Р Е Ш Е Н
И Е № 222
гр.Пловдив, 23.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №315
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.430 и сл ТЗ.
Ищецът “АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********,
гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” №79, представлявано от Г.К.З., С.В.Г. и Р.С.С.,
чрез пълномощник адв.К.К., съдебен адрес ***, твърди, че по силата на договор
за универсален ипотечен кредит от 26.06.2007 г. е предоставил на Ю.Л.В., в
качеството му на кредитополучател, банков кредит за текущи нужди в размер 81
500 евро. Твърди, че ответникът С.Б. е поръчител по същия договор, като с нея е
сключен договор за поръчителство от 23.09.2009 г. Твърди, че кредитът е
следвало да бъде върнат чрез 179 на брой погасителни вноски с падеж 25-то число
на всеки месец, в срок до 25.06.2022 г. Твърди, че е уговорена възнаградителна
лихва в годишен размер, равен на базовия лихвен процент на банката, определян
периодично от управителния съвет, плюс надбавка от 3,75 пункта, която лихва към
деня на сключване на договора е 11,35 %, а считано от 15.10.2008 г. е увеличена
на 11,65 %. Уговорена е и наказателна лихва върху просрочена главница,
формирана от възнаградителната лихва плюс наказателна надбавка 15 пункта, като
считано от 15.10.2008 г. тази лихва е в годишен размер 26,65 %. В договора е
уговорена и неустойка върху просрочена договорна лихва в размер 15 % месечно,
или 180 % годишно. Твърди се още, че към договора са сключени няколко анекса –
с анекс №1 от 11.08.2008 г. е уговорено учредяване на договорна ипотека в полза
на кредитора; с анекс №2 е уговорен 6-месечен гратисен период за плащане на
главница, считано от 25.09.2009 г.; с анекс №3 от 24.11.2011 г. кредитът е
преструктуриран чрез формиране на редовна главница в размер 30 222,37 евро,
включваща редовна и просрочена главница, като отново е даден 6-месечен гратисен
период за плащане на главница, считано от 25.12.2011 г. и е подписан нов
погасителен план; с анекс №4 от 19.12.2012 г. кредитът отново е преструктуриран
и е подписан индивидуален погасителен план с нов 6-месечен гратисен период.
Твърди, че са издължени напълно 52 погасителни вноски в периода от 25.10.2007
г. до 25.12.2012 г. Поради просрочие от страна на кредитополучателя на 44
поредни месечни вноски, падежирали в периода от 25.01.2013 г. до 25.08.2016 г.,
включително, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание т.19.1, б.е)
от договора, като кредитополучателят и поръчителят са уведомени за това с
нотариални покани, връчени на 04.10.2016 г. и на 14.09.2016 г. Твърди се, че в
резултат от предсрочната изискуемост кредитополучателят и поръчителят по договора
за кредит и анексите към него дължат на банката главница в размер 30 222,37
евро, възнаградителна лихва в размер 11 779,68 евро за периода от 25.01.2013 г.
до 22.11.2016 г.; наказателна лихва върху просрочена главница в размер 1 869,51
евро за периода от 25.07.2013 г. до 22.11.2016 г.; неустойка върху просрочена
лихва в размер 27 711,14 евро за периода от 25.01.2013 г. до 22.11.2016 г.;
преструктурирани просрочени лихви/неустойки, дължими съгласно анекс №4 за
периода от 25.02.2013 г. до 21.11.2016 г. в размер 9 650,53 евро; както и
сумата 258 лв. – разходи за нотариални покани. За тези вземания, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на заявлението – 24.11.2016 г., до
окончателното плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№15882/2016 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с., срещу
кредитополучателя и длъжника, при условията на солидарност. Тъй като постъпило
възражение по чл.414 ГПК, в исковата молба е формулиран петитум на искове за
установяване на горните вземания в отношенията между кредитора и поръчителя.
Претендират се деловодни разноски.
Ответникът С.Б.Б., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв.А.В., оспорва исковете. Възраженията в отговора са във връзка с
претендираната от ищеца предсрочна изискуемост на вземанията по договора за
кредит, като ответницата оспорва поканата, с която кредиторът е упражнил
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, да е надлежно връчена от
нотариуса. Възразява, че не е била търсена в продължение на месец на адреса,
посочен в поканата, че нотариусът не е извършил справка за настоящ или
постоянен адрес, поради което връчването по реда на чл.47, ал.1 ГПК не е
редовно. В резултат от това вземанията не са възникнали на соченото от ищеца
основание към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което исковете са неоснователни. По изложените съображения
моли да се отхвърлят. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№15882 по описа за 2016 г. на РС Пловдив, ХVII гр.с., в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковите суми срещу ответника.
В срока по чл.414 ГПК ответницата е възразила срещу заповедта. В предоставения
на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Установява се от приетия
по делото договор, че на 26.06.2007 г. между ищцовото дружество, от една страна
като кредитор, и Ю.Л.В., ЕГН **********,***, от друга страна като
кредитополучател, е сключен договор за ипотечен кредит, с който ищецът се е
задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер 81 500 евро за
текущи нужди. Уговорено е да се учреди обезпечение в полза на банката – договорна
ипотека. В т.5.1 от договора е уговорена възнаградителна лихва, формирана от
сбора на базовия лихвен процент (БЛП), определян периодично от управителния
съвет на банката, плюс надбавка в размер 3,75 пункта, като годишният лихвен
процент към датата на договора е 11,35 %. В т.5.3 е уговорено при просрочие от
страна на кредитополучателя по отношение задължението за главница да се
начислява в допълнение към горната лихва и наказателна надбавка в размер 15
пункта годишно. За забава в плащането на възнаградителната лихва е уговорена в
т.5.4 неустойка в размер 15 % месечно върху неплатената лихва до окончателното
й издължаване. В т.6 е уговорено право на банката по своя преценка да променя
по всяко време БЛП, ако преобладаващите пазарни условия налагат това. В т.9 е
уговорен краен срок за връщане на кредита 25.06.2022 г. чрез месечни вноски за
главница и лихва с падеж 25-то число, уговорени по размер в погасителен план,
неразделна част от договора. В т.19.1 от договора е предвидено право на банката
да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, ако
кредитополучателят е просрочил над 30 дни една погасителна вноска или лихва. В
раздел VIII “Съобщения“ е предвидено кореспонденцията между страните да се извършва
писмено, като за адрес за приемане на съобщения от кредитополучателя е посочено
гр.П., ул.“***“ №**, ет.*.
Установява се, че с анекси
към горния договор от 24.11.2011 г. и от 19.12.2012 г. кредитът е
преструктуриран по взаимно съгласие на страните, като е изготвен нов
погасителен план. В анексите кредитополучателят е записан с адрес гр.П.,
ул.“***“ №**, ет.*.
С договор за
поръчителство от 23.09.2009 г. ответникът С.Б. се е задължила да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения, поети
с договора за кредит – за главница и лихви, в това число за възнаградителна
лихва, която към датата на договора за поръчителство е 11,65 %, за наказателна
надбавка върху просрочена главница в размер 15 пункта и за неустойка върху
просрочена лихва в размер 15 % месечно до окончателното издължаване. С анекси
към договора за поръчителство от 24.11.2011 г. и от 19.12.2012 г. ответницата
се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя и за всички негови
задължения, произтичащи от анексите към договора за кредит от същите дати.
Приети са като
доказателство по делото нотариални покани, отправени от ищеца до кредитополучателя
Ю.В., с които същият се уведомява, че поради забава в плащане на задълженията
по горния договор за кредит, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Върху
двете покани е удостоверено връчване по реда на чл.47 ГПК на 04.10.2016 г. и на
03.11.2016 г. на адреси, съответно: с.З. О. Ч. и гр.П., ул.“***“ №**, ет.*. Установява
се от приетите по делото разписки за връчване и уведомления по чл.47 ГПК, че в с.З.е
залепено уведомление на входната врата на къща на 21.09.2016 г. в 16,30 ч., тъй
като след посещение на адреса никой не е открит за връчване на нотариалната
покана. На адреса в гр.Пловдив, бул.“**“ №8*, ет.*, са извършени три посещения,
съответно на 26.09.2016 г. в 14,30 ч., на 07.10.2016 г. в 16,30 ч. и на
19.10.2016 г. в 15,45 ч. При първото посещение жена от адреса е уведомила
връчителя, че адресатът е на работа и не е пожелала да приеме вместо него
поканата. При второто и третото посещение входът на жилищната сграда не е бил
достъпен. Уведомление по чл.47, ал.1 ГПК е залепено на входната врата на
сградата и екземпляр от него е пуснат в пощенска кутия с инициали „с.В.“ на
19.10.2016 г.
Установява се, че по
реда на чл.47 ГПК е връчена нотариална покана с идентично съдържание до
ответника С.Б. на адрес ***.
Установява се от
приетите по делото фактури и платежни нареждания към тях, че ищецът е заплатил
нотариални такси в общ размер 258 лв. на нотариусите в гр.Пловдив и гр.Чепеларе
във връзка с горните действия.
По делото е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че
кредитът в размер 81 500 евро е усвоен на 29.06.2007 г. Кредитополучателят
е изпаднал в просрочие на 25.01.2013 г. Последното плащане по кредита датира от
28.06.2013 г., след което обслужването му е преустановено. Дължимата след този
момент главница е в размер 30 222,37 евро. Дължимата просрочена
възнаградителна лихва върху редовна главница за периода от 25.01.2013 г. до
22.11.2016 г. е в размер 11 779,54 евро. Наказателната лихва за забава
върху просрочена главница за периода от 25.07.2013 г. до 22.11.2016 г. е в
размер 1 869,51 евро. Размерът на дължимата неустойка по т.5.4 от договора
за периода от 25.01.2013 г. до 22.11.2016 г. е 27 711,14 евро.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове
по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
По същество на исковете,
съдът намира следното:
Между ищеца и трето за делото лице е възникнало правоотношение по
договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на които ищецът е
предоставил на кредитополучателя сумата 81 500 евро при договорени условия и
срок, която последният се е задължил да върне по установения между тях начин – чрез
месечни погасителни вноски. Уговорена е лихва по кредита, имаща характер на
възнаграждение, включена като част от всяка погасителна вноска. Уговорена е и неустойка
за забава в плащането на вноските за главница, съответно неустойка за забава в
плащането на вноските за лихва.
Същевременно, между банката и ответника по делото е възникнало
правоотношение по договор за поръчителство, с който последният се е задължил
спрямо кредитора по договора за кредит да отговаря за изпълнение задълженията
на кредитополучателя. Договорът за поръчителство е сключен в писмена форма,
както изисква разпоредбата на чл.138 ЗЗД и валидно обвързва ответника. По
силата на закона – чл.140 ЗЗД, и по силата на изричната договореност,
поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на
главното задължение, включително лихви и разноски по събиране на вземането.
Няма спор, а това се установява и от приетата по делото счетоводна
експертиза, която съдът намира за обективно и компетентно изготвена, че ищецът
е изпълнил задължението си по договора да предостави кредитната сума и че кредитът
е усвоен от кредитополучателя. С това е възникнало насрещното му задължение да
върне кредита по уговорения начин – чрез месечни погасителни вноски, както и да
заплаща предвидените в договора възнаградителни лихви. Между страните по делото
няма спор, а това се установява и от експертизата, че считано от 28.06.2013 г.
кредитополучателят е преустановил плащанията по процесния договор за кредит,
като към този момент кредитът не е бил изплатен. Няма данни да са постъпвали
плащания от страна на поръчителя по договора. Кредитополучателят и поръчителят
са изпаднали в забава, поради което е осъществена материалноправната
предпоставка, предвидена в договора – чл.19.1, а именно – забава в плащането на
една погасителна вноска за главница и/или лихва над 30 дни, при която възниква
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Според установената съдебна практика по въпроса –
Решение №40/17.06.2015 г. по т.д.№601/2014 г. на ВКС, 1-во т.о. и др., в
случаите, в които кредитът е обезпечен с поръчителство, е необходимо за
предсрочната изискуемост да бъде уведомен главният длъжник – кредитополучател.
Този извод произтича от характера на поръчителовата отговорност, която е
субсидиарна спрямо тази на главния длъжник – вземането е изискуемо спрямо
поръчителя, когато настъпи изискуемостта по отношение на главния длъжник. В
тази връзка първият спорен по делото момент е относно това дали кредитът е
надлежно обявен за предсрочно изискуем, респективно дали обявленията за това,
отправени от кредитора, са достигнали до кредитополучателя. Няма спор, а и се
установява, че същите не са връчени лично срещу подпис на последния. От
представените от ищеца доказателства се установява, че кредиторът е предприел
уведомяване чрез нотариална покана. Няма пречка обявяването на предсрочна
изискуемост да бъде извършено по този начин, с оглед разпоредбата на чл.592,
ал.2 ГПК, като по отношение връчването на поканата нотариусът следва да спази
общите правила за връчване на съобщения, предвидени в чл.37 и следващи ГПК. Според
съдебната практика, връчването по чл.47 ГПК може да бъде предприето като крайна
мярка, след като бъдат изчерпани способите за лично връчване, връчване на
пълномощник или на лице от адреса, като отсъствието на адресата или друго лице,
което е съгласно да получи съобщението, следва да бъде удостоверено по
категоричен начин от връчителя. (В този смисъл определение №47/17.І.2011г. на
ВКС, ІІ т.о., по т.д.№719/2010г.; определение №160/31.ІІІ.2009г. на ВКС, І г.о.
по ч.гр.д.№194/09г. определение №642/25.10.2012г. по ч.т.д.№520/2012г. на ВКС,
І т.о. и др.) В конкретния случай се установява, че в договора за кредит е
посочен нарочен адрес на кредитополучателя за получаване на писмена
кореспонденция – гр.П., ул.“***“ №**, ет.*, различен от този, до който е
адресирана нотариалната покана. Не се установява кредиторът да е търсил
длъжника на посочения в договора адрес или да е предприел връчване на
нотариалната покана или на друго свое изявление там, с което е нарушил
задължението си по договора да извършва кореспонденцията само на посочения там
адрес. В анексите №3 и №4 към договора е посочен друг адрес на
кредитополучателя – гр.П., ул.“***“ №**, ет.*. На този адрес последният отново
не е бил търсен за връчване на поканата. От приложената по заповедното
производство справка за постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя се
установява, че последният е бил търсен от нотариуса на адресите по неговата
адресна регистрация. Връчването по реда на чл.47 ГПК е процедура, която може да
бъде предприета, след като са положени всички усилия адресатът да бъде открит –
същият следва да бъде търсен поне три пъти в рамките на месец в различно часово
време според трайната съдебна практика преди изменението на чл.47 ГПК с ДВ, бр.86/2017
г., като, при преобладаваща вероятност адресатът да не е непременно безработен
или пенсионер, посещенията, или поне едно от тях, следва да са в извън
нормалното работно време – в този смисъл Определение №642/25.10.2012 г. по
ч.т.д.№520/2012 г. на ВКС, I т.о.
В тази връзка от представените констативни нотариални протоколи се установява,
че на постоянния си адрес кредитополучателят е посетен три пъти в период
по-малък от месец, като при първото посещение, извършено в работно време,
връчителят е събрал данни, че адресатът работи. Въпреки това останалите две
посещения са извършени на адреса отново във време, съвпадащо с нормалния
работен ден. Не са събрани данни къде адресатът работи, при кой работодател и
прочие, за да се извърши евентуално връчване чрез работодателя. Адресатът не е
потърсен в неработно време или в неприсъствен ден. Въобще не е установено
трайно отсъствие от адреса, за да се приложи разпоредбата на чл.47 ГПК.
Връчването на настоящия адрес в с.З.също не е надлежно оформено, тъй като са
извършени само две посещения. Отделно от това, както в поканата, така и в констативния
протокол на нотариуса липсва конкретен адрес с посочване на улица, номер и пр.,
на който адресатът да е бил търсен, съответно ненамерен, както и липсва
конкретен адрес, на който е залепено уведомлението по чл.47 ГПК. Такова
уведомление не може да се залепи на адрес „с.З., обл.С.“, а съгласно
разпоредбата на закона същото следва да бъде залепено на входната врата на
жилището, съответно на входната врата на сградата, в която то се намира,
следователно същите следва конкретно да бъдат индивидуализирани и посочени в
протокола, за да се удостовери, че връчването е извършено по съответния
законоустановен ред. Ето защо съдът намира, че процедурата по връчване на
уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не
е спазена, поради което не може да се приеме, че последното е надлежно връчено
на кредитополучателя-длъжник, съответно не може да се приеме, че предсрочната
изискуемост е надлежно обявена, както изисква т.18 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, респективно, че основанието на претендираните
вземания е настъпило преди датата на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. Както се каза, отговорността на поръчителя е акцесорна,
поради което това дали уведомление за предсрочна изискуемост е връчено на
последния не е нужно да се изследва, щом се установи, че предсрочната
изискуемост не е надлежно обявена на главния длъжник. Това от своя страна
означава, че исковете за установяване на вземания, чийто падеж не е настъпил на
соченото от ищеца в заповедта за изпълнение и в извлечението от сметка
основание – предсрочна изискуемост, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
За пълнота следва да се отбележи, че съществува съдебна практика,
според която при необявена предсрочна изискуемост няма пречка да се установи
вземане за просрочените вноски с настъпил падеж преди заявлението по чл.417 ГПК, но само когато в извлечението от сметка и в заявлението по чл.417 ГПК те
са посочени от кредитора като брой, период, падеж и размер, доколкото само тогава
може да се приеме, че съдът е сезиран с надлежно искане за присъждане на такова
вземане – в този смисъл Решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№2561/2014 г. на ВКС,
II т.о., Решение
№115/11.01.2016 г. по т.д.№2427/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. В конкретния случай падежиралите
към датата на заявлението неплатени вноски не са посочени в извлечението от
сметка, приложено по ч.гр.д.№15882/2016 г. на ПРС, по брой, период на
дължимост, падеж и размер (посочено е „оставащи непогасени вноски 114 бр. за
периода от 25.01.2013 г. до крайния срок на кредита, всяка с падеж 25-то число
от месеца“), поради което съдът намира, че не е сезиран с такова искане и не
може да установи съществуването на вземане, включващо тези вноски. Претенцията
е за присъждане на обща сума за главница и лихви, дължими поради предсрочна
изискуемост на кредита и доколкото последната не се установява да е настъпила,
исковете на предявеното основание, включително акцесорните искове за лихви и
разноски за нотариални такси, следва да се отхвърлят (в този смисъл са горните
решения, както и решение №132/03.10.2015 г. по т.д.№1907/2014 г. на ВКС, I т.о.).
При този изход на спора ответникът има право на разноски на основание чл.78,
ал.3 ГПК. Същият претендира адвокатско възнаграждение в размер 9 400 лв. За
така претендирания разход е представено пълномощно на л.127 от делото, в което
е посочено, че упълномощителят е заплатил на адвокат А.В. възнаграждение за
защита в размер 9 400 лв. Пълномощното е подписано само от упълномощител.
Така описаният документ не е разходо-оправдателен по смисъла на чл.78 ГПК.
Последната разпоредба изисква разноските да са реално направени, т.е.
заплатени, в случай, че се претендира адвокатско възнаграждение, последното
следва да е платено на адвоката. В този смисъл е и т.1 от ТР №6/06.11.2013 г.
по т.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, според което съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В конкретния случай не е представен договор, в който възнаграждението
да е уговорено – пълномощното е едностранна сделка, изходяща единствено от
упълномощител, въз основа на която вземане за възнаграждение не възниква.
Съответно пълномощното, подписано от лицето, което заплаща възнаграждението, не
може да има характер на разписка за получена сума по смисъла на чл.77 ЗЗД и по
смисъла на цитираното тълкувателно решение, тъй като разписката принципно се
подписва и изхожда от получателя на сумата. Ето защо съдът намира, че
претендираните разноски не са доказани, поради което и не следва да се
присъждат такива в полза на ответната страна.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” №79,
представлявано от Г.К.З., С.В.Г. и Р.С.С., против С.Б.Б., ЕГН **********,***,
искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№15882 по описа за 2016 г. на РС Пловдив, ХVII гр.с.,
както следва: за сумата 30 222,37 евро – главница; сумата 11 779,68 евро – възнаградителна
лихва за периода от 25.01.2013 г. до 22.11.2016 г.; сумата 1 869,51 евро – наказателна
лихва върху просрочена главница за периода от 25.07.2013 г. до 22.11.2016 г.; сумата
27 711,14 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.01.2013 г.
до 22.11.2016 г.; сумата 9 650,53 евро – преструктурирани лихви и неустойки,
дължими съгласно анекс №4 за периода от 25.02.2013 г. до 21.11.2016 г.; както и
сумата 258 лв. – разходи за нотариални покани, всички претендирани поради
настъпила предсрочна изискуемост по договор за универсален ипотечен кредит
№24698 от 26.06.2007 г. и анексите към него, както и по договор за
поръчителство от 23.09.2009 г. и анексите към същия от 24.11.2011 г. и
19.12.2012 г.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: