№ 4233
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110216683 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № НП-103 от 24.08.2022 г.,
издадено от за председателя на Комисията за протИ.действие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което на И.
К. И. е наложена глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т.
2, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за протИ.действие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).
В жалбата се правят оплаквания за нарушение на материалния закон.
Твърди се, че жалбоподателят не е заемал длъжност „областен управител“
към 15 май 2022 г., поради което не съществувало задължение да подава
ежегодна декларация по чл. 38, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ. В допълнение към
жалбата в случай, че се установи нарушение, то се моли съдът да вземе под
внимание, че все пак жалбоподателят е подал декларация по чл. 38, ал.1, т.2
ЗПКОНПИ макар и със закъснение, поради което приложение следва да
намери чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление и
присъждане на разноски.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител – адв. Г. Т., поддържа жалбата, със същите
съображения и искания. Претендира и присъждане на разноски.
АНО, чрез своя процесуален представител – юрк. Р.Ц., изразява
становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, поради което се
моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 11.07.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № ПР-313 за това, че при извършена
проверка на 17.05.2022 г. е било установено, че същият в качеството си на
лице, заемащо висша публична длъжност – заместник-областен управител на
област Перник не е подал ежегодна декларация за имущество и интереси в
законоустановения срок - ежегодно до 15 май ( в случая до 16 май 2022 г.
първия работен ден) – за предходната календарна година – в случая 2021 г. –
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ.
В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН не е постъпило
възражение. Жалбоподателят все пак е подал изискуемата декларация с вх. №
Г 8845/20.07.2022 г., след съставяне и връчване на АУАН, като е налице
закъснение от 2 месеца и 4 дни.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на
чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2, вр. чл. 173, ал. 1 ЗПКОНПИ.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и в НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
2
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото, надлежно приети по
законоустановения ред на чл. 283 НПК.
От показанията на свидетелката М. М. (л. 107-108 от делото), както и от
писмените доказателства по делото, се установява, че жалбоподателят е
заемал висша публична длъжност – заместник-областен управител на област
Перник, моментът, в който е бил освободен и както и това, че жалбоподателят
не е подал изискуемата по закон ежегодна декларация за 2021 г. по чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗПКОНПИ в срок до 15.05.2022 г. (в случая до 16.05.2022 г. – първият
работен ден), а същата е била подадена на 20.07.2022 г. Посочените
доказателствени източници са еднопосочни логични, обективни,
непротИ.речиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги
кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си
убеждение. Впрочем следва да се отбележи, че така установената фактическа
обстановка, освен че се установява по несъмнен и категоричен начин от
доказателствата по делото, същата не се и оспорва от страните в
производството, като спорът по делото е по правилното приложение на
материалния закон.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. АУАН и НП
са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2, вр. чл. 173, ал. 1
от ЗПКОНПИ, като в качеството си на лице, заемащо висша публична
длъжност – заместник-областен управител на област Перник, не е подал
3
ежегодна декларация за имущество и интереси в законоустановения срок -
ежегодно до 15 май (в случая до 16 май 2022 г. първия работен ден) – за
предходната календарна година – в случая 2021 г.
Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк
умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е
целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално”
нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на
представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на
деянието.
В същото време обаче са налице предпоставките за приложението на чл.
28 от ЗАНН, който неправилно не е бил приложен от АНО и в случая следва
да намери приложение.
Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от
другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният
случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение други
такива нарушения, т.е налице е маловажен случай.
В правната теория преценката за маловажност на случая се прави с
оглед засегнатите от обществената опасност отношения, липсата или
незначителност на причинените в резултат на деянието общественоопасни
последици (а при формалните нарушения, при които по дефиниция липсват
общественоопасни последици следва да се преценява опасността от засягане
на защитаваните обществени отношения, а в случай на засягане дали се касае
за минимално или по-сериозно засягане), всички обстоятелства, при които
деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място,
обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му,
причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към
осъществяване на деянието. В случая се касае за закъснение с около два
месеца при подаване на ежегодната декларация за имущество и интереси (по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ), която все пак е била подадена. Преди това
жалбоподателят е подал своята финална декларация по чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗПКОНПИ (л. 74-86 от делото), в предвидения в закона срок. От сравнението
между двете декларации (л. 16-18 със л. 74-86 от делото) е видно, че те
действително са с различно съдържание, но във финалната декларация се
съдържа по-богата информация за имущественото състояние на
4
жалбоподателя, в сравнение с информацията в ежегодната декларация. От
сравнението на двете декларации се установява и това, че декларираното
имущество в двете декларации е едно и също. Имайки предвид всичко това,
по преценка на настоящата инстанция, жалбоподателят нито е засегнал
охраняваните обществени отношения, нито дори е създал опасност от такова
засягане. Допълнително като смекчаващи отговорността обстоятелства следва
да се посочат, че нарушението е първо за жалбоподателя, както и мотивите за
извършването му – същият не е знаел, че следва да подаде ежегодна
декларация, след като вече е подал финалната си декларация. Действително
незнанието на закона не е извинително и само на това основание не може да
доведе до отпадане на наказателната, респ. административно-наказателната
отговорност. Без съмнение обаче мотивите и подбудите за извършването на
дадено нарушение следва да бъдат отчетени в светлината на обществената
опасност на деянието и на дееца и да бъдат съобразени на плоскостта на
смекчаващите отговорността обстоятелства, още повече като се има предвид,
че след като контролните органи са започнали проверка, жалбоподателят е
разбрал своята грешка и в най-кратък срок я коригирал, което обаче не е било
взето предвид от тях, при преценка за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Всичко това сочи на по-ниска степен на обществена опасност, както на
нарушението, така и на нарушителя, в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид.
Тук следва наред с това да се съобрази и принципът на
пропорционалност между деянието, последиците и предвидената санкция,
установен в чл. 35, ал. 3 НК – изискването за съответствие на престъплението
и наказанието, както и чл. 36 НК – относно целите на санкционирането.
Аргумент следва да се явят и чл. 12 и чл. 27 ЗАНН, които изразяват
посочената по-горе идея, заложена в НК, макар и формулирани по различен
начин. По тези аргументи следва да се има предвид съответствието между
липсата или незначителността на вредните последици и предвиденото
наказание.
Наложената глоба в размер на 1000 лв. не може и не следва да се
определи като незначителна, дори и представляваща посочения законов
минимум, тъй като се явява несъразмерна с тежестта на извършеното и
представлява протИ.речие с горепосочения принцип на пропорционалността.
В посочения смисъл са например Решение № 7767/16.12.2022 г., по адм. дело
5
№ 9046/2022 г. на 10-ти кас. състав на АССГ, Решение № 1516/08.03.2023 г.,
по адм. дело № 10169/2022 г. на 20-ти кас. състав на АССГ, както и много
други.
Ето защо настоящият съдебен състав намери, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно, доводите на жалбоподателя в
същия смисъл се явяват основателни, поради което същото следва да бъде
отменено.
Съдът като съобрази изложеното по-горе, както и разпоредбата на чл.
63, ал. 1, т. 2 от ЗАНН (измененията на ЗАНН, които касаят процесуални
норми имат незабавно действие и се прилагат и по отношение на висящите
дела /по арг. от параграф 44-46 от ПЗР на ЗИД на ЗАНН – обн. ДВ бр.
109/2020 г. в сила от 23.12.2021 г. – в които е предвидено изрично изключение
от това правило, следователно per argumentum a contrario, извън посочените
изключения процесуалните норми на ЗАНН имат незабавно действие и се
прилагат и по отношение на незавършилите производство; това впрочем е
посочено изрично и в чл. 87 от ЗАНН/), намери че жалбоподателят следва да
бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
При този изход на делото разноски за страните не следва да бъдат
присъждани, а те следва да останат за тяхна сметка, така както са били
направени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВA наказателно постановление № НП-103 от 24.08.2022 г.,
издадено от председателя на Комисията за протИ.действие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което на И. К.
И. е наложена глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за протИ.действие на корупцията и за отнемане
6
на незаконно придобитото имущество.
ПРЕДУПРЕЖДАВА НАРУШИТЕЛЯ И. К. И., че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7