Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260747 09.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХV-ти
граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1124 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против А.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че между страните били
сключени следните договори: Договор за мобилни услуги № ******, с приложени
Декларация за съгласие за абониране на непълнолетно лице и Декларация за
съгласие за подписване на документ/и от непълнолетно лице, от ****** г.;
Договор за мобилни услуги № ****** и Договор за лизинг от ****** г.;
Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ****** г. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по
договорите, начислени в 6 броя фактури, издадени в периода м. май 2015 г. – м.
октомври 2015 г., както следва: по Фактура № ****** г., издадена за отчетен
период 15.04.2015 г. – 14.05.2015 г. на обща стойност 101,21 лева; по Фактура №
****** г., издадена за отчетен период 15.05.2015 г. – 14.06.2015 г. на обща
стойност 109,02 лева; по Фактура № ****** г., издадена за отчетен период
15.06.2015 г. – 14.07.2015 г. на обща стойност 35,10 лева; по Фактура № ******
г., издадена за отчетен период 15.07.2015 г. – 14.08.2015 г. на обща стойност
202,43 лева; по Фактура № ****** г., издадена за отчетен период 15.08.2015 г. –
14.09.2015 г. на обща стойност 43,50 лева.
След предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и А.К. по нейна вина,
поради изпадането й в забава, на потребителя била издадена фактура № ****** г.,
която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване
на договора за мобилни услуги чрез номер ****** в общ размер на 28,73 лв.
Възникването на задължението за неустойка и определянето на размера му били
уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ****** от ****** г. Съгласно
посочената клауза в случай на предсрочно /преди 18.09.2015 г./ прекратяване на
договора по вина на потребителя, поради неизпълнение на задълженията му,
последният дължи неустойка в размер на стандартните за абонаментния план
месечни такси от датата на прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения му срок на действие. Общата сума, начислена във фактурата, е 28,73
лв.
Сочи се, че изискуемостта на вземанията на дружеството
по всяка от фактурите настъпвала 15 дни след издаването й. В периода след
издаване на първата от посочените по-горе фактури длъжникът не е извършвал
плащания, като към настоящия момент задълженията не били погасени.
Предвид липсата на плащане, ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № 18335/2017 г.
по описа на РС- Пловдив, ХІІ гр. с., против длъжника била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № ****/21.11.2017 г. за сумата от 519,99 лева,
формирана, както следва: сумата от 47,57 лв. с ДДС – месечни абонаментни такси;
67,26 лв. с ДДС – предоставени мобилни услуги; 217,50 лв. с ДДС – 5 бр.
лизингови вноски за предоставено мобилно устройство „Sony Xperia Z“, както и
сумата от 187,66 лв. – неустойки, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 20.11.2017г. до окончателното
плащане. Доколкото заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то след
указания до ищцовото дружество били предявени настоящите установителни искове.
Моли се за уважаване на горепосочените претенции в пълен размер, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението. Претендират се сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, особеният представител
на ответника е депозирал отговор на исковата молба, като счита предявените
искове за неоснователни и недоказани. Счита, че ищецът следва да установи, че
ответникът е ползвал предоставените му услуги по вид, количество и стойност. Не
било установено какви точно услуги е ползвала ответницата и дали начислените суми
са формирани съгласно представените тарифи. Представените фактури,
представляват частни документи и не задължават съда да приеме, че услугите, за
които са издадени са извършени. Оспорва дължимостта на сумата, представляваща
сбор от лизингови вноски. Липсвали доказателства предсрочната изискуемост да е
била надлежно съобщена на ответницата. Няма представени доказателства до
ответницата да са изпратени уведомления за предсрочно прекратяване на договора,
поради което ищецът твърди да е възникнало задължението за заплащане на
неустойка. Ищецът не е спрял услугата с оглед твърдението си да е налично
неизпълнение на претендираните по договора суми, а няколко месеца след това
продължил начисляването на такива. В тази връзка клаузите за неустойка в
цитираните договори била нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
тъй като размерът на предвидената в договора неустойка е равен на цената на
самата услуга за целия оставащ период по договора, като по този начин ищецът
може да получи цялата цена без да предоставя услуга след прекратяване на
договора. Липсвали и доказателства за вина или инициатива от потребителя за
прекратяване на услугите предоставяни по договора. Счита, че предявените искове
са неоснователни и като погасени по давност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 18335/2017 г. по описа на РС- Пловдив, ХІІ гр. с., в полза на ищеца е
издадена заповед № **** от 21.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за сумата от 519,99 лв., формирана, както следва: сумата от 47,57
лв. с ДДС – месечни абонаментни такси; 67,26 лв. с ДДС – предоставени мобилни
услуги; 217,50 лв. с ДДС – 5 бр. лизингови вноски за предоставено мобилно
устройство „Sony Xperia Z“, както и сумата от 187,66 лв. – неустойки, ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 20.11.2017 г. до
окончателното плащане. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което и на
ищеца било указано да предяви настоящите искове за установяване на вземането,
което той направил в предвидения срок.
По делото са приети, като писмени доказателства,
следните документи: договор за мобилни услуги № ****** от ****** г., за
предпочетен номер ******; декларация за съгласие за подписване на документи от
непълнолетно лице от ****** г.; декларация за съгласие за абониране на
непълнолетно лице от ****** г.; декларация за съгласие за възползване от
промоцията Welcome Guarantee от непълнолетно
лице от ****** г.; Общи условия на Welcome
Guarantee; договор за мобилни услуги № ****** от ****** г. за предпочетен номер
******; допълнително споразумение по програма „заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ****** г., с мобилен номер ******; приложение –
ценова листа за частни клиенти от 01.08.2014 г.; фактура № ****** от 15.05.2015
г.; фактура № ****** от 15.06.2015 г.; фактура № ****** от 15.07.2015 г.;
фактура № ****** от 15.08.2015 г.; фактура № ****** от 15.09.2015 г.; фактура №
****** от 15.10.2015 г.; последна покана за доброволно плащане от 15.07.2015
г.; Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги /в сила от 10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010
г., изменени на 29.02.2012 г., изменени на 04.06.2012 г., изменени на
17.08.2012 г., изменени на 18.10.2012 г., изменени на 07.12.2012 г., изменени
на 08.04.2013 г., изменени на 18.06.2013 г./.
По делото е прието заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото лице е установило, че процесните
фактури са осчетоводени в ищцовото дружество, като вземане от клиент А.К.. Вземането
по фактурите е в общ размер на сумата от 519,99 лв. Потребените услуги през
периода 15.04.2015 г. – 14.07.2015 г. по фактури, са както следва: по
абонаментен план Globul за процесния период е
начислена сумата от общо 19,82 лв.; по абонаментен план G United – сумата от общо 19,82 лв.; лизингови вноски – сумата от
общо 181,25 лв.; интернет – 5 лв.; услуги с добавена стойност – 0,50 лв.;
разговори с национални мрежи – 39,69 лв.; разговори с Теленор – 10,26 лв.; SMS – 0,60 лв.; неустойки – 187,66 лв. или общо е
начислена сумата от 519,99 лв. с ДДС.
В заключението си вещото лице е посочило, че за номер ******
заплащането на използваните далекосъобщителни услуги са в съответствие с
условията и ценовите листи на Договор за мобилни услуги № ****** от ****** г. и
ДС по програма „Заедно“ № ****** г., при стандартна месечна абонаментна такса „Globul Generation“ в размер на 11,66 лв. без ДДС и 13,99 лв. с ДДС,
цена за разговори към мобилни и фиксирани мрежи в размер на 0,27 лв. без ДДС и
0,32 лв. с ДДС, допълнителни услуги мобилен интернет в размер на 1,25 лв. без
ДДС и 1,50 лв. с ДДС, текстови съобщения 0,60 лв. без ДДС и 0,72 лв. с ДДС,
услуги с добавена стойност 0,50 лв. без ДДС и 0,60 лв. с ДДС. Срокът на
допълнителното споразумение е до 18.08.2016 г.
За номер ******, бил сключен Договор № ****** от ******
г. за срок от 24 месеца – до 18.09.2015 г. и Договор за лизинг за мобилно
устройство Sony Xperia Z при условията на
стандартна месечна абонаментна такса Globul Unlimited в размер на 11,66 лв. без ДДС и 13,99 лв. с ДДС. По договора за лизинг
се дължала месечна лизингова вноска в размер на 36,25 лв. без ДДС и 43,50 лв. с
ДДС.
Вещото лице е посочило, че за номер ****** за периода
от датата на двустранното спиране – 06.07.2015 г. до края на договор № ****** –
18.09.2015 г., включващ 74 дни е начислена неустойка в размер на 28,73 лв.
/11,66 лв./30 дни х 74 дни/. Неустойката е начислена от „Теленор България“ ЕАД
и включена във фактура № ****** от 15.10.2015 г.
За номер ****** за периода от датата на двустранното
спиране – 06.07.2015 г. до края на допълнително споразумение № ******–
18.08.2016 г., включващ 409 дни е изчислена неустойка в размер на 158,93 лв. /11,66 лв./30 дни х 409 дни/. Неустойката е начислена от „Теленор България“ ЕАД и
включена във фактура № ****** от 15.08.2015 г.
Вещото лице е посочило, че във фактурите издадени за
периода 15.05.2015 г. – 15.09.2015 г. са включени 5 броя лизингови вноски по
договор за лизинг на мобилно устройство Sony
Xperia Z, които са на обща стойност 181,25 лв. без ДДС.
При устното изслушване на експерта /протокол от о.с.з.
от 29.01.2021 г./, вещото лице поддържа, че от счетоводството на ищцовото дружество
й е предоставена справка, изготвена от тях. Самата справка се води автоматично.
Фактурите, които са издавани са осчетоводени.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Установителните искове по
реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство,
имащо за предмет същите вземания.
Ищецът основава вземанията
си на сключените между страните договор за мобилни услуги № ****** от ******
г., за предпочетен номер ******, договор за мобилни услуги № ****** от ******
г. за предпочетен номер ******, допълнително споразумение по програма „заедно“
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****** г., с мобилен номер ******,
както и на издадените във връзка със същите фактури за периода 15.05.2015 г. – 15.10.2015
г.
Следва да се акцентира и върху следното: ищецът е представил по делото Договор за лизинг, погасителен план към него от ******г. и приложими общи условия. Предвид факта, че и двата документа са напълно нечетливи, с протоколно определение от 31.08.2020г. / л. 47- 48/, съдът е указал на ищеца да представи четлив образец на договора, погасителния план и общите условия. На ищеца са указани и последиците от непредставянето им. Ищецът отново е представил договора, погасителния план и общите условия в напълно нечетлив образец, при което с протоколно определение от 08.10.2020г., посочените писмени доказателства не са приети и са изключени от доказателствената съвкупност по делото. Предвид това, съдът не базира изводите си за спора на посочените документи.
Видно от представените договор
за мобилни услуги № ****** от ****** г., договор за мобилни услуги № ****** от ****** г. и допълнително
споразумение по програма „заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ******
г., между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата
на което операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни
месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане
на уговорената цена на услугата – абонаментни такси. Съдът счита, че договорите
за мобилни услуги, откъм съдържание отговарят на законовите изисквания- сключени
са при общи условия, като включват необходимите реквизити за страни, предмет,
срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. В този смисъл съдът намира, че процесните
договори за мобилни услуги са редовни от външна страна и обвързват страните.
На основание съществуващата
между страните облигаторна връзка, ищецът претендира установяване дължимостта
на сумата от общо 519,99 лв., формирана както следва: сумата от 47,57 лв. с ДДС
– месечни абонаментни такси; 67,26
лв. с ДДС – предоставени мобилни услуги;
217,50 лв. с ДДС – 5 бр. лизингови
вноски за предоставено мобилно устройство Sony Xperia Z, както и сумата от
187,66 лв. – неустойки.
По отношение на иска за заплащане на предоставени мобилни услуги и
месечни абонаметни такси, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната
действителност. В противен случай се прилагат неблагоприятните последици от
разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме
недоказаното за неосъществено. В настоящия случай, съдът счита, че ищцовото
дружество не доказа по несъмнен и убедителен начин, обстоятелството, че за процесния
период от време ответницата е ползвала далекосъобщителните услуги, предоставяни
от ищеца. По делото липсват каквито и да е доказателства за това дали по силата
на сключените договори за мобилни услуги операторът реално е предоставил на
клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните
средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук – и
дали са коректно фактурирани. Налице е изрично възражение в тази насока от
процесуалния представител на ответната страна, предвид което ищецът е следвало
да ангажира съответните информационни източници, за да обоснове основателността
на претендираните суми за далекосъобщителни услуги. За да бъде присъдена
главницата, включваща цена на ползвани далекосъобщителни услуги и абонаментни
такси, ищецът следва да докаже, че абонатът е имал достъп /в чл. 23, б. „б“ от
ОУ на оператора, изрично е посочено, че месечната абонаментна такса, осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор/ и е използвал
услугите, описани в издадените фактури, което обстоятелство, както вече се
посочи, се оспорва от ответната страна. Тоест, самият факт на сключване на
договора не е достатъчен, за да се обоснове предоставянето, съответно
потребяването на услугата. Нужно е да се установи наличието на услуга, даваща
възможност да се реализират входящи, изходящи обаждания и други, свързани с
това трафични данни. Нужно е да се установи и техния обем. По отношение на приложените по делото фактури,
следва да се отбележи, че същите изхождат от ищеца и установяват изгодни за
него факти /възникване на вземания за доставени услуги под формата на
разговори, съобщения и др. на посочените стойности/, като същите не са
подписани от получателя на доставката – ответницата по настоящото производство.
Само по себе си наличието на фактури, удостоверяващи претендираните суми, не
може да обоснове извод за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата не
е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира.
Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда
доказателствена сила за удостоверените в нея вземания ( в тази връзка Решение № 30/12.07.2011 г. по т.д. № 284/2010 г. на ВКС).
Бидейки частни свидетелстващи документи, едностранно съставените от дружеството
месечни сметки за проведените от конкретен телефонен пост телефонни разговори и
тяхната стойност, не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, а се
преценяват от съда, наред с всички останали доказателства по делото. По делото
обаче, както вече се посочи, не бяха ангажирани доказателства, установяващи по
един несъмнен и убедителен начин достъпът и ползването от страна на ответницата
на предоставените от ищцовото дружество услуги ( напр. ангажирането на искане
за изготвяне на съдебно- техническа експертиза ). Последиците от недоказването
на основанието и размера на вземането следва да се отнесат във вреда на ищеца и
след като ищецът не доказва факта, от който произтича вземането му – предоставените
на ответницата мобилни услуги, както и цената им, извън наличието на
облигационна връзка между страните, претенцията в тази й част досежно цената на
далекосъобщителните услуги и месечните абонаментни такси, определена в размер
на 114,83 лева /47,57 лв. с ДДС – месечни абонаментни такси и 67,26 лв. с ДДС –
предоставени мобилни услуги/, следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Относно заплащането на суми за неустойка:
Съгласно разпоредбата на
чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна,
като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на
поетите задължения.
Съдът счита, че
предвидените в договор за мобилни услуги № ****** от ****** г., за предпочетен
номер +******, договор за мобилни услуги № ****** от ****** г. за предпочетен
номер +******, допълнително споразумение по програма „заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ****** г., с мобилен номер ******, клаузи за
неустойка при прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя,
определена в размер на сумата от стандартните за съответната програма пакет
месечни абонаменти такси до края на срока на договора, е нищожна. Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. При тази преценка следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на
насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
Следователно, уговорената по горепосочения начин неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор. Следва да се посочи, че чрез задължението за заплащане
на неустойка, равна на месечните вноски за потребена услуга до края на периода
на действие на договора, мобилният оператор цели да капитализира доход в
размер, който би получил, ако бе предоставял услугата на потребителя до сами края
на срока на съответния договор. Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
извод, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на тази клауза
е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори за
предоставяне на телекомуникационни услуги и допълнителното споразумение към тях.
Ето защо сумата за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на
потребителя в общ размер на сумата от 187,66 лв. /по договор № ****** за номер ******
– 28,73 лв., начислена във фактура № ****** от 15.10.2015 г. и по допълнително
споразумение № ******за номер ****** – 158,93 лв., начислена във фактура № ******
от 15.08.2015 г./, се претендира неоснователно и не следва да бъде присъдена,
поради противоречието на клаузите на процесните договори с добрите нрави.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 181,25 лв. без ДДС
/217,50 лв. с ДДС/ – представляваща 5 броя лизингови вноски по договор за
лизинг от ****** г. на мобилно устройство Sony Xperia Z, съдът счита следното:
Ищецът основава претенцията
си за заплащане на сумата от 217,50 лв. с ДДС – представляваща 5 броя лизингови
вноски на договор за лизинг от ****** г. и Общи условия към него. С исковата молба е представено заверено копие
на документ, наименован договор за лизинг и Общи условия към него /л. 16-17 от
гр. д. № 3179/2019 г. по описа на РС- Пловдив, ХV-ти гр. с./, като
ксерокопираният текст е с ситен и неясен шрифт, което го прави напълно нечетлив,
в каквато насока в отговора на исковата молба е направено и съответно възражение.
Ето защо и с Определение № 5442 от 03.06.2020 г., постановено по настоящото
дело, съдът е указал на ищеца до датата на първото по делото съдебно заседание
да представи в четливо копие договор за лизинг от ****** г. и ОУ към него.
Препис от определението е редовно връчено на 11.06.2020 г. на представител на
ищцовото дружество /л. 24 от делото/, като в предоставения му срок ищецът не е
изпълнил указанията на съда. С молба-становище с вх. № **** от 22.07.2020 г. са
представени последна покана за доброволно плащане от **** г. и ОУ на ищцовото
дружество, но не и изискания договор за лизинг и ОУ към него. Поради което и с
протоколно определение от 31.08.2020 г., съдът повторно е задължил ищеца, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи четливи копия на
договор за лизинг от ****** г. и ОУ към него, като е указал на страната, че в
случай, че не представи четливи копия на посочените писмени доказателства, ще
се приложат последиците по чл. 161 ГПК. Съобщение, ведно с указанията на съда в
посочения смисъл, е било редовно връчено на представител на ищцовото дружество
на 14.09.2020 г. С молба с вх. № **** от 21.09.2020 г., обаче, по делото отново
не е представено четливо копие на договор за лизинг от ****** г. и ОУ към него,
поради което и с протоколно определение на съда от 08.10.2020 г. /л. 59-гръб/,
съдът не е приел като писмени доказателства по делото договор за лизинг от ******
г. и Общите условия към него.
Следва да се посочи, че
доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за
спорното право и предопределя правните изводи на съда. Неизпълнението на
задължението на страната да представи изисканите документи в четливи копия,
поставят в невъзможност, от една страна, ответникът да се защити адекватно, а
от друга съдът да направи съответните констатации и да формира категорични
правни изводи относно спорното материално право. Ето защо и поради неприемане
на тези писмени документи, като доказателства по делото, съдът счита, че не се
доказа наличие на облигационна връзка между страните, произтичаща от договор за
лизинг и общи условия към него, поради което и предявеният установителен иск,
досежно признаване за установено дължимостта на сумата от 217,50 лв. с ДДС
/представляваща 5 броя лизингови вноски/, следва да бъде отхвърлен изцяло. С
оглед пълнота на изложението, следва да се посочи и че представените по делото
фактури, обективиращи процесното вземане за лизингови вноски, сами по себе си,
не могат да послужат за доказване дължимостта на процесното парично вземане. Както
се посочи и по-горе, същите са частни удостоверителни документи, не съдържат
подписи на ответника ( за предаване, съответно получаване на устройството ) и
удостоверяват изгодни за издалия ги ищец факти, поради което не се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила. Предвид изложеното съдът счита, че по
делото не се доказа между страните да е възникнало валидно облигационно
правоотношение по повод сключен договор за лизинг, а оттук недоказано и в
противоречие с доказателствата е твърдението на ищеца за неизпълнение на
договорните задължения на ответника за заплащане на цената на предоставено по
договор за лизинг устройство.
Поради извода за
неоснователност на предявените установителни искове, то съдът намира за
безпредметно обсъждането на останалите възражения на особения представител на
ответника за недължимост на процесните вземания, включително и за изтекла
погасителна давност.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то и не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6 против А.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът А.В.К. дължи на ищеца сумата от 519, 99 лева, дължима по
договор за мобилни услуги № ****** от ****** г.,
за предпочетен номер ******; договор за мобилни услуги № ****** от ****** г. за
предпочетен номер ******; допълнително споразумение по програма „заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ****** г., с мобилен номер ****** и
договор за лизинг от ****** г. и която
сума се формира, както следва: 47,57 лв. с ДДС – месечни абонаментни такси;
67,26 лв. с ДДС – предоставени мобилни услуги; 217,50 лв. с ДДС – 5 бр.
лизингови вноски за предоставено мобилно устройство „Sony Xperia Z“, както и
сумата от 187,66 лв. – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.11.2017 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед № **** от 21.11.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18335/2017 г.
по описа на РС- Пловдив, ХІІ- ти гр. с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно
с оригинала!
КЯ