МОТИВИ :
НОХД № 496/ 2008г.
Подсъдимият С.В.П. е обвинена в това, че за времето от 23.04.2008 година до
25.04.2008 година в село Николово, обл. Монтана, отнел чужда движима вещ
-масивен златен пръстен на стойност 205 лева, собственост на Р.Г.А. от
владението му, без негово знание и съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои - престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Прокурора подържа
обвинението.
Подсъдимият П. се
признава за виновен и моли съда да му наложи по- леко наказание. При условията
на чл.371, т.2 НПК подсъдимият признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитникът на
подсъдимият, изразява съгласие по смисъла на чл.372, т.1 НПК. Пледира за
приложението на чл.55, ал.1, т.2, б. “б” от НК .
Производството се
разви при условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК- проведе се съкратено
съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. На основание чл.373, ал.1 във вр. с чл.283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимият,
свидетелите и вещото лице .
Съдът след като прецени
събраните но делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като
взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното :
Подсъдимият С.В.П. няма
жилище и през месец април 2008 година живеел в село Николово, обл. Монтана при
познати. При всяка възможност употребявал алкохол. Имал уговорка със свидетеля
Р.Г.А. да му помага в домакинството. Всяка сутрин идвал да дои и пуска козите
му, а освен това помагал и в кухнята. Поради това подсъдимият П. имал достъп и
до къщата и решил да се възползва от това обстоятелство.
Свидетелят
А. имал златен пръстен, който вечер оставял в кутийка на рафт в кухнята.
Подсъдимият П. имал свободен достъп до там и знаел за това. Така на 23.04.2008
година, около 05.00 часа сутринта отишъл, както всяка сутрин да издои козите.
Влязъл в кухнята да прави кафе. Предварително му било известно къде
собственика, свидетелят А. оставя златния си пръстен и как изглежда пръстена.
За това този ден щом влязъл взел от металната кутия пръстена. Поставил го в
джоба и излязъл на двора да се грижи за животните. Естествено на свидетеля А.
не казал нищо. Още вечерта отишъл в кръчмата на селото. Спрял до свидетеля
Димитър Стоянов Стоянов, кмет на село Николово и му поискал 20.00 лева на заем
до следващата вечер. В залог извадил от джоба си отнетия от дома на свидетеля
А. златен пръстен и му го предложил. Свидетелят Стоянов изрично го попитал, чий
е този пръстен, но подсъдимия П. го уверил, че си е негов. Поради това
свидетеля Стоянов му дал исканите 20.00 лева и взел пръстена.
На
25.04.2008 година след като станал, свидетелят А. потърсил пръстена си и
разбрал, че го няма. Нямало никакви следи от взлом на врати или прозорци, още
повече, че той дори нощем не заключвал вратата. Пръстена който му липсвал бил
масивен, златен, с червен камък. Веднага след като установил липсата му,
съответно той подал жалба в Полицията. При извършената проверка се установило,
че пръстена е взел човека който идва да се грижи за животните и му помага в
къщи- подсъдимия С.В.П.. От своя страна свидетелят Стоянов от полицаите
разбрал, че пръстена който му е заложил срещу 20.00 лева подсъдимия П.,
всъщност е откраднал от техния съселянин свидетеля Р.А.. С Протокол за
доброволно предаване от 25.04.2008 година свидетелят Стоянов предал пръстена,
като лично отразил от къде и как се е снабдил с него. С Разписка пръстена бил
върнат от органите на Полицията на самия пострадал –свидетеля Р.Г.А..
При
извършената съдебно оценъчна експертиза се установява, че самия пръстен е от 14
каратово злато и тежи 8 гр. Вещото лице го е оценил на 200.00 лева, а 5.00 лева
струва синтетичния камък в червен цвят, с големина от 5 мм. Общата стойност на
инкриминираната вещ възлиза на 205 лева.
Предвид
така установената фактическа обстановка, с деянието си подсъдимият С.В.П. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал.1 от НК- за времето от 23.04.2008 година до 25.04.2008 година в село Николово, обл.
Монтана, отнел чужда движима вещ -масивен златен пръстен на стойност 205 лева,
собственост на Р.Г.А. от владението му, без негово знание и съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимият П. е съзнавал престъпния
характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.
При условията на чл.372, ал.4 НПК
съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са всички
условия на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по
несъмнен начин за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК .
За извършеното от подсъдимият
С.В.П. престъпление съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно
наказание – ПРОБАЦИЯ, като на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК ОПРЕДЕЛИ
и пробационни мерки- “ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА и “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. “б” НК СЪОБРАЗЯВАЙКИ И НОРМАТА НА чл.373,
ал.3 НПК. Съобразено е с целите по чл.36 НК, степента обществена опасност на
извършеното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия. Смекчаващи
отговорността обстоятелства в случая са чистото съдебно минало на подсъдимия
П., признаването и осъзнаването на вината и връщане на отнетото. Отегчаващо
отговорността обстоятелство в случая е начина на осъществяване на деянието.
Причините и условията, способствали извършване на деянието се свеждат до
снижените морални критерии, пренебрежението към чуждата
собственост и желанието за лично облагодетелстване, без оглед на начина за
осъществяване.
С така наложеното по вид и размер
наказание съдът счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната
и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително по отношение на този подсъдим и по отношение
на останалите граждани.
При този изход на делото
подсъдимият С.В.П. следва да заплати по сметка на ВСС- София сумата от 45.00
лева разноски по водене на делото, както и 5.00 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :