Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 03,12,2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет
и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело № 13900 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявен от О.П.Т. против „Р./Б./“ ЕАД иск, правна квалификация чл. 439 от ГПК, с който се претендира признаване спрямо ответника, че ищцата не дължи
следните суми: 70000,00 лв. –
главница по Договор за овърдрафт № 59587 от 07,08,2008год. и анекс № 1 от
31,08,2009год. и споразумение от 31,08,2009год. към него; сумата от 51401,16 лв. – законна лихва върху
главницата за периода от 26,05,2010год. до 01,08,2017год. и 3070,57 лв. – просрочена наказателна
лихва за периода от 30,09,2009г. – 25,05,2010год., дължими суми по заповед за
незабавно изпълнение от 31,05,2010год. по ч.гр.д. № 24082/2010год. на СРС, II
Г.О., 65-ти с-в., въз основан на която е издаден изпълнителен лист от
07,06,2010год. и по който е образувано изпълнително дело №20107830400546 по
описа на ЧСИ И.Ч., с район на действие СГС, рег. № 783 в КЧСИ.
Излагат се съображения, че на 07,06,2010 год. е
издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по частно гр.д.
№24082/2010 год. на CPC, II Г.О., 65-
ти с-в., с който се осъжда ищцата по настоящото производство, заедно с Т.Т.ООД,
Г.А.Г.и Й.А.П.да заплатят солидарно на Р./Б./ЕАД дължими суми по Договор за
овърдрафт № 59587 от 07,08,2008год. и анекс № 1 от 31,08,2009год. и
споразумение от 31,08,2009год. към него, а именно: 70000,00 лв.-главница,
2494,84лв.- редовна лихва за периода от 01,07,2009год. -30.09,2009год., сумата
от 10643,89лв.- просрочена наказателна лихва за периода от 30,09,2009год. до
25,05,2010год., ведно със законната лихва от 26,05,2010год. до изплащане на
вземането, както и 2944,16лв.-разноски.
Въз основа
на издадения изпълнителен лист е образувано и.д. № 546/2010 г. Твърди
се, че последните изпълнителни действия извършвани по делото са запори,
наложени от съдебния изпълнител с изх. № 09244/05,08,2010год., изх. №
09245/05,08,2010год. и с изх. № 09246/05,08,2010год. След този момент от
кредитора-взискател и частния съдебен изпълнител не са предприемани нови
изпълнителни действия срещу ищцата. Поддържа се с оглед бездействието на
взискателят на 05,08,2012год. да е изтекъл двегодишния срок по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, а на 05,08,2015год. и петгодишната погасителна давност по
отношение на вземането. Навеждат се доводи, че съгласно чл. 119 от ЗЗД, с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, поради което е изтекла давност и за акцесорните
задължения.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът
–„Р./ Б./“ ЕАД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага
становище за недопустимост
и неоснователност на предявените искове. Посочва, че съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не
се прилага служебно, а чрез възражение, като правопогасяващите възражения са на
разположение само на ответник по исково дело. Навежда доводи възражението
на ищцата за погасяване на вземането по
давност да е неоснователно, тъй като в
рамките на изпълнителното производство с № 546/2010год. са извършвани действия,
които осуетяват прекратяването му на осн.чл.433, т.8 от ГПК от една страна, а
от друга страна са налице обстоятелства водещи до прекъсване на давността
поради признание от страна на длъжника по реда на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, чрез
извършено частично плащане в изпълнителното дело и заявление за доброволно
погасяване, тъй като ищцата на 24,01,2015год. е посетила офиса на „Р./Б./“ АД и
предложила да плаща доброволно по 200лв. по нейн дълг към банката.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да е
неоснователна. Претендира разноски.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от изпълнителен лист издаден на
07,06,2010год. по гр.д.№24082/2010год. СРС, 65 състав и въз основа на влязла в
сила заповед за незабавно изпълнение от
31,05,2010год. е видно, че ищцата О.П.Т., „Т.Т.“ ООД, Г.А.Г.и Й.А.П.са
осъдени солидарно да заплатят на ответното
дружество „Р./Б./” ЕАД следните суми: 70 000,00 лв. - главница по Договор за
овърдрафт № 59587 от 07.08.2008г., анекс № 1 от 31,08,2009 г. и споразумение от
31,08,2009 г., сумата от 2494,84 лв. - просрочена редовна лихва за периода 01,07,2009 г. – 30,09,2009 г.,
сумата от 10643,89 лв. - просрочена наказателна лихва за периода 30.09.2009 г.
– 25.05.2010год., ведно със законната лихва върху главницата от 26.05.2010г. до
окончателното плащане на вземането, както и 2944,16 лв.- разноски.
Не е спорно между страните издадената заповед за незабавно изпълнение да
е влязла в сила, без провеждане на производство по чл.422 от ГПК.
Въз основа на издадения изпълнителен лист „Р./Б.“ЕАД е инициирало с
молба от 02,08,2010год. изпълнително дело №20107830400546 по описа на ЧСИ И.Ч.,
район на действие – СГС, рег. № 783 на КЧСИ.
От
приложените в кориците на изпълнителното дело документи се установява, че ЧСИ е
оформил и изпратил на ищцата, в качеството ѝ на длъжник по делото, покана
за доброволно изпълнение и съобщение по чл. 418, ал.5 от ГПК /л.241 от изп.дело/
с приложена процесната заповед за изпълнение, получени от ищцата на 02,09,2010год.
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С молбата за иницииране на изпълнителното
производство взискателят е заявил и изпълнителните способи, които желае да
бъдат приложени по отношение на длъжника
–налагане на запор върху вземания по банкови сметки в посочените в молбата банки, запор на
дружествен дял на длъжникът- О.Т. в посочените дружества като на осн.чл.18 от ЗЧСИ е възложено извършването на цялостна
справка относно имущественото състояние на длъжниците.
Със запорни съобщения изх. №№ 09245/05,08,2010г.,
09244/05,08,2010г., 09246/05,08,2010 г. , 09243/05,08,2010 г. 09253/05,08,2010год.,
ЧСИ И.Ч. е наложил запор върху вземания на ищцата в „У.К.Б.“ АД, „О.Б.Б.“АД, „Р.(Б.)“
ЕАД, „П.Б.Б. АД и върху притежаваните от
ищцата дружествени дялове във „Ф.“ЕООД /запорно
съобщение до Търговски регистър/ до
размера на дължимата сума.
Запорните съобщения са получени от третите
лица в периода от 06,08,2010год.-09,08,2010год.
С искане за вписване на възбрана, изх. №
11240/04,10,2010г. на ЧСИ И.Ч. /л. 283 от и.д. № 546/2010/, е наложена възбрана
върху собствен на ищцата недвижим имот, която възбрана е била заличена на
30,03,2011год., предвид представени от ищцата с молба от 06,12,2010год. документи, удостоверяващи
обстоятелството, че към момента на налагане на възбраната имотът не е бил нейна
собственост.
Следващото действие по принудително изпълнение
спрямо ищцата е наложен със запорно съобщение, изх. № 362/15,01,2015 г. на ЧСИ И.Ч.
/л. 431 от и.д. № 546/2010/, запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при
„К.Н.Ю.“ АД., което видно от
кореспонденция с ЧСИ е било получено
на 06,02,2015год., поради извършен превод на ЧСИ./стр.438 от делото/
По делото е представено писмено възражение на
ищцата, вх. № 477/21,01,2015 г. по описа на ЧСИ И.Ч. /стр.432/, с което е
изразила становище да бъде преразгледано
решението на ЧСИ за налагане на запор върху трудовото ѝ възнаграждение.
В същото е изложено становище за влошено имуществено състояние на ищцата.
По делото се налице данни за извършено плащане
в хода на изпълнителното дело в интерес на ищцата О. П.Т. на 06,03,2015год. със сума
-182,67лв./стр.441/, на 05,06,2015год.
със сума 89,00лв./стр.448/ и на 06,10,2015год. със сума
53,00лв./стр./466 /. От ищцата са депозирани молби по изпълнителното дело на 29,06,2017год.,
07,06,2017год. и на 23,08,2017год. с искане за справки по делото.
По делото е представен протокол за проведена
среща с клиент от 24,01,2015 г. /л.28 от делото/, който удостоверява проведена среща
между представител на „Р.Б.“ЕАД и ищцата.
В протокола се посочва, че срещата е проведена във връзка с получено запорно
съобщение на трудово възнаграждение, варианти за сключване на извънсъдебно
споразумение. Отразено е ищцата да е предложила да внася доброволно по 200лв.
месечно.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с пр.кв. чл.
439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издадена
заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и на
основание извлечение от сметка по договор за банков кредит и споразумения към
него по гр.д. № 24082/2010год. по описа на СРС, II Г.О., 65
с-в.
Разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК предвижда защита на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт /изпълнителен лист / юридически факт, довел до погасяване на правото на принудително изпълнение по него.
В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.
По
възражението за недопустимост на производството:
Съдът намира за неоснователни доводите на
ответника за липса на интерес от предявения иск. Такъв се извлича от
възможността за осуетяване на предприетото срещу него принудително изпълнение (в
този смисъл Определение № 513 от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС).
Възражението за давност е обосновано с настъпил правопогасяващ факт в хода на принудителното изпълнение, а не в
производството по издаване на заповед за
изпълнение, поради което не са налице процесуални печки по аргумент на чл.424 от ГПК. В случаите когато кредиторът се е
снабдил с изпълнителен титул и е предприел действия по принудително изпълнение,
които длъжникът оспорва поради изтекла давност, предмет на предявения по реда
на чл. 439 от ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение,
въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността (така Определение №
338 от 18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК).
По основателността на иска:
Съгласно т.14 от ТР №2/2013на ОСГТК на ВКС
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото не е предявен иск
по чл.
422 ГПК, не прекъсва давността за вземането на осн.чл.
116, б."б" от ЗЗД. Заповедното производство е
уредено като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със депозиране на
заявлението.
Давността не се прекъсва и с влизане в сила на заповедта за изпълнение или и с изтичане на срока за
възражение по чл.414 от ГПК, предвид ограничителния характер на чл.116 от ЗЗД, сочещ на основанията за
прекъсване на давността, който не може да се тълкува разширително. Действително
признаването на вземането може да се
обоснове с конклудентни действия на
длъжника, но бездействието да подаде възражение не е равнозначно на признаване
на вземането.
Тъй като процесната хипотеза касае вземане, което не е установено с
влязло в сила решение, то приложимата материалноправна разпоредба, касаеща
давността съгласно чл.110 ЗЗД и чл.111, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД е пет години
относно задължението за главница и три години относно претенцията за неустойка
и лихва за забава .
В конкретната хипотеза няма данни за падежа на
задължението, поради което и с оглед издадения изпълнителен лист на
07,06,2010год., съдът намира към този момент вземането да е било изискуемо и
това е срокът, от който започва да давностния срок-чл.114 от ЗЗД.
Съгласно разясненията
дадени с тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението, чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
Преценката, която съдът
дължи относно основателността на
исковата претенция е в две посоки, свързани от една страна с установяване наличието на висящ изпълнителен
процес, в рамките на който от взискателя да са предприети валидни изпълнителни
действия прекъсващи давността относно вземането, а в конкретната хипотеза
извършени такива в периода от 07,06,2010год. до 07,06,2015год.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР №2/2015 ВКС и на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното
производство се прекратява по право като новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие. Фактът
на прекратяване на изпълнителното производство има отношение за основателността
на предявения отрицателен установителен иск, доколкото това е крайният момент, до който е дължима преценката относно предприемането на валидни изпълнителни
действия, прекъсващи давността за събиране на вземането. След прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител няма компетентност да извършва изпълнителни
действия и служебно следва да вдигне наложените запори и възбрани.
Следва да се отбележи, че релевантни относно
прекъсването на давността са предприети изпълнителни действия само спрямо
длъжника О.П.Т., но не и срещу
останалите длъжници Т.Т.ООД, Г.А.Г.и
Й.А.П.по аргумент на чл.125 от ЗЗД, съгласно който прекъсването и спирането на давността
срещу един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите
съдлъжници. Съгласно посочения текст позоваването на изтекла давност от
един от длъжниците има значение във вътрешните отношения с останалите, в случай,
че длъжник, спрямо когото давността не е изтекла е изпълнил задължението.
Относно висящността на изпълнителното
производство, съдът намира следното: В конкретния случай, искане от взискателя
за извършването на изпълнителни действия е направено с молбата за образуване на
изпълнителното производство – на 02,08,2010 г. С оглед овластяването на съдебния изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ,
извършените от него изпълнителни действия по реализиране на изпълнителните
способи следва да се считат действия на взискателя по смисъла на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. Последното изпълнително
действие е налагане на възбрана върху недвижим имот на 05,10,2010год., след който момент до
05,10,2012год. липсват предприети действия от взискателя спрямо длъжника. Съдът
намира, че налагането на възбрана следва да бъде зачетено от съдът, тъй като
независимо дали е в състояние да удовлетвори вземането на кредитора, то сочи на процесуална активност.
Т.е. в периода след 05,10,2012год. изпълнителното
производство е прекратено по право независимо от обстоятелството, че липсва
постановление на съдебния изпълнител в
този смисъл, тъй като неговия акт има декларативен характер.
Относно погасяване на вземането по давност, съдът изхожда от мотивите
към т.10 от ТР №2/20158год. на ВКС, съгласно които при изпълнителния
процес давността се прекъсва
многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен способ прекъсва давността, защото съдебния
изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В този смисъл преценката дали е
изтекла погасителната давност за процесните вземания се извършва като се съобразят
конкретните действия по принудително изпълнение, които се считат приложени
съобразно чл. 450 ГПК, получаване на съобщение съгласно чл.450, ал.2 от ГПК,
връчване на съобщението до трето лице по смисъла на чл.507 ГПК, вписване на
възбрана и др. В процесната хипотеза последното валидно извършено действие по
изпълнителното дело и момента на последното прекъсване на давността по
отношение на процесните вземания е налагането на възбрана на 05,10,2010год.
Що се касае до наложения със запорно съобщение, изх. № 362/15,01,2015
г. на ЧСИ И.Ч., запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, съдът намира
същият да не прекъсва погасителната давност по отношение на процесните
вземания, доколкото това действие е извършено при вече прекратено изпълнително производство,
при липса на компетентност на ЧСИ.
Т.е. за да се приеме, че съставлява годно действие
по принудителното изпълнение от естество да прекъсне давността по чл.116, б.“в“
от ЗЗД е необходимо последващо заявление от взискателя в посочения смисъл било
по същото изпълнително производство, било чрез образуване на ново изпълнително
дело на основания същия изпълнителен лист. Извод за това се обосновава и с
оглед на това, че при прекратяване по право на осн.чл.433, т.8 от ГПК се считат
обезсилени по право всички изпълнени действия, включително и овластяването на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ, така и
поради фактът, че погасителната давност
ползва длъжника пи бездействие на кредитора.
Релевираните доводи от ответната страна за
прекъсване на давността на осн.чл.116, б.“а“ от ЗЗД поради извършено плащане от страна на ищцата съдът
намира за неоснователни. За да е налице
признание на вземането по смисъла на чл. 116, б."а" ЗЗД, същото
трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора
или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а
не само до наличието на фактите, от които произхожда, тъй като признаването на
фактическия състав само по себе си не означава признаване на последиците от
този фактически състав. Признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята
на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – така Решение
№ 389 от 31.05.2010 г. по гр. д. № 194/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
В конкретния случай, съдът намира, че с извършените
плащания по изпълнителното дело на 06,03,2015год. и 05,06,2015год. не е налице
признаване на вземането, тъй като същите са постъпили въз основа на наложения
от ЧСИ запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника и на основание осъществена спрямо него процесуална принуда. По
отношение на проведената среща с представител на ответника на 24,01,2015год.,
съдът намира също да не е осъществен фактическия състав на чл.116, б.“а“ от ЗЗД.
От една страна видно от протокола ищцата
не е извършила признание на вземането като предложението за месечни вноски от
200,00лв. не може да се свърже еднозначно с
дългът по изпълнителното производство. Тъй като е посочено, че причината
за срещата е „съдебни кредити на Т.Т.кл.0847945“
От друга страна дори да се приеме, че
предмет на обсъждане е именно вземането по процесния изпълнителен лист,
то готовността за внасяне на месечна сума е с оглед възможност на ищцата да посреща финансовите си задължения
поради наложения запор, поради което не е налице признание по смисъла на чл.
116, б."а" ЗЗД и по този начин давността по отношение на вземанията
не е била прекъсната.
Ето защо с оглед прекратяване по право на
изпълнителното производство на 05,10,2012год. и обстоятелството, че всички
изпълнителни действия, /дори да са от естество да прекъснат давността по
смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД/ се
считат обезсилени, то погасителната давност по отношение на
вземането за главница е изтекла на 07,06,2015год./ 5 години след издаването на
ИЛ/ и на 07,06,2013год., по отношение на вземанията за неустойка. На основание
чл. 119 от ЗЗД, като погасени по давност се явяват и вземанията за законна
лихва върху вземането и разноски.
Предвид гореизложеното предявеният
иск се явява основателен.
По разноските:
Предвид изхода от спора на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски, които съдът намира за доказани
в размер на 8998,29лв., от които 4978,86лв.-д.т. и
4019,43лв.-адв.възнаграждение. /Съдът намира за основателно релевираното от
ответникът възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК относно заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 5750,00 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, вид извършени процесуални действия и
брой проведени съдебни заседания, съдът намира, че дължимото адв.
възнаграждение се дължи, с оглед цената на исковата претенция, определено по
реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09,07,2004 г. в размер на 4019.43лв./.
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
на ответното дружество разноски не се дължат.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по
предявения отрицателен установителен иск, с пр.кв.чл. 439, ал. 1 от ГПК, по отношение на „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, „Е.****“, бул. „*******, че О.П.Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** не дължи сума в размер на 70000,00 лв. -
главница; 51401,16 лв.–
законна лихва върху главницата за периода 26,05,2010год. - 01,08,2017год. и 3070,57
лв.– просрочена наказателна лихва за периода 30,09,2009г. – 25,05,2010год.,
за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение от 31,05,2010год. по
ч.гр.д. № 24082/2010год. на СРС, II
Г.О., 65-ти с-в., въз основа на която е издаден изпълнителен лист от
07,06,2010год. и по който е образувано изпълнително дело №20107830400546 по
описа на ЧСИ И.Ч., район на действие - СГС, рег. № 783 на КЧСИ поради
погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла давност.
ОСЪЖДА „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, „Е.****“, бул. „********да заплати на О.П.Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Р., на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, сумата от 8998,29
лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: