РЕШЕНИЕ
№1112
гр. Пловдив, 14.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание
на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с
участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 561 по описа на съда
за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на Глава ХI АПК, вр.
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС
Образувано
е по искова молба на Б.И.Б. ***, ЕГН**********, подадена чрез процесуалния
представител адв. В.С. против ответника ГД “Изпълнение на наказанията” - София,
против Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" /ГД"ИН"/ към Министерство на правосъдието /МП/ -
гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в
общ размер на 20000.00лева, причинени от унизителни и нехуманни условия, дължащи се на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС при престоя му в Затвора
гр.Пловдив за периода от 15.04.2021г до 18.08.2022г. вкл., ведно с лихви за забава от дата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Редовно
призован, в с. з. ищецът се явява лично и с пълномощника
адв. С., като поддържа иска по
изложените в исковата молба аргументи и ангажира доказателства. По същество на спора счита, че иска е
доказан по основание и размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендират деловодни разноски.
Ответника – Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София, редовно призован, се представлява в съдебно
заседание от пълномощника юрк.Ч., който с писмен отговор оспорва исковата молба като неоснователна и
ангажира писмени доказателства. По същество на спора се излагат съображения за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция,
поради което се иска нейното отхвърляне. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив счита
исковата претенция за неоснователна,
недоказана и моли съда да я отхвърли.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
постъпилата от ответника справка рег. № 2348 от 28.03.2023г. на Инспектор СДВР
Затвора – Пловдив се установява, че ищецът
е пребивавал за времето от 15.04.2021 г. до 18.08.2022 г. в стая 4 на пост 6, която е с размери 28.19
кв.м., с отделен санитарен възел с площ 2.99 кв.м.. В спалното помещение е
имало два отваряеми прозореца с размери 0.50х1.00м и 0.95х0.95м, а санитарният
възел един отваряем прозорец с размери 0.30х1.10м., които са осигурявали
естествено проветрение и естествена светлина. Спалното помещение е
предназначено за настаняване на най- много 7 лица при спазване на изискванията
за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м.. Така за времето на престоя
на ищецът в него този капацитет не е бил превишаван и не е имало нарушение на
разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Всяко спално помещение е обзавеждано със самостоятелни легла, метална маса и
метални столчета или пластмасови такива. Навсякъде има самостоятелни санитарни възли и мивки, с непрекъснат /24 часа в денонощието/ достъп до
тоалетна и течаща вода. На всички лишени от свобода се
осигурява комплект спално бельо и
завивки, а при необходимост и допълнителни такива. Налично е отделно мокро помещение, което се ползва от задържаните за
пране на дрехи,
като има и затворническа пералня. Осигурена
е топла вода чрез затворническата баня, като възможността за достъп до нея е по
график два пъти седмично, а за работещите ежедневно след края на работния ден. Ежедневно под контрола на ръководството и дежурния лишените
от свобода почистват помещенията и местата за общо ползване,
като използват необходимите санитарно-хигиенни препарати, за което
е таблица №6 на ГД ИН. Редовно по график външна фирма извършва дератизация
и дезинфекция на всички спални помещения в ареста, в която връзка
са приложени от ответника съответните протоколи за периодично изпълнение на
тези дейности. Посочено е, че материално
битовите условия се подобряват с ежегодно извършващи се текущи ремонти.
Осигурена е осветяемост на помещенията и достъп до свеж въздух и вентилация
чрез достатъчно на брой отваряеми прозорци. Не е констатирано наличието на плесен,
мухъл и влага.
Приложен е график за разпределение на времето на лишените от свобода.
Поддържането на помещенията е чрез редовни текущи ремонти. Същият е бил устроен
на работа като ръчник в „Обособено производство“ към ДП ФЗД-ТП Пловдив на 6
дневна работна седмица и е отработил за периода общо 169 дни. Спазван е
приложеният график на пост 6 от 25.03.2014г. за престой на открито на лицето.
В
съдебно заседание на 12.04.2023г. е проведен разпит на свидетеля И. В.В..
Свидетелят твърди, че са били заедно с ищеца в спално помещение 33 на пост 3 в
Затвора Пловдив за процесният период, което
е с площ 12 кв.м., като в нея са били 6 човека, но е било пренаселено. Излага
обстоятелства, че се касае за унизителни хигиенно- битови условия в това помещение,
като помещението е с мухъл, непрекъснато в него са установявали дървеници,
хлебарки и гризачи, , срещу които се е извършвала ДДД обработка, но нямало ефект.
Сочи, че не е имало достатъчна естествена и изкуствена светлина, без възможност
за проветрение и вентилация.
При
така установеното от фактическа страна, съдът на база събраните доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, прие следното от правна страна:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният
иск е допустим спрямо ответника Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията"- София. Същият е предявен
от лице
със статут „лишен от свобода“, което твърди,
че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия
на администрацията на Затвора гр. Пловдив. Съдът намира, че ответникът ГД ИН - София е легитимиран да отговаря по предявения
иск, тъй като макар и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е
самостоятелно юридическо лице, с териториални структури, една от които
е Затвора гр. Пловдив. Твърдяната
като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Затвора
гр. Пловдив като поделение към ответника представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от
тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ не се изразява
само с прилагане на предвидените в закона ограничения във връзка с изпълнението
му, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване
упражняването на правата на задържаните лица и изпълнението на техните
задължения съобразно правното им положение и статут.
Разгледан
по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН като съображенията за това са следните:
В
конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода от 15.04.2021г. – 18.08.2022г. от нарушение на разпоредбата на
чл.3 от ЗИНЗС, в резултат на бездействие на администрацията по отношение на налични
унизителни битови и хигиенни условия и пренаселеност на помещенията в Затвора
Пловдив.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 от закона. В ал. 1 на тази норма е посочено, че лишените от
свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, а в ал. 2 е доразвито понятието за
нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни хипотези, една
от които е липса на медицинско обслужване. С разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС
законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
По
отношение на твърдението на ищеца за липса на достатъчна жилищна площ от 4
кв.м. на човек, се установи от събраните и посочени писмени доказателства, че
всички помещения, в които той е пребивавал, са отговаряли на изискванията на
чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. За претендирания период не се установява по отношение на
ищеца да е пребивавал в спални помещения, в които жилищната площ на всяко едно
лице да е била под минималния стандарт за жилищна площ от 4кв.м. на човек. Не
се установява в помещенията да е липсвала вентилация и достъп до свеж въздух.
Напротив, представиха се от ответника доказателства, че в случая достъп до чист
въздух е имало чрез достатъчно на брой
отваряеми прозорци в помещение №4 на пост 6 от Затвора Пловдив. Достъп до
студена течаща вода е имало постоянно, като водоснабдяването е от централната
водопреносна мрежа на населеното място. Осветяемостта на помещенията е била
осигурена съобразно стандартите за дневна и нощна осветеност, както и според
стандарта естествена осветяемост. Не са установени и нарушения, свързани с отопляемост
на помещенията, както и осигуряването на достатъчън постелъчен инвентар.
Осигурени са всички битови условия съобразно установените нормативни изисквания
за престоя на лишените от свобода. От писмените доказателства по делото се
установява, че ответника ГДИН е изпълнил всички нормативни изисквания и няма
нарушение на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, поради което искът на Б.Б. срещу
него следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Изложените от
свидетелят И. В.факти относно влошените битови условия, пренаселеност, липса на
осветяемост и на вентилация, липса на добро отопление, наличие на гризаци,
вредители, плесен и мухъл, не се кредитират от съда, т.к. същият излага
обстоятелства относно друго спално помещение- помещение №33 на пост 3, а не за
стая №4 на пост 6, а също така те са в противоречие и с приобщени по делото
писмени доказателства. Приобщените по делото писмени доказателства сочат, че
липсва незаконосъобразно административно действие/бездействие при или по повод
изпълнението на служебна административна дейност – т. е липсват първите две от
нормативно регламентирани предпоставки за ангажиране отговорността на ответника
по предявения иск срещу ГД ИН. Не са налице и другите два от кумулативно
изискуемите се елементи на фактическия състав - настъпването на вреди, пряка и
непосредствена последица от твърдяната като незаконосъобразна административна
дейност. За да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде
установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, която
не беше доказана по делото, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат
неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и
неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и
непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща
и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие
от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да
са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма и спор в
правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата
на чл. 52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за
правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на
неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера
на страданието, за което се присъжда обезщетението.
Ищецът
не е освободен от доказателствената тежест в процеса да докаже както
настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях
и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията.
Конкретният вредоносен резултат не се презюмира съобразно чл.284 ал.5 ЗИНЗС, а
подлежи на опровергаване от ответника. Затова и по отношение на същия, при
налични доказателства, опровергаващи обстоятелствата по предявеният иск, ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят
с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. Следователно
в тежест на Б.Б. е да докаже с писмени и гласни доказателства по безспорен
начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен
характер, както и причинната им връзка с изложените в исковата молба
обстоятелства. По настоящето дело не е доказано от ищеца за посоченият от него
периода от време, за който се твърди, че е търпял претендираните неимуществени
вреди, същите да са действително настъпили. В случая релевираните проявления на
твърдените като претърпени от ищеца неимуществените вреди, обезщетение за които
са претендира от престоя си в Затвора гр. Пловдив, не е установено по никакъв
начин, както и евентуално тяхната пряка и непосредствена връзка точно с
посочените действия/бездействия на затворническата администрация. Не всяко
неприятно усещане или чувство дават основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди. В случая посочените по-горе негативни чувства на ищеца не
релевират претърпени болки и страдания, които според съдебната практика се
включват в понятието "неимуществени вреди", подлежащи на
обезщетяване, разглеждани като негативни емоционални усещания и изживявания,
сочещи на сериозно засягане на личността и достойнството. Ето защо липсва
основание за присъждане на ищеца на претендираното обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
отрицателните емоционални усещания от престоя на същият в Затвора гр. Пловдив
за периода 15.04.2021г. до 18.08.2022г., още повече че не е установена пряката
и непосредствената им причинно-следствена връзка с посочените от него нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС. Предвид гореизложеното съдът намира, че не е доказано
кумулативното наличие на елементите от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на Главна дирекция Изпълнение на наказанията - гр.
София по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена
връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от
Затвора гр. Пловдив, поради което предявеният иск от Б.Б. за присъждане на сумата от 20000 /двадесет
хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, се явява неоснователен и
недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
неоснователността на иска за обезщетение в размер на 20 000 лв., неоснователен
се явява и иска за присъждане на лихва върху сумата от датата на предявяване на
иска, и същия също следва да се отхвърли.
При този
изход на спора и своевременно направени искания за присъждане на разноски,
такива съобразно разпоредбата на чл.286 ал.2 ЗИНЗС се дължат на ответника.
Същият е поискал с писмения отговор присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лева. Като съобрази характера на производството на ответника на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 ЗПрП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение,
която сума следва да се заплати от ищеца.
Воден от
горното и на осн. чл. 203 и сл. АПК вр. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.И.Б. ***,
ЕГН********** иск против ответника ГД “Изпълнение на наказанията” - София, за присъждане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в общ размер на 20000.00лева,
причинени от унизителни и нехуманни условия, дължащи
се на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС при престоя му в Затвора гр.
Пловдив за периода 15.04.20212г. до 18.08.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от завеждането на Исковата молба – 28.02.2023г.,
до окончателното изплащане на сумата, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН**********, да
заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София
разноски по делото в размер 200.00 /двеста/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав
на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от уведомяването на страните, на
които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: