№ 3864
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501328 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3749 от 12.11.2021 г., постановено по гр. д. № 35087/2021 г. по описа
на СРС, 157 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. О. К.
дължи на „Д.К.Б.“ АД на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
7648,34 лв., представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта, сключен на 21.10.2016 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 774,18
лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 28.08.2020 г. и сумата
от 100,08 лв. - лихва за забава за периода от 01.02.2020 г. до 28.08.2020 г., за които суми по
ч. гр. д. № 41280/2020 г. по описа на СРС, 157 състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 170,45 лв. за исковото производство и сумата от
285,48 лв. - разноски в заповедното производство.
Срещу постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ответника В. О.
К.. Излага съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Кредитната му
карта е издадена през 2007 г., като от страна на ищеца не са представени доказателства -
счетоводни извлечения за целия период от 2007 г. до 2021 г. Данните, цитирани от вещото
лице по допуснатата експертиза за внесени и изтеглени суми не съвпадат със счетоводните
документи за процесния период 2016 г. - 2021 г., като заключението е изготвено въз основа
на компютърни записи. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„Д.К.Б.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано, поради което отправя искане за потвърждаването му и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да
бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В полза на заявителя „Д.К.Б.“ АД по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за
претендираните суми от 11.09.2020 г., срещу която в срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника, и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
По делото е представен Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 21.10.2016 г., сключен
между „Д.К.Б.“ АД /издател/ и В. О. К. /титуляр/, съгласно който ищецът се е задължил да
предостави на ответника кредитен лимит (овърдрафт) в размер до 7600 лв., който може да
бъде усвояван с използване на всяка от издадените по искане на ответника кредитни карти,
при условията и реда, предвидени в Общите условия. Уговорено е задълженията по
договора да се погасяват в сроковете, уговорени в договора и Общите условия, като след
изтичане на съответния отчетен период издателят изпраща извлечение по карта. В Раздел I
„Определения“, б. „в“ от Общите условия е посочено, че „дата на падежа“ е датата, до която
титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията, формирани през изтеклия отчетен
период или не по-малко от минималната погасителна вноска. За дата на падежа се счита 15-
то число на месеца, следващ изтичането на отчетния период. Съгласно б. „л“ отчетен период
е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен
месец до последно число на същия включително, за който издателя издава извлечение.
Съгласно т. 6 от договора титулярят има право на гратисен период със срок до 45 дни, през
който период издателят не начислява уговорената с договора лихва. Право на гратисен
период има, само ако до датата на падежа погаси пълния размер на отчетените с картата
плащания през съответния отчетен период. От съдържанието на т. 17 от договора се
установява, че с подписването на същия ответникът е декларирал, че е запознат с Общите
условия и Тарифа на издателя и приема прилагането им при уреждане на отношенията
между него и издателя във връзка със сключването и изпълнението на договора.
Предвид изложеното настоящият състав на съда намира, че между страните по делото
е възникнало валидно облигационно отношение по силата на сключения Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на
кредитен лимит (овърдрафт) от 21.10.2016 г., с който ищецът се задължил да предостави на
ответника кредитен лимит в размер до 7600 лв., който може да бъде усвояван с използване
на кредитна карта. В т. 8.2 от Общите условия е предвидено, че ответникът дължи на
издателя такси съгласно представената Тарифа. В т. 10 е уговорено, че ГПР е в размер на
21,58 %, с което общо дължимата от ответника сума е 9242,64 лв. Срокът за използване на
2
кредитния лимит е до 31.10.2017 г., като същият може да се подновява автоматично, при
условията и реда, предвиден от издателя /т. 3 от договора/. Съгласно т. 18.1.1 от Общите
условия срокът се удължава автоматично за още една година при условие, че никоя от
страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди
изтичане на текущия период.
Процесният договор е сключен между физическо лице, което използва заетата сума за
лични нужди, и небанкова финансова институция-търговец по смисъла на §13, т. 2 ЗЗП,
поради което приложение намира ЗПК (обн., ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.).
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя, или се задължава да предостави заем, с разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК съдържа
изискванията за форма на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК,
общите условия са неразделна част от същия и всяка страница се подписва от страните по
договора. Сделката е сключена в изискуемата се писмена форма и съдържание, поради което
е действителна. В случая към договора са представени Общи условия на „Д.К.Б.“ АД,
подписани от ответника, поради което същите са приложими в отношенията между
страните.
В т. 7 от договора е уговорено, че при непогасяване до датата на падежа на пълния
размер на задълженията, титулярят заплаща на издателя върху непогасените суми годишна
лихва съгласно действащата към датата на прилагане Тарифа на издателя. Към дата на
подписване на договора начисляваната от издателя годишна лихва е 19 %. Съгласно т. 8 от
договора при непогасяване на падежа на съоветния отчетен период на пълния размер на
минималната вноска титулярят дължи на издателя наказателна лихва за просрочие. Към дата
на подписване на договора годишната наказателна лихва е в размера на лихвата по т. 7
плюс наказателна надбавка в размер на 6 (шест) пункта. Така уговорена клаузата на т. 8 от
договора /т. 11.1 от Общите условия/ предвижда отнапред уговорен размер на обезщетение
за забава в полза на кредитора, поради което има характер на неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът с исковата молба се позовава на настъпила предсрочна изискуемост по чл.
13.2.1 от Общите условия. Вземанията не са обявени за предсрочно изискуеми преди датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като не се доказва, че кредиторът е
отправил изявление, което е достигнало до потребителя. С т. 18 от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление на една от страните при едновременното наличие на две предпоставки:
обективният факт на неплащане на дължими суми по кредита и упражнено от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая намира съответно приложение т.
18 от тълкувателното решение, доколкото ищецът е небанкова финансова институция, която
предоставя по занятие кредити. С оглед приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017
г. на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г., ОСГТК падежите на задълженията за заплащане на
погасителните вноски са настъпили видно от представените извлечения към момента на
подаване на исковата молбата - 18.06.2016 г.
От представените платежно нареждане от 01.07.2019 г., извлечения по месеци,
протокол от 03.11.2016 г., подписан от клиента, удостоверение от 18.08.2020 г. и
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира изцяло като компетентно, последователно и пълно, изготвено въз основа на
3
поставените задачи и след проверка в счетоводството на ищцовото дружество и
представените по делото документи, се установява, че договорните отношения между
страните датират от 23.11.2007 г. Съгласно заключението до датата на процесния договор по
кредитната карта са усвоени суми от теглене на АТМ, покупки на ПОС и начислени
месечни такси в общ размер на 66637,98 лв., като ответникът погасил сума в размер на
58751,44 лв. След подписване на процесния договор общият размер на разходите и
непогасената главница възлизали в размер на 38605,60 лв., като след извършени от
ответника плащания в размер на 30083 лв., останал непогасен остатък от 8693,05 лв. Общата
стойност на начислените лихви възлиза в размер на 5547,19 лв., от които револвираща
лихва в размер на 5307,81 л.в и лихва за просрочие в размер на 239,78 лв. По делото не се
твърди, а и не се доказва извършвайки плащанията ответника да е направил избор за кое
задължение те се отнасят по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поради което платените суми
кредиторът е отнасял за погасяване на задължения за разноски, лихва и главница,
включително плащането от 01.07.2019 г., на което се позовава ответникът. Следователно с
извършените плащания не са погасени изцяло задълженията, произтичащи процесния
договор от 21.10.2016 г. С оглед заключението на вещото лице, непогасеният остатък на
главницата към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК възлиза в размер на
7684,34 лв., а непогасеното задължение за лихви е в размер на 874,26 лв., която включва
револвираща лихва в размер на 774,18 лв. и лихва за просрочие в размер на 100,08 лв.
Изложеното води до извод за неоснователност на оспорванията във въззивната жалба
за липса на основание за претендиране на сумите. Неоснователни са и оплакванията във
въззивната жалба, че вещото лице е превишило правата си и е изследвало период, за който
не е поставена задача. Заключението е изготвено в съответствие с представените по делото
извлечения по месеци, като съдържа отговори на формулираните въпроси, за които е
допусната експертизата. Заявените с въззивната жалба оплаквания за манипулиране на
счетоводните данни, въз основа на които е работило вещото лице, не съдържат конкретни
твърдения в какво се изразява твърдяното вмешателство, а съдържа хипотетичните
предположения и съмнения на жалбоподателя, които съдът не следва да обсъжда.
С оглед на изложеното, съдът приема, че от страна на ищеца по делото се доказа
наличието на всички правопораждащи спорното право юридически факти, като с настъпване
изискуемостта и на последната погасителна вноска - 15.06.2021 г. за ответника се е
породило насрещното задължението да върне сумите по процесния договор за кредит от
21.10.2016 г. От негова страна не се доказва да е изпълнил точно задълженията си за
заплащане на дължимите суми, поради което той се явява неизправна страна, което е
основание за ангажиране на неговата отговорност.
С оглед изводите за неоснователност на оплакванията, съдържащи се във въззивната
жалба, и липсата на други доводи, с които настоящата инстанция да е сезирана, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора разноски за въззивното производство се следват само на
въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Въззиваемата страна претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че се дължи в размер на 100 лв., на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП,
като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките
на едно съдебно заседание, като пред въззивния съд не са събирани доказателства.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3749 от 12.11.2021 г., постановено по гр. д. №
35087/2021 г. по описа на СРС, 157 състав.
ОСЪЖДА В. О. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
„Д.К.Б.“ АД, ЕИК: ****, с адрес: гр. София „Бул. ****, сумата от 100 лв., на основание чл.
78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5