Р Е
Ш Е Н И Е № 4888
гр. Пловдив, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11191 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит
България” ЕООД против Г. И. С., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 05.01.2018 г. между страните по спора бил сключен договор
за потребителски кредит № ********, по силата на който на ответника била
предоставена сумата в размер на 900 лв., която следвало да бъде върната на 24
месечни вноски; с годишен ГПР от 49,90 %, както и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 1080,48 лв., като общият размер на
месечната вноска възлизал на сумата от 100,66 лв. Посочва, че съгласно
Декларации т.А към процесния договор неразделна част били Общи условия, с които
длъжникът се бил запознал и приел. Поддържа, че заемната сума била изплатена от
ищеца на ответника на 05.01.2018 г. Съгласно чл.4 от договора длъжникът дължал
на дружеството договорно възнаграждение в размер на 435,36 лв. Между страните
било сключено и споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги,
по което длъжникът дължал възнаграждение в размер на 1080,48 лв. Допълнителните
услуги се изразявали в разглеждането на искането за кредит в най-кратки
срокове, възможност за отлагане на плащания на вноски, намаляване размера на
месечните вноски, промяна датата на падеж и получаване бързо и лесно на
допълнителни парични средства. Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно
поетите с договора задължения и не изпълнил нито една пълна вноска, съгласно
уговорено в т.12.3 от Общите условия към договора, на 02.05.2018 г. договорът е
обявен за предсрочно изискуем. Длъжникът не извършил никакви плащания по
договора. Поради неизпълнение на договорните задължения, ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по
което била образувано ч.гр.д. № 1409/2019 г. на РС Пловдив, Х граждански
състав. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника на основание чл.47,
ал.5 ГПК, поради което обосновава правен интерес от предявяване на настоящия
иск. Моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Г.И.С.. Същият не се явява в
откритото съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в нейно
отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Предявените обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.240, ал.1
и ал.2 ЗЗД са процесуално допустими – предявени са в законовия едномесечен срок
по чл.415, ал.4 ГПК, след дадения от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Налице е идентичност между сумите, предмет на заповедното производство и
тези, предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на
ищцовото дружество с молба вх. № 81347/ 11.12.2019 г. прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата
на първото съдебно заседание лично – лист 62 от делото. Препис от исковата
молба също е връчен редовно на ответната страна при отказ съгласно чл.44, ал.1 ГПК – л.58 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ******** от 05.01.2018
г., споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги, Общи условия на
Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен
план към договор за потребителски кредит, платежно нареждане от 05.01.2018 г.,
извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ******** от
05.01.2018 г., уведомително писмо, се прави извод за вероятна основателност на
исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат.
Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна
лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на
заповед в съда – 25.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в исковото
производство в размер на 100,94 лв. Ищцовото дружество се представлява от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на
100 лв. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски
за държавна такса – 49,06 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., или
общо 99,06 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Г.И.С., ЕГН: **********, адрес: *** дължи на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, следните суми: сумата от 900 лв. (деветстотин лева) – главница, дължима по договор за
потребителски кредит № ******** от 05.01.2018 г., сумата от 435,36 лв. (четиристотин тридесет и пет
лева и тридесет и шест стотинки) – договорно възнаграждение, сумата от 1080,48 лв. (хиляда и осемдесет лева и
четиридесет и осем стотинки) – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението в съда – 25.01.2019 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 874/
28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1406 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, Х
граждански състав.
ОСЪЖДА Г.И.С., ЕГН: ********** да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 200,94 лв. (двеста лева и деветдесет и
четири стотинки) – разноски пред първата инстанция, както и сумата от 99,06 лв. (деветдесет и девет лева и
шест стотинки) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 1406
по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, Х граждански състав.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Препис
от решението да се изпрати на РС Пловдив, Х граждански състав, ведно с
приложеното за послужване ч.гр.д. № 1406 по описа за 2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.