№ 464
гр. София , 21.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20201001002637 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 240 и сл. ГПК.
С решение № 5125 от 11.10.2017г., постановено по т.д. № 37/17г., ОС-
Благоевград, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК е осъдил В.А. Б., с.***, ул. „***“ №**, да
заплати на „ОББ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Възраждане“, ул. „Св. София“ №5, сумите от: 67 040,09лв.- главница по договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 22.08.2008г.; 25 493,69лв.- договорна лихва за периода
28.04.15г./28.04.17г.; 96,95лв.- наказателна лихва/неустойка за периода 28.04.15г./28.03.17г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 29.03.2017г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 7 875лв.- разноски.
С решение №55 от 05.01.2008г., постановено по т.д. № 37/17г., ОС Благоевград е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение №
5125/11.10.17г., относно имената на ответната страна, като същото се чете „В. А. Б.“ .
По делото е постъпила молба за отмяна на неприсъствено решение от В. А. Б., в
която твърди, че е узнала за образуваното пред ОС Благоевград дело на 05.02.20г., когато е
получила покана за доброволно изпълнение по образуваното изп. дело. Счита, че
постановеното по това дело решение е незаконосъобразно, като постановено при редица
процесуални нарушения и ограничаване правото й на участие в процеса: не са и връчени
надлежно преписи от исковата молба и доказателствата; кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем; получилите съобщенията лица не са поели задължението да й ги предадат; още
през 2016г. е уведомила „ОББ“ АД за промяна на адреса си в с. ***, на който не ходила след
07.08.10г., като не подържа и отношения с близките си роднините си от селото; от
25.09.12г. е с настоящ адрес в гр.София, Е. Х. не е бил кмет на селото; съобщението не е
подписано от баща й, като не е уведомявана и от брат си, с който от години не поддържа
контакти. Ето защо смята, че са налице предпоставките на чл.240, ал.1, т.1 ГПК, поради
1
което и иска неприсъственото решение да бъде отменено и делото бъде върнато на ОС
Благоевград за ново разглеждане.
С писмения си отговор „ОББ“ АД оспорва молбата и иска да бъде оставена без
уважение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
САС, ТО, 13 състав, намира следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.430 ТЗ .
На 15.05.17г., на посочения в исковата молба адрес: с.***, ул. „***“ № **, на В. Б. са
изпратени преписи от исковата молба и доказателствата, което съобщение е връчено на
23.05.17г., с посочен връчител: „Е. А. Х.“, следвано от нечетливо означение, и получател „А.
Б. баща“, като адресатът е предупреден за възможността от постановяване на неприсъствено
решение.
На 14.08.17г., на посочения в исковата молба адрес: с. ***, ул. „***“ №**, на В.Б. е
изпратена призовка за съд. заседание на 04.10.17г., което съобщение е връчено на
21.08.2017г., с посочен връчител: “И. Д. К.“- кмет, с поставен печат, и получател: „Н. А. Б.-
брат“.
На 04.10.17г. е проведено първо заседание по делото, на което В.Б. не се е явила и не
е изпратила представител, на което заседание процесуалният представител на ищеца е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение, каквото е постановено.
На 11.10.2017г., на посочения в исковата молба адрес: с.***, ул. „***“ №**, на В. Б. е
изпратена призовка, с препис от постановеното решение, което съобщение е връчено на
13.10.2017г., с посочен връчител: „И. Д. К.- кмет“, с поставен печат, и получател: „Н. А. Б.-
брат“, с поето задължение за предаване на В.Б..
Пред настоящата съдебна инстанция е представена връчена на 05.02.2020г. на В. Б.
ПДИ по изп. дело № 20207010400007.
Видно от извършената от настоящата инстанция служебна справка от НБД
„Население“, постоянният адрес на В. Б. е: с.***, ул. „***“ № **, заявен на 12.07.2000г., а
настоящия адрес: гр.***, ж.к. „***“ № **, ет.*, ап.***, заявен на 25.09.12г.
Видно от представеното пред въззивната инстанция писмо изх. № ЕР-308-
1/18.05.21г., издадено от А. С.- кмет на община Сандански, за периода м.01.- м.12.2017г.,
кмет на кметството на с.Катунци, е бил И. Д. К..
Разпитаната от настоящата инстанция като свидетел по делото Г. С. Т.- дъщеря на
В.Б., заявява, че след смъртта на брат й през 2010г., заедно с майка си живеят в гр. София,
като след 2010г. не са посещавали с.Катунци и нямат връзка с близки и роднини от това
село поради семейни причини.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
ОТНОСНО допустимостта на молбата за отмяна на неприсъствено решение:
Съгласно изричната разпоредба на чл.240, ал.1 от ГПК, страната, срещу която е
постановено неприсъствено решение, може да поиска от въззивния съд отмяна на
решението, ако е била лишена от възможността да участва в делото поради наличие на
някое от визираните в т.1- т.3 на чл.240, ал.1 причини.
В чл.239, ал.4 ГПК изрично е посочено, че неприсъствените решения не подлежат на
обжалване, което означава, че те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита
срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален
ред- чрез искане за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК или чрез иск по чл.240, ал.2 ГПК.
Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с
преклузивен едномесечен срок, като в чл.240, ал.1 от ГПК е посочен и началният момент, от
който срокът започна да тече този срок- от връчване на неприсъственото решение.
В случая, на 11.10.2017г., на посочения в исковата молба адрес: с.***, ул. „***“ №**,
на В.Б. е изпратена призовка, с препис от постановеното решение, което съобщение е
връчено на 13.10.2017г., с посочен връчител: „И. Д. К.- кмет“, с поставен печат, и получател:
„Н. А. Б.- брат“, с поето задължение за предаване на В. Б..
Член 46 ГПК регламентира надлежното връчване на съдебни книжа на "друго лице",
което може да бъде и всеки пълнолетен от домашните или което живее на адреса, изразил
съгласие да ги приеме и предаде, удостоверено чрез подписа му на призовката. С
получаване на съдебните книжа от това "друго лице", връчването е осъществено.
Полагането на подпис от страна на лицето-получател е достатъчно да се приеме, че същото
не само е дало съгласие за приемане на книжата и е запознато и със задължението да
предаде същите на адресата. При обективна невъзможност на получателя да изпълни
поетото задължение за предаване на съдебните книжа, адресатът разполага с възможността
съгл. чл.46, ал.4 ГПК да иска възстановяване на срок, ако е отсъствал от адреса и не е било
възможно да узнае своевременно за връчването, от която възможност обаче В.Б. не се е
възползвала. Дори да се приеме, че молбата по чл.240 ГПК съдържа искане за
възстановяване на срока, то това искане е преклудирано, като направено след изтичане на
срока по чл.46, ал.4 ГПК във вр. чл.62, ал.2 ГПК- В. Б. твърди, че е узнала за решението на
05.02.20г. с връчване на ПДИ, а молбата по чл.240, ал.1 ГПК е постъпила в съда на
05.03.20г. Без правно значение е и че към датата на връчване на съобщението, В. Б. е с
настоящ адрес в гр.София, като съгл. разпоредбата на чл.38 ГПК /редакция към м.10.17г./,
съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото- а именно: с.***, ул. „***“ №
** /който адрес е посочен и в договора за предоставяне на ипотечен кредит, както и в
сключеното по- късно на 27.03.20г. споразумение между страните/, като по делото липсват
ангажирани от нея доказателства във връзка с твърдението й че още през 2016г. е уведомила
„ОББ“ АД за новия си адрес в гр.София. Видно от приложеното пред настоящата инстанция
3
писмо изх. № ЕР-308-1/18.05.21г., издадено от А. С.- кмет на община Сандански, за периода
м.01.- м.12.2017г., кмет на кметството на с.Катунци, е бил И. Д. К., което и лице е посочено
и като връчител в разписката, с която е връчено постановеното неприсъствено решение,
което лице попада в кръга на лицата- връчители по см. на чл.42, ал.1 ГПК.
Ето защо и настоящият съдебен състав приема, че подадената от В. Б. молба за
отмяна на неприсъственото решение е подадена след изтичане на преклузивния срок по
чл.240, ал.1 ГПК- решението е надлежно връчено на 13.10.17г., а молбата по чл.240, ал.1
ГПК е подадена в съда на 05.03.20г., поради което и следва да бъде оставена без
разглеждане като недопустима.
На осн. чл.78, ал.4 ГПК, В.Б. следва да бъде осъдена да заплати на „ОББ“ АД сумата
от 50лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане подадената от В. А. Б. молба по чл.240, ал.1 ГПК за
отмяна на неприсъствено решение № 5125/11.10.2017г. на ОС Благоевград, постановено по
т.д. № 37/17г., и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2637/20г. по описа на САС,
ТО,13 състав.
ОСЪЖДА В. А. Б., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр.Благоевград, ул. „Васил
Мечкуевски“ № 32, ет.1, офис №4- адв. Е.П., да заплати на „ОББ“ АД, ЕИК:*********, съд.
адрес: гр.Благоевград, ул. „Г.Измирлиев“ № 7, сумата от 50лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едноседмичен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5