№ 88
гр. Пещера, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20235240100461 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с
молба с вх. № 1788/11.04.2023 г., подадена от А. Б. С., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б.
Й. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. Бяга, ул. „***“ № 2, със съдебен
адрес: гр. Пазарджик, ул. „Петко Машев“ № 11, ет. 2, офис 21, чрез адв. М.
К.-З. – АК – Пазарджик, против Н. Ч. П., ЕГН ********** и Е. Т. П.,
последните двама с адрес: с. Бяга, ул. „***“ № 4, с която са предявени искове
с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на
ответниците Н. Ч. П. и Е. Т. П., че ищецът А. Б. С. е собственик на реална част
с площ от около 65 кв.м от Урегулиран поземлен имот (УПИ) III-194, в кв. 27,
по ПУП на с. Бяга, разположена в западната част на имот УПИ III-194, в кв.
27, по плана на с. Бяга, с граници на реалната част: от север - улица, от юг -
УПИ III-194, от изток - УПИ III-194 и от запад - УПИ II-195 и за осъждане на
ответниците Н. Ч. П. и Е. Т. П. да предадат на ищеца А. Б. С. владението
върху процесната реална част от около 65 кв.м от УПИ III-194, в кв. 27, по
ПУП на с. Бяга, разположена в западната част на имот УПИ III-194, в кв. 27,
по плана на с. Бяга.
Ищецът А. Б. С. твърди, че е собственик на УПИ III-194, в кв. 27, по
1
ПУП на с. Бяга, целият с площ от 663 кв.м, при съседи: УПИ VI-199, УПИ
XIII-197, УПИ II-195, УПИ IV-192, УПИ V-193 и улица, ведно с построената
в имота едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 62 кв.м.
Сочи, че е придобил правото на собственост върху имота по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 110, том 1,
рег. № 1042, н.д. № 107/2020 г. по описа на Нотариус Георги Връбчев, с район
на действие – Районен съд – Пещера.
Ищецът твърди, че ответниците Н. Ч. П. и Е. Т. П. са собственици на
съседния имот, а именно УПИ II-195, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга. Сочи, че
след като е придобил собствеността върху УПИ III-194 е наел лицензиран
геодезист, който да извърши трасиране на границите му. При измерването
било установено, че ответниците са навлезли в имота на ищеца и владеят без
правно основание около 65 кв.м реална част от имота на ищеца, която реална
част се намира в западната част на УПИ III-194, както и че са оградили
същата с тЕ. ограда. Майката на ищеца Б. Й. С. провела няколко разговора с
ответницата Е. Т. П. с молба да освободят завладените 65 кв.м, но те
завършили без успех. През декември 2021 г. ищецът ангажирал друга
геодезическа фирма, която направила ново трасиране на границите на имота,
като било направено и геодезическо заснемане на същия. Проведен бил нов
разговор с ответниците за предаване владението на завзетата процесна реална
част от имота на ищеца, но ответниците отказали да предадат владението й и
продължили да я ползват. Затова ищецът изпратил нотариална покана до
ответниците, в която ги поканил в 10-дневен срок от получаване на поканата
да освободят процесната реална част от около 65 кв.м и да предадат
владението й на собственика А. С.. Нотариалната покана била получена от
ответника Н. П. на 10.08.2022 г. Въпреки изпратената нотариална покана
ответниците продължили да ползват процесната реална част от 65 кв.м от
УПИ III-194, собственост на ищеца.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове. Ангажира
доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците Н. П. и Е. П., чрез адв. С. Д., в който излагат
съображения за неоснователност на предявените искове. Ответниците
твърдят, че са закупили УПИ II-195 по плана на с. Бяга от Ангел Любенов
2
Стойнов и Верка Веселинова Стойнова през 2020 г., когато продавачите
Ангел Любенов Стойнов и Верка Веселинова Стойнова им продали 234 кв.м
от УПИ II-195, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга, ведно с разположената в него
едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м. Продавачите Ангел
Любенов Стойнов и Верка Веселинова Стойнова се легитимирали като
собственици на УПИ II-195, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга с Нотариален акт за
покупко-продажба № 98, том IV, н.д. № 1165/1997 г. на Нотариус при
Районен съд – Пещера, като същите си запазили правото на собственост
върху 66 кв.м от УПИ II-195, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга. Ответниците
оспорват твърдението на ищеца, че са навлезли в неговия имот и владеят
около 65 кв.м реална част от собствения на ищеца имот УПИ III-194, в кв. 27,
по плана на с. Бяга, както и че са поставили тЕ. ограда. Твърдят, че на
границата между УПИ VI – 199 и УПИ II-195, в кв. 27, по ПУП на с.Бяга има
изградена и съществуваща масивна каменна ограда още преди 1960 г. Сочат,
че след като получили нотариалната покана от ищеца се снабдили с копие от
кадастралния и регулационен план на с.Бяга, одобрен през 1967 г., съхраняван
в СГКК – Пазарджик, както и с извадка от плановите листове по плана на с.
Бяга от 1967 г., съхранявани в СГКК – Пазарджик, от които се установявало,
че границата между двата урегулирани поземлени имота минава по
изградената между тях масивна ограда. Поради това ответниците не владеят и
не държат процесната реална част без основание. Сочат, че дори и да се
приеме, че ответниците не са собственици на процесната реална част по
силата договора за покупко-продажба от 2020 г. то процесната реална част от
имота е придобита на основание давностно владение от продавачите на УПИ
II-195, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга, а именно лицата Ангел Любенов Стойнов
и Верка Веселинова Стойнова, които са закупили имота през 1997 г. от Верка
Стойнова, която, от своя страна, притежавала имота по силата на нотариален
акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка въз
основа на наследство, съдебна делба и давностно владение през 1981 г.
Предвид изложеното ответниците Н. П. и Е. П. молят предявените
искове да бъдат отхвърлени. Ангажират доказателства. Формулират
доказателствени искания. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание ищецът А. С., чрез процесуалните си
представители – адв. М. К.-З. и адв. Е. А.-Василева, поддържа исковата молба
и моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира присъждане на
3
разноски. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която
излага съображения за основателност на предявените искове.
Ответниците Н. П. и Е. П., чрез пълномощника си адв. С. Д., в открито
съдебно заседание оспорват предявения срещу тях ревандикационен иск,
поддържат отговора на исковата молба и молят за отхвърляне на исковите
претенции. Претендират присъждане на разноски. В срока по чл. 149, ал. 3 от
ГПК не депозират писмена защита. Такава е представена извън срока по чл.
149, ал. 3 от ГПК, като в същата са изложени съображения за
неоснователност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 110, том I, рег. № 1042, н.д. № 107/23.04.2020
г. по описа на Нотариус Георги Връбчев, с рег. № 545 по регистъра на НК и
район на действие – Районен съд – Пещера, вписан в Служба по вписванията
– Пещера под акт № 122, том 2, нот. дело № 245/2020 г., вх.рег. №
464/23.04.2020 г., се установява, че ищецът е носител на правото на
собственост върху следния недвижим имот: УПИ III-194, в кв. 27, по ПУП на
с. Бяга, общ. Брацигово, обл. Пазарджик, целият с площ от 663 кв.м, при
граници и съседи: улица, УПИ VI-199, УПИ XIII-197, УПИ II-195, УПИ IV-
192 и УПИ V-193, ведно с построената в този имот едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м.
От представения по делото Нотариален акт № 74, том I, н.д. №
158/17.04.1981 г. на съдия при Районен съд – Пещера се установява, че лицето
В. С. А. от с. Бяга е признато за собственик на основание наследство, съдебна
делба и давностно владение, продължило повече от 10 години на следния
недвижим имот, находящ се в с. Бяга, а именно: дворно място, ведно с
построената в него къща, със застроена и незастроена площ от 300 кв.м, за
което по плана на с. Бяга е отреден парцел II-195, в кв. 27, при съседи:
площад, Й. Г., Г. П. и наследници на А. Д.. Това обстоятелство не е спорно
между страните.
Безспорно е между страните, че ответниците Н. П. и Е. П. са
4
съсобственици на съседния УПИ II-195, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга, общ.
Брацигово, обл. Пазарджик, по силата на договор за покупко-продажба от
2020 г., както и че от своя страна праводателите им Ангел и Верка Стойнови
са се легитимирали като собственици на УПИ II-195, съгласно договор за
покупко-продажба, сключен през 1997 г. с продавача Верка С. А., последната
бивш собственик на този имот по силата на Нотариален акт № 74, том I, н.д.
№ 158/17.04.1981 г. на съдия при Районен съд – Пещера.
От представеното по делото Удостоверение за факти и обстоятелства по
териториално и селищно устройство № У-ТСУ-287/23.12.2022 г., издадено от
Община Брацигово, се установява, че в разписната книга към действащия
регулационен план (ПУП) на с. Бяга, общ. Брацигово, одобрен със Заповед №
49/04.01.1967 г., УПИ III-194, в кв. 27, e записан на ищеца А. Б. С.. Този
урегулиран поземлен имот не е предназначен за изграждането на обект на
публична държавна или публична общинска собственост. Дворищната
регулация е приложена, т.е. няма неуредени регулационни сметки. Площта на
УПИ III-194, в кв. 27 по плана на с. Бяга е 663 кв.м. От това удостоверение и
представената скица № 340/22.12.2022 г. на УПИ III-194, в кв. 27 по плана на
с. Бяга, издадена от Община Брацигово, се установява, че границите на УПИ
III-194 са следните: на запад – УПИ II-195 и УПИ XIII-197, на юг - УПИ VI-
199, на изток - УПИ V-193 и на север - УПИ IV-192 и улица.
Видно от Удостоверение № 34/09.09.2022 г., издадено от Община
Брацигово, административният адрес на УПИ III-194 по действащия
регулационен план на с. Бяга, одобрен със Заповед № 49/04.01.1967 г., е с.
Бяга, общ. Брацигово, ул. „Тридесет и първа“ № 12.
От представената по делото нотариална покана от 07.01.2022 г.,
адресирана до ответниците, се установява, че ищецът е поканил ответниците
в 10-дневен срок от получаването й да освободят и да му предадат
владението на процесните 65 кв.м от УПИ III-194, което ищецът твърди, че
ответниците са завзели и ползват. Нотариалната покана е връчена на
ответника Н. П. на 10.02.2022 г.
Видно от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните в процеса, към която е приложена комбинирана
скица, неразделна част от настоящото решение, УПИ III-194 е с площ от 734
кв.м, от които от имота 584 кв.м и 150 кв.м – придаваеми от съседен имот, по
5
отношение на които регулацията не е приложена. УПИ II-195 е с площ от 307
кв.м, от които 241 кв.м от имота и 66 кв.м – процесното придаваемо място.
Регулационната граница между УПИ II-195 и УПИ III-194 по сега действащия
ПУП на с. Бяга от 1967 г. не минава по имотна граница, а се предвижда
придаваема площ от 66 кв.м от имота на ищеца с пл. № 194. По предходния
обезсилен план на с. Бяга от 1927 г. регулационната линия между парцели I-
435 и III-436 минава по имотна граница, т.е. не се предвиждат придаваеми
места между имотите. Настоящите имотни граници на имоти с пл. №№ 194 и
195 не съвпадат с имотните граници на имоти с пл. №№ 436 и 435 по
предходния обезсилен план от 1927 г., както и регулационните граници на
отредените за тях парцели по плана от 1967 г. не съвпадат с тези от
обезсиления план от 1927 г. Няма част от имота на ищеца с пл. № 194, която
да е заснета в имота на ответниците с пл. № 195. Част от имота на ищеца с пл.
№ 194, в размер на 66 кв.м, се придава към парцела на ответниците, владее се
от тях и представлява процесния имот, предмет на иска. Границите на
придаваемата част от имот с пл. № 194 към УПИ II-195 са номерирани с
числата от 1 до 6 на комбинираната скица, неразделна част от експертното
заключение, като придаваема част с площ от 66 кв.м е оцветена в жълто на
тази скица. Има изменение на площите на УПИ II-195 и УПИ III-194 чрез
придаване на части, като част от имота на ищеца с пл. № 194 в размер на 66
кв.м се придава към парцела на ответниците УПИ II-195. Регулацията е
приложена, като придаваемото място се владее от ответниците.
Регулационната линия между двата парцела - УПИ II-195 и УПИ III-194 по
плана на с. Бяга в момента е материализирана на място с масивна плътна
ограда от каменна зидария с височина 0,95 м, върху която е поставена
метална мрежа с височина 0,70 м. Оградата съвпада с регулационната линия
между парцелите по сега действащия план на с. Бяга от 1967 г. Оградата не
съвпада с регулационната линия между парцелите по предходния обезсилен
план на с. Бяга от 1927 г. Регулационната граница между УПИ II-195 и УПИ
III-194 по плана на с. Бяга съвпада с тази материализирана трайна граница
между парцелите УПИ II-195 и УПИ III-194 по плана на с. Бяга. Няма данни
да са заплатени обезщетения за придаваемите части. Експертът сочи, че не
може да се каже от кога датира владението на процесната реална част, но ако
се съди от вида на оградата, която изглежда стара, не е от скоро. В съдебно
заседание вещото лице поддържа представеното заключение и в отговор на
6
зададените му от адв. Е. А.-Василева въпроси излага, че от регулационния
план от 1967 г. е установило, че има придаваемо място от имота на ищеца към
имота на ответниците. Сочи, че планът от 1967 г. на с. Бяга, който се
съхранява в Община Брацигово, е копие, както и че копие от този план се
съхранява и в СГКК – Пазарджик. Тъй като регулационната линия между
УПИ II-195 и УПИ III-194 по действащия план на с. Бяга от 1967 г., която
ясно е отразена на копието на този план, съхранявано в СГКК – Пазарджик,
не се вижда на копието на същия план, съхранявано в Община Брацигово,
предвид различието на двете копия на плана от 1967 г. на с. Бяга, едното от
които съхранявано в СГКК – Пазарджик, а другото – в Община Брацигово,
вещото лице С. Б. направило справка в АГКК – гр. София, където се
съхранява единственият оригинал на действащия план на с. Бяга от 1967 г.
При извършената справка вещото лице установило, че оригиналният
действащ план на с. Бяга от 1967 г., който се съхранява в АГКК – гр. София, е
еднакъв с копието на плана на с. Бяга от 1967 г., който се намира в СГКК –
Пазарджик. В оригинала на действащия план на с. Бяга от 1967 г., съхраняван
в АГКК – гр. София, се вижда регулационната линия между УПИ II-195 и
УПИ III-194. Тази регулационна линия между тези два имота не е отразена на
копието на този план, съхранявано в Община Брацигово. При извършената
проверка в Община Брацигово вещото лице получило информация от Община
Брацигово, че няма поправка в копието на плана на с. Бяга от 1967 г.,
съхранявано в Община Брацигово, тъй като нямало регулационно изменение.
Вещото лице сочи, че когато има направено изменение в регулационния план,
същото личи върху плана, тъй като старата граница се задрасква и се слагат
щрихи върху новата граница, а в случая в съхраняваното в Община Брацигово
копие на плана на с. Бята от 1967 г. няма такава поправка. В Община
Брацигово няма преписка за придаваемото място и няма изработен ПУП по §8
от ПЗР на ЗУТ.
По делото е извършена допълнителна съдебно-техническа експертиза,
приета без възражения на страните, видно от заключението на която
ответникът Н. Петков с молба с вх. № 94Н-531-1#2/20.07.2022 г. до Кмета на
Община Брацигово е предложил изменение на регулацията на УПИ II-195 и
УПИ III-194 в кв. 27 по плана на с. Бяга, която в копието на регулационния
план от 1967 г. на с. Бяга, съхранявано в Община Брацигово, минава по
имотната граница, с което се различава от регулацията в оригиналния план и
7
копието на плана в СГКК – Пазарджик, в които е предвидено придаваемо
място от имот пл. № 194 към УПИ II-195. В тази връзка с искането било взето
положително решение на общинския експертен съвет по устройство на
територията с протокол № 7/27.07.2022 г. да се разреши изготвянето на
проект за изменение на ПУП, съгласно който площта на УПИ II-195 да се
увеличи с 64 кв.м за сметка на УПИ III-194, но процедурта не продължила и
не е постигнат краен резултат. По данни на Община Брацигово няма данни за
съставен протокол на Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ за оценка на
отчуждаемата част, както и за изплащане на дължимо обезщетение за имота.
Вещото лице сочи, че в разпоредбите на ЗТСУ и ППЗТСУ няма изискване за
безсрочно съхранение на протоколите на комисията (268 от ППЗТСУ). Няма
данни и за изготвен план по §8 от ПЗР на ЗУТ.
Съдът кредитира и двете експертни заключения, тъй като намира същите
за обективни, непротиворечиви и компетентно изготвени от вещото лице.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Н. З. и Райчо Анчев. И двамата свидетели сочат, че познават имота на ищеца
и имота на ответниците и категорично заявяват, че между тези два двата
имота има много стара каменна ограда. Свидетелят Н. З. твърди, че е ходил в
имота на ищеца още през 2000 г., когато негов собственик е бил „дядо Даньо“
и ясно сочи, че съществуващата към настоящия момент каменна ограда
между имота на ищеца и имота на ответниците е същата като оградата, която
е била материализирана на място между тези два имота още през 2000 г. От
своя страна, свид. Райчо Анчев – на 77 години, съсед на страните по делото,
категорично заявява „..Тази ограда си стои така откакто съм станал човек, ние
си играехме там като малки. Не е местена тази ограда....Откакто я помня тази
ограда винаги е била там и никой не е махал оградата и не е правил друга
ограда между двете къщи“.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели Н. З. и Райчо
Анчев относно гореизложените обстоятелства, тъй като намира същите за
обективни, логични, непротиворечиви, достоверни и кореспондиращи със
събраните по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свид. Н. З. в частта, в която твърди,
че майката на ищеца Б. е закупила имота – УПИ III-194 по плана на с. Бяга от
бивша съпруга на негов първи братовчед, носеща името Стоянка, както и че
8
последната реално е предходният собственик на този имот, тъй като в тази им
част показанията на свид. Н. З. са неправдиви, доколкото категорично се
опровергават от събраните по делото писмени доказателства. Видно от
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 110, том I, рег. № 1042, н.д.
№ 107/23.04.2020 г. по описа на Нотариус Георги Връбчев, ищецът А. С.,
действащ чрез своята майка и законен представител Б. С., е закупил УПИ III-
194 по плана на с. Бяга от продавача Методи Й.ов Михайлов, а не от лице –
жена с името Стоянка, както твърди свид. Н. З.. В този ред на мисли съдът не
кредитира и показанията на свид. Н. З. в частта, в която твърди, че от
предишния собственик на имота – Стоянка знае, че е имало „някакви спорове
там“. В тази им част показанията на свид. Н. З. не са достоверно отражение на
действителността. Визираната от свид. Н. З. „жена Стоянка“ не е праводател
на ищеца. От друга страна, свид. Н. З. не излага конкретни данни за това
какви са били по своето естество споровете, за които знае от въпросната
Стоянка. Напротив, същият твърди: „досега не знаех какви са точно
споровете“, но „сега знам, спорът е за двора“. Това, че настоящият спор „е за
двора“, както го определя свид. Н. З., не означава автоматично, че споровете,
за които му е споделяла въпросната Стоянка са били от същото естество.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са кумулативно пасивно субективно съединени искове с
правно основание чл. 108 от ЗС.
С петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС ищецът иска от съда със
сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на
собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това
установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или
държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата
власт върху спорната вещ на собственика.
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 108 от
ЗС в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване по чл. 154 от ГПК, че е собственик на заявеното в исковата молба
придобивно основание на гореописаната реална част с площ от около 65 кв.м
от УПИ III-194, в кв. 27, по плана на с. Бяга, както и че ответниците
9
упражняват фактическа власт върху тази реална част от имота, без да имат
правно основание за това.
В тежест на ответниците е да докажат, че упражняват фактическа власт
върху процесната реална част от имота на правно основание,
противопоставимо на ищеца.
По силата на дворищната регулация се образуват дворищно
регулационни парцели за жилищно и вилно строителство, т.е. преобразува се
собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху
определените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към
маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се създават общи
съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти.
От първия ни благоустройствен закон от 1898 г. до влизане в сила на
изменението на ЗТСУ (отм.) от ДВ, бр. 34/2000 г. на 01.01.2001 г. дворищно-
регулационните планове имат непосредствено отчуждително действие.
Според чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.) и чл. 110 от ЗТСУ (отм.) в момента на
влизането в сила на дворищната регулация частите от дворни места,
придадени към съседен парцел, се считат за собственост на лицето, на което е
принадлежал имотът, за който е отреден парцелът. Аналогичен е режимът и в
Закона за благоустройството на населените места в Царство България (ДВ, бр.
67/1905 г.), при действието на който е одобрен първия дворищно-
регулационен план на с. Бяга от 1927 г. При този режим след влизане в сила
на регулационния план правото на собственост върху имотите, послужили за
кадастрална основа, се преобразува в право на собственост върху парцелите,
които са отредени за тези имоти.
Макар дворищната регулация да има непосредствено отчуждително
действие, тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня,
когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или
създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното
положение на имотите ( арг. §72, ал.1 и ал. 2 от ППЗПИНМ и чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 от ЗТСУ). Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация
отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на
друго лице, т.е. действието й е подчинено на условие от прекратителен
характер. При новата регулация парцелните граници по неприложената
предходна регулация няма да бъдат съобразени като имотни граници в новата
кадастрална основа.
Съгласно ТР № 3/15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г. на ВС, ОСГК,
дворищно-регулационният план следва да се счита за приложен от момента,
когато настъпва трансформацията на регулационните линии в имотни
граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.). За целта е
необходимо да е изпълнено едно от следните изисквания: 1) придаваемите
10
имоти да са били заети по законоустановения ред - чрез доброволното им
отстъпване по реда на чл. 111 от ЗТСУ (отм.) или чрез въвод във владение
след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по
регулация на новия собственик след погасяване на вземането за обезщетение
на правоимащия бивш собственик по давност по чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ (отм.)
или 2) да е заплатено паричното обезщетение за придаваемите части. В т. 2 от
ТР № 3/15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г. на ВС, ОСГК се приема още, че
планът е приложен и когато придаваемите части са фактически заети без да е
спазен законоустановения ред и са владени в продължение на десет години.
При изпълнението на която и да е от тези алтернативно предвидени три
предпоставки, регулацията следва да се счита за приложена и неотменима -
парцелните граници на предходната регулация се приемат за имотни граници,
съобразно които ще се изработи новия план, т.е. ограничено е при тези
предпоставки отпадането с обратна сила на последиците от отчуждителното
действие на отменения план.
Гореизложеното налага извода, че отчуждителното действие на
дворищнорегулационния план е условно, т.е. то е резултат на приложена
регулация, а прилагането на регулацията е възможно по три начина: чрез
плащане на паричното обезщетение за придаваемите части; чрез издаване на
констативен нотариален акт за собственост за придаваемото място, на
основание чл. 134, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) или чрез десетгодишно владение и
придобиване по давност на придаваемото място от имот към съседен парцел,
т.е. ако са изтекли 10 години от деня на заемането на придадения имот.
Отчуждителното действие на дворищнорегулационния план отпада с
приемането на ЗУТ (ДВ, бр. 1/02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.). За
уреждане на отношенията, възникнали по повод на приети по реда на ЗТСУ
(отм.), но все още неприложени дворищнорегулационни планове са приети
преходните разпоредби на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ. С § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПЗР на
ЗУТ е определен 6-месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ
неприложени дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен,
отчуждителното им действие за изравняване частите на образуваните с плана
съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части от имоти
отпада - § 8 от ПР на ЗУТ. Следователно отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове, се
продължава само временно - до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПЗР
на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично по
силата на закона (в този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 3/2010 г. от
28.03.2011 г. по тълк.д. № 3/2010 г. на ВКС, ОСГК). С изтичането на
шестмесечен срок от влизане в сила на ЗУТ, в случай че планът не бъде
приложен в рамките на този срок, правото на собственост върху парцела се
трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден
дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в
патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени.
В процесния случай по делото не се спори, а и от представените
11
писмени доказателства се установява, че ищецът А. С. е собственик на
поземлен имот с пл. № 194, в кв. 27, по плана на с. Бяга, за който е отреден
УПИ III-194. Страните по делото не спорят и относно това, че ответниците са
съсобственици на съседния имот с пл. № 195, в кв. 27, по плана на с. Бяга, за
който е отреден УПИ II-195.
От заключението на приетата по делото, без възражения на страните,
съдебно-техническа експертиза се установява, че регулационната граница
между УПИ II-195 и УПИ III-194 по сега действащия ПУП от 1967 г. на с.
Бяга не минава по имотна граница, а се предвижда придаваема площ от 66
кв.м от имота на ищеца с пл. № 194, за който е отреден УПИ III-194 към
имота на ответниците с пл. № 195, за който е отреден УПИ II-195. Няма част
от имота на ищеца с пл. № 194, която да е заснета в имота на ответниците с
пл. № 195. Част от имота на ищеца с пл. № 194, в размер на 66 кв.м, се
придава към парцела на ответниците с действащия план от 1967 г. на с. Бяга и
се владее от тях. Регулационната линия между двата парцела - УПИ II-195 и
УПИ III-194 по плана на с. Бяга е материализирана на място с масивна плътна
ограда от каменна зидария. Оградата съвпада с регулационната линия между
парцелите по сега действащия план на с. Бяга от 1967 г.
В случая с регулационното изменение от 1967 г. регулационните линии
не минават по имотните граници от 1927 г., като с действащия план от 1967
г. се предвижда придаваемо място с площ от 66 кв.м от УПИ III-194 към
УПИ II-195. Няма данни придадената по регулация част с действащия план от
1967 г. от имота на ищеца към имота на ответниците да е била заплатена на
ищеца, респ. на неговите праводатели, нито да е завзета от праводателите на
ответниците по законоустановения ред на база съставен нотариален акт за
придаваемото място. Ищецът не твърди той, респ. неговите праводатели да са
владели процесната реална част от 1967 г. насам, когато е одобрен
действащия регулационен план на с. Бяга. От ангажираните по делото
доказателства обаче се установява, че процесната реална част,
представляваща придаваемо място от 66 кв.м към УПИ II-195 е била
фактически заета и владяна от праводателя В. С. А. на проводателите на
ответниците още от 1967 г. и оттогава до настоящия момент се владее
последователно от В. С. А., праводателите на ответниците и ответниците, за
което по делото не се спори. В. С. А., която е праводател на проводателите на
ответниците, е владяла УПИ II-195 по плана на с. Бяга явно, спокойно,
непрекъснато и необезпокоявано, в границите, определени от регулационния
план от 1967 г., повече от 10 години, като този срок е изтекъл много преди
влизане в сила на ЗУТ. Данните от съдебно-техническата експертиза и от
разпитаните по делото свидетели са, че оградата между двата процесни имота
винаги е била на едно и също място и до момента не е променяна. Планът от
1967 г. е приложен, тъй като придаваемата част е фактически заета без да е
спазен законоустановения ред, но е владяна в продължение на десет години
от собственика на имота, към който е придадена. Този десетгодишен срок е
изтекъл преди влизане в сила на ЗУТ, поради което към датата на влизане в
12
сила на ЗУТ регулацията е била стабилизирана и приложена. Поради това в
процесния случай не намират приложение разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на
ЗУТ.
Следователно спорната реална част от собствения на ищеца имот - УПИ
III-194, която е придадена с плана от 1967 г. към съседния имот - УПИ II-195
е била придобита от В. С. А., имаща качеството на праводател на
проводателите на ответниците, по регулация. След извършени впоследствие
две разпоредителни сделки, действителността на които не е оспорена от
ищеца по делото, ответниците са придобили правото на собственост върху
УПИ II-195 по плана на с. Бяга в границите, определени от регулационния
план от 1967 г. Изложеното налага извода, че ответниците не владеят
спорната реална част без да е налице валидно правно основание за това.
По гореизложените съображения съдът намира, че не са налице
предпоставките за уважаване на предявените ревандикационни искове,
поради което същите подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право
на разноски имат ответниците. Същите са претендирали и представили
доказателства за сторени разноски в размер на 300,00 лв. – за депозит за
съдебно-техническа експертиза и 1500,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
За реалното заплащане в брой на претендираното адвокатско възнаграждение
ответниците са представили писмени доказателства - договор за правна
защита и съдействие (л. 50 от делото), който в този случай има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Ето защо в полза на ответниците
следва да се присъди сумата в общ размер на 1800,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Б. С., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б. Й. С., ЕГН
**********, с адрес: с. Бяга, ул. „***“ № 2, със съдебен адрес: гр. Пазарджик,
ул. „Петко Машев“ № 11, ет. 2, офис 21, чрез адв. М. К.-З. – АК – Пазарджик,
против Н. Ч. П., ЕГН ********** и Е. Т. П., последните двама с адрес: с. Бяга,
ул. „***“ № 4, искове с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване
собствеността и предаване владението на реална част с граници, номерирани
с числата от 1 до 6 и оцветена в жълт цвят в комбинираната скица, приложена
13
към заключението на извършената съдебно-техническа експертиза по делото,
която скица приподписана от съда се явява неразделна част от решението,
която реална част е придадена по регулация от собствения на ищеца УПИ
III-194 към съседния УПИ II-195, в кв. 27, по приложения регулационен план
на с. Бяга, одобрен със Заповед № 49/04.01.1967 г.
ОСЪЖДА А. Б. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на своята майка и законен представител Б. Й. С., ЕГН **********, и двамата с
адрес: с. Бяга, ул. „***“ № 2, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Петко
Машев“ № 11, ет. 2, офис 21 – адв. М. К.-З. – АК – Пазарджик, да заплати на
Н. Ч. П., ЕГН ********** и Е. Т. П., двамата с адрес: с. Бяга, ул. „***“ № 4, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 1800,00 лв. (хиляда и
осемстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение и съдебно-
техническа експертиза по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
14