Р E Ш Е Н И Е
№ 820
гр.Плевен, 22.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 1005 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260102 от 21.10.2020 г., постановено по
НАХД № 1855 по описа за 2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 521587-F547800/02.07.2020 г. на Директора на Офис /дирекция/ за
обслужване – Плевен при ТД на НАП – гр. Велико Търново, с което на „Дикар Консулт“ ООД гр. Плевен, за нарушение на чл.124, ал.4
от ЗДДС и на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 2213,34 лв. /две хиляди двеста и тринадесет лева и тридесет и четири
стотинки/.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Дикар Консулт“ ООД, гр. Плевен, чрез адвокат Г. Г. ***, в която
са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен. Сочи се, че районният съд не е
обсъдил наведените от дружеството доводи
за незаконосъобразност на спорното наказателно постановление, както и е кредитирал
с пълно доверие свидетелските показания на актосъставителя,
но ги е тълкувал превратно, без да разбира, че те са в пълно съответствие с
твърденията на дружеството за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Във връзка с мотивите на районния съд се счита, че спорът не само не е маловажен, но
е и твърде съществен с оглед законосъобразното прилагане на чл. 78, ал.2 и 4 на ЗДДС и законосъобразното издаване на дебитни и кредитни известия по чл. 115,
ал. 1 и 4 на същия закон. Излагат се фактите и обстоятелствата по спора, като
се счита, че в хода на проверката
данъчният орган не е осъществил достатъчно задълбочена проверка на основанията
на издаване на кредитното известие, поради което наложената имуществена санкция
е незаконосъобразна. Счита се, че съществено за спора е дали съществува
основание за изменение
на данъчната основа на доставката или дали е развалена доставката от 30.10.2019
г. по реда на чл. 78, ал.2 от ЗДДС, респективно по чл. 87 от ЗЗД. Сочи
се, че за да бъде редовно издаден данъчния документ, каквото представляват и
кредитните известия по чл. 115 от ЗДДС, следва да е налице подобно законово
основание, като е очевидно, че нито е налице изменение на данъчната основа,
нито пък е била развалена доставката по реда на чл. 87 от ЗЗД. В тази връзка се
твърди, че сделката с ЕТ „Сторум-С.К.“ не само не е
развалена по законовия ред, но и при издаденото на 31.10.2019г. кредитно известие
практически е невъзможно да бъдат спазени изискванията на чл.87 от ЗЗД за
предварително уведомяване и даване на срок за изправяне на евентуални
недостатъци. Счита се, че е несъстоятелно твърдението на ответната страна, че
органите на НАП не са били длъжни да изследват причините, поради които се
издава един данъчен документ, като това твърдение е абсурдно и е пълно
противоречие на глава XI на ЗДДС за документиране на доставките, като от това
твърдението излиза, че всеки може да си създава каквито и да е данъчни
документи по ЗДДС без правно основание и органите на НАП ще са съгласни е
такава практика. Счита се още, че издадените след 30.10.2019г. документи от ЕТ
„Сторум - С.К.“ са издадени без правно основание и
представляват документи с невярно съдържание, като дори и своевременно „Дикар Консулт“ ООД да е било уведомено за тези документи,
тяхното счетоводно и данъчно отражение би било неправомерно. Твърди се, че с тези документи ЕТ „Сторум - С.К.“, по
някаква негова причина и без знанието на „Дикар
Консулт“ ООД, е занижил
без основание дължимият към държавата ДДС със сумата от 2213,34 лева за месец
октомври 2019 г. и е отложил плащането на тази сума към бюджета за следващия
месец ноември на 2019 г., като за тези действия на контрагента си „Дикар Консулт“ ООД не е бил уведомен и по никакъв начин не
може да бъде съпричастен. В
заключение се моли за отмяна на решението на районния съд като
незаконосъобразно, както и да бъде отменено издаденото НП. Моли се за
присъждане на разноски в размер на 150 лева.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът
„Дикар
Консулт“ ООД, гр. Плевен, не се представлява. По делото е подадена молба от адв.Г., който поддържа касационната жалба и моли същата да
бъде уважена.
В съдебно заседание ответникът – ТД на НАП – Велико
Търново, офис Плевен, се представлява от юрисконсулт Ж., която моли решението
на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество, е основателна, но не по
изложените в нея съображения.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на „Дикар
Консулт“ ООД за това, че при извършена проверка, възложена с резолюция от
29.11.2019г. е установено, че ООД, като регистрирано по ЗДДС лице не е отразило
получено от него кредитно известие в дневника за покупки за данъчен период,
през който е издадено, което е довело до определяне на данъка в по-малък
размер. Като получател на кредитно известие №**********/31.10.2019г. с ДО –
11066,66лева и ДДС – 2213,34лева, издадено от ЕТ „Сторум
– С.К.“, не е отразил получения данъчен документ в дневник покупки за съответния
данъчен период – периода на издаване месец октомври 2019г., което е довело до
определяне на данъка в по-малък размер с 2213,34лева. Кредитното известие е
включено в отчетните регистри по ЗДДС в хода на проверката за данъчен период
м.март 2020г. Нарушението е квалифицирано по чл.124 ал.4 от ЗДДС.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че описаната в акта и постановлението фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като последните
са кредитирани с доверие. Счел е, че описаните факти съответстват на правната
квалификация на нарушението. Счел е още, че правилно е използвана и
санкционната норма на чл.182 ал.1 от ЗДДС. Посочил е, че възраженията за
маловажност на случая са неоснователни.
Решението е неправилно.
Нарушението, което е констатирано при проверката от
контролните органи, се изразява в неотразяване на получения данъчен документ в
дневник покупки за съответния данъчен период – периода на издаване месец
октомври 2019г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер с
2213,34лева, като кредитното известие е било включено в отчетните регистри по
ЗДДС в хода на проверката за данъчен период м.март 2020г. Настоящият състав
констатира, че в съставения АУАН нарушението е квалифицирано като такова по
чл.124 ал.4 от ЗДДС с дописване на ръка ал.5 от ЗДДС. В обжалваното наказателно
постановление като нарушена норма е посочено чл.124 ал.4 от ЗДДС. Съгласно
последната, в относимата редакция, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен
период,следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от
последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. А според чл.124 ал.5 от ЗДДС, в относимата редакция, независимо от ал.4, регистрираното
лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за
покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от
лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.
С оглед горното и предвид отразеното като
фактическа обстановка в АУАН и НП касационната инстанция счита, че установеното
от фактическа страна съответства на разпоредбата на чл.124 ал.5 от ЗДДС и тази
следва да бъде правната квалификация на констатираното нарушение. С посочването
за правна квалификация на нарушението чл.124 ал.4 от ЗДДС, вместо чл.124 ал.5
от ЗДДС, е допуснато несъответствие между описанието на нарушението и неговата
правна квалификация. Последното представлява съществено процесуално нарушение,
което води и до нарушаване правото на защита на дружеството и обосновава отмяна
на наказателното постановление само на това основание, без да е необходимо да
се коментират другите възражения в касационната жалба. Като не е достигнал до
същия правен извод, районният съд е постановил решението, което не съответства
на материалния закон. Същото следва да бъде отменено, като бъде отменено и
обжалваното наказателно постановление.
При този изход на делото и направено своевременно
искане, следва в полза на касатора да бъдат присъдени
разноски в размер на 150лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно
приложен пред районния съд договор за правна защита и съдействие и на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260102 от 21.10.2020г., постановено
по НАХД № 1855 по описа за 2020г. на Районен съд – Плевен и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 521587-F547800/02.07.2020г.
на Директора на Офис /дирекция/ за обслужване – Плевен при ТД на НАП – гр.
Велико Търново, с което на „Дикар Консулт“ ООД гр.
Плевен, за нарушение на чл.124, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2213,34 лв. /две хиляди двеста
и тринадесет лева и тридесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Велико Търново да заплати в полза на
„Дикар Консулт“ ООД със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.“Дойран“ №106А, ЕИК:*********, направените по делото
разноски в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/