Решение по дело №233/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260044
Дата: 13 октомври 2020 г.
Съдия: Теодора Енчева Димитрова
Дело: 20203600500233
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                 Р      Е     Ш     Е       Н      И      Е  № 260044

                                       гр. Шумен,  13.10.2020 г.

 

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

                                                                            2. мл.с. С. Стефанова

 

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 233 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

            Делото е образувано по въззивна жалба на Община – Шумен, представлявана от кмета Л.Д.Х., чрез старши юрисконсулт Б.П., срещу решение № 241/15.04.2020 г. по гр.д. № 2077/2019 г. по описа на ШРС, допълнено в частта за разноските с определение № 1304/02.06.2020 г. по същото дело.

            Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон в частта, в която е присъдено обезщетение по чл.45, ал.1 от ЗЗД и лихва за забава върху него по чл.86, ал.1 от ЗЗД, по съображения, подробно изложени в жалбата. Поради горното, моли съдът да отмени решението в частта, в която Община – Шумен е осъдена да заплати на ищцата сумата от 9 000.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на 12.06.2019 г., вследствие инцидент, при който е била нападната и ухапана от безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2019 г., а при условията на евентуалност – да намали присъденото обезщетение до справедливия и разумен размер от 5 000.00 лева, като му присъди и извършените по делото разноски.

            В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че оспорва иска единствено по размер, не и по основание и поддържа изцяло жалбата. Изявлението съдържа признание на част от искането на другата страна и, видно от представеното по делото пълномощно на юрисконсулт Б.П. изхожда от пълномощник, който е изрично упълномощен с правата по чл.34 от ГПК, поради което следва да бъде зачетено.  

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Д.Г.Ц., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Г.Ц.Г., чрез пълномощника адв. С. Е. от ШАК е изпратила отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й.

            Срещу посоченото по-горе  решение № 241/15.04.2020 г. по гр.д. № 2077/2019 г. по описа на ШРС е депозирана и въззивна жалба от Д.Г.Ц., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Г.Ц.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С. Е. от ШАК.

            Жалбоподателката намира решението за неправилно и  незаконосъобразно в частта, в която претенцията й е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 15 000.00 лева, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да й присъди разликата от 6 000.00 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 15 000.00 лева, ведно с извършените по

делото разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  въззиваемата страна  Община – Шумен не е изпратила отговор на жалбата.                                            

           Въззивните жалби са подадени в срок,  от и срещу надлежно легитимирани лица и процесуално допустими, поради което няма пречки за приемането им за разглеждане.

            Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следното:  Гр.д. № 2077/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на Д.Г.Ц., действаща чрез законния си представител Г.Ц.Г. ***, с предмет иск за заплащане на обезщетение в размер на 15 000.00 лева, за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, продължителен дискомфорт, уплаха и стрес, вследствие ухапване от безстопанствено куче на 12.06.2019 г., около 17.30 часа, пред заведение за хранене „ Българска скара „ в кв. Тракия, гр. Шумен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволено увреждане и извършените деловодни разноски.

               В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил иска  като неоснователен по същество.

               Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като с решението си е осъдил Община – Шумен да заплати на Д.Г.Ц., чрез нейния баща и законен представител сумата от 9 000.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие телесни увреждания и изпитан стрес, причинени на 12.06.2019 г. в гр. Шумен, в резултат от инцидент, при който пострадалата е била нападната и ухапана от безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2019 г. до окончателното й плащане и 1 428.00 лева – разноски по делото. Със същото решение, съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата част, за разликата до пълния предявен размер от вреди в останалата част, за разликата до 15 000.00 лева, като неоснователен. С определение № 1304/02.06.2020 г. решението е допълнено в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата сумата от 610.00 лева – адвокатско възнаграждение.

            Решението се обжалва от ответника в осъдителната му част, за разликата над 5 000.00 лева,  както и от ищцата в отхвърлителната му част, за разликата над 9 000.00 лева.  

            При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.   

            По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

            От показанията на разпитаните свидетелки Крумова и Цветкова / майка на ищцата / се установява, че на 12.06.2019 г. след обяд, минавайки заедно с родителите си покрай заведение „ Българска скара „ в кв. Тракийски, гр. Шумен, намиращо се в близост до магазин „ Булмаг „, Д.Ц. е била нападната неочаквано и ухапана по едното краче от малко куче, с рижав цвят, което с още няколко кучета постоянно пребивавало пред заведението и нямало стопанин.

            От приложената медицинска документация се установява, че на 12.06.2019 г., в 17.50 часа ищцата е била приета  в „ Спешно отделение „ при МБАЛ – Шумен, където й е поставена диагноза „ Ухапване от куче, разкъсни рани на ляво бедро с малък размер, незасягащи бедрения мускул „, била е извършена хирургична обработка на раните й и назначена терапия ТАТ и ПХО, като й е бил назначен и консулт с инфекционист за противобясна ваксина. На 13.06.2019 г. ищцата е посетила „ Инфекциозно отделение „ при „ МБАЛ – Шумен „ АД, гр. Шумен, където й е поставена противобясна ваксина и й е назначен пълен курс на лечение с Верораб. На 16.06.2019 г. ищцата е била приета в ХО на същата болница, където е оперирана по спешност, поради инфектиране на раните от ухапване от куче, като под венозна анестезия са й  направени 2 бр. инцизии в областта на оформени гнойни колекции в областта на бедрото, антисептична превръзка и обработка. На 19.06.2020 е била изписана от болничното заведение в добро общо състояние. На 15.11.2019 г. е била прегледана в ОСМ при МБАЛ – Шумен, като при прегледа е установено, че е в добро състояние, без соматични оплаквания, движи четирите крайника. По предно външната страна на лявото бедро има кожен ръбец със синкаво-виолетов цвят, умерено плътен с площ 2/1 см. в най-широката му част. Ръбецът е косо вертикално разположен отпред горе – отзад долу и долният му край стои на 57 см. от лявата пета. По външната страна на лявото бедро под ръбеца има втори, леко косо вертикално разположен отпред горе – отзад долу  на площ 3.5/1 см., подобен на цвят. Долният му край стои на 50.5 см. от лявата пета. Разстоянието между долния край на горния ръбец и горния край на долния ръбец е 3.8 см.. Двата ръбеца са умерено плътни при опипване, леко надигнати над нивото на кожата. В средата на горния ръбец има линеен по-тъмно пигментиран участък с дължина 1.3 см.. В центъра на долния ръбец има подобен участък с дължина 2.5 см..

            По делото е изслушана СМЕ, от заключението на която се установява, че, при инцидента на ищцата са били причинени две разкъсно контузни рани на лявото бедро, причинени от зъбите на животно или човек, като с оглед анатомичното им разположение, вид и форма може да се приеме, че същите могат  да бъдат получени от ухапване от куче. В резултат на травматичните увреждания, на пострадалата е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.  Средният срок за възстановяване на раните е  30 – 40 дни. Получените белези / кожни ръбци / имат траен и постоянен характер и не биха могли да се заличат от само себе си с времето. Същите обаче не причиняват изкривяване, деформиране или друга съществена анатомична промяна във външния вид на бедрото.

            От показанията на свид. Цветкова се изяснява, че след инцидента с кучето, ищцата била силно стресирана и отказвала да излиза навън през цялото лято, дори и до намираща се в близост до дома й детска площадка. След като тръгнала на училище, искала да се придвижва само с такси или автобус, придружавана от някой от родителите си и изпадала в истерия, когато видела непознато куче.

            По делото е допусната СППЕ, от заключението на която се установява, че инцидентът на 12.06.2019 г. е бил възприет от пострадалата като силен субективен стрес с преживяване на реален страх за здравето и сигурността й, съпътстван с повишена тревожност и безпокойство. Емоциите са започнали да се интензифицират и непрекъснато да се променят от напрежение, тревожност, до безпокойство и безпомощност. В дните след инцидента случилото се е продължавало да предизвиква у освидетелстваната вътрешен дискомфорт и повишена тревожност и напрежение, мисловна фиксираност към случилото се, чувство за оживяване на преживяното, нарушения на съня, изразена вегетативна симптоматика. Поредицата от последващи събития – принудителна ваксинация по схема, оперативна интервенция, хроничен болков синдром, са преживени като психотравмени и са довели до хроничен субективен дистрес, нарушаващ обичаното й функциониране във всички сфери – контакти с връстници и в социума в период за няколко месеца след случилото се. Феноменологично състоянието се е изявило в тревожност, безпокойство, понижено настроение, изолация и принудително ограничаване на контактите, нарушения на съня, чести изблици на плач, лесна раздразнителност. От обективното психично изследване се установяват анамнестични данни за повишена емоционална лабилност, инсомния, страхови изживявания непосредствено след инцидента. Последвани са от изразено социално оттегляне, избягващо поведение, защитни мерки и повишен вигилитет при напускане на дома, бурни емоционални реакции при възникване на подобни ситуации в срок до три месеца. Към настоящия етап остават опасения, елементи на защитно поведение, общо повишена емоционална лабилност. У пострадалата се диагностицира разстройство на адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението. По дефиниция това състояние възниква до един месец след стресовото събитие и обикновено продължителността на симптомите не надхвърля шест месеца. Като се има предвид тежестта на травматичните събития и тяхната продължителност, ниската възраст на детето и травматизма при родителите във връзка с инцидента, както и липсата на системна психологична помощ, може да има хронично протичане на разстройството. Степента на изразеност в дългосрочен план не може да бъде точно определена на този етап.          

            Въз основа на изнесените факти и обстоятелства, съдът приема за безспорно установено, че, като пряка и непосредствена последица от нападението и ухапването от свободно движещото се безстопанствено куче, ищцата е претърпяла описаните по-горе травматични увреждания и съпътстващите ги физически и психични болки и страдания, които елементи изпълват обективната страна на фактическия състав  на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.

            Относно субективната страна на деликтното правоотношение, според разпоредбата на чл.133, ал.2, т.7 от действащия към датата на увреждането ЗВМД, в редакцията му от бр. 17/2018 г. на ДВ, кметовете и кметските наместници на съответните общини са длъжни да предприемат мерки за недопускане свободно движение на животни по улиците на населените места. Съобразно чл.178 от същия закон, кметовете на общини, райони и кметства отговарят и за контрола за спазване от собствениците на домашни любимци на задълженията им по чл.172, т.2 – животните да не създават опасност за хора и други животни, чл.173, т.1 – при извеждане на кучета собствениците да носят ветиринарномедицинския им паспорт и да го представят при проверка и чл.177, ал.1, т.3 – за забрана за извеждане на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник. Съгласно пар.3, т.1 от ПЗР на закона, при действието му остават в сила и продължават да се прилагат разпоредбите на чл.35, т.4 и чл.70 от отменения с ДВ, бр. 13/08.02.2008 г. ЗВМД. Съгласно чл.35, т.4 от последния, кметовете на общини са задължени да организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветинарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на МЗГ. В чл.70, ал.1 пък е посочено, че безстопанствените животни / родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място / се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата. От изложеното следва, че към датата на инцидента с ищцата задължение на кмета на  Община – Шумен и компетентните общински органи е било да не допускат свободно движение на кучета на територията на града без придружител, и без да са спазени изискванията по чл.172, т.2, чл.173, т.1, чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД, респ. – да бъдат предприети мерки за настаняването им в изолатор, ако животните са безстопанствени.

            Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е изключение от принципа, че всеки носи отговорност за себе си и своите деяния. Законодателят е предвидил възможност да се репарират вредите, причинени от друг правен субект, като в този смисъл отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. За ангажиране отговорността по този текст следва да бъде установено наличието на  възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите и вреди, причинени от изпълнителя при или по повод извършване на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, като не е необходимо да се установят конкретните лица, осъществили деянието, а само качеството им на изпълнители на възложената работа. От изложеното следва, че за реализиране отговорността на ответника е без значение дали вменените му по закон задължения не са били изпълнени поради бездействие от страна на негови служители, на които е възложил осъществяването им или на лица от посоченото в отговора на исковата молба сдружение Фондация „ Дана „, с което Община – Шумен е сключила договор за съвместна дейност по изпълнението на Програмата за овладяване и намаляване на безстопанствените кучета.

            В съответствие с изложеното и практиката на ВКС, обективирана в решение № 639/02.07.2009 г. по гр.д. №2398/2008 г., І г.о., решение № 262/11.05.2010 г. по гр.д. № 1155/2009 г., І. г.о. и решение № 368/18.11.2015 г. по гр.д. № 2045/2015 г., І. г.о. и др., съдът заключава, че, на основание чл.49 от ЗЗД, надлежно материално правно легитимиран да отговаря за вредите, причинени на ищцата, в резултат от ухапването й от безстопанствено куче, е ответникът, чиито органи и служебни лица са допуснали бездействие и неизпълнение на вменените им по закон задължения за недопускане свободно движение на безстопанствени кучета, изолирането им в определени за целта места и  предотвратяване на инциденти с тяхно участие, създаващи опасност за здравето и живота на хората, по отношение на която обективна отговорност жалбоподателят не спори пред въззивна инстанция.  

            Досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, подлежащи на репариране от ответника в полза на ищцата,  съдът съобрази следното:            

            Правилото на чл.52 от ЗЗД е, че обезщетението за претърпени от пострадалия от непозволено увреждане неимуществени вреди се определя по справедливост. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на пострадалия.

            В съответствие с изложеното, освен общите критерии, при определяне размера на обезщетението, съдът съобрази конкретно вида на причинените на пострадалата травматични увреждания, необходимия период за лечението им – от 30 до 40 дни, наложилото се поставяне на ваксини, едната от които, тази против бяс - изключително болезнена, продължителния прием на медикаменти, съпътстващите уврежданията физически болки, дискомфорт и ограничения в нормалния ритъм на живот, както и изживените от ищцата продължителен стрес и негативни емоции, които са били с особено засилен интензитет, предвид ниската й възраст и факта, че е била нападната от животно в среда, в която би трябвало да се чувства защитена, и са се отразили неблагоприятно на психичното й състояние за срок по-дълъг от шест месеца. Съдът взе предвид и преживените от пострадалата физически болки и стрес във връзка с лечение на появилите се в последствие усложнения, както и от получените трайни белези от ухапването, които остават видими и незаличими с времето и, освен козметичен дефект, са и начин за постоянно напомняне за инцидента, което е допълнително травмиращо за нея и препятства бързото възстановяване на психичното й здраве. Поради горното, достига до извод, че дължимото на ищцата обезщетение за причинените й болки и страдания следва да бъде определено в размер над обичайния в подобни случаи, а именно - в размер на  9 000.00 лева, за която сума предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

            На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, върху сумата се дължи и лихва за забава, считано от датата на непозволено увреждане – 12.06.2019 г. до окончателното й плащане.

            Що се касае до възражението на жалбоподателя, че последвалите усложнения, изразяващи се в дълбоко инфектиране раните от ухапване биха могли да се дължат на некачествено обработване на раните или на последващото им замърсяване, следва да се отбележи, че е въведено за първи път в хода на съдебните прения, с оглед на което е преклудирано, като заявено след срока по чл.131 от ГПК и не следва да се обсъжда. Освен това, видно от материалите по делото, навеждайки го жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията, които го формират, за което носи доказателствената тежест съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК.

            В съответствие с изнесените фактически и правни доводи,  настоящата инстанция достига до извод, че в обжалваните части първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

            Съобразно изхода от правния спор, направените от страните деловодни разноски за въззивна инстанция, следва да останат в тежест на всяка от тях така, както са извършени.

            Водим от горното, съдът

 

                                    Р         Е         Ш        И :

 

             ПОТВЪРЖДАВА решение № 241/15.04.2020 г. по  гр.д. № 2077/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен, допълнено в частта за разноските с определение № 1304/02.06.2020 г. по същото дело, в ЧАСТТА, в която Община – Шумен е осъдена да заплати на Д.Г.Ц., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител Г.Ц.Г., ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди / болки и страдания /, причинени вследствие нападение и ухапване от  безстопанствено куче на 12.06.2019 г., в гр. Шумен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2019 г. до окончателното й плащане, в размер над 5 000.00 лева, до постановения от съда размер от 9 000.00 лева, в ЧАСТТА, в която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за разликата от 9 000.00 лева до 15 000.00 лева и в съответната ЧАСТ за разноските.

            В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.  

            ВЪЗЛАГА направените във въззивното производство деловодни разноски в тежест на всяка от страните така, както са извършени. 

             Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от датата на връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.               2.