№ 729
гр. Варна, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501096 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 17786/25.02.2025г. по регистратурата на
ВРС подадена от Н. Г. Н., чрез процесуалния му представител срещу Решение №
353/03.02.2025г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 460/10.02.2025г.
постановени по гр.д. № 7959/2024г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплаща в полза на пълнолетната си дъщеря Д. Н. Н., ЕГН
**********, учаща в редовна форма във висше учебно заведение месечна издръжка в размер
на размер на 2400 лева по банков път, докато учи в висше учебно заведение, но не по-късно
от навършване на 25-годишна възраст считано от датата на подаване на исковата молба –
27.06.2024г. с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, както и
да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, а също и държавна такса съобразно присъдената издръжката в размер на 3456 лева, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Въззивникът Н. Н., чрез процесуалния си представител оспорва постановеното
решение с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на същото. Оспорва изводът
на съда, че реализира месечен доход в размер на 13 000 лева, като го счита необоснован от
събраните по делото доказателства. Уточнява, че декларираната от него сума от 11000 лева
месечен доход е относима към 2023г., когато все още е бил на работа, но не и понастоящем.
Посочва, че считано от м.03.2024г. е преустановил правоотношенията си с дългогодишния
1
си работодател В.А.Ш. и от тогава няма други контракти. Излага, че в периода от м.02.2023г.
до 03.02.2025г. е получавал доход от по 3441 долара месечно, а към настоящия момент е
регистриран и в Бюрото по труда като безработен. Излага също, че живее в жилище,
закупено с банков ипотечен кредит, във връзка с което изплаща месечна вноска от 1600 лева,
както и сума в размер на 500 лева месечно за потребителски кредит. На това основание
счита, че заплащането на посочената издръжка на пълнолетната му дъщеря в размер на по
2400 лева месечно е непосилна за възможностите му и би затруднило заплащането на
издръжка на другото му дете – Р. Н., към който е задължен, а също и собствената му
издръжка.
Излага също, че дъщеря му Д., след навършване на пълнолетието си, е усвоила сума в
размер на 9000 евро по направена в нейна полза застраховка през м.04.2007г. предназначена
за образованието й, с която сума може да се издържа в Холандия, където се обучава. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, в което да се определи
издръжка в размер на 500 лева месечно.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Д. Н. Н., чрез процесуалния си представител, с който заявява
становище за неоснователност на същата както и за правилност и законосъобразност на
обжалваното решението на ВРС. Счита определения размер на издръжката за обоснован с
оглед събраните по делото доказателства свързани с разходите за издръжката й във връзка с
продължаващото обучение в Холандия – наем, такси за обучение, за храна и издръжка, за
самолетни билети до Варна и обратно, възлизащи на над 2800 лева месечно. Поддържа, че
месечните доходи на баща й възлизат на 10323 щатски долара, към който се прибавя и
възнаграждение за извънреден труд, за неизползван отпуск и за лоялност към работодателя,
които са достатъчни за собствената му издръжка и тази претендираната от нея. Оспорва
ответникът да има други алиментни задължения предвид на това, че никога не е заплащал
издръжка в полза на сина си Р., а понастоящем той е навършил пълнолетие и не е
претендирал такава. Оспорва твърденията на въззивника за това, че е безработен считано от
м.03.2024г., като твърди, че е имал сключен контракт директно с В.А.Ш. /без
посредничеството на „Промар“/ за периода от м.05.2024г. до м.08.2024г. За периода след това
излага, че ответникът е в желана от него почивка, а регистрирането му като безработен в
Бюрото по труда е във връзка с настоящото дело за издръжка. Оспорва и твърденията, че
заплаща целия размер на кредитното задължение, като посочва, че майка й Б. Н. е
съдлъжник по него и заплаща половината от вноските по него. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като въззиваемата страна претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
2
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Д. Н. Н. срещу Н. Г. Н.
осъдителен иск с правно основание чл. 144 от СК за осъждане на ответника да заплаща в
полза на пълнолетната си дъщеря месечна издръжка в размер на 2400 лева, по банков път,
докато учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна
възраст, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2024г. с падеж от 1-
во до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката.
В исковата молба ищцата твърди, че е завършила средното си образование и е приета
за студент в университета „Фонтис“ в гр. Айтховен, Холандия специалност кинезитерапия.
Излага, че ответникът е нейн баща и може без особени затруднения да и осигурява
претендираната издръжка, тъй като получава високи доходи като капитан далечно плаване с
месечни доходи не по - малко от 12 000 щатски долара. Посочва, че родителите й са
разделени от около 2 години, като живее с майка си Б. Н., която я подпомага финансово. До
месец 04.2024г. баща й заплащал месечна издръжка в размер на 500 лева, но спрял, което
затруднявало ищцата да заплати обучението си. Посочва, че семейството й имало висок
стандарт на живот, предвид доходите на баща й, който заплащал уроците й по тенис,
плуване, езда, фитнес, бокс и айкидо. Твърди, че понастоящем предвид продължаващото си
обучение се нуждае от средства за издръжка, която не може да осигурява сама, поради което
претендира ответникът да бъде осъден да й я заплаща.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез процесуалния
му представител. Заявеното становище е за допустимост, но неоснователност на
предявеният иск. Не оспорва, че е в процес на развод с майката на дъщеря си Д., както и че
тя е продължила образованието си в университет в чужбина, но твърди, че претендираният
размер на издръжката е завишен и ще предпостави да се възпита дете, което очаква
финансовата си издръжка от родителите си, а не желае да полага труд. Твърди, че дъщеря му
и синът му са се дистанцирали от него, което било причина да спре временно да плаща
издръжка на дъщеря си. Заявява готовност да заплаща издръжка в полза на дъщеря си в
размер на 300 лева месечно.
В съдебно заседание страните поддържат заявените становища, като ответникът
възразява срещу размера на претендираната издръжка и поради това, че следва да заплаща
издръжка и за другото си непълнолетно дете, което все още е ученик.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на
тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен от ищцата Д. Н. иск с
правно основание чл.144 от СК за осъждане на ответника Н. Н., нейн баща, да и заплаща
месечна издръжка в размер на 2400 лева считано от датата на предявяване на иска до
завършване на образованието или до навършване на 25 годишна възраст на ищцата.
3
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния
съд в обжалваното решение. Касае се за претенция на навършило пълнолетие дете Д., родена
на 31.01.2005г., с родители Б. Г.а Н. и Н. Г. Н., която е завършила средното си образование в
четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио – Кюри“, гр. Варна през 2023/2024г.
Понастоящем е записана да учи в редовна форма на обучение, в университет за приложни
науки „Фонтис“ в гр. Айндховен, Нидерландия със специалност „Физиотерапия“,
образователна степен Бакалавър и с период на обучение от 01.09.2024г. до 01.09.2028г.
Годишната такса за университета е в размер на 2530 евро, а средните разходи за издръжка на
чуждестранен студент са между 900 и 1100 евро месечно, които покриват наем, застраховка,
храна, обществен транспорт, учебници, облекло и други общи разходи. От представеният
договор за наем № К1100710- С192510 от 17.01.2025г. се установява, че ищцата е наела в
Айндховен една стая, с правото да ползва обща кухня и санитарни помещения, при месечен
наем в размер на 567,45 евро.
Видно е от представеното удостоверение за раждане, че Н. Г. Н. и Б. Г.а Н. са
родители и на детето Р. Н. Н., роден на ***г., понастоящем пълнолетен, ученик в 12 клас за
учебната 2024/2025г.
Няма данни ищцата да притежава собствено движимо или недвижимо имущество, от
което да се издържа. От представеното извлечение от сметка на Д. Н. в „Банка ДСК“ АД в
евро с IBAN *** e видно, че сметката й е кредитирана на 26.04.2023г. със сума в размер на
10461,40 евро с посочено основание ЗАД „Алианц България Живот“ застраховка с изтекъл
срок.
Видно от справка на НАП – Варна Д. Н. Н. е работила по трудово правоотношение
през периода м.06.2023г. – м.09.2023г. и е получила общ облагаем доход в размер на общо
5802,47 лева, както и в периода м.06.2024г. – м.08.2024г. с общ облагаем доход в размер на
2121,15 лева.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът
полага труд по силата на моряшки договори с продължителност от 4 месеца за длъжност –
Капитан на кораб с чуждестранно дружество - „Маркрю шиффартс", Германия. Представени
са моряшки трудов договор от 01.06.2020г. за срок от 4 месеца до 01.10.2020г. с общ размер
на месечното възнаграждението – основно, възнаграждение за извънреден труд и
обезщетение за неизползван отпуск в размер на 8550 щатски долара; моряшки трудов
договор от 02.04.2021г. за срок от 4 месеца до 04.08.2021г. с общ размер на месечното
възнаграждението – основно, възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за
неизползван отпуск в размер на 8550 щатски долара; моряшки трудов договор от
29.11.2021г. за срок от 4 месеца до 31.03.2022г. с общ размер на месечното
възнаграждението – основно, възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за
неизползван отпуск в размер на 8550 щатски долара и моряшки трудов договор от
03.10.2022г. за срок от 4 месеца до 03.02.2023г. с общ размер на месечното
възнаграждението – основно, възнаграждение за извънреден труд, обезщетение за
неизползван отпуск както и други бонуси в размер на 9753,50 щатски долара.
4
От представена служебна бележка издадена от „Промар“ ООД - дружество
посредник относно договорните отношения на Н. Н. с Вилхемсен Аренкил
Шипмениджмънт, Хамбур, Германия е видно, че ответникът е бил в трудово
правоотношение в качеството на капитан на кораб и в периодите от 04.04.2023г. до
04.08.2023г. и от 16.11.2023г. до 11.03.2024г. с месечно възнаграждение в размер на 10323
щатски долара.
Видно от представеното във въззивната инстанция съдебно удостоверение издадено
от „Морска администрация“-Варна, Н. Н. е заявил вписване на плавателен стаж и за периода
от 15.05.2024г. до 30.09.2024г. на кораб AS Columbia.
Видно от представената справка от НАП-Варна, Н. Н. е бил в трудово
правоотношение със „Суиспорт България“ АД за периода 31.05.2023г. – 01.10.2023г. с
основана заплата 1220 лева, а в периода от 04.06.2024г. до 16.08.2024г. – с „Неро 07“ ЕООД
и с основана заплата 933 лева. Към 19.02.2025г. Н. Н. е регистриран като безработен в Бюро
по труда – гр.Варна към Агенция по заетостта, видно от представената регистрационна
карта.
В подадена от ответника декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 31.08.2023г. същият е декларирал, че получаваните от него трудови доходи
възлизат на 11 000 лева.
Видно от справка НАП Д. Н. Н. е работила по трудово правоотношение през периода
м.06.2023г. – м.09.2023г. като е получила общ облагаем доход в размер на общо 5802,47 лева,
както и в периода м.06.2024г. – м.08.2024г. като е получила общ облагаем доход в размер на
2121,15 лева.
Относно предпоставките на иска с правно основание чл. 144 от СК, при които
възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато
продължават образованието си е налице задължителна съдебна практика, обективирана в
Решение № 170 от 24.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1339/2012г., III ГО, ГК и цитираното в
него ППВС № 5/1970г. Съгласно даденото в същите разрешение в хипотезата на чл.144 от
СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само, ако не съставлява особено
затруднение за родителите. Прието е, че пълна безусловност на задължението в случая не е
налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше
учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения
за родителя. Последното предполага родителят да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това следва да е конкретна и
зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Установяването на правопораждащите предпоставки иска, чрез установяване на
конкретните си потребности и на конкретните /не предполагаеми/ доходи на бащата за
5
посочения в исковата молба период, е в доказателствената тежест на ищеца съгласно чл.154
от ГПК.
Ищцата Д. Н. е пълнолетно дете на ответника Н. Н., която след завършване на
средното си образование е продължила да се обучава във висше учебно заведение в
Нидерландия. Възрастта и редовното й обучение предполагат нужда от средства както за
задоволяване на присъщите на всеки човек биологични потребности, така и за специалните
потребности, продиктувани от обучението и в чужбина и новите й интереси. Липсват в
същото време данни, ищцата да притежава в собственост вещи, от ползването на които да
осигурява средства за издръжката си, както и да получава регулярни доходи, с изключение
на минималния трудов доход реализиран през летните месеци на 2023г. и 2024г. и
получената сума от 10 000 евро през м.04.2023г. по застраховка в ЗАД „Алианц България
Живот“. Видно от ангажираните доказателства, средномесечният разход на ищцата
включващ наем на жилище в гр.Айндховен, такса за университет, консумативни и битови
разходи за храна, транспорт в Нидерландия и до България, дрехи, учебници и др. възлиза на
около 2800 лева месечно. Разходите на ищцата във връзка с обучението й в чужбина се
установяват и от показанията на свидетелката Х.С..
Същевременно ответникът Н. Н. е на 56 години /към датата на исковата молба/ и до
30.09.2024г. е реализирал регулярни доходи от трудова дейност в качеството му на капитан
на кораб плаващ под чужд флаг на курсове от по 4 месеца, с месечен доход от 8550 щатски
долара за периода 2020-2022г., 9753 щатски долара месечно през 2023г. и 10232 щатски
долара за 2024г. Не се установява здравословното състояние на родителя да предполага
специални разходи, нито пък да има задължения за издръжка за други членове на
семейството след м.12.2024г., когато синът му Р. е навършил пълнолетие и няма данни да е
заявил претенция за издръжка. Не се установи освен това, извън доходите си от трудова
дейност ответникът да притежава имущество, от което да реализира доходи.
При отчитане на всички факти настоящият съдебен състав приема, че ищцата в
качеството си на студент има нужда от издръжка - за обучение, учебни пособия, транспорт,
храна, облекло и други ежедневни разходи – факт, който не се оспорва и от ответника.
Съобразно доказано реализираните й доходи през 2023 и 2024г., включително полученото
застрахователно обезщетение от над 10 000 евро, ищцата е в състояние да осигурява сама
само част от нужните й средства за издръжка. Едновременно с това ответникът до
м.09.2024г. е реализирал доходи от трудовата си дейност, упражнявана в продължение на
години като капитан на кораб, от която е получавал значителни за стандарта на живот в
Р.България възнаграждения, които предполагат възможност да поеме част от издръжката на
пълнолетната си дъщеря като единствено лице, към което към датата на настоящото
произнасяне се явява задължен по силата на закона. Прави впечатление, че последният е
преустановил сключването на иначе регулярните моряшки контракти непосредствено след
получаване на копие от исковата молба за издръжка – факт, който може да се приеме за
провокирана безработица, но причините, които са го наложили – недобросъвестно
поведение, желана почивка от работа или друго, не подлежат на съдебен контрол, предвид
6
на това, че издръжката предмет на настоящия иск не е безусловна.
С оглед изложеното, при отчитане, че след м.09.2024г. няма данни ответникът да
реализира доходи по сключени моряшки договори, а към м.02.2025г. е регистриран й като
безработен, съдът намира, че Н. Н. има възможност да осигурява издръжка в полза на
пълнолетната си учаща дъщеря Д. в размер на 1200 лева месечно считано от датата на
подаване на исковата молба – 27.06.2024г. с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който
се дължи издръжката. Този размер съдът приема, че ответникът може да осигурява без
особени затруднения въпреки временната му безработица. Допълнително необходимите
суми за издръжка на ищцата следва да бъдат осигурявани лично от нея или от друг член на
семейството, който е в състояние да ги осигурява. За разликата над 1200 лева до
претендираните 2400 лева месечно исковата претенция се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена. Горното налага частична отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение за разликата над сумата от 1200 лева до присъдения размер от 2400 лева, както и
редуциране на дължимата държавна такса по чл.78, ал.6 от ГПК от 3456 лева на 1728 лева.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, срещу което е направено
възражение за прекомерност. Последното се явява основателно както предвид минималния
размер предвиден за дела по искове за издръжка в Наредба 1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, така и предвид невисоката фактическа и правна сложност на спора във
въззивната инстанция. На това основание в полза на Д. Н. следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 600 лева.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 353/03.02.2025г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с
решение № 460/10.02.2025г. постановени по гр.д. № 7959/2024г. по описа на ВРС, 51-ви
състав В ЧАСТТА, с която на основание чл.144 от СК Н. Г. Н. ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, бул. „П." *** е осъден да заплаща в полза на пълнолетната си дъщеря Д. Н. Н. ЕГН
********** с адрес: гр.Варна, бул. „П." ***, учаща в редовна форма във висше учебно
заведение месечна издръжка за разликата над 1200 лева до присъдения размер от 2400 лева
по банков път докато учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-
годишна възраст считано от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2024г. с падеж от
1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, както и В ЧАСТТА на
присъдената на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса за разликата над дължимия
размер от 1728 лева до посочения размер от 3456 лева и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Н. Н. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, бул. „П." ***
иск с правно основание чл.144 от СК за осъждане на Н. Г. Н. ЕГН ********** с адрес:
7
гр.Варна, бул. „П." *** да заплаща месечна издръжка в полза на пълнолетната си дъщеря Д.
Н. Н. в размер представляващ разликата над 1200 лева месечно до претендираните 2400 лева
месечно по банков път докато учи във висше учебно заведение, но не по-късно от
навършване на 25-годишна възраст считано от датата на подаване на исковата молба –
27.06.2024г. с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 353/03.02.2025г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с
решение № 460/10.02.2025г. постановени по гр.д. № 7959/2024г. по описа на ВРС, 51-ви
състав В ЧАСТТА, с която на основание чл. 144 от СК Н. Г. Н. ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, бул. „П." *** е осъден да заплаща в полза на пълнолетната си дъщеря Д. Н. Н. ЕГН
********** с адрес: гр.Варна, бул. „П." ***, учаща в редовна форма във висше учебно
заведение месечна издръжка в размер на 1200 лева по банков път докато учи във висше
учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст считано от датата
на подаване на исковата молба – 27.06.2024г. с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, бул. „П." *** ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Н. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, бул. „П." *** сумата от 600 /шестстотин/
лева съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8