Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011 27.11.2020 г.
гр. Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец Наказателен състав
На 10 ноември 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия
Донева
НАХД № 162 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Й.Т.П. против Наказателно постановление № 20-0269-000339/25.09.2020 г.
на Началник група към ОДМВР – гр. Бургас, Районно управление – гр. Средец, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
кумулативно са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни
точки. Претендира се отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно поради непълно описание на
релевантните обстоятелства, при които е извършено нарушението – дата, масто, съставомерни
признаци. Иска се отмяната му
и като неправилно по съображения за липса на знание у наказаното лице за служебна
дерегистрация на МПС, като в с. з. процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на още едно
основание за неправилност – не е осъществен съставът на вмененото нарушение
поради спиране на срока по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, във връзка с чл. 4 от
Закона, уреждащ извънредното епидемично положение в страната. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съпроводително писмо
административно-наказващият орган изразява становище за неоснователност на
жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира
разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на защитника-адвокат.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна
следното:
Против Й.Т.П. е съставен АУАН серия АА с
бланков номер 350823/25.06.2020 г. за това, че на същата дата – 25.06.2020 г.
около 20,00 ч. в гр. Средец, ул. „Васил Коларов“ пред дом 80, посока към
магазин „Дружба“, управлява л. а. „Фолксваген Голф“ с ДК№ А 6574 КН /предстоящ
собственик по договор за покупко-продажба/, който е със служебно прекратена
регистрация на 25.06.2020 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Едновременно със
съставянето на АУАН е образувано досъдебно производство против П. за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за управление на МПС, което не е
регистрирано по законоустановения ред. Независимо от образуваното досъдебно
производство, административно-наказателното производство не е било прекратено
по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. На 24.09.2020 г. прокурор при Районна
прокуратура – Бургас, ТО – Средец е издал постановление за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 129/2020 г. по описа на Районно управление –
Средец, водено срещу П. за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Със същото
постановление прокурорът е дал указания на административно-наказващия орган за
финализиране на отпочнатото със съставения АУАН серия АА с бланков номер
350823/25.06.2020 г. административно-наказателно производство. Въз основа на
така изпратеното в Районно управление – Средец прекратително постановление АНО
е реализирал административно-наказателна отговорност на П. с оспореното в
настоящото производство Наказателно постановление № 20-0269-000339/25.09.2020
г. на Началник група към ОДМВР – гр. Бургас, Районно управление – гр. Средец,
изрично указвайки в НП, че се издава на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
Постановление вх. № 6413/2020 г. на Районна прокуратура – Бургас, Териториално
отделение – Средец за прекратяване на ДП № 269ЗМ-129/2020 г. по описа на РУ –
Средец. От атакуваното постановление не се възприема релевантна за вмененото на
жалбоподателя нарушение фактическа обстановка досежно времето и мястото на
извършването му, поради липса на посочена от АНО такава. В АУАН и НП не са вписани
обстоятелства по нарушението, свързани с датата на служебната дерегистрация на
МПС. Такива данни не се съдържат и в останалите материали в
административно-наказателната преписка.
НП е връчено лично на
жалбоподателя срещу подпис на 29.09.2020 г., а жалбата срещу него е депозирана
на 05.10.2020 г.
При така установените факти
от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и
е допустима. Разгледана по същество е основателна.
На първо място, анализът
на така установената фактическа
обстановка показва, че административно-наказателното
производство против Й.Т.П. е започнало със съставянето на АУАН от 25.06.2020 г. за
административно нарушение, а паралелно на същата дата – 25.06.2020 г., за
същото деяние е образувано наказателно производство за престъпление. Същевременно,
образуваното административно-наказателно производство не е прекратено. С оглед на това и поради липсата на нарочен акт за
прекратяване на административно-наказателното
производство, наказателното постановление би било
законосъобразно, само ако административно-наказващият орган бе изпълнил императивното си задължение да
прекрати административно-наказателното
производство по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, след което да състави наказателно постановление по реда на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на прокурорското постановление за прекратяване на
наказателното производство.
На второ място, според легалното определение на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП, “регистрация” е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В окомплектованата по реда на
чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателна преписка не се съдържа
каквото и да е доказателство от автоматизираната информационна система, че процесният лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация и считано от кога. В тази връзка
жалбоподателят е представил договор за придобиване собствеността на процесното
МПС с нотариално удостоверена дата 13.04.2020 г., от когато е започнал да тече
двумесечнят срок по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, който изтича на 13.06.2020 г. – след
отпадане на извънредното положение до 13.05.2020 г. Т. е. случаят не попада
времево в обхвата на действие на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, на която се основава
една от защитните тези на жалбоподателя. Въпреки доказателствената
недостатъчност налице ли е в действителност служебна дерегистрация на
процесното МПС, тъй като това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя и в
производството пред настоящата инстанция той не обори презумпцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното, се налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена
регистрация, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава
на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. В окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателна преписка не се съдържа доказателство към момента на проверката жалбоподателят или предишният собственик да са
били уведомявани за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, за да е
изводимо и знанието на жалбоподателя за това обстоятелство. В случая процесното
МПС е било оборудвано с необходимите 2 броя регистрационни табели, имало е
свидетелство за регистрация, поради което жалбоподателят не може да предполага,
че това МПС е с прекратена регистрация. Следователно не може да се направи извод, че към
датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация, а
липсата на вина изключва административно-наказателната му отговорност, тъй като
не е осъществил от субективна
страна състава на посоченото в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП административно нарушение. С оглед
на изложеното жалбата
е основателна, а обжалваното
наказателно постановление се явява необосновано и недоказано.
На следващо място,
установи се по делото, че в
наказателното постановление не е посочено време и местоизвършване
на нарушението. Фактите, които административно-наказващият орган счита за съставомерни
и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение и които
го отграничават във времето и пространството, следва да бъдат описани в
наказателното постановление. Изискването за пълнота на фактическото обвинение по НП гарантира спазване на
принципа за налагане на наказание за това нарушение, което е установено по реда
на ЗАНН. Допуснатата празнота относно датата и мястото
на извършване на нарушението опорочава административно-наказателно производство
и обуславя отмяната на издаденото НП като незаконосъобразно, тъй като
противното би означавало да се допусне възможността с НП жалбоподателят да бъде
санкциониран за нарушение, за което /доколкото времето и мястото на извършване на деянието са обективни признаци от състава на всяко едно нарушение/ в действителност
не е същото. Разкритата празнота досежно кога и къде е реализирано нарушението прави обжалвания
административен акт неотговарящ на закона и от гледна точка на изискуемите по
закон реквизити. Нарушението относно съдържането на наказателното постановление
се отразява и върху неговата правилност по съществото на спора.
В разпоредбата на чл. 6, ал.
1, т. 5 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР
за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач
на МПС е предвидено, че за нарушение на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП на водача се отнемат 10
контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на контролните точки за
отчет на извършените нарушения. Тази
формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено като средство
за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като
административно наказание или принудителна административна мярка. Следва да се
има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
Незаконосъобразно протеклият
процес на реализиране на административно-наказателна отговорност обуславя
отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
При този изход на
делото, на осн. чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020 г. договореното и платено
възнаграждение е 400 лева. Съдът намира за основателно направеното от въззиваемата
страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който се претендира
от въззивника. Съгласно чл.
63, ал. 4 от ЗАНН, при възражение за прекомерност
на хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, но не
по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ал. 2 на последната
разпоредба препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
чл. 18, ал. 4 от която минималният размер за защита в една инстанция по това
дело е 300 лева, до
който размер адвокатският хонорар следва да се намали от съда.
На осн. чл. 143, ал. 1 от АПК
въззиваемата страна следва да възстанови по сметката на
Районен съд – Средец направените по делото разноски за свидетел в размер на 8
лева.
Така мотивиран и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0269-000339/25.09.2020 г.
на Началник група към ОДМВР – гр. Бургас, Районно управление – гр. Средец, с
което на Й.Т.П., с ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени административни наказания глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОДМВР – Бургас да заплати на Й.Т.П., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК ОДМВР – Бургас да заплати по сметката на Районен съд –
Средец 8 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен
срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: