Решение по дело №875/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 712
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 7 януари 2020 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20195220200875
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

05.12.2019 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №875 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г.Г.К., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №17-0340-001708 от 23.03.2018 г. на Началника на РУ гр.Септември, с което на същия за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска да отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.  Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата РУ гр.Септември не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото си е ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 24.02.2017 г. около 21,50 часа в гр.С., ул.“..“ в поска гр.В. управлява лек автомобил „.. ..“ с ДК №.., собственост на Мерин Николов Пъшев без да притежава СУМПС – неправоспособен.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно  постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелия Х.С.-актосъставител, както и писмените доказателства представени по делото.

Безспорно е, че административнонаказателното производство започва с АУАН, в който е отразено нарушение, който следва да съдържа определени реквизити посочени в чл.42 от ЗАНН. Актът се съставя от определени длъжностни лица за констатиране на съответното нарушение, извършено от конкретно посочено лице. Едва след цялостната преценка на законосъобразността и обосноваността на акта и на възраженията против него и на основанията на прилагане на чл.28 и чл.29 ЗАНН, ако намери, че нарушителя виновно е извършил деянието, наказващият орган издава НП, с което налага съответното административно наказание. Логическото и систематичното тълкуване на нормите по раздел IV, уреждащи производство по налагане на административните наказания води до извода, че следва да има идентичност както между описанието отразено в акта и в НП, както и в правната квалификация на същото. Несъмнено целта, е да се създадат гаранции за нарушителя за реализиране правото на защита против НП издадено въз основа на акта.

В настоящия случай е налице разминаване между АУАН и НП в описанието на нарушението.

От една страна в описанието на нарушението в НП липсат посочени вида, марката, модела и регистрационния номер на МПС, управлявано от жалбоподателя.

Но по-важното е, че при описанието на нарушението в НП е посочено, освен че водачът е неправоспособен и че управлява в срока на лишаване от право да управлява по административен ред.

Последното съществено се разминава с описанието на нарушението в АУАН, най-малкото, защото обхваща друг състав на административно нарушение.

Разминаването между описанието на нарушението в АУАН и в НП представлява съществено процесуално нарушение, водещо несъмнено до нарушаване правото на нарушителя да разбере в какво е обвинен, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

Но съдът намира, че НП е незаконосъобразно и по други съображения:

От показанията на свидетеля С. се установява, че при проверката на документите на жалбоподателя констатирал, че същият е лишен от право да управлява МПС.

Част от основните реквизити на акта за установяване на административно нарушение съгласно чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, е описание на нарушението, обстоятелствата при което същото е извършено и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Квалификацията на административното нарушение представлява подвеждане на фактическия състав, т.е деянието с неговите фактически белези, под онази административнонаказателна норма, която е нарушена.

В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.150 от ЗДвП, която предвижда, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

Такова е и описанието на нарушението в обжалваното НП, а именно че жалбоподателят е управлявал МПС без да е правоспособен.

Следва  да се отбележи, че в НП, както бе посочено по-горе, е допълнено, че нарушителят управлява  МПС в срока на лишаване по административен ред, без да е описано кога, поради какви причини и от кога е наложено това лишаване.

От представеното по делото писмо от 05.08.2019 г. на отдел “ПП“ при СДВР София /л.28/ е видно, че жалбоподателят е правоспособен водач, притежаващ категория В. Същият има издадено СУМПС №*********, което е валидно до 21.05.2019 г., според справката за нарушител. Но въпросното СУМПС е било иззето временно с АУАН от 13.04.2014 г. Въз основа на този АУАН било издадено НП №14-4332-002941/30.05.2014 г., влязло в сила на 16.06.2016 г., с което освен глоба за нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП му е наложено и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, което наказание било изтърпяно.

В последствие са издадени нови НП №17-0340-000244/07.03.2017 г. и №17-0340-000243/24.02.2017 г. и двете на ОД на МВР Пазарджик, според справката за нарушител, с които на жалбоподателя, съответно за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени глоба от 2 000 лв. лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

При проверка в деловодната програма на Районен съд Пазарджик, става ясно, че НП №17-0340-000244/07.03.2017 г.  е потвърдено с Решение по КАНД №935/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик, а НП №17-0340-000243/24.02.2017 г. е отменен с Решение по АНД №1364/2017 г. по опис ана Районен съд Пазарджик

В справката на ОД наМВР Пловдив се сочи, че СУМПС е върнато на К. на 22.08.2018 г., поради отмяна на НП №17-0340-000243/24.02.2017 г. на ОД на МВР Пазарджик.

В този ред на мисли дори и при тези налични данни не става ясно по какъв ред СУМПС е било отнето.

Освен това следва да се отбележи, че въпреки наличието на наказание лишаване от право да управлява МПС или времинно отнемане на СУМПС, това не прави жалбподателя неправоспособен, а единствено ограничава възможността му да упражнява правоспособността си за определения срок.

Така събраните по делото усти и писмени доказателства, които съдът кредитира, сочат на евентуално извършено от жалбоподателя нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Следователно квалификацията на нарушението не съответства фактически установените обстоятелства.

Но с оглед формалния характер на административното производство, не е от компетентността на съда да преквалифицира извършеното нарушение.

Недопустимо е при съдебния контрол, съдът да извежда волята на административноноказващия орган по метода на тълкуването и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по вземане на решение за налагане на съответно наказание при констатации за извършено нарушение при виновно поведение.

В този смисъл наказателното постановление е необосновано, респективно незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП №17-0340-001708 от 23.03.2018 г. на Началника на РУ гр.Септември, с което на Г.Г.К., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

          

                                  

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: