Р Е Ш Е Н И Е
№ 117 09.05.2022 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Стефка Христова
и
с участието на прокурор Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 89 по описа за 2022г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, против Решение
№ 30 от 26.01.2022г., постановено по АНД № 1403/ 2021г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 002350/
08.11.2021г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона
– касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с
чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния
съд извод, че нарушението е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че
е налице основание за освобождаване от
административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Счита,
че с влизането в сила на 23.12.2021г. на новата разпоредба на чл.189з от ЗДвП,
прилагането на чл.28 от ЗАНН по отношение на извършени нарушения по ЗДвП, е
недопустимо и в противоречие със специалния закон. Направено е искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №
002350/ 08.11.2021г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Ответникът по касационната жалба – М.Ж.М.,
чрез пълномощника си по делото, в представения писмен отговор оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения че
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият
районен съд е приел наличието на обстоятелства, обуславящи определянето на
нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид и съотв. че са налице
предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН, при прилагането на по-благоприятния за нарушителя закон, в съответствие с
чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба
на М.Ж.М. ***, против Наказателно постановление /НП/ №
002350/ 08.11.2021г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което,
въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №
002350/ 18.06.2021г. от 25.06.2021г., на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, на М.М.
е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева, за нарушение
на чл. 139, ал.6 от ЗДвП. Административно наказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на
25.06.2021г., в 09.00 часа на път I – 5 км. 164+800, след извършена
проверка на пътно превозно средство с рег. № Х0069КМ – лек автомобил, с обща
техническа допустима маса 2010кг., управлявано от М. М., е установено, че на
18.06.2021г., в 16.36ч, на път I – 6 км. 331+828, за посоченото ППС е била дължима,
но незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.1
от Закона за пътищата. За извършеното нарушение се сочи генериран доказателствен запис в системата по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП.
Казанлъшкият районен съд е
приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила.
По съществото на спора, въз основа на събраните доказателства съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка, но макар деянието формално да осъществява
състава на нарушението по чл.179, ал.3 във вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП, в
случая са налице обстоятелства,
обуславящи определянето на административното нарушение като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид и съотв. че са налице предпоставките за квалифицирането му като
маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН във вр. с § 1, т.4 от ДР на ЗАНН. С
оглед на което съдът е направил извод, че наказателното постановление е
издадено при неправилно приложение на закона и е постановил неговата
отмяна.
Решението на
Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона.
Обосновано, от гл.т на доказателствата и
правилно, от гл.т на закона въззивният съд е приел, че в случая за допуснатото
административно нарушение, при квалифицираното му като „маловажен случай,” е
следвало да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приемайки, че
допуснато нарушение е резултат от погрешно /неправилно/ посочване/деклариране
на категорията МПС при закупуването на електронна винетка и заплащането на
винетна такса за ППС с рег. рег. № Х0069КМ – „ремарке на лек автомобил“, вместо
„лек автомобил“; че от нарушението не са произтекли вредни последици - размерът
на заплатената винетна такса за ППС с рег. № Х0069КМ с погрешно посочена
категория МПС, е абсолютно същият като размера на дължимата се пътна такса по чл. 10, ал. 1
от ЗП според категорията на ППС с рег. №
Х0069КМ – лек автомобил с технически допустима маса не повече от 3.5 тона,
както и че се касае за първо нарушение на санкционираното лице, съдът е
направил обоснован извод, че установените по делото факти сочат съществуването
на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен
на обществена опасност и обуславящи квалифицирането на допуснатото
административно нарушение като „маловажен случай” по см. на §1, т.4 от ДР на
ЗАНН. Действително допуснатата грешка при декларирането на данните относно категорията
на МПС, е ирелевантна за съставомерността на деянието по
повдигнатото административнонаказателно обвинение и съотв. за отговорността на
собственика на МПС, по аргумент от чл.5 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Вярно е и че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по
своя характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се
извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици, макар и
несъставомерни такива. Степента на обществена опасност на конкретното формално
нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни
обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. В случая, при
съблюдаване на критериите по § 1, т.4 от ДР на ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на
извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената
опасност на обикновените случаи на нарушения от същия вид. В съответствие с
разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д.
№ 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на
нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до
материална незаконосъобразност на издадения санкционен акт и обуславя неговата отмяна. С оглед на което правилно Казанлъшкият районен
съд е постановил отмяна на НП № 002350/ 08.11.2021г. на Началник отдел „Контрол
и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“.
Относно възражението на касационния жалбоподател, че след влизането в
сила на 23.12.2021г. на новата разпоредба на чл.189з от ЗДвП, прилагането на
чл.28 от ЗАНН по отношение на нарушения по ЗДвП, е недопустимо, следва да се
отбележи следното: Без съмнение, към датата на извършване на санкционираното
нарушение /18.06.2021г./, не е съществувало нормативно предвидено ограничение
за прилагането на чл.28 от ЗАНН за нарушения по Закона за движението по
пътищата. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, като
в ал.2 на чл.3 е предвидено, че ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. С оглед на посочените разпоредби на
чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, абсолютно несъстоятелно е възражението на касатора,
че предвид настъпилата законодателна промяна след издаването на наказателното
постановление, изключваща прилагането на чл.28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП
/съгласно новата разпоредба на чл.189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021г./, съдът е
бил длъжен да съобрази решението си с нововъведената със специалния закон
забрана и респ. че не е имал право да прилага чл.28 от ЗАНН. Тъкмо обратното -
в съответствие с принципа по чл.3, ал.2 от ЗАНН /за прилагане на
по-благоприятния за нарушителя закон/, правилно въззивният съд е приложил чл.28
от ЗАНН, при наличието на основанията за квалифицирането на нарушението като
маловажен случай.
С
оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното
касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на
делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Агенция „Пътна
инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на М.Ж.М. сумата от 300 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30 от 26.01.2022г., постановено по АНД № 1403/ 2021г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 002350/
08.11.2021г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр. София, да заплати на М.Ж.М., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 300 /триста/ лева – разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.