О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260560
гр. Пловдив , 18.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ –ми гр. с.в закрито заседание на 18.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдията Стефка
Михова в.ч.гр.д № 2717 по описа за 2020 година,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.418,ал.4 във връзка с чл. 274,ал.1,т.2 от ГПК .
Образувано
по въззивна частна жалба , подадена от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков”
№ 37, против Разпореждане ,
инкорпорирано в Заповед №260393 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 30.09.2020г. по ч. гр. д. №12400/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, с
което е отхвърлено заявлението на банката в частта за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Н. Г.
И., ЕГН **********, с адрес: *** *** № **, ет. *, ап.*, за сумите: НАД 3379.92 евро ДО 33181.91 евро-
предсрочно изискуема главница, НАД 5794.22 евро ДО 13 813.85 евро- възнаградителна лихва; 73.74 евро- законна лихва и 24.54
евро- разноски за връчване на покана.
От въззивния съд се иска да отмени обжалваното разпореждане и
вместо това да се издаде в полза на
банката заповед за незабавно
изпълнение за посочените в заявлението
суми с присъждане на направени по делото разноски.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото,
намира следното:
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
С
обжалваното разпореждане съставът на Пловдивски районен съд е отхвърлил
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника
Н.Г.И., ЕГН **********, за посочените вземания претендирани
като предсрочно изискуеми по договор за банков кредит № 006LD-R-003134 от 31.08.2012г. и анекс от
26.03.2018г. Съдът е приел,че липсват доказателства изявлението на банката за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита да е достигнало до
адресата,поради което не са налице предпоставките за издаване на заповед за
незабавно изпълнение.
Така постановеното разпореждане е правилно.
Съгласно изискванията на чл. 418, ал.2 от ГПК, вр. ал.3 от ГПК
заявителят трябва да удостовери настъпването на твърдяната от него предсрочна
изискуемост на вземането по заявлението. С ТР № 4 / 18.06.2014 г. по т.д. № 4 /
2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.4б е разяснено, че предсрочната изискуемост на
задълженията по договора за кредит настъпва от датата, на която изявлението на
кредитора е достигнало до длъжника.
Частният жалбоподател не оспорва задължението в качеството му на
заявител, преди подаване на заявлението да уведоми длъжника Н.Г.И., ЕГН
**********, относно обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по
договор за банков кредит № 006LD-R-003134
от 31.08.2012г. и анекс от 26.03.2018г. , но счита, че изпълнението на това
задължение е видно от приложеното със заявлението уведомление за настъпване на
предсрочна изискуемост, ведно с разписка за връчване на уведомлението по реда
на чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ.
Със заявлението заявителят е представил изходящо от него
уведомление до длъжника за обявяване на вземанията по процесния
договор за предсрочно изискуеми, ведно с разписка за връчени книжа по чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ.
Настоящият съд намира, че от отразяванията извършени от призовкаря към ЧСИ в приложената разписка, не се установява
надлежно връчване на длъжника по правилата на ГПК, на уведомлението на
кредитора за предсрочната изискуемост.
Разпоредбата на чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ / Изм.- ДВ, бр.86/2017 г./ сочи, че частният съдебен изпълнител
може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда –
съобщения и призовки по граждански дела. Съгласно чл. 43 от ЗЧСИ,
частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата
кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37
- 58 от ГПК.
От горното става ясно, че връчването на документи по чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ, както от частния съдебен изпълнител, така и от лицето, на
което той е възложил връчването, следва да става по реда, предвиден в чл. 37-58 от ГПК.
Видно от представената разписка, призовкарят
при ЧСИ К.П. - 824 на КЧСИ, е извършил
посещения на регистрирания от длъжника Н.Г.И., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: *** *** № **, ет. *, ап. * , на 04.09., на 14.09. и на
07.10.2019г. Отразено е, че лицето не е намерено и е залепено уведомление.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.1 от ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението, връчителят залепва уведомление на
вратата или на пощенската кутия. В съответствие с изискванията на чл. 47, ал.2 от ГПК в уведомлението следва да бъде посочено, че книжата са оставени
в канцеларията на ЧСИ, както и че могат да бъдат получени в двуседмичен срок от
залепването на уведомлението.
Заявителят не е представил със заявлението доказателства относно
това, че при връчване на документа – уведомление изходящо от кредитора, с което
е упражнил правото си да направи цялото вземане по процесния
договор предсрочно изискуемо, ЧСИ - на който е било възложено връчването на
този документ е спазил изискванията на чл. 47, ал.1,
вр. ал.2 от ГПК
- да залепи уведомление със съдържанието по чл. 47, ал.2 на входната врата на
жилището по настоящия и постоянен адрес на длъжника . Ето защо съдът намира, че
в случая не е налице редовно връчване на длъжника, на документа, с изявлението
на кредитора за предсрочната изискуемост, по реда на чл. 37
- 58 от ГПК.
При липсата на представени доказателства за регистриран трудов
договор и конкретно местонахождение за месторабота на длъжника, няма как
фактически да бъде извършено връчването и там, поради което не са налице
предпоставките, за да бъде приложена фикцията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
С оглед на така изложените съображения въззивният
съд приема, че обжалваното разпореждане като обосновано и правилно следва да бъде потвърдено.
Ето
защо, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане ,
инкорпорирано в Заповед №260393 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 30.09.2020г. по ч. гр. д. №12400/2020г. по описа на Районен съд-
Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на „Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган
Цанков” № 37, в частта за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** ***, за сумите: НАД 3379.92 евро ДО 33181.91 евро-
предсрочно изискуема главница, НАД 5794.22 евро ДО 13 813.85 евро- възнаградителна лихва; 73.74 евро- законна лихва и 24.54
евро- разноски за връчване на покана.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.