РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. ЛЕВСКИ, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.А
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20224410200006 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. В. М. от с.К., обл.В.Т., чрез адв.И.И. –
ПлАК, против Наказателно постановление №21-0241-000239/04.08.2021г. на
Началник РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се
посочва, че съгласно посоченото в обжалваното наказателно постановление
регистрацията на процесното МПС била прекратена на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП. Твърди се, че с Решение №11 от 30.09.2021г. на КС на РБ по
к.д.№7/2021г. нормата на чл.143, ал.1, предл. второ от ЗДвП била обявена за
противоконституционна. Иска се наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с
материални и процесуални норми на ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
защитника адв.И., който поддържа жалбата и иска наказателното
1
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно по изложените в
жалбата доводи. Твърди, че докато се е развивало административно-
наказателното производство, по което жалбоподателят е санкциониран, КС е
обявил за противоконституционна нормата от ЗДвП, въз основа на която е
прекратена регистрацията на процесното МПС. Моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно,
съдът да приложи нормата на чл.63, ал.4 от ЗАНН, като приеме, че е налице
маловажен случай на нарушението.
Ответникът по жалбата – РУ Белене към ОДМВР Плевен не се
представлява в съдебно заседание. Изразява писмено становище, че жалбата е
неоснователна и недоказана и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице,
предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 17.12.2020г. лицето К. И.К.в закупил МПС – товарен автомобил ***
с рег.№***, рама №***.
В АИС КАТ бил регистриран сключеният договор за покупко-продажба
№2571 от 17.12.2020г. с предстоящ собственик К. И.К.
Процесното МПС не било регистрирано на името на новия собственик –
физическо лице К.И.К., предвид разпоредбата на чл.143, ал.1, предл. 2 от
ЗДвП, съгласно която моторни превозни средства от категория М2, М3 и N3,
както и превозни средства със специално предназначение с изключение на
къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни
средства, достъпни за инвалидни колички, се регистрират само от
юридическо лице, едноличен търговец или от физическо лице, регистрирано
като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските
производители.
На 18.02.2021г., служебно, чрез отбелязване в АИС КАТ, била
прекратена регистрацията на посочения товарен автомобил на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП поради непререгистрация на автомобила от новия
2
собственик в указания от закона двумесечен срок.
На 11.03.2021г. управлението на процесното МПС било предоставено
от собственика К. И.К. на жалбоподателя М. В. М.. Около 17,10 часа на
11.03.2021г. жалбоподателят М. управлявал процесния товарен автомобил ***
с поставени рег. табели с №*, в гр.Б., на ул.“***“. По същото време
свидетелите КР. Л. А. и П. К. П. – служители на РУ-Белене, изпълнявали
служебните си задължения по контрол безопасността на движението. Същите
спрели за проверка процесният специален автомобил, управляван от
жалбоподателя М.. В хода на извършената проверка била направена справка с
ОДЧ и било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация.
На жалбоподателя М. В. М. бил съставен АУАН №239/11.03.2021г. за
това, че на 11.03.2021г., около 17,00 часа управлява специален автомобил ***
с рег. табела *** и рама №***, без да е регистриран по надлежния ред – с
прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 18.02.2021г. – нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Свалени и иззети били 2 бр. рег. табели с № ***.
В Районна прокуратура - Плевен били изпратени материали и
образувано досъдебно производство №ЗМ 31/2021г. по описа на РУ-Б.,
преписка №2365/2021г. по описа на РП-Плевен за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК.
С Постановление от 19.07.2021г. наказателното производство по
посоченото досъдебно производство било прекратено и след влизането му в
сила постановлението било изпратено на Началник РУ-Белене за реализиране
на административно-наказателна отговорност.
На 04.08.2021г. от Началник РУ – Белене при ОД МВР Плевен било
издадено обжалваното Наказателно постановление №21-0241-
000239/04.08.2021г., с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП били наложени административни наказания глоба в размер на 300 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
На 30.09.2021г. с Решение № 11/30.09.2021 г. по к. д. № 7 / 2021 г.
Конституционният съд на Република България обявил за
противоконституционна разпоредбата на чл.143, ал.1, предл. второ от Закона
за движение по пътищата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
3
средства, както следва: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите К. Л. А. и П. К. П.; писмени доказателства – Наказателно
постановление №21-0241-000239/04.08.2021г., Постановление на прокурор
при РП-Плевен от 19.07.2021г. за прекратяване на наказателно производство,
АУАН №239/11.03.2021г., справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
Пазарджик за промяна в собствеността на специален автомобил ** с
ДК№***, рама №***, Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на МВР.
Съдът даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, като
последователни и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си. Липсата на
подробни спомени у свидетелите относно определени обстоятелства, касаещи
процесното деяние, съдът отдаде на изминалия период от почти една година
от датата на извършената проверка, както и на обстоятелството, че се касае за
факти, установени по време на изпълнение на служебните им задължения,
които не представляват изключително събитие в живота им и се
характеризират с еднотипност на случаите. Даде се вяра и на писмените
доказателства, като официални документи, издадени от компетентни
длъжностни лица, по предвидения в закона ред и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление е съставено в предписаната от
закона писмена форма от компетентно лице и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Същото е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН – без съставен акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на постановления
на прокурор за прекратяване на наказателно производство.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че с оглед събраните на съдебното следствие
доказателства вмененото на жалбоподателя нарушение е недоказано от
субективна страна.
Безпротиворечиво се установява, че на посочените в наказателното
постановление време и място жалбоподателят М. В. М. е управлявал
процесното МПС, което към датата на деянието - 11.03.2021г., е било със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Формално, от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава
на вмененото му нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал
4
МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред.
От събраните по делото доказателства обаче не може да бъде направен
безпротиворечив и еднозначен извод, че водачът на процесното МПС е имал
съзнанието, че същото е с прекратена регистрация.
Установява се, че жалбоподателят М. В. М. не е бил собственик на
специалния автомобил към момента на деянието, както и че към този момент
автомобилът е бил с поставени регистрационни табели.
Липсват приобщени доказателства, от които да бъде направен извод, че
същият е бил уведомен от собственика, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация.
В тежест на административно-наказващия орган е да докаже всички
съставомерни факти от обективна и субективна страна на вмененото
нарушение.
Предвид на изложеното, както и обстоятелството, че МПС е било с
поставени регистрационни табели, следва изводът, че жалбоподателят към
момента на проверката не е съзнавал, че управлява автомобил с прекратена
регистрация.
Липсва интелектуалният момент на вината по смисъла на чл.11 от НК,
респективно умисъл у санкционираното лице за извършване на нарушението
по чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Липсата на субективна страна от състава на вмененото
административно нарушение води до извод за несъставомерност на
осъщественото от жалбоподателя деяние. Съгласно чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред
на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
В допълнение към изложеното, по отношение на служебно
прекратената регистрация на автомобила са валидни наведените от защитника
доводи.
С Решение № 11/30.09.2021 г. по к. д. № 7 / 2021 г. на
Конституционният съд на Република България е обявена за
противоконституционна разпоредбата на чл.143, ал.1, предл. второ от Закона
за движение по пътищата, съгласно която моторни превозни средства от
категория М2, М3 и N3, както и превозни средства със специално
предназначение с изключение на къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета,
5
бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички,
се регистрират само от юридическо лице, едноличен търговец или от
физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за
подпомагане на земеделските производители.
Установено по делото е, че процесното МПС представлява специален
автомобил, както и, че причина за непререгистрацията му на името на новия
собственик е именно качеството му на физическо лице и забраната на чл.143,
ал.1, предл. 2 от ЗДвП.
Съгласно т.2 от Решение №3 от 28 април 2020г. по к.д. №5/2019г. на
Конституционния съд на Република България, по отношение на заварените от
решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага.
В мотивите на решението е посочено, че по отношение на
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за
противоконституционен закон не се прилага. В тези случаи съдът решава
спора, позовавайки се пряко на Конституцията, когато това е възможно, както
и чрез аналогия на закона и аналогия на правото.
Съобразявайки изложеното по отношение на процесното
правоотношение, предмет на настоящото съдебно производство, разпоредбата
на чл.143, ал.1, предл.2 от ЗДвП не следва да бъде прилагана, респективно,
следва да бъде прието, че не е било налице основание специалният автомобил
да не бъде пререгистриран на името на новия му собственик физическо лице,
предоставил управлението на жалбоподателя, респективно да бъде служебно
прекратена регистрацията му.
Обжалваното наказателното постановление, с което М. В. М. е
санкциониран за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0241-000239/04.08.2021г.
на Началник РУ - Б. при ОД на МВР-Плевен, с което на М. В. М.,
ЕГН:**********, с адрес: с.К., обл.В.Т., ул.“***“№*, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
6
300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7