№ 6697
гр. София, 12.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
Гражданско дело № 20211110159673 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С. Д. М., редовно уведомен, не се явява, представлява се от
адв. Я. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ /фирма/, редовно уведомен, представлява се от юрк. К. с
пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Р. Ст., редовно призован, явява се.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ СВ. Г. Х., редовно призована, явява се.
СТРАНИТЕ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението по СГЕ.
СНЕМА самоличността на вещото лице.
СВ. Г. Х., 70 г., неосъждана, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която носи по
чл. 291, ал. 1 НК. Вещото лице обеща да даде вярно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм заключение, което поддържам.
адв. Я.: Нямам въпроси.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ на въпроси на юрк. К.: Ползвала съм експериментално
1
снети образци като сравнителен материал. Същите са приложени към
експертизата. Ако бяха ползвани заявления за лични документи, щяха да са
описани.
Вероятността в нашите изследвания не се изразява в цифрова процентна
стойност. Нямаме такава възможност да я определим. Заключенията са пет
вида – „да“, „не“, „вероятно да“, „вероятно не“ и „отказ“. В случая, когато е
„вероятно не“ означава, че е по-скоро не, отколкото да.
Отговорила съм по втората задача, така както е зададен въпросът. Това
означава, че на различни места в представения документ има почерци на
различни лица, не е на едно лице. Няма въпрос за това дали се открива
почеркът на ищеца. Има почерк на ищеца във вписването на личните данни,
на лицето за контакт, на кредитоискател. Не мога да отговоря дали подписът
на края на третата страница е на ищеца, не е имало такъв въпрос.
юрк. К.: Оспорвам категорично заключението. Считам, че не е
обективно и пълно и поради липсата на категоричност не може да изясни
поставените задачи. Моля да не се приема заключението. Не правя искане за
повторна експертиза.
СЪДЪТ намира, че експертизата е отговорила пълно на поставените
задачи, като вещото лице е изложило аргументи за изграждането на своите
изводи, като съдът намира, че това е достатъчно, за да отговаря заключението
на изискванията, поради което следва да бъде прието.
Ето защо,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице, на което да се изплати
възнаграждение от внесения депозит. Издаде се РКО.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението по ССЕ.
СНЕМА самоличността на вещото лице.
Р. Р. Ст., 43 г., неосъждан, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която носи по
2
чл. 291, ал. 1 НК. Вещото лице обеща да даде вярно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ на въпроси на адв. Я.: Документите, описани на стр. 6,
не се намират в кориците на делото, бяха ми предоставени от банката за
изготвяне на заключението.
На стр. 7 по зад. 3, тъй като за приложеният кръстосан курс банката не
поддържа директен курс от франк към евро и за да превалутира кредита от
шв. франк в евро, което е условието по договора, първо превалутира франка в
лева, след което с левовете се придобиват еврата, които постъпват по
сметката в евро на кредитополучателя. В резултат на тези две превалутирания
се формира валутна разлика, но не съм я посочил. Тази разлика трябва да я
има в банковото бордеро с операцията по усвояването на кредита.
На стр. 9 по зад. 6 – В представената Методология не се съдържа дата,
но тъй като аз съм изискал информация за действащата Методология за
определяне на БЛП към датата на процесния договор, ми беше предоставена
посочената Методология. От там правя извод, че тя е била действаща и към
датата на договора е действала точно тази Методология. По решението на
Комитет по управление на активите и пасивите /КУАП/ от 2005г. се въвежда
БЛП като база за определяне на лихвите по кредитите, но за самата
Методология не ми беше представен документ и не разполагам с информация
за наличието на такъв документ. Това е протокол с решение на КУАП за
въвеждане на БЛП като структура за определяне на лихвите по кредитите,
мисля че за четири валути. В Методологията не е посочено изрично, че ще се
прилага тримесечна срочност на съответните пазарни индекси. Видно от стр.
9, от текста, който съм цитирал с наклонен шрифт, няма такава информация.
Прилагането на тримесечния Либор е по преценка на банката.
На стр. 10 по зад. 7 – По отношение на Фонд за гарантиране на
влоговете съгласно Закон за фонд за гарантиране на влоговете всяка
търговска банка внася годишна премийна вноска в размер на 0,5% от
привлечената депозитна база от нефинансираните предприятия и
домакинства. Конкретно депозираната база е определена от Закона за фонд за
гарантиране на влоговете и банката заплаща разходи в пари към Фонда на
база на привлечени от нея средства. По отношение на минималните
3
задължителни резерви, същите са определени с Наредба № 21 на БНБ за
минимални задължителни резерви на търговските банки в БНБ. До месец
11.2008г. минималните задължителни резерви са 12% от депозитната база,
определена в Наредба № 21. Считано от 01.12.2008г. като мярка, която БНБ
предприема за подобряване на влошената ликвидност на банките, размерът на
минималните задължителни резерви е намален от 12% на 10%. Увеличението
на разходите е в резултат от привличането на повече парични средства като
депозити. По отношение на 5-годишния кредитен Суап на Гърция, това е
компонент, който банката е включила в частта на риска – за всяка една
държава стойността на 5-годишния кредитен Суап е различна, тъй като този
Суап се изчислява на база икономическите показатели за съответната страна –
безработица, брутен вътрешен продукт, инвестиции и всички икономически
показатели, които всъщност показват икономическото състояние на страната.
Считам, че 5-годишният Суап за Гърция не следва да се прилага в банка,
която функционира в страна, различна от Гърция, а евентуално относим
компонент би бил 5-годишен Суап на България, тъй като банката
функционира в България.
На стр. 16 по зад. 16, таблицата, приложение № 1 на последната
страница в колона 12 и 13 – относно сумата 8842,27 евро – с оглед на това, че
трябва да се изчислява месец по месец сега не мога да отговоря каква е
мораторната лихва.
На стр. 19 по зад. 19 – Тази информация единствено от банката би
следвало да произтича, тъй като тя е страна по сделката. За конкретния
случай съм ползвал такива справки. Самите справки на екран със самата
сделка по привличане, в смисъл сделката представлява предоставяне на евро
от страна на банката срещу получаване на франкове от банката майка – това е
насрещната страна по сделката и всъщност това представлява описаната
сделка, с която ответникът привлича финансов ресурс в шв. франкове. Гледал
съм по други дела, но тези сделки са от сорта на 6-7 мил. единици. Така
банката се е снабдявала с финансов ресурс в шв. франкове. По принцип
такава сделка няма как да се обвърже с един договор за кредит. По-скоро това
е една сделка, с която като се придобият франковете се предоставят
множество кредити, но по този начин тя придобива ресурс - предоставяне на
евро срещу получаване на шв. франкове.
4
На стр. 20 зад. 21, посл. абзац, приложение № 6 – поради техническа
грешка съм посочил БЛП – 5,65%. В абзац 2 на задача 21 съм допуснал
техническа грешка и става въпрос за това, че ГЛП е 5,65%.
Задачи 23 и 24 – Съгласно използваната историческа статистика се
вижда, че ефектът от кризите през 70-80 години е бил увеличение на валутния
курс на шв. франк спрямо щат. долар и британския паунд. Това е вследствие
от настъпване на кризите, като шв. франк е обявен за по-стабилна и сигурна
валута за съхранение на финансов капитал - парични средства, с оглед
предпазването от риска от обезценка на самия финансов капитал, т.е.
вследствие на тези кризи се наблюдава обезценка на щат. долар и намаление
на брит. паунд, но пък за сметка на това шв. франк расте спрямо тези две
валути. С оглед на това, вследствие настъпването на тези кризи е довело до
повишено търсене на шв. франк, в който да се съхранява капиталът. По време
на кризите цената на франка расте, тъй като се увеличава неговото търсене.
Приложената от мен статистика е спрямо щат. долар, брит. паунд и еврото,
такава е статистиката, като във фиг. 3 на стр. 26 тя обхваща движението и за
еврото, т.е. шв. франк – евро.
На стр. 28, първите три реда – шв. франк е финансово устойчив на
финансови кризи. Точно това, което казах, че увеличението на валутния курс
е поради търсенето на тази валута, оттам идва и увеличението на валутния
курс. Под устойчива имам предвид да не се обезцени капитала. В случая с шв.
франк се наблюдава увеличение поради неговото търсене. Валутният курс на
шв. франк се определя от преки и косвени фактори от Швейцарската
национална банка. Курсът се определя от всички тези фактори и когато се
наблюдава движение и изменение на тези фактори, тогава курсът или се
увеличава, или намалява.
Задача 25 – Не ми е предоставяна информация за структурата на
дирекциите и на отделите на ответната банка и не съм изисквал такава
информация. Според мен, не може да се предвиди за период от 30 години
динамиката на валутния курс на шв. франк. Според мен, дори при наличие на
специализиран персонал или отдел за 30 години не може да се предвиди.
Според мен, може да се предвиди евентуално тенденцията към увеличение
или намаление, но за не повече от година, защото има преки и косвени
фактори и никой не знае как може да се развият. Договорът е сключен на
5
06.02.2008г. От официално обявените данни в различни специализирани
финансови медии и статистически данни от Европейска централна банка и от
БНБ, от септември 2008г. настъпи така наречената финансова криза, но тя е в
резултат от драстичния обем от извършеното рисково ипотечно кредитиране
в Америка, вследствие на което 2008г. фалираха няколко банки в Америка,
съответно влоши се ликвидността на много банки. Имало е информация за
високорисковото ипотечно кредитиране, извършвано на американския
кредитен пазар.
На стр. 33 по зад. 30, абз. 3 – Периодът от 18.10.2008г. е сгрешен, касае
се за период от 18.10.2016г., допусната е техническа грешка.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ на въпроси на юрк. К.:
Задача 4 на стр. 8 – Не казвам, че е блокирана сметката в шв. франкове.
Така е написано в договора – чл. 2, ал. 1, цитирал съм го дословно. Сметката е
била блокирана до превалутирането на усвоената сума от шв. франкове в евро
по разплащателната сметка в евро на кредитополучателя. Разплащателната
сметка на кредитополучателя в евро не е била блокирана. След
превалутирането на кредита е извършено плащане съобразно целите на
отпуснатия кредит. Кредитът е отпуснат целево, съобразно целта, за която е
поскан, и кредитът следва да се усвои съобразно чл. 1 на договора. Не могат
да се изтеглят парите на каса, тъй като това е нарушение на чл. 1 от договора.
Посочено е в договора, че кредитът се усвоява по блокирана сметка в шв.
франкове, а постъпилата сума в шв. франкове не може да се ползва от
кредитополучателя. Той може да борави със сумата след като сумата бъде
превалутирана в евро. Чак тогава той подава искане до банката за усвояване.
Съгласно приложение № 1 към договора има искане за превалутиране от
кредитополучателя. По принцип, съобразно вътрешните правила и начина на
действие на банката, банката не може да извършва нещо самостоятелно, а за
да извърши нещо по клиентска сметка, трябва да има искане от клиента.
На зад. 12 – Изчислението на сумата от 22 000,56 по задача № 12 е по
приложение № 3, колона 15, и е на база изчисленията в задача № 11.
Месечната вноска за кредит в евро - 78000 евро при годишен лихвен процент
5,65% без той да се променя. Давам препратка към задача № 11, тъй като тя
дава препратка към задача № 12 как е направено изчислението. Посоченото в
6
колона № 10 на приложение № 3 - в същото са посочени платените месечни
вноски - главница и възнаградителна лихва в шв. франкове, а в колона № 11 е
приложен актуалният валутен курс на БНБ на лева за шв. франк към датата на
плащане. Съответно оригиналното плащане на кредита по франкове го
остойностявам в лева по валутния курс по колона № 11, оттам получената
сума я остойностявам в евро по фиксинга на БНБ за еврото, който е един и
същ и получавам плащането в евро. Това плащане го сравнявам с изчислените
вноски по приложение № 3, зад. 12 и получавам съответно надплатената сума
в последната колона за месечните вноски и колона № 14 за такси за
управление.
На зад. 15 – Изчисленията в зад. 15 са логически свързани със зад. 14 и
приложение № 4, което е изчислено по зад. 14. В отговора на зад. 15 съм
посочил платената сума за предсрочно погасяване за главницата към
08.07.2021г. – 103181,51 шв. франка. След това от платената сума за
предсрочно погасяване съм извадил изчисления остатък за редовна главница
към 08.07. – 96 157,86 шв. франка, които се равняват на 59 870,41 евро,
посочени в последния ред на колона № 3 в приложение № 4. Т.е. сравнявам
реално платената сума за предсрочно погасяване по кредита с изчисления
неплатен остатък за главница по приложение № 4, което съм получил. В
приложение № 4 се прави изчисление в евро, остатъчната главница към
08.07.2021г. е 59 870,41 евро, посочена в колона № 2 на приложението.
Същата главница в евро я изчислявам в шв. франкове, за да имаме
съпоставимост с реално заплатената сума за предсрочно погасяване, която е
във франкове. Това се прави, тъй като не може да сравняваме две различни
валути.
Има как към една и съща дата на предсрочно погасяване да имаме
остатъчна и платена главница различни - това е така с оглед условията и
критериите, които са поставени по зад. 14 и зад. 15 за изчисленията. Тъй като
зад. 14 касае изчисленията по критерии, които ищецът е посочил в евро,
остатъчната главница в евро я остойностявам в шв. франкове и я сравнявам с
реално заплатената сума за предсрочно погасяване и това са курсови разлики.
Зад. 21 – По отношение на отговора в зад. № 21, същата касае
конкретния посочен период, а именно 18.10.2016г. до 08.07.2021г., а зад. № 1,
поставена от ищеца, касае периода от 2015г. до датата на исковата молба.
7
Зад. 23 – Съобразно условията на зад. 23 съм направил отделните
вноски за главница, възнаградителна лихва, такси и наказателна лихва. Това
са само вноските, платени от трети лица, и за същите съм изчислил валутна
разлика, както е посочено, като в колона 3 на табл. 5 са посочени вноските за
възнаградителни лихви от трети лица. Дал съм сбор на всичките плащания,
тъй като така съм възприел въпроса. Затова е общото плащане за главница,
лихва и такси - общият размер. На общия размер съм начислил съответната
валутна разлика, иначе съм дал отделните вноски от трети лица по
компоненти, но съм ги събрал в колона № 6 като общо плащане от трети лица
и върху него съм изчислил валутната разлика.
На зад. 30 – при отговора на въпроса съм отчел предсрочното
погасяване по кредита, затова съм извел извод, че главницата е изцяло
погасена. Второ, изчислението е при лихвен процент 5,65% без промяна, като
са съобразени условията на допълнителните споразумения. Всичко се състои
в предпоследния ред на стр. 4 в приложение № 8 - там излиза въпросната
разлика от 134,27, която е за целия период на кредита, която се явява
надплатена, тъй като в колона № 6 имаме вноски за главница и на 08.07.2021г.
имаме платена голямата сума от 98 794,25. Това е била изчислената дължима
остатъчна главница, с която следва да е погасен кредитът, т.е. това което
остава да се погаси като редовната главница. Реално, като се вземе
цялостното погасяване по кредита и дължимата възнаградителна лихва и
такси, виждаме, че накрая по кредита е имало просрочие в размер „-4252,99
евро“ неплатена главница с натрупване. Тя е натрупана в определен период от
време, като с последното плащане по кредита, с което кредитът е изцяло
погасен, то се получава надплащане от 134,27 евро, т.е. то покрива
изчислената остатъчна главница, всички други вноски за лихви и такси,
покрива просрочената главница от 4252,99 евро и се получава реално като
разлика надплатена сума от 134,27 франка. В колона 14 на стр. 3 от
приложение № 8 реално отрицателната разлика започва от началната дата на
периода, за който трябва да се изчисли, т.е. колона 13 обхваща целия период
на кредита, а колона 14 обхваща само част от периода, т.е. започваме да
изчисляваме от 18.10.2016г., т.е. имаме по-малко неплатен остатък и се
получава по-голяма надплатена сума.
Уточнявам, изчисленията по колона 14, съответно колона 13: сумите със
8
знак „-„ означават по-малко платена главница, сумите със знак „+“ – означава
надплатена сума за главница, т.е. от 18.10.2016г. започваме с платена по-
малко главница - 27,70 франка, която се натрупва и към датата на
предсрочното погасяване достига платена по-малко главница от 1195,05 шв.
франка. След като постъпва окончателното плащане за предсрочно
погасяване се получава положителна разлика в размер на 3192,21 франка.
Става повече, защото предсрочно погасената сума е определена от банката
съобразно състоянието на кредита така, както банката е отчитала кредита.
Видно и от формулираната задача на ищеца, правя изчисление при лихвен
процент 5,65% и се формират съвсем различни вноски и оттам идва разликата
в остатъчната главница. Тъй като банката е променила лихвения процент,
съответно при нея остатъчната главница е в размера, който е постъпил като
предсрочно погасяване и затова тогава се занулява кредита. Но тук е при
5,65% и се получава разлика в остатъчната главница, което е по счетоводни
данни на банката. При една промяна кредитът излиза извън параметрите и
всичко се преизчислява. Посочил съм разликата между платената сума по
предсрочно погасяване и изчислените задължения по кредита по посочените
от вас критерии в зад. 30 и се получават точно за двата периода сумите, които
съм посочил като надплатени.
адв. Я.: Моля да не се приема заключението по зад. 3 и зад. 16 и да се
укаже на вещото лице да допълни заключението в тази част, а именно по зад.
3 да посочи - налице ли е валутна разлика при усвояването на кредита с
промяна на валутите? По зад. 16 вещото лице да я допълни, като посочи -
каква е мораторната лихва върху сумата 8842,27 евро, която представлява
неплатена сума за лихви за посочения период в условията на задачата?
Относно зад. 24 и зад. 25 - оспорвам в тази част заключението и моля да се
допусне повторна експертиза, като относно зад. 24 считам, че трябва да се
изследват конкретните стойности на курса на шв. франк спрямо щат. долар,
еврото и брит. паунд през посочените периоди на финансови кризи и рецесии
през 20-ти век и на база историческите анализи да се отговори дали валутата
шв. франк е устойчива, но в смисъл да запази константната си величина, а не
да изменя стойността си, не в посочения от вещото лице в смисъл на
устойчивост. По зад. 25 – считам, че следва да се изследва структурата на
банката за процесния период и по-специално дали има специален отдел,
9
който да отговаря за следенето на промените във валутните курсове, какви са
били функциите на този отдел, колко служители са били назначени. Моля да
се изискат и отчетите, които тези служители са подавали за периодите от
2008г. до 2021г. Именно на база на тези документи и на база историческия
анализ за промените на курса на шв. франк по време на световни финансови
рецесии да се отговори дали в действителност е било възможно банката да
прогнозира предстоящото покачване на шв. франк след 2008г. Също да се
изследват и посочат всички признаци на настъпилата през 2008г. финансова
криза - кога са настъпили първите индикатори и било ли е възможно на база
на тези индикатори ответната банка да прогнозира, че в близките години шв.
франк ще се увеличи. На осн. чл. 190 ГПК моля да задължите банката да
представи посочените от вещото лице на стр. 6 от заключението документи,
които са му били предоставени за изготвяне на заключението, а именно:
Общи условия за отпускане на кредити на физически лица, приети с решение
на Изпълнителния комитет на банката от 2009 г., Методология за определяне
на БЛП с допълнителни коментари, бележки и пояснения на банката, да се
изиска посочената справка за исторически нива на курса на лева за шв. франк
и евро, както и справка за отпуснатите от банката кредити на служители на
банката в шв. франк.
юрк. К.: Нямам възражения, да се приеме експертизата. Ако се поставят
допълнителни задачи, моля вещото лице да изчисли в зад. 23 размера на
лихвата, платена от трети лица, за периода от 18.10.2016г. до 08.07.2021г.
СЪДЪТ намира, че изготвеното експертно заключение е отговорило
изцяло на поставените задачи, като същото е достатъчно обосновано, поради
което следва да бъде прието. Ето защо,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
ИЗДАДЕ се РКО за сумата от 1000 лв.
ДА МУ СЕ ИЗДАДЕ РКО за сумата от още 300лв. от внесените от
страните депозити.
ДОКЛАДВА молба от 03.05.2022г., с която вещото лице е поискало
увеличение на възнаграждението до размер на сумата от 1872лв., като съдът
10
намира молбата за основателна, предвид множеството поставени задачи,
тяхната сложност и трудоемкост. Ето защо,
ОПРЕДЕЛИ:
УВЕЛИЧАВА възнаграждението на вещото лице до размер за сумата
от 1872лв., като УКАЗВА на страните в 1-седмичен срок да представят
доказателства за довнесени депозити от по 286лв.
По направените от ищцовата страна искания, СЪДЪТ намира следното:
по отношение на зад. 3, съдът намира, че доколкото исковият период
обхваща периода 13.07.2015г.–08.07.2021г., необходимостта от
поставената задача отпада, тъй като моментът на усвояване излиза
извън процесния период;
по отношение на зад. 16, съдът намира, че и без специални знания
може да се изчисли размерът на законната лихва, поради което не е
необходима допълнителна експертиза;
по отношение на останалите две задачи, съдът намира, че вещото лице
достатъчно обосновано е отговорило на поставените задачи,
следвайки обективната информация, посочена в заключението,
поради което не се явява необходимо допускането на допълнителни
задачи. Също така, тези задачи са могли да бъдат поставени на по-
ранен етап от производството, доколкото не зависят от даденото в
настоящото заседание заключение. Ето защо, исканията следва да
бъдат оставени без уважение.
СЪДЪТ счита, че без уважение следва да бъде оставено и искането за
задължаване на банката да представи описаните документи, тъй като вещото
лице няма задължение да представя по делото всички книжа и документи,
които е използвало, а същото използва такива, които са необходими за
изготвянето на обективно и пълно заключение, като същият е цитирал тези
документи. Отделно от това, тези документи са могли да бъдат поискани от
ищцовата страна на по-ранен етап. Ето защо,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца.
адв. Я.: Моля да допуснете увеличение на предявените искове, за което
11
представям молба с платежно нареждане за платена държавна такса. Моля,
искът по т. 1 да бъде увеличен от 2000 евро на 50 491,53 евро, искът по т. 2 да
бъде увеличен на 3756,76 евро, искът по т. 3 на 8842,27 евро, искът по т. 4 на
913,47 евро, искът по т. 5 на 773,11 евро и искът по т. 6 на 125,57 евро.
юрк. К.: Възразявам и се противопоставям на направеното увеличение
на иска, което считаме за неоснователно.
СЪДЪТ намира, че съгласно чл. 214 ГПК до приключване на съдебното
дирене, ищецът може да измени размера на предявения иск, с оглед на което
настоящото искане за изменение е направено своевременно, поради което
следва да бъде уважено. Предвид че цената по първия иск надвишава сумата
от 25 000 лева, същият вече се явява подсъден на окръжния съд, а съгласно
чл. 104, т. 6 ГПК и останалите искове следва да бъдат разгледани от окръжния
съд. Поради това, делото следва да бъде прекратено и изпратено на СГС.
По изложените съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 214 ГПК увеличение на предявените
искове съобразно посочените по-горе размери.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото и ГО ИЗПРАЩА по
подсъдност на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок пред
СГС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 11,27 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
12