Решение по дело №354/2021 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

 

№ 126 /10.06.2021г., гр. Хасково

                                                                                                                                              

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                    Председател: Ива Байнова                                                                                                

                                                                                           Членове: Павлина Господинова                                                                                                                

                                                                                                            Антоанета Митрушева

При участието на секретаря Ивелина Въжарска…..……...………...............…в присъствието на

прокурор Антон Стоянов…………………………......................................................като разгледа докладваното от  Председателя  АНД (К) №354 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Г.С.Х. с посочен съдебен адрес ***, офис 5, подадена чрез пълномощник, против Решение №260038/17.02.2021г., постановено по АНД №1036/2020г. по описа на Районен съд Хасково, потвърждаващо Наказателно постановление (НП) №20-1253-001165/21.09.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково.  

Касаторът счита, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на закона. Счита за неправилни изводите на районния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на процесуалния и материалния закон, както и че е извършил вменените му три нарушения, респ. че НП е законосъобразно. Изразява несъгласие с посоченото от съда, че доводите в жалбата са бланкетни. Съдът не се съобразил  с представените в съдебно заседание писмени бележки, които изобщо не били обсъдени. Излага подробни съображения за допуснати в хода на административнонаказателната процедура съществени процесуални нарушения, които сочи, че развил в писмените си бележки, но районният съд не взел предвид. В тази връзка твърди, че е налице противоречие между съдържанието на съставения на 13.05.2020г. акт и издаденото въз основа на него НП досежно датата на извършване на нарушенията, че има неяснота при описание на обстоятелствата относно нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП, както и че деянията, санкционирани по т.2 и т.3 от НП са неправилно квалифицирани. Твърди също, че вменените му нарушения не са доказани. Касаторът счита, че поради неправилно интерпретиране на фактическата обстановка, съдът допуснал нарушение на приложимия материален закон. Като не отчел допуснатите съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на НП, съдът постановил незаконосъобразно решение.

По изложените съображения касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на решението на районния съд.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Хасковският районен съд е потвърдил НП№20-1253-001165/21.09.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, с което на Г.С.Х., за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП, са наложени съответно: 1. на основание чл.179, ал.2 вл. ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв; 2. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец и 3. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, а описаните в акта и в НП административни нарушения са безспорно установени и доказани. Посочил е, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, трите нарушения са точно описани и правилно квалифицирани, като правилно са приложени съответните санкционни разпоредби, а при описанието на фактическата обстановка са отразени всички съставомерни от обективна страна белези на отделните нарушения, поради което правото на защита на наказаното лице не е било накърнено. Приел е, че и трите нарушения са установени и доказани, а наложените за тях наказания са правилно определени, поради което НП е законосъобразно и правилно.

Касационната инстанция счита, че решението е неправилно.

Не се споделя изводът на районния съд за липса на допуснати при провеждане на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.

В случая се констатира неяснота относно датата на извършване на вменените на касатора нарушения.  В съставения АУАН се визират едновременно две такива дати, а именно 13.05.2020г. и 09.05.2020г. , при което не става ясно коя от тях е меродавната. В издаденото НП за такава е възприета датата 09.05.2020г. без обаче да се сочи защо от двете посочени в акта е избрана именно тя.

Констатираното съществено опорочава административнонаказателната процедура, доколкото на практика е издадено НП при неяснота относно времето на извършване на трите нарушения. Тази дата би могла да се изведе като дата на извършване на нарушението единствено по тълкувателен път, което е недопустимо в санкционното произдство по ЗАНН.

В разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, законодателят е предвидил като задължителен реквизит на АУАН и НП посочването на датата на извършване на нарушението. Конкретното и правилно посочване на датата на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление. Посочването на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си, така и с оглед осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е елемент от обективната му страна, поради което изцяло се споделят доводите на касатора, че  същата не може да бъде коригирана по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Неяснотата относно датата на извършване на нарушенията засяга правото на наказаното лице да разбере ясно и недвусмислено вменените му противоправни деяния и да се защитава адекватно.

Наред с горното, съдът не е съобразил, че описаните в АУАН и в НП обстоятелства не обосновават нарушение на чл.123 ал.1 т.3, „б“ от ЗДвП /т.3 от НП/.  Задължението на участника в ПТП да уведоми  компетентната служба на МВР, е предвидено в т.2 от ал.1 на чл.123 от ЗДвП – когато при ПТП са пострадали хора и в т.3 б.“в“ от ал.1 на същата разпоредба – когато при ПТП са причинени само имуществени вреди и не е постигнато съгласие между участниците в същото относно свързаните с него обстоятелства.  

В случая описаното в акта и в НП компилира обстоятелства от различни хипотези на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, без те да могат еднозначно да се отнесат към задължението по б.“б“ на т.3, ал.1 от същата разпоредба, при което се създава неяснота относно вмененото на касатора нарушение по пункт трети от НП.

Не на последно място следва да се отбележи, че обстоятелствата относно нарушенията по т.2 и т.3 от НП са описани противоречиво. При положение, че касаторът е напуснал мястото на произшествието без да установи нанесените щети, не става ясно как и защо е прието, че е налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с  ПТП. Следва да се има предвид, че не е възможно едновременно извършване на нарушенията по т.2 и по т.3 от НП.

Допуснатите в случая нарушения при провеждане на административнонаказателната процедура ограничават правото на наказаното лице да осъществи адекватно правото си на защита, поради което са съществени и обосновават отмяната на наказателното постановление, а като не е съобразил това, районният съд е постановил решението си в нарушение на закона.

По изложените съображения, обжалваното решение като постановено при наличие на  на касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, отменящо НП.

Водим от горното и на основание чл. 222 ал. 1 от  АПК, съдът

   

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №260038/17.02.2021г., постановено по АНД №1036/2020г. по описа на Районен съд Хасково,  вместо което

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1253-001165/21.09.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково. 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                                Членове: 1.                                   

 

 

 

                                                                                       2.