РЕШЕНИЕ
№
2230 24.09.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На девети септември две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Марина Димова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 5334 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
иск на К.Б.П. с ЕГН **********,*** – адвокат С.К., против Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи на Република България - гр.Б. С исковата си
молба и приетото в съдебно заседание изменение на иска ищецът моли съда да
осъди ответника му заплати сумата от 1 855,40 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 276,99 часа, положен в периода
01.07.2016г. - 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от предявяването на иска на 03.07.2019г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в посочения
период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал
длъжността „старши полицай“ в ответната дирекция. Сочи, че е полагал труд на
12-часови смени при сумирано отчитане на работното време, както и че след
преизчисляване на положения от него нощен труд от 1 937 часа с установения коефициент 1,143 се получава
превишаване с 276,99 часа над установената продължителност на работното време.
Счита тази разлика за извънреден труд, който не му е заплатен.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди,
че не е налице нормативно основание за преизчисляване на нощния труд към дневен
с посочения коефициент 1,143.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл. 187, ал.5, т.2 и ал.7 и чл.
179 ЗМВР.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че ищецът работи в ОД на МВР –
Б, на длъжност „старши полицай“ към сектор АПК и на основание чл.142, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗМВР има със статут на държавен служител. Безспорно е също, че в
предявения период 01.07.2016г. - 30.06.2019г. ищецът е полагал труд на
12-часови работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 –
06,00 часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните не спорят
също, че надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като извънреден
труд. Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените часове труд и
съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.
Съгласно приложимия
закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите
на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от
14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата - за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на
същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
период 01.07.2016г. - 30.06.2019г. са действали издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от 02.06.2015г./
и Наредба № 8121з-779/ 29.07.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от 02.08.2016г. Първата
посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.05.2015г. е отменена с решение № 8585/ 11.07.2016г.
по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния административен съд, влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната на 11.07.2016г.
до обнародването на следващата Наредба на 02.08.2016г., приложима е била предхождащата
ги Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ,
бр.69 от 19.08.2014г./. Единствено в тази Наредба /от 2014г./ изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава с
коефициент от 0,143 – чл.31, ал.2. В следващите две Наредби /от 2015г. и
2017г./ липсва подобна изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Съдебната практика приема, че е налице нормативна празнота и следва да
се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ и нормата на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно правоприлагане се налага, за да не се допусне различно
третиране и по-неблагоприятно правно положение на работещите по служебно
правоотношение в сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136 ал.1 и 2 от КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време при дневен труд е 8 часа на ден/ 40
часа седмично. Следователно приложимият
коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд /8:7/.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период ищецът е положил 1 937 часа нощен труд, за който
ответникът му е заплатил общо 484,25 лв. – по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди №
8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР. При превръщане на положените часове нощен
труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ с установения коефициент от 1,143 се получават 2 213,99 часа.
Разликата между положения и преизчисления нощен труд от 276,99 часа не е отчетена
от работодателя и не е заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо 1 855,40
лв. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице като компетентно,
пълно, обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства.
При носената доказателствена
тежест ответникът не е ангажира доказателства да е заплатил на ищеца установеното
дължимо допълнително възнаграждение за положения извънреден труд.
По изложените
съображения искът е основателен и доказан и ще бъде уважен.
На основание чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.245, ал.2 от КТ ответникът дължи и претендираното
обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба на 03.07.2019г. до
окончателното й изплащане.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението за
присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер
на 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважения
иск държавна такса от 74,22 лв. и направените от съда разноски в размер на 150
лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице, общо сумата от 224,22 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи на Република България - гр.Б, код по БУЛСТАТ *********, с
адрес ул.““ № , да заплати на К.Б.П. с ЕГН **********,*** – адвокат С.К.,
сумата от 1 855,40 лв. - неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 276,99
часа, положен в
периода 01.07.2016г. - 30.06.2019г. по служебно правоотношение между страните,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на
03.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
съдебни разноски в размер на 350 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото
трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи на Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес ул.“, да заплати
по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 224,22 лв. за държавна такса и съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от днес - 24.09.2019г. на
основание чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Анна Щерева
Вярно с оригинала: З.М.