кредитора, доколкото при плащането на всички задължения
последния получава допълнително възнаграждение, което не е включено нито
в ГЛП, нито в ГПР по договора. С оглед изложеното са нарушени
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, защото посочените в
договора ГЛП и ГПР не отговарят на действителните такива. Тези норми, от
една страна, са насочени към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а
от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият
договор за кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК. . На същото
основание недействителен е и самият договор за предоставяне на
допълнителни услуги, доколкото той е сключен в неразривна връзка и с
основание договора за потребителски кредит.
С оглед изложеното процесният Договор за заем Микрокредит № ** г
се явява недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
поради което на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста
стойност в настоящия случай възлиза на 600 лева. От изготвената по делото
съдебно счетоводна експертиза се установява, че общо погасената сума от
ищцата по процесния договор за кредит възлиза на 840,83 лева, поради което
разликата между подлежащата сума на връщане на основание чл. 23 от ГПК и
общо заплатената от ищцата сума за лихва и възнаграждения за
допълнителни услуги възлиза на 240,83 лева, която сума се явява недължимо
платена при начална липса на основание и подлежи на връщане. С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде
уважен.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски,
6
като му се дължат такива в размер на 50 лева – платена държавна такса и 300
лева – депозит за ССЕ, които следва да му се присъдят изцяло. По делото е
представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно който
му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М. О. на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под
която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се
определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 за Минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. О. в размер на 400 лева,
която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на ищцата.
Въведеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е неоснователно,
доколкото същото е в предвидения в Наредба 1/2004 минимум. Предвид
изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Микро Кредит АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от В.М.В. – изпълнителен
директор да заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. М., обл.
С. сумата от 240,83 лева (двеста и четиридесет лева и осемдесет и три
стотинки), представляваща недължимо платена лихва и възнаграждения за
допълнителни услуги по Договор за заем Микрокредит № ** г. и по Договор
за допълнителни услуги към договор за заем Договор за заем Микрокредит №
** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 19.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Микро Кредит АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от В.М.В. – изпълнителен
директор да заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. М., обл.
С. сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) – направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Микро Кредит АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от В.М.В. – изпълнителен
директор да заплати на адв. М. М. О., БУЛСТАТ ***, АК С., съдебен адрес:
гр. Р., бул. „Б. сумата от 400 лева (четиристотин лева) адвокатско
възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
7