№ 1630
гр. Варна , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на втори
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100502343 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 2607/25.06.2020 год., постановено по гр.
дело № 20445/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията
между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Х. И. Н. , ЕГН ********** от
*** не дължи на ответника „Енерго- Про Продажби”АД, С ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Таурс – Г сумата от
8 214, 35 лева, представляваща стойност на начислена ел. енергия за периода 23.03.2018г. -
22.03.2019г., за обект с аб. № **********, находящ се в ***, за която сума е издадена
фактура № **********/28.11.2019 г.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са
налице условията за допълнително начисляване на количество ел. енергия по партидата на
абоната за процесния период. Твърди се, че процесната сума представлява стойност на
реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети
поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на 22.03.2019 год. от
служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски
отчет регистър (1.8.4) са установени 42 236 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта
на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно
не са заплатени. Сочи, че в случая е установено точното количество реално потребена,
преминала през електромера и съответно доставена до обекта на ищеца ел. енергия от 42236
кВтч, чиято стойност последният дължи на дружеството – доставчик, на осн. чл. 200, вр. чл.
183 ЗЗД.
1
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Х. И. Н.
от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение
за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
В исковата си молба ищецът Х. И. Н. от гр. Варна навежда следните твърдения:
Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в ***, с аб. № **********, доставяна му от
ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при общи условия
договор за продажба на електроенергия. Бил уведомен от ответното дружество, че дължи на
дружеството сумата от 8214, 35 лева по фактура № **********/28.11.2019 год.,
съставляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 23.03.2018 год. –
22.03.2019 год. за горния обект на потребление. Ищецът счита, че не дължи процесната
сума, тъй като не е потребявал начисленото му количество ел. енергия за посочения период,
както и поради това, че липсва законно основание да му бъдат начислявани допълнителни
количества ел. енергия.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 8214, 35 лева по фактура № **********/28.11.2019 год., съставляваща стойност на
начислено количество ел. енергия за периода 23.03.2018 год. – 22.03.2019 год., за обект на
потребление с аб. № **********, находящ се в ***.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про
Продажби” АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищеца са
в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който
дружеството изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки
непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект с аб. № **********, находящ се
в ***. На 22.03.2019 год. е извършена техническа проверка на електромера, измерващ
доставяните до обекта на ищеца количества ел. енергия, при която са снети показанията му
и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 42 236 кВтч в отчетен регистър 1.8.4.,
който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 42 236 кВтч е било
потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и
изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта
на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна намеса в тарифната
схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 42 236 кВтч по тарифа 1.8.4,
която не е визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел. енергия от 42236 кВтч е
остойностено с фактура № **********/28.11.2019 год.
По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищеца сума
съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия,
заплащането на която ел. енергия той дължи на ответното дружество, на основание чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
2
Според представен на л. 25-26 от делото на РС-Варна констативен протокол №
1202630/22.03.2019 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“
АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0215
6433 6164, монтиран на обекта на ищеца в ***, с аб. № **********, при която са снети
показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 4405 кВтч; 1.8.2 – 21100 кВтч; 1.8.3 –
000000 кВтч; 1.8.4 – 42 236 кВтч и 1.8.0 – 67642 кВтч. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба с № 507237 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в
присъствието на дъщерята на ищеца и на още един свидетел, с посочени три имена, точни
адреси и ЕГН, подписали протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 2736/25.11.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
установила намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се
състои от две тарифи: Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се
разпределя и върху невизуализираната тарифа Т4 – 42236 кВтч. Според метрологичната
експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на ел. енергията.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 42236 кВтч за периода 23.03.2018
год. – 22.03.2019 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с
№ **********/28.11.2019 г. за сумата от 8214, 35 лева.
От констативен протокол № 12111040/06.07.2015 год. (л. 38-39 от делото на РС-
Варна) е видно, че на посочената дата на обекта на ищеца е монтиран електромера с
фабричен номер 1114 0215 6433 6164. В протокола не е отразено какви са били показанията
на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.4 и 1.8.0. Отразени са само
показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа), които
са били нулеви.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява следното:
Електромерът с фабр. № 1114 0215 6433 6164, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен
тип, произведен е през 2015 год., през същата година е преминал първоначална
метрологична проверка и към датата на проверката на 22.03.2019 год. е в срок на
метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта на ищеца ел. енергия е по
две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Количеството ел. енергия, натрупано в регистър
1.8.4 от 42236 кВтч е технически възможно да премине през електромера, но не може да
бъде доставено, съответно, потребено от обекта на ищеца за период от 1 година, тъй като
възможностите на присъединителните съоръжения не позволяват това. Налице са данни са
софтуерна намеса в тарифната схема на електромера (констатиран е отчет на преминала ел.
енергия в неактивиран за търговски отчет регистър – Т4) и по този начин на практика
електромерът не може да се използва за точно търговско измерване. Електромерът с фабр. №
1114 0215 6433 6164, е монтиран нов на обекта на потребление на ищеца, при което и
според вещото лице, не е възможно за нов електромер (какъвто е процесния) показанията в
регистър 1.8.4 да са различни от нула, т. е., показанията по всички регистри трябва да са
нулеви. В случая не може да се твърди, респ. да се заключи с категоричност, дали регистри
Т3 и Т4 могат да бъдат с начални покзания, различни от нулеви към датата на монтажа.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от страна с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение като неизгодно за нея и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
3
Сумата, която ответното дружество претендира да му бъде заплатена от ищеца и
дължимостта на която сума ищецът оспорва с предявения иск е в размер на 8214, 35 лева и
представлява (съгласно отразеното във фактурата № **********/28.11.2019 г.) стойност на
служебно начислено количество ел. енергия от общо 42236 кВтч за периода 23.03.2018 год. –
22.03.2019 год.
Според твърденията на ответника, наведени в отговора му на исковата молба,
служебното преизчисляване на доставените количества ел. енергия до обекта на ищеца е в
резултат на констатирано софтуерно вмешателство в тарифната схема на измервателния
уред, а начисленото количество ел. енергия от 42236 кВтч е реално доставено и потребено от
обекта на ищеца, но неотчетено при периодичните месечни отчети, при което и сумата от
8214, 35 лева представлява стойността на това доставено количество ел. енергия, която сума
ищецът дължи на ответното дружество на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
С промените в ЗЕ, обн. В ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 год. се предвиди, че
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
в редакцията му от ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., приложима в настоящия
случай (предвид датата на извършване на проверката на електромера на ищеца и
материализирането й в констативния протокол от 15.02.2019 год., с което е сложено
началото на процедурата по преизчисляване (коригиране) на доставените до обекта му
количества ел. енергия) устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда
и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Т. е., с промените в ЗЕ от 2012 год. е възприет нов законодателен подход, според
който принципите на измерване на доставяната до клиентите на електроразпределителните
и електроснабдителните дружества ел. енергия, начините и местата за измерване, условията
и реда за обслужване на електроенергийната система, включително и установяването на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, се
регламентират в нормативен акт, а не в сключваните с клиентите на енергийните дружества
при общи условия договори за достъп и присъединявани към електроразпределителната
мрежа и за продажба на ел. енергия.
В съответствие с горната законодателна промяна в чл. 83, ал. 1 от ЗЕ от ДВ, бр.
54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год. и съобразно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА, от КЕВР са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. в сила от
16.11.2013 год.
Впоследствие нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (2013 год.) са отменени с
Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 год., а нормите на чл. 48–51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Т. е.,
ПИКЕЕ (2013 год.) са окончателно отменени, считано от 23.11.2018 год., при което към
момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на
ищеца ел. енергия на дата 22.03.2019 год. ПИКЕЕ (2013) не са част от действащото право.
4
Независимо от отмяната на ПИКЕЕ (2013 год.) и липсата на действащи ПИКЕЕ към
момента на извършване на проверката на електромера на ищеца на дата 22.03.2019 год.,
доколкото според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на
цената на доставената електрическа енергия е договорът и предвид обстоятелството, че в ЗЕ
липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода,
че когато е било доставено определено количество енергия, но поради различни причини е
отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото правило,
че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В тази хипотеза е
необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното количество
на доставената ел. енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.
Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото
количество ел. енергия от 42 236 кВтч е действително доставено от ответника и потребено
от обекта на ищеца по следните съображения:
По делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0215 6433
6164 на обекта на ищеца на дата 06.07.2015 год. отчетни регистър 1.8.4, както и регистър
1.8.0 (т. нар. „сумарен регистър“ в който се записва цялото количество преминала през
електромера и измерена от него електрическа енергия) са били с нулеви показания, поради
което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър
(отчетен регистър 1.8.4) е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на
абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му, в която то посочва, че
след като електромерът е монтиран нов с нулеви показания по т. нар. „визуализирани“
тарифи – тарифи 1 и 2, то следвало, че показанията и по останалите тарифи също са били
нулеви, вкл. и по регистри 1.8.4 и 1.8.0. По същността си това е предположение. Без данни
за показанията на електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в
протокола за монтаж от служителите на „Електроразпределение – Север“ АД-Варна или в
протокола от първоначалната метрологична проверка, извършена преди пускането на
електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен извод е
необоснован.
Т. е., по делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, какви са били показанията на електромера по отчетен
регистър 1.8.4 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при
монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т.
нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и
от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна, както това е сторено при
монтажа на новия електромер с фабр. № 1127 0218 0403 3293 на дата 22.03.2019 год. на
мястото на процесния), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен
извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивирания за търговски отчет регистър (1.8.4) от 42 236 кВтч е действително доставена
от доставчика и потребена от обекта на ищеца, но неотчетена при регулярните месечни
отчети ел. енергия.
По тези съображения сумата от 8214, 35 лева, съставляваща стойност на начислено
количество ел. енергия за периода 23.03.2018 год. – 22.03.2019 год. за обект на потребление
с аб. № **********, находящ се в ***, за която сума е издадена фактура №
**********/28.11.2019 г., е недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
5
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 800 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на дружеството – въззивник за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение от 800 лева е неоснователно, доколкото същото е в
рамките на установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален
размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2607/25.06.2020 год., постановено по гр. дело № 20445/2019
год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Х. И. Н. , ЕГН ********** от *** не дължи на
ответника „Енерго–Про Продажби” АД, С ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Таурс – Г сумата от 8 214,
35 лева, представляваща стойност на начислена ел. енергия за периода 23.03.2018г. -
22.03.2019г., за обект с аб. № **********, находящ се в ***, за която сума е издадена
фактура № **********/28.11.2019 г.;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на
Х. И. Н. , ЕГН ********** от ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 800 лева
(осемстотин лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6