Определение по дело №2717/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О   П  Р   Е   Д   Е  Л   Е     Н     И     Е   №260560

 

гр. Пловдив , 18.11.2020 г.

 

           ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ –ми гр. с.в закрито   заседание на 18.11.2020 г.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

МИРЕЛА ЧИПОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Стефка Михова  в.ч.гр.д № 2717 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.418,ал.4 във връзка с чл. 274,ал.1,т.2  от ГПК .

Образувано по въззивна частна жалба , подадена  от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37, против Разпореждане  , инкорпорирано  в Заповед №260393 за  изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от  ГПК  от 30.09.2020г.  по  ч. гр. д. №12400/2020г. по описа на Районен  съд- Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на банката в частта за издаване   на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника  Н. Г. И., ЕГН **********, с адрес: *** *** № **, ет. *, ап.*,  за сумите: НАД 3379.92 евро ДО 33181.91 евро- предсрочно изискуема главница, НАД 5794.22 евро ДО 13 813.85 евро- възнаградителна лихва; 73.74 евро- законна лихва и 24.54 евро- разноски за връчване на покана.

От въззивния съд се иска да отмени обжалваното разпореждане и вместо това да  се издаде в полза на банката  заповед за незабавно изпълнение  за посочените в заявлението суми с присъждане на направени по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане съставът на Пловдивски районен съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника  Н.Г.И., ЕГН **********, за посочените вземания претендирани като предсрочно изискуеми по договор за банков кредит № 006LD-R-003134 от 31.08.2012г. и анекс от 26.03.2018г. Съдът е приел,че липсват доказателства изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита да е достигнало до адресата,поради което не са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Така постановеното разпореждане е правилно.

Съгласно изискванията на чл. 418, ал.2 от ГПК, вр. ал.3 от ГПК заявителят трябва да удостовери настъпването на твърдяната от него предсрочна изискуемост на вземането по заявлението. С ТР № 4 / 18.06.2014 г. по т.д. № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.4б е разяснено, че предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит настъпва от датата, на която изявлението на кредитора е достигнало до длъжника.

Частният жалбоподател не оспорва задължението в качеството му на заявител, преди подаване на заявлението да уведоми длъжника Н.Г.И., ЕГН **********, относно обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по договор за банков кредит № 006LD-R-003134 от 31.08.2012г. и анекс от 26.03.2018г. , но счита, че изпълнението на това задължение е видно от приложеното със заявлението уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост, ведно с разписка за връчване на уведомлението по реда на чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ.

Със заявлението заявителят е представил изходящо от него уведомление до длъжника за обявяване на вземанията по процесния договор за предсрочно изискуеми, ведно с разписка за връчени книжа по чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ.

Настоящият съд намира, че от отразяванията извършени от призовкаря към ЧСИ в приложената разписка, не се установява надлежно връчване на длъжника по правилата на ГПК, на уведомлението на кредитора за предсрочната изискуемост.

Разпоредбата на чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ / Изм.- ДВ, бр.86/2017 г./ сочи, че частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела. Съгласно чл. 43 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от ГПК.

От горното става ясно, че връчването на документи по чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ, както от частния съдебен изпълнител, така и от лицето, на което той е възложил връчването, следва да става по реда, предвиден в чл. 37-58 от ГПК.

Видно от представената разписка, призовкарят при ЧСИ  К.П. - 824 на КЧСИ, е извършил посещения на регистрирания от длъжника Н.Г.И., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** *** № **, ет. *, ап. * , на 04.09., на 14.09. и на 07.10.2019г. Отразено е, че лицето не е намерено  и е залепено уведомление.

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.1 от ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия. В съответствие с изискванията на чл. 47, ал.2 от ГПК в уведомлението следва да бъде посочено, че книжата са оставени в канцеларията на ЧСИ, както и че могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.

Заявителят не е представил със заявлението доказателства относно това, че при връчване на документа – уведомление изходящо от кредитора, с което е упражнил правото си да направи цялото вземане по процесния договор предсрочно изискуемо, ЧСИ - на който е било възложено връчването на този документ е спазил изискванията на чл. 47, ал.1, вр. ал.2 от ГПК - да залепи уведомление със съдържанието по чл. 47, ал.2 на входната врата на жилището по настоящия и постоянен адрес на длъжника . Ето защо съдът намира, че в случая не е налице редовно връчване на длъжника, на документа, с изявлението на кредитора за предсрочната изискуемост, по реда на чл. 37 - 58 от ГПК.

При липсата на представени доказателства за регистриран трудов договор и конкретно местонахождение за месторабота на длъжника, няма как фактически да бъде извършено връчването и там, поради което не са налице предпоставките, за да бъде приложена фикцията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

С оглед на така изложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното разпореждане като обосновано и правилно следва да бъде потвърдено.

Ето защо, Пловдивският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане  , инкорпорирано  в Заповед №260393 за  изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от  ГПК  от 30.09.2020г.  по  ч. гр. д. №12400/2020г. по описа на Районен  съд- Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37, в частта за издаване   на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника  Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** ***,  за сумите: НАД 3379.92 евро ДО 33181.91 евро- предсрочно изискуема главница, НАД 5794.22 евро ДО 13 813.85 евро- възнаградителна лихва; 73.74 евро- законна лихва и 24.54 евро- разноски за връчване на покана.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      

 

         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

      2.