Решение по дело №286/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, депозирана от „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, представлявано от управителя Г. Г., против Решение № 1/05.01.2024 г., постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно - постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени процесуални нарушения и в противовес с доказателствената съвкупност. Решението било недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по НП, в което датата на извършване на нарушението - 23.06.2022 г., била различна от тази, която съдът приел за дата на извършване на нарушението в мотивите и диспозитива на акта си – 28.06.2022 г. На следващо място се изтъква, че в хода на съдебното производство категорично се установило, че жалбоподателят представил на административния орган сертификати за оценено и удостоверено съответствие на процесните два матрака със стандарт БДС EN 16890:201 + А1:2021 "Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи на изпитване", което не било взето предвид от съда. В постановения съдебен акт било налице противоречие в мотивите, равносилно на пълна липса на мотиви, по отношение на извода на съда за това представени ли са или не изискуемите документи. Оспорва се и изложеното от съда относно повода за проверката и се твърди, че е налице неяснота в кой момент са били реализирани в търговския оборот двата матрака - в [населено място], в [населено място], в интернет страницата на жалбоподателя или в [населено място], което, от своя страна, предопределяло мястото на извършване на нарушението. Незаконосъобразно съдът не преценил законосъобразността на разпорежданията/предписанията, обективирани в т. 2 от Констативен протокол № К- 2711252/23.06.2022 г., за които в касационната жалба се излагат доводи, че са неправилни и незаконосъобразни. Изтъква се, че с Решение № 737/11.10.2023 г. по адм.дело № 1238/2022 г. по описа на ХАС, влязло в законна сила на 10.11.2023 г., съдът отменил Заповед № 722/03.10.2022 г., с която Председателят на Комисията за защита на потребителите наредил на „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД да спре временно доставянето на пазара на следните стоки: матрак Рина дунапрен кокос, 60/120 см, и матрак дунапрен, 65/110 см арт. № на продавача 770148 за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността им съгласно стандарт БДС EN 16890:2017 + А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошари. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“. По-нататък в жалбата се излагат подробни доводи за нищожност, неправилност и незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, като постановено от некомпетентен орган, в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, включително и с твърдение, че наложеното наказание е явно несправедливо. С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното Решение № 1/05.01.2024 г., постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград и Наказателно постановление № 000907/21.03.2023 г., издадено от С. О. - и.д. директор на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, като неправилно и незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище [населено място] на Комисия за защита на потребителите, в депозирано по делото чрез процесуален представител писмено становище, оспорва жалбата. Моли обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Алтернативно, ако жалбата бъде уважена, моли претендираните от касационния жалбоподател разноски да бъдат намалени до минималния предвиден размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за основателна с оглед непълнота на оспорения съдебен акт, във връзка с неприлагане на съществени за решаване на делото доказателства, респективно необсъждане на съществен за делото въпрос, а именно съответствието на представените стандарти от страна на касатора и неприемането им от страна на наказващия орган. Счита, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно Постановление № 000907 от 21.03.2023 г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, представлявано от управителя Г. Д. Г., [ЕГН], за нарушение на чл. 72, вр. чл. 71, ал. 3, т. 1, вр. чл. 69, ал. 1 от Закона за защита на потребителите - за това, че на 28.06.2022 г. търговецът, като производител, предлага на пазара стока, преди да извърши дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието на стоката с нормативно установените изисквания за безопасност, на основание чл. 212 от ЗЗП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 23.06.2022 г. във връзка с изложеното в писмо изх. № Ц-02-418/14.06.2022 г. на Главна Дирекция „Контрол на пазара“, в търговски обект магазин „Дейзи“, находящ се в [населено място], ***, стопанисван от „Дейзи Нова“ ЕООД, била извършена насрещна проверка за установяване произхода и безопасността на стоки. При тази проверка било установено, че в обекта няма изложени матраци за детски легла и кошари. На разположение на потребителите на видно място в търговския обект бил поставен каталог на предлаганите от фирмата продукти за продажба. На страница 71, 72, 73 и 74 от каталога била представена информация за съществени характеристики на предлаганите матраци. На страница 75 от каталога бил представен детски матрак „Рина“ и матрак от дунапрен. В обекта потребителят можел да си избере от каталога и поръча матрак с необходимите размери. За установеното при проверката бил съставен Констативен протокол № К-2711252/23.06.2022 г., в присъствието на Д. И. Й. - продавач-консултант. На търговеца било наредено на 28.06.2022 г. да представи в КЗП – Хасково документи за произход на матрак „Рина“ дунапрен кокос, 60/120 см., и на матрак дунапрен 65/110 см. арт. № на продавача 770148, както и документи, доказващи съответствието на тези матраци с нормативно установените изисквания за безопасност съгласно БДС EN 16890:2017+А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“, Протоколи от изпитване в АИЛ, доказващи съответствието на стоките с БДС EN 16890:2017+А1:2021. На указаната дата - 28.06.2022 г. от страна на дружеството не били представени документи, удостоверяващи, че преди предлагането на двата матрака, са извършени дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност съгласно приложимия стандарт. Изпратена била покана с писмо изх. № П-01-343/01.09.2022 г. за явяване на управителя на 21.09.2022 г. в офиса на КЗП - Хасково. Писмото било връчено срещу подпис на 02.09.2022 г. на Д. И. Й. - продавач-консултант в търговски обект на „Дейзи Нова“ ЕООД, със задължението да го предаде на управителя. На посочената дата управителят на фирмата не се явил и не изпратил упълномощен представител, поради което в негово отсъствие бил съставен АУАН № 000907/23.09.2022 г. - при хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Липсата на представител била удостоверена с подписа на свидетел. АУАН бил изпратен за връчване чрез органите на полицията, като това било сторено на 14.02.2023 г. В акта управителят Г. Г. вписал, че не е бил викан за съставянето на акт и не му е бил връчен такъв от КЗП. Посочил, че е представил всички сертификати за продуктите. Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № 000907/21.03.2023 г.

При излагане на правните си доводи, обосноваващи направения извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на обжалваното НП правилно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗЗП, според която производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са длъжни да предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги, както и тази на чл. 71, ал. 3, според която при липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид: 1. българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2, а също и чл. 72, според който производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Изтъкнато е, че в случая било спорно дали такива действия са предприети и извършени от дружеството-жалбоподател. Бил представен Сертификат № **********/03.05.2022 г. - с описание на детски матрак от дунапрен и текстил, както и Сертификат № ********** - с описан детски матрак от дунапрен и кокос „Рина“, според които предлаганите за продажба детски матраци съответстват на описани български държавни стандарти. Съдът обаче е приел, че тези сертификати в случая не изпълняват задължението на дружеството по чл. 72 от ЗЗП - да предлага въпросните матраци за продажба след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Действително в цитираните правни норми не се посочвало къде следва да се извърши оценяването и удостоверяването, но не можело да се приеме, че самият производител можело сам да издаде за собствен продукт такова оценяване, доколкото по този начин се съчетавала функцията на производител/търговец и на контролиращ орган. Съдът е обсъдил възраженията, свързани с липсата на посочване на време и място на извършеното нарушение. В тази връзка е заявил, че датата 28.06.2022 г. е правилно отразена като такава на извършване на административното нарушение. Мястото на извършване на нарушението също било ясно посочено. Обсъдена е и процедурата по издаване на АУАН в отсъствие на представител на дружеството, възражението за повода на проверката и факта, че такива проверки са били осъществени преди това в [населено място] и в [населено място]. Заявено е, че в случая дружеството-жалбоподател съчетава функциите на производител и търговец, доколкото и произвежда въпросните матраци, и ги предлага за продажба. Двата вида детски матраци били предложени за продажба и на практика реализирани в търговския оборот, без производителят/търговец да ги провери предварително. Посочените от процесуалния представител на жалбоподателя аргументи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление са приети за неоснователни от съда и е обосновано заключение, че дружеството е допуснало нарушение на чл. 72, вр. чл. 71, ал. 3, т. 1, вр. чл. 69, ал. 1 от ЗЗП. За правилно приложена е приета и санкционната норма на чл. 212 от ЗЗП, според която производител или доставчик на услуги, който предлага стоки и услуги на потребителите, без да е оценил и удостоверил съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност по чл. 72, се наказва с глоба в размер от 3 000 до 5 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 5 000 до 10 000 лв. В тази връзка е посочено, че наложеното административно наказание „Имуществена санкция“ е в минимален размер, който съответства на тежестта на извършеното административно нарушение. Предвид това, съдът е приел, че обжалваното НП се явява обосновано и законосъобразно и като такова го е потвърдил.

При извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, настоящият съдебен състав на Административен съд - Хасково намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН. В този смисъл подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 72 от ЗЗП, производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Тоест цитираната разпоредба обвързва предлагането на стоки и услуги с предварително извършване на дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установени изисквания за безопасност. Касае се за общо формулирано задължение, поради което възприемането на неизпълнението му като основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на определено лице предполага изследване на признаците от състава на нарушението и съпоставка с конкретните нормативни правила, възлагащи задължения спрямо производителя на стоката, съответно предоставящия услугата. Санкционната норма на чл. 212 от ЗЗП, от своя страна, предвижда налагане на имуществена санкция на юридическите лица в размер от 5000 до 10 000 лв. за производител или доставчик на услуги, който предлага стоки и услуги на потребителите, без да е оценил и удостоверил съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност по чл. 72 от ЗЗП. Тоест, за да се ангажира отговорността на жалбоподателя въз основа на цитираните текстове, е необходимо да са изпълнени две предпоставки: на първо място, същият, като производител на стоки по смисъла на чл. 69, ал. 2 от ЗЗП, да не е предприел необходимите действия за оценяването и удостоверяването на съответствието им с нормативните изисквания за безопасност и, на второ място, да е предложил тези стоки на потребителите.

В случая от описанието на нарушението, направено в АУАН и НП, се установява, че твърдяното нарушение се изразява в неизвършване на необходимите дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието на два вида матраци за детски легла с нормативно установените изисквания за безопасност, обусловено от факта, че от страна на наказаното дружество не са представени документи, установяващи съответствието им с приложимия стандарт БДС EN 16890:2017+А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“.

Така направеното описание на нарушението обаче не изпълнява изискванията на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. То е непълно и препятства проверката дали са осъществени признаците от състава на нарушението, визирано в санкционния акт, доколкото не се съдържат установявания относно релевантни за отговорността факти. Както вече бе посочено, относимата разпоредба на чл. 72 от ЗЗП е бланкетна и диспозицията й следва да бъде изяснена чрез връзката й с други нормативни правила, регулиращи условията и реда за извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на безопасността на стоките и услугите. В обстоятелствената част на обжалваното постановление обаче не са изследвани нормативните източници, уреждащи съответните изисквания за безопасност, и относимостта им в случая. Поради наличието на множество изисквания за безопасност на различните стоки по чл. 71, ал. 1 – 3 от ЗЗП, от една страна, и бланкетността на задължението по чл. 72 от ЗЗП, се налага във всеки един отделен случай административнонаказващият орган, при упражняване на своите правомощия, да посочи приложимите за конкретната стока нормативни изисквания за безопасност, при условията и реда на които тази стока трябва да бъде оценена и сертифицирана за съответствие. Твърдението за нарушение не може да се основава на хипотетичната неправомерност на поведението на адресата на НП. Доказването на факта на неизпълнение на задължение към държавата (чл. 83, ал. 1 от ЗАНН) е предпоставено от индивидуализиране на формите на дължимо поведение, за да може несъответствието с него да квалифицира бездействието като противоправно. Това задължение не е изпълнено с цитирането в атакуваното наказателно постановление на БДС EN 16890:2017+А1:2021, доколкото спазването на българските държавни стандарти (БДС) в различните области е задължително, единствено когато това е предвидено по силата на нормативен акт или договор. Последното е задължавало административнонаказващия орган да посочи конкретния нормативен или поднормативен акт, който вменява в задължение на наказаното дружество да извърши дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието на процесните матраци именно с БДС EN 16890:2017+А1:2021. Подобно нормативно изискване обаче изобщо не е посочено. Дори съдът да установи по служебен път наличието на такова, това не санира съществения пропуск на актосъставителя и АНО да го заявят по ясен и недвусмислен начин, за да гарантират правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

На следващо място, доколкото от страна на дружеството са били представени в хода на производството сертификати за оценяване и удостоверяване на съответствие с изискванията за безопасност от 03.05.2022 г. и 04.04.2022 г. за детски матрак от дунапрен и текстил, 650 мм/1100 мм/80 мм и детски матрак от дунапрен и кокос Рина, 600 мм/1200мм/100 мм, в което е посочено, че двата продукта съответстват на изискванията на стандарт БДС EN 16890:2017 + А1:2021, се поставя въпросът защо тези сертификати не са обсъдени и приети от административния орган. Районен съд – Димитровград е посочил, че не кредитира същите, доколкото са издадени от самия производител, но такъв извод липсва изведен в обжалваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган е следвало да обсъди и анализира всички касаещи конкретния случай обстоятелства, включително и представените сертификати, като изведе конкретен извод относно тяхната относимост, респективно да посочи дали да кредитира или не възраженията на производителя, съответно ако не ги кредитира, да уточни способа, по който извършването на оценяване, съответно удостоверяването на съответствие, би било прието за надлежно установено.

На следващо място, в отклонение на императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, АУАН и НП съдържат противоречиви данни относно датата и мястото на извършване на нарушението. В обстоятелствената част и на двата издадени в хода на административнонаказателното производство акта са посочени множество дати - датата на проверката в търговски обект на дружеството – 23.06.2022 г., датата на проверката в офис на КЗП – 28.06.2022 г., датата на проверка на интернет сайта на дружеството – 05.07.2022 г. В същото време в НП е заявено, че на 28.06.2022 г. в офиса на КЗП [населено място], [улица], * било установено, че „Дейзи Нова" ЕООД като производител предлага на пазара стока, преди да извърши дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието на стоката с нормативно установените изисквания за безопасност, с което търговецът нарушил чл. 72, вр. чл. 71, ал. 3, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗЗП. След това обаче следва изрично посочване на друга дата на извършване на нарушението - 23.06.2022 г., и на друго място на извършване на нарушението - [населено място], ***, магазин „Дейзи“. В случая както за жалбоподателя, така и за настоящия съдебен състав остава неясно коя е в крайна сметка датата на осъществяване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и къде е осъществено то – 23-ти или 28-ви юни 2022 г., съответно в [населено място] или в [населено място]. Според съда, касае се за процесуален порок, ограничаващ възможността за организиране защитата на жалбоподателя в пълен обем, и препятстващ осъществяването на съдебния контрол върху законосъобразността на обжалваното НП. Показателно в тази насока е отбелязването в диспозитива на оспореното съдебно решение, че деянието е осъществено на 28.06.2022 г., което е различно като дата от датата на извършване на нарушението, посочена в НП, възражения във връзка с което са изтъкнати от касационния жалбоподател. Следва също да бъде отбелязано, че дори да се приеме за еднозначно уточнена като дата на извършване на нарушението датата 23.06.2022 г., то това е датата на извършване на проверка в търговския обект и евентуалното установяване на нарушение там би касаело търговеца, упражняващ дейност в този обект, който търговец обаче не може да бъде субект на административно наказателна отговорност по чл. 212 от КЗП, доколкото текстът касае единствено производителя, съответно вносителя на стоката. Дори да се приеме, че в случая е налице съвпадение на двете качества – производител, съответно търговец, смесването на двете понятия, при положение, че отговорност е предвидена единствено по отношение на производителя създава допълнителна неяснота относно конкретното нарушение. Точното и недвусмислено посочване на датата и мястото на извършване на нарушението са абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез тях нарушението се индивидуализира, очертава се предметът на доказване и конкретно по отношение на датата, се проследява спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Както вече бе изтъкнато, налице е и смесване на понятията „търговец“ и „производител“. Неколкократно в наказателното постановление е посочено, че дружеството притежава качеството „търговец“, което е неотносимо към процесното нарушение, доколкото търговецът няма задължение да представя документи за оценяване и удостоверяване на съответствието на стоките, каквото задължение е законово установено за производителя. Посочването, от една страна, че търговецът „Дейзи Нова“ ЕООД е нарушил чл. 72, вр. чл.71, ал. 3, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗЗП, и, от друга, че „Дейзи Нова“ ЕООД, като производител, предлага на пазара стока, преди да извърши дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието на стоката с нормативно установените изисквания на пазара, отново внася неяснота относно конкретното нарушение, поради неразграничаването на качествата производител и търговец.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени и представляват основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същите са непреодолими в рамките на настоящото производство, в което съществува единствено възможност за проверка, респективно констатация в насока, установяват ли се или не релевантните обстоятелства и факти, които преди това е следвало да бъдат уточнени и посочени в АУАН и в НП. Констатираната непълнота в административното обвинение нарушава правото на защита на наказаното лице, респективно създава невъзможност да се определи предмета на доказване, което е в правомощията единствено на административнонаказващия орган, който е длъжен да даде ясно, точно и непротиворечиво описание на нарушението - изискване, произтичащо от императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

 

С оглед гореизложеното, касационната инстанция приема, че решението на Районен съд - Димитровград е постановено в противоречие с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, като вместо това се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление.

 

По разноските:

 

При този изход на делото, предвид направеното искане от касатора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на същия следва да се присъдят сторените разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение за две инстанции, възлизащи на 1 800 лв. Своевременно направеното възражение на ответника по касация за прекомерност съдът намира за неоснователно, тъй като счита, че платеното не е прекомерно, а отчита действителната правна и фактическа сложност на делото, събрания обем доказателствен материал и осъществения обем работата с оглед адекватното процесуално представителство.

 

Мотивиран от горното, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1/05.01.2024 г., постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград и вместо него

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 000907 от 21.03.2023 г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, представлявано от управителя Г. Д. Г., за нарушение на чл. 72, вр. чл. 71, ал. 3, т. 1, вр. чл. 69, ал. 1 от Закона за защита на потребителите на основание чл. 212 от ЗЗП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева.

 

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите – [населено място], да заплати на „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], *** представлявано от Г. Д. Г., сумата в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща направените разноски по АНД № 193/2023 г. по описа на РС – Димитровград и КАНД № 286/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.