Решение по дело №2566/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2025 г.
Съдия: Биляна Симчева
Дело: 20241110102566
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3180
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110102566 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба от „А1 България“
ЕАД против Г. Б. Д. с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 183 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумите, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
44298/2023 г. на 76 с-в при СРС, а именно: сумата от 2 673.04 лв.,
представляваща сбор от неплатени задължения по Рамков договор №
*********/19.06.2020 г. за: начислени месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги в периода 07.04.2021 г. до
06.10.2021 г. в размер на 739.51 лева, месечни вноски за закупено устройство
на изплащане, дължими за периода 07.04.2021 г. до 06.11.2021 г. в размер на
499.60 лева и начислени неустойки в размер на 1433.93 лева, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на вземането; както и сума от 485.21 лева,
представляваща сбор от мораторни обезщетения върху главниците за периода
от 05.06.2021 г. до 21.07.2023 г.;
Твърди се в исковата молба, че въз основа на сключен между „А 1
България“ ЕАД и Г. Б. Д. рамков договор № ********* от 19.06.2020 г. и
приложения към него, на ответника са предоставяни електронни съобщителни
1
услуги и са продадени устройства на изплащане, чиито цени са начислявани
по 1 партида с № М6547146.
Сочи се, че предоставяните услуги са комплексна мобилна услуга на
мобилен № ***, комплексна мобилна услуга на мобилен № ***, услуга
мобилен интернет на мобилен № **********, услуга мобилен интернет на
мобилен № ***, фиксирана услуга телевизия № 201002619907, фиксирана
услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № *** и фиксирана
телефонна услуга на № **.
Устройството, продадено на изплащане, е Апарат Sam Galaxy A71 DS
Black+PB TTEC.
Сочи се, че по така посочената партида, за периода от 10.05.2021 г. до
29.11.2021 г., ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете,
съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на „А 1
България” ЕАД следните задължения: 739,51 лв. – непогасена сума за
предоставени услуги, както и 499,60 лв. – непогасена сума за устройства на
изплащане. На 15.10.2021 г., поради неплащане в срок на просрочени
задължения, рамковият договор № ********* е прекратен за услугите по
партидата - по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за
отговорност на приложенията за услугите към Договора и Общите условия на
„А 1 България” ЕАД са начислени неустойки в общ размер на 1433,93 лв.
С уточнителна молба от 15.08.2024 г. се посочва, че главницата от
2673,04 лв. е образувана, като сбор от следните суми:
1/ 739,51 лв. – цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 07.04.2021 г. до
06.10.2021 г. (период на дължимост на задължението от 10.05.2021 г. до
29.11.2021 г.), от които:
- 199,84 лв. за комплексна мобилна услуга на мобилен № ***. Услугата
е уговорена с Приложение № 1 от 19.06.2020 г., удължено с Анекс от
02.02.2021 г. За услугата се отнасят и 3 бр. Допълнителни приложения към
приложение № 1, Приложение № 3 и Допълнение към Приложение № 1,
всички от 19.06.2020 г., както и Допълнение към Анекс от 02.02.2021 г. Така
посочените документи са неразделна част от рамковия договор № *********.
- 178,93 лв. за комплексна мобилна услуга на мобилен № ***. Услугата
е уговорена с Приложение № 1 от 19.06.2020 г. За услугата се отнасят и 3 бр.
2
Допълнителни приложения към приложение № 1, Приложение № 3 и
Допълнение към Приложение № 1, всички от 19.06.2020 г. Така посочените
документи са неразделна част от рамковия договор № *********.
- 109,34 лв. за услуга мобилен интернет на мобилен № **********.
Услугата е уговорена с Приложение № 1 от 15.03.2021 г. За услугата се отнасят
и 3 бр. Допълнителни приложения към приложение № 1, Приложение № 3,
Допълнение към Приложение № 1 и Приемо-предавателен протокол, всички
от 15.03.2021 г. Така посочените документи са неразделна част от рамковия
договор № *********.
- 67,43 лв. за услуга мобилен интернет на мобилен № ***. Услугата е
уговорена с Приложение № 1 от 02.02.2021 г. За услугата се отнасят и 2 бр.
Допълнителни приложения към приложение № 1, Приложение № 3 и
Допълнение към Приложение № 1, всички от 02.02.2021 г. Така посочените
документи са неразделна част от рамковия договор № *********.
- 61,91 лв. за фиксирана услуга телевизия № 201002619907. Услугата е
уговорена с Приложение № 1 от 18.02.2021 г. За услугата се отнася и
Допълнение към Приложение № 1 от 18.02.2021 г. Така посочените документи
са неразделна част от рамковия договор № *********.
- 67,41 лв. за фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на
мобилен № ***. Услугата е уговорена с Приложение № 1 от 18.02.2021 г. За
услугата се отнасят и Приложение № 3, Допълнение към Приложение № 1 и
Приемо-предавателен протокол, всички от 18.02.2021 г. Така посочените
документи са неразделна част от рамковия договор № *********.
- 20,91 лв. за фиксирана телефонна услуга на № **. Услугата е
уговорена с Приложение № 1 от 17.08.2020 г. Така посоченото приложение е
неразделна част от рамковия договор № *********.
- 33,74 лв. за такса за събиране на дължими суми. Сумата е начислена
еднократно във фактура № *********/10.08.2021 г. Таксата е посочена в
приложимите общи условия.;
2/ 499,60 лв. – цената на вноските на изплащане за закупено
устройство на изплащане за отчетния период от 07.04.2021 г. до 06.11.2021 г.
(период на дължимост на задължението от 10.05.2021 г. до 29.11.2021 г.).
съгласно договор за продажбата на Апарат Sam Galaxy A71 DS Black+PB
TTEC № ********* от 02.02.2021 г. и приемо-предавателн протокол от
3
02.02.2021 г. Така посоченото приложение е неразделна част от рамковия
договор № *********.
3/ 1433,93 лв. – начислени неустойки, за прекратяването на рамковия
договор № ********* в частта му за услугите по вина на ответника, която
сума е сбор от начислени три вида неустойки: 1/ неустойки в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС, 2/ неустойки за невърнато оборудване по
ценова листа, 3/ неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги и
еднократно обезщетение за обработка на просрочени задължения.
С молба от 28.11.2024 г. се конкретизира, че неустойките, начислени за
невърнато оборудване по ценова листа, са 3 бр.:
- Неустойка, начислена за невърнато оборудване, предоставено за
ползването на фиксирана телефонна услуга № **, уговорена с Приложение
№ 1 от 17.08.2020 г. в размер на 90,00 лв. - „Неустойка устройство Voicebox –
90 лв.“. Неустойката е начислена със сметка № *********/15.10.2021 г, а
предоставеното оборудване, което не е върнато е телефонен апарат за
фиксирана телефония – домашен телефон.
- Неустойка, начислена за невърнато оборудване, предоставено за
ползването на услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа на мобилен
№ ***, уговорена с Приложение № 1 от 18.02.2021 г., в размер на 140,00 лв. -
„Неустойка 4G устройство за услугата Net Box – 140 лв“. Неустойката е
начислена със сметка № *********/15.10.2021 г., а предоставеното невърнато
оборудване е безжичен 4G WiFi рутер.
- Неустойка, начислена за невърнато оборудване, предоставено за
ползването на фиксирана услуга телевизия № 201002619907, уговорена с
Приложение № 1 от 18.02.2021 г. в размер на 100,00 лв. - „Неустойка
устройство (медиен център за цифрова телевизия или друг вид крайно
устройство за услугите Цифрова телевизия и/или фиксиран интернет) - 100
лв.“. Неустойката е начислена със сметка № *********/15.10.2021 г., а
предоставеното оборудване е цифров приемник – медиен център.

Уточнява се, че претендираната мораторната лихва в размер на 485,21
лв. е образувана като сбор от следните суми:
- 145,65 лв. – мораторна лихва върху сумата от 739,51 лв.,
4
претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги, дължима за периода от 05.06.2021 г. до 21.07.2023 г.
- 87,50 лв. – мораторна лихва върху сумата от 499,60 лв., претендирана
като неплатени суми за устройство на изплащане, дължима за периода от
05.06.2021 г. до 21.07.2023 г.
- 252,06 лв. – мораторна лихва върху сумата от 1433,93 лв.,
претендирана като неустойки, дължима за периода от 08.06.2021 г. до
21.07.2023 г.
Сочи, че срещу издадената в полза на заявителя „А1 Бълагрия“ ЕАД, в
срока по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от длъжника Г. Д., поради
което, след дадени указания от съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
предявява настоящите установителни искове.
Моли за уважаване на претенциите за сумите, обективирани в
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44298/2023 г. по описа на СРС,
76 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Б. Д. оспорва исковите
претенции с твърдение, че е не е заплащал дължимите суми, поради
неравнопоставеност в условията по сключения договор, които били уговорени
в полза на ищеца. Релевира възражение, че вземанията са погасени по давност.
Моли за отхвърляне на исковете на изложените съображения. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите и възраженията на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:
По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността на предявения главен иск е от значение
установяването от ищеца пълно и главно на следните материалноправни
предпоставки: 1/ че между него и ответника е сключен сочения в исковата
молба договор за мобилни услуги,2/ договорения размер на
възнаграждението, което ответникът се е съгласил да заплаща, 3/ че е
предоставил на ответника мобилни услуги на посочената стойност.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че
5
е погасил задълженията си.
В конкретния случай, не е налице спор между страните, а и се
установява от представените по делото писмени доказателства, че по силата
на сключен Рамков договор № *********/19.06.2020 г., както и на
допълнителните приложения и анекси към него, ищецът се е задължил да
предостави на ответника срещу заплащане /уговорена месечна абонаментна
вноска и цена на потребление/ следните услуги:
1/ комплексна мобилна услуга на мобилен № ***,
2/ комплексна мобилна услуга на мобилен № ***,
3/ услуга мобилен интернет на мобилен № **********,
4/ услуга мобилен интернет на мобилен № ***,
5/ фиксирана услуга телевизия № 201002619907,
6/ фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № *** и
7/ фиксирана телефонна услуга на № **
Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните
планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
Съдържанието на договорите отговаря на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от Общите условия, които са неразделна
част от тях.
Със сключването на договорите на абоната е предоставен достъп до
мрежата на мобилния оператор за съответния вид услуга, като съдът счита, че
по време на действието им, абонатът дължи безусловно уговорената между
страните абонамента такса, независимо от потреблението.
Отделено е като безспорно по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, и
обстоятелството , че ищецът е предоставил на ответника описаните в исковата
молба услуги.
Предвид изложеното, доколкото процесният период попада в срока на
действие на всяко от приложенията към рамковия договор, потребителят
дължи за ищеца начислените от оператора и падежирали абонаментни такси и
цена на ползвани услуги в общ размер на 739.51 лева за отчетния период
6
07.04.2021 г. до 06.10.2021 г., дължими в периода 10.05.2021 г. до 29.11.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът своевременно е възразил за изтекла
погасителна давност за вземанията, което съдът следва да разгледа при
определяне на крайния размер на дължимата сума по предявения главен иск.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви." Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем. Вземанията на ищцовото дружество за абонаментни такси
съдържат изброените признаци на понятието, поради което представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишен срок на погасителна давност.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
подадено 04.08.2023 г., като от тази дата установителният иск се счита
предявен - арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК и погасителната давност за
претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Първите по време претендирани от ищеца абонаментни такси и
потребени услуги по процесните договори са с падеж 10.05.2021 г.. /т.е. след
04.08.2020 г./, поради което съдът намира, че процесните искови претенции не
са погасени по давност.
Доколкото се установиха главни задължения, се явява основателна и
претенцията за мораторно обезщетение за забава, което за процесния
период от 05.06.2021 г. до 21.07.2023 г. е в размер на сумата от 145.65 лева
лева, в какъвто размер е заявена и претенцията на ищеца.
По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността на предявения иск е от значение установяването от
7
ищеца пълно и главно на следните материалноправни предпоставки: 1/
валиден договор за продажба на изплащане на описаното устройство, по
силата на които 2/ ищецът е прехвърлил собствеността върху процесната вещ
на ответника срещу заплащане на дължимата цена на вноски в претендирания
размер.
Установява се от представения на л. 39 от делото Договор за продажба
на изплащане № *********/02.02.2021 г., че ищецът, в качеството на
продавач, прехвърля но ответника, в качеството му на купувач правото на
собственост върху една или няколко вещи, определени в приемо-предавателен
протокол към договора, срещу цена, която купувачът се задължава да заплати
на разсрочено плащане, а именно първоначална вноска в размер на 24.98 лева
и 23 месечни вноски, чиято стойност е описана в договора в табличен вид.
Посочено е, че сборът на оставащите вноски е в размер на 574.54 лева.
Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол /л.
41/ от 02.02.2021 г., вещта, предмет на договора за продажба, е апарат Sam
Galaxy A71 DS Black+PB TTEC, номер на услуга ***, който ответникът е
приела без забележки.
От изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за покупко – продажба на
посоченото устройство, като плащането на цената им е разсрочено на 24 на
брой месечни погасителни вноски.
Собствеността върху вещите е преминала към купувача в деня на
сключване на договорите, доколкото вещите са индивидуално определени /арг.
от чл. 24, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно изрично уговореното в процесните договори, с подписването
на приемо-предавателните протоколи ответникът е потвърдил, че ищцовото
дружество му е предало устройствата във вид, годен за употреба,
функциониращи изрядно и съответстващи напълно на договорните и
технически характеристики.
Плащането на цената на разсрочени вноски е основно задължение на
купувача по възникналото между страните правоотношение, като
неизпълнението на това задължение дава право на продавача – ищец в
настоящото производство, съгласно чл. 79 ал. 1 ЗЗД, да иска изпълнение.
Следователно, ищецът има вземане за цената, уговорена на отделни
8
вноски, срещу ответника по процесните договори.
Процесните договори не са развалени или прекратени и имат действие
до изтичането на срока, за който са сключени. Няма настъпила предсрочна
изискуемост на вноските, доколкото няма изрично заявено от ищеца и
достигнало до знанието на ответника изявление, че трансформира вземането
си в предсрочно изискуемо, че прекратява договора от определена дата
занапред или че го разваля на някое от основанията, предвидени в закона.
Видно от договорите и приложените към същите погасителни планове, до
приключване на съдебното дирене по настоящето дело е настъпил падежът и
на последната вноска по всеки от тях.
По делото не са ангажирани, респ. събрани доказателства, че
ответникът е заплатил дължимите суми, поради което и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед на това, съдът намира, че ищецът е доказал наличието на
вземане в своя полза за сумата от 499.60 лева - цената на вноските на
изплащане за закупено устройство апарат Sam Galaxy A71 DS Black+PB
TTEC на изплащане, дължими за отчетния период от 07.04.2021 г. до
06.11.2021 г., съгласно договор за продажбата на № ********* от 02.02.2021 г.
и приемо-предавателен протокол от 02.02.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът своевременно е възразил за изтекла
погасителна давност за вземанията, което възражение, по посочените по-горе
мотиви, съдът намира за неоснователно. Първата по време претендирана от
ищеца вноска по процесните договори за продажба на изплащане е
падежирала след датата на подаване на заявлението в съда, поради което съдът
намира, че процесните искови претенции за дължима продажна цена,
уговорена на изплащане, не са погасени по давност и исковата претенция е
основателна в пълния предявен размер от 499.60 лева и като такава следва да
бъде уважена.
Доколкото се установи главно задължение, явява се основателна и
претенцията за мораторно обезщетение, което за процесния период
05.06.2021 г. до 21.07.2023 г. възлиза на сумата 87.50 лева, т.е. искът по чл. 86
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за неплатена
9
цена на закупеното устройство, следва да бъде уважен изцяло.
По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват.
Претенцията за заплащане на неустойката е обусловена от доказването,
че 1/ между страните е налице валидно уговорена клауза за неустойка, 2/
настъпването на конкретните основания, уредени в договора, свързани с
пораждане на задължението за заплащане на неустойка; 3/ размера на
претенцията.
Установява се от представените по делото Приложения към рамковия
договор, че съгласно чл. 7 ОТГОВОРНОСТ: 7.1. Ако достъпът до Мрежата
бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване,
Абонатът дължи на Оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който Договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, като, когато
Абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка.
В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно
прекратяване Абонатът дължи на Оператора и вьзстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени
на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг) без
абонаментен план, съгласно действащия ценоразпис на Оператора към датата
на подписване на Приложението.
В чл. 7.4 е посочено, че ако при прекратяване на Договора за Услугата,
което и да е оборудване, предоставено за ползване от Оператора на Абоната
бъде върнато от Абоната в неизправно състояние или не бъде върнато,
Операторът има право да получи от Абоната обезщетение в размер на
стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на Оператора.

10
Съдът намира, че така уговорената неустоечна клауза, е валидно
уговорена, не противоречи на закона и добрите нрави, поради което и
надлежно обвързва страните по сключения договор
Не е спорно по делото, че процесният рамков договор № ********* е
развален, считано от 15.10.2021 г., едностранно от мобилния оператор по
вина на ответника на основание чл. 54.12 от Общите условия - поради забава в
плащането на дължимите от абоната плащания, продължила повече от 124
дни.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установяват
предпоставките за пораждане на задължение за заплащане на неустойка при
разваляне на договора по вина на абоната за:
неустойките в размер на 3 броя месечни такси по сключените договори
на обща стойност 349.86 лева, съгласно уточнителна молба от 15.08.2024
г./; и
неустойките за дадени отстъпки от цената на предоставените услуги на
обща стойност 754.07 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът своевременно е възразил за изтекла
погасителна давност за вземанията, което възражение, по посочените по-горе
мотиви, съдът намира за неоснователно.
Съдът намира за неоснователен предявеният иск за заплащане на
неустойки за невърнато оборудване в общ размер на 230 лева, от които:
Неустойка в размер на 90,00 лв. за невърнат телефонен апарат за фиксирана
телефония – домашен телефон; Неустойка в размер на 140,00 лв. за невърнат
безжичен 4G WiFi рутер. и Неустойка, в размер на 100,00 лв. за невърнат
цифров приемник – медиен център.
Видно от представените договори, предаването на всяка от посочените
вещи следва да бъде удостоверено със съставен приемо-предавателен
протокол.
Доколкото по делото, въпреки изрично разпределената в този смисъл
доказателствена тежест, ищецът не доказа предаване на вещите във
фактическа власт на ответника, съдът намира, че не са налице предпоставките
за претендиране на неустойка за тяхното невръщане.
Предвид изложеното, искът за заплащане на неустойка в размер на 230
лева за невърнато оборудване следва да се отхвърли като неоснователен.
11
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Доколкото съдът достигна до извод за частична основателност на
претенцията за неустойка, по отношение на заплащането на която длъжникът
е изпаднал в забава, от деня, следващ начисляването на неустойките /т.е. от
16.10.2021 г./, съдът намира, че частично основателен се явява и искът за
присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД за сумата от 226.32 лева, дължима
за периода от 16.10.2021 до 21.07.2023 г .
За горницата над уважения размер до претендираните 252.06 лева и за
периода от 08.06.2021 до 15.10.2021 г. – искът след да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право
на разноски имат и двете страни в производството, като съдът дължи
произнасяне и по разпределението на отговорността за сторените от страните
разноски в заповедното производство.
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски в
заповедното производство в размер на 63.17 лева – държавна такса и 150 лева
– определено от съда юрисконсултско възнаграждение общо 213.17 лева.
В исковото производство е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 94.19 лева и е претендирал заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на
сумата от 300 леват.е. общо разноски в исковото производство в размер на
394.19 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да
се присъди сумата от 196.12 лева – разноски в заповедното производство и
сумата от 362.65 лева – разноски в исковото производство.
Ответникът е претендирал разноски и доказал заплащането в брой за
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева в заповедното производство
и 800 лева в исковото производство, съгласно представените договори за
правна защита и съдействие.
Ищецът своевременно е релевирал възражение по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, което съдът, предвид фактическата и правна сложност на спора,
продължителността на производството и реално извършената от
12
представителя процесуална дейност, намира за основателно. С оглед на това,
размерът на адвокатското възнаграждение за заповедното производство
следва да бъде намален на сумата от 150 лева, а за исковото производство – на
сумата от 300 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на ответника
следва да се присъди общо сумата от 36 лева – сторени разноски в
заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по
предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, против Г. Б. Д., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 183 ЗЗД, чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 44298/2023 г. на 76 с-в при СРС,
а именно:
1/ сумата от 2 443.04 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда /04.08.2023 г./ до окончателното изплащане,
която сума представлява сбор от неплатени задължения по Рамков договор
№ *********/19.06.2020 г. за:
начислени месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги в периода 07.04.2021 г. до 06.10.2021 г. в размер на
739.51 лева;
месечни вноски за закупено устройство на изплащане, дължими за
периода 07.04.2021 г. до 06.11.2021 г. в размер на 499.60 лева;
начислени неустойки в размер на 1203.93 лева, от които: неустойки в
размер на 3 броя месечни такси по сключени допълнителни приложения
към договора на обща стойност 349.86 лева и неустойки за дадени
отстъпки от цената на предоставените услуги на обща стойност 754.07
лева,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над сумата от 2443.04
лева до пълния му размер от 2673 лева, т.е. за сумата от 230 лева, равняваща
13
се на сбора от неустойка в размер на 90,00 лв. за невърнат телефонен апарат за
фиксирана телефония – домашен телефон, неустойка в размер на 140,00 лв. за
невърнат безжичен 4G WiFi рутер и неустойка, в размер на 100,00 лв. за
невърнат цифров приемник – медиен център.
2/ сумата от 459.47 лева, представляваща сбор от мораторни
обезщетения, дължими за периода от 05.06.2021 г. до 21.07.2023 г., от които:
145.65 лева – мораторно обезщетение за периода от 05.06.2021 г. до 21.07.2023
г. върху главниците за незаплатени абонаментни такси и услуги по договора;
87.50 лева - мораторно обезщетение за периода 05.06.2021 г. до 21.07.2023 г.
върху главницата за цена на устройство на изплащане; и 226.32 лева
мораторно обезщетение върху главницата за начислени неустойки в размер на
3 броя месечни такси и отстъпки от предоставени услуги, дължимо за периода
от 16.10.2021 до 21.07.2023 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над сумата от 459.47
лева до пълния заявен размер от 485.21 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА Г. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на „А1 България“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете, сумата от 196.12 лева – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 44298/2023 г. на СРС, 76 с-в, и сумата от 362.65
лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Г. Б.
Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, общо сумата от 36 лева – сторени разноски в
заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14