Р Е Ш Е Н И Е
Номер 25.
03. 2013г. Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
ГО, 15 състав
На петнадесети
февруари
Година 2013
В публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНОВЕВА Н.
и секретар П.П.
като разгледа докладваното
от съдия Н. гр. дело N 6937 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правни основания чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ/.
Ищецът твърди в исковата молба,
че на 08. 04. 2012г., в гр. С., по вина на водача на лек автомобил марка „Ф.Б.”,
с рег. № ********* – И.Н. К., застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, е реализирано ПТП, при което на ищеца
са причинени: неимуществени вреди на стойност 35 000 лв., изразяващи се в претърпени
болки и страдания от получените травматични увреждания – закрито счупване на
дясна ключица, счупване на костите на лява китка и охлузвания и натъртвания в
областта на горната част на гръдния кош, вследствие притискането на предпазния
инерционен колан и имуществени вреди на стойност 728. 55 лв., изразяващи се в
направените разходи за остеосинтезни средства, лекарства и медицИ.ки услуги,
приложени при лечението на получените травми. Предявява искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата
35 000 лв., представляваща
обезщетение за горепосочените неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП и
на сумата 728. 55 лв., съставляваща
обезщетение за горепосочените имуществени вреди, причинени от процесния деликт,
ведно със законната лихва за забава върху двете главници от датата на деликта –
08. 04. 2012г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендира
заплащане на разноските по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 от ЗА.
Ответникът депозира отговор на
исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, в който оспорва изцяло
предявените искове. Твърди, че не са установени елементите от фактическия
състав на процесния деликт, вкл. противоправно поведение на застрахования при
него водач. Предявява евентуално възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, който е пътувал
без обезопасителен колан. Оспорва, че е изпаднал в забава преди датата на
исковата молба. Моли съда да му присъди сторените съдебно - деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от
фактическа страна следното:
На 08. 04. 2012г., в
гр. С., на около 50м. след спирка, на прав участък от пътя при дъжд и мокра
настилка, се
състои ПТП, при което И.Н. К., управлявайки лек автомобил марка „Ф.Б.”,
с рег. № *********, с превишена скорост от
Ищецът в резултат на процесното ПТП, получава
счупване на дясна ключица в предната й част с разместване на фрагментите и счупване
на лява лъчева кост в дисталната трета над гривнената става. Тези травматични
увреждания са пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП и причиняват болки и страдания на ищеца за срок от 3 месеца, по – интензивни
през първия месец, през който пострадалата не може да се обслужва сама, а след това
с намалена интензивност и периодично явяващи се при преумора и при промяна на
времето. Приложено е гипсиране на лява предмищница и длан, предписаната ортеза
тип „осморка“ не е могла да намести фрагментите на ключицата, поради което е
извършено оперативно остеосинтезиране. При изваждането на металната
остеосинтеза, което предстои, ще има допълнителен възстановителен период за
15-20 дни до месец. Към момента на приключване на устните състезания счупените
кости са възстановили анатомичната си цялост, крайниците са раздвижени - ищецът
няма проблеми с гривнената става, но е налице известно ограничаване обема на
движение при поставянето на дланта зад гърба, което няма съществено значение за
нормалния живот дори да остане трайно; продължава да изпитва страх да се вози в
кола. Горните факти се установяват от медицИ.ките документи, приложени към
исковата молба, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК, от заключението на медицИ.ката
експертиза на вещото лице Д. К., неоспорено от страните, което съдът възприема
като компетентно изготвено и от показанията на свидетеля Даниела П.К. /майка на
ищеца/, които съдът кредитира изцяло като непосредствени и съответстващи на
останалите доказателства в процеса, при съобразяване с нормата на чл. 172 от ГПК.
За закупуване на остеосинтезни средства
и за други медицински услуги и лекарства, необходими за лечението на
травматичните увреждания, получени от процесното ПТП, ищецът заплаща сумата 728.
55 лв. – факт, установен с фактури и касови бонове на стр. 11-13 от делото.
Водачът на лек автомобил марка „Ф.Б.”, с
рег. № ********* е застрахован по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” при ответника, обхващаща временастъпването на процесния деликт. Този
факт е приет за безспорен между страните в процеса.
При тази фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателен.
Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо
наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и
застрахователя и на деликт с
всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено
по вина и при противоправно поведение и на двамата водачи, участници в
процесното ПТП, вкл. и на застрахования при ответника водач, са
налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между един от деликвентите и ответника към
момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник
дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Обстоятелството, че процесният деликт е причинен и от двамата водачи на МПС е
ирелевантно в настоящото производство, доколкото съделиквентите отговарят
солидарно спрямо увредения и в тази връзка застрахователят на всеки от тях по
застраховка „гражданска отговорност“ дължи обезщетяване на всички вреди от
непозволеното увреждане. Претърпяните неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по – горе при излагане на
фактическата страна по казуса. Техният размер, определен от съда в съответствие
с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на Пленума
на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и интензивността на болките
и страданията от 3 месеца, по-интензивни през първия месец, през който
пострадалият е бил в невъзможност да се самообслужва; вида и степента на
телесните и психологически увреждания /страдания от това, че е обездвижен и не
може да се обгрижва сам, страх от коли и придвижване с тях/; младата възраст на
пострадалия –
Евентуалното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия - ищец, е неоснователно
доколкото от доказателствата в процеса се установи, че той е пътувал с поставен
обезопасителен колан. Предявеният иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди е основателен за
сумата 18 000 лв., а за разликата до целия предявен размер от 35 000
лв. като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Искът с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателен. Ищецът, носещ тежестта за доказване в процеса,
установява извършването на разходи за закупуване на остеосинтезни средства и
медицински услуги и лекарства за провеждане на лечение на получените травми от
ПТП, на стойност 728. 55лв., които са в причнинно – следствена връзка с
процесния деликт. Налице са предпоставките на чл. 226, ал. 1 от КЗ за
ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение за тези имуществени вреди, като предявеният иск следва да бъде
уважен за целия предявен размер.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното
увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява
изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане като
негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено
изпълнение от момента на настъпване на деликта – 08. 04. 2012г..
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38 от ЗА ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 235. 89 лв.
– възнаграждение за вещи лица, пропорционално на уважената част от исковете и
на адв. Й.Д., осъществявал безплатно процесуално представителство спрямо ищеца,
сумата 605. 58 лв.,
съставляваща хонорар за един адвокат, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално
на уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата 654. 99 лв., съставляваща възнаграждения за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на отхвърлената
част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сумата 749.
14 лв., съставляваща държавна такса по уважената част от исковете.
На основание изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК „Л.ИНС” АД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ч. В.“ №
***, да заплати на Ю.Н.К., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. С., ж. к. „Л. *“, бл. ***, партер – адв. Й.Д., сумата 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на 08. 04. 2012г.
от водача на лек автомобил марка „Ф.Б.”, с рег. № *********, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва,
считано от 08. 04. 2012г. до окончателното изплащане и сумата 728. 55 лв. /седемстотин двадесет и осем лева и петдесет и
пет стотинки/, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва, считано от 08.
04. 2012г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата до целия предявен
размер от 35 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.”
АД, ЕИК: ************,
да заплати на адв. Й.Г.Д.,***, партер, сумата
605. 58 лв. шестстотин и пет лева и
петдесет и осем стотинки/, на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Ю.Н.К., ЕГН: **********, да заплати на ЗК
„Л.И.”
АД, ЕИК: *********, сумата 418. 69 лв. /четиристотин
и осемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки/ – съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и по компенсация.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.”
АД, ЕИК: *************,
да заплати по сметка на СГС сумата 749. 14 лв. /седемстотин четиридесет и
девет лева и четиринадесет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: