Р Е Ш Е Н И Е
№____
гр.
Варна,_______2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд, ХІ състав, в публичното заседание на шести
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:ТИНКА КОСЕВА
при секретаря Миглена Петкова, като разгледа
докладваното адм.дело N1021 по описа на Административен съд
Варна за 2018год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда чл.156, ал.4 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, чл.107, ал.1 и чл.144 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано
е по жалба на В.М.Ц. ЕГН ********** ***
срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-1378-1/06.02.2018г.,
издаден от главен инспектор в Дирекция „Местни данъци” - Община Варна, относно
установен данък върху превозно средство – с рег. № ....Л за периода 2013г. –
2017 г. в размер на 181,16 лева – главница и 45,22 лева – лихва, общо дължима
сума 226,38 лева, потвърден с писмо рег. № МД-Т18001797ВН_001ВН/19.03.2018 г.
на директор на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна.
Жалбоподателката
твърди, че обжалвания АУЗД е
незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалния закон.Не оспорва, че
след смъртта на баща си е придобила
½ собственост върху процесния автомобил.Не оспорва и размера на
начисления данък и лихвите към него.Позовава се на разпоредбата на §3, ал.3 от
ПЗР на Наредба І-45/2000г., съгласно която регистрацията на процесния автомобил
е служебно прекратена и твърди неприложимост на чл.52 от ЗМДТ,както и на
разпоредбата на чл.58, ал.5 от ЗМДТ, която е в сила от 01.01.2018г. и не може
да се приложи за периодите, за които е определен данък.На изложените основания
се претендира отмяна на АУЗД и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът
– Директор на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, чрез юрисконсулт Д.
оспорва жалбата. Излага, че жалбоподателката е наследник по закон на М.Б.Д.,
който не е погасил публичните си задължения към Община Варна за ДПС за периода
2003г-2018г. за притежавания лек автомобил. Към момента на издаване на АУЗД
автомобила е бил с активна партида, както в КАТ, така и в Дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна. Отправено е
искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното:
Видно
от представеното по делото удостоверение от сектор „Пътна полиция“ –
ОДМВР-Варна УРИ №819000-7858 от 27.02.2018г., издадено на В.Ц., в качеството й
на наследник на М.Б.Д., същият е вписан като собственик на лек автомобил марка
„Москвич“ 412/2140 с рег.№В....Л с дата на първа регистрация 27.04.1979г.Към
датата на издаване на удостоверението, процесното МПС се води собственост на М.Б.Д.,
като регистрацията на същото е служебно прекратена от 01.06.2006г. и към
настоящия момент.
Представено
е удостоверение изх.№225/13.03.2018г. от сектор „ПП“ при МВР, съгласно което
МПС марка „Москвич“ с рег.№В.... Л е било собственост на М.Б.Д. за периода от
27.04.1979г. до 13.03.2018г.
Не
се спори между страните,че наследодателя на жалбоподателката М.Б.Д. е починал
на 23.02.2009г.В съдебно заседание на 06.06.2018г., жалбоподателката не оспорва
обстоятелството, че е наследник на лицето на което се води процесното МПС, а
именно М.Б.Д..
Срещу АУЗД е подадена жалба от В.М.Ц. в резултат на което е
издадено писмо рег. № МД-Т18001797ВН_001ВН/19.03.2018 г. от директор на
Дирекция “Местни данъци“ при Община Варна, в което е посочено, че не е налице основание
за отмяна или изменение на АУЗД.По делото няма данни за връчването му на
жалбоподателката.
От представената по делото справка на Община Варна,
дирекция МД, отдел „Контролно ревизионни
дейности и принудително събиране“ резолюция №14 от 21.01.2018г. е видно, че са
предприети действия за събиране на просрочени задължения по приложен списък с
починали физически лица.Под номер 89 в списъка фигурира и наследодателя на
жалбоподателката М.Б.Д. с посочени задължения главница и лихви общо в размер на
449лв.за данък МПС.
От
представената по делото разпечатка от електронната система на дирекция „Местни
данъци“, справка за притежаван от М.Б.Д. автомобил е видно, че датата на първата регистрация на
л.а марка „Москвич“412 е на 27.04.1979г. и към 31.12.2013г. партидата в
дирекция „МД“ за процесния автомобил е активна, като към датата на справката
партидата не е закрита.
Въз
основа на установената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на
административния акт, в установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, поради което
е процесуално допустима.
С
писмо рег. № МД-Т18001797ВН_001ВН/19.03.2018 г. издадено от директор на
Дирекция “Местни данъци“ при Община Варна, е посочено, че няма основание за
отмяна или изменение на Акт за установяване на задължения №
МД-АУ-1377-1/06.02.2018г.Изявлението въпреки, че е не е наименувано решение по
съществото си е произнасяне по обжалване на АУЗД. Налице е изчерпване на
административното обжалване на АУЗД, което е предпоставка за съдебното
обжалване.
Предмет
на оспорване е Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
относно дължим данък върху превозно средство.
В
случая размера на данъка е определен служебно /чл.107, ал.3 от ДОПК/ след
направена справка в КАТ – Варна и установяване, че ½ от процесното МПС е собственост на
жалбоподателката – Б.М.П..
Съгласно
чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на данъка, когато
се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, се
установява от орган по приходите, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок /чл.107, ал.3 от ДОПК/.Следователно
компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в
хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по приходите.
Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно алинея 3 в
производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация имат правата
и задълженията на орган по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че служителите
по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
В
случая със Заповед №1172/26.04.2017г. на кмет на Община Варна, действал в
условията на заместване, съгласно Заповед №К-018/25.04.2017г. на кмет на Община
Варна, са определени на основание чл.44, ал.1, т.2 от ЗСМСМА вр.чл.4, ал.3 и 4
от ЗМДТ органите по приходите, които да извършват установяването събирането и
контрола на местните данъци и такси и такса битови отпадъци. Сред изброените
лица е М.Н.К., която е изпълнява длъжността главен инспектор „Контролно –
ревизионни дейности”, на която са предоставени правомощията по чл. 12, ал. 1 ДОПК, в т. ч. и правомощието да
издава актове по чл. 107, ал. 3 ДОПК./т.2.5.6.от заповедта/.От
изложеното следва, че процесния административен акт е издаден от компетентен орган.
В
съответствие с чл.4, ал.5 от ЗМДТ и чл. 107, ал.4 от ДОПК директор на Дирекция
„Местни данъци” при Община Варна е имал компетентност да се произнесе по
законосъобразността на АУЗД.
Спазена
е установената форма, с посочване на фактическото и правно основание за
издаването на акта. Административният акт съдържа изискуемите реквизити.
Задължението за данък върху превозните средства за притежаваният от
жалбоподателката автомобил е посочено по години, по партиди, в общ размер, като
е посочена главницата и лихвата. Отделно
от това съобразно Тълкувателно решение
№ 16 от 31.03.1975 г., ОСГК, липсата
на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено
нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е
потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери
законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. При издаване на АУЗД
и писмото, с което е потвърден не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Определянето
на задълженията е извършено при правилно приложение на материалния закон.
От
представените от жалбоподателката два броя
удостоверения издадени от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Варна се
установява, че МПС с рег. № ....Л е било до 13.03.2018 г. собственост на М.Б.Д..
Наследници на М.Б.Д. /починал на 23.02.2009 г./ към момента на издаване на АУЗД
са Б.М.П.и В.М.Ц. - дъщери.Този факт не се оспорва от жалбоподателката и се
признава в съдебно заседание.Не са представени доказателства собствеността
върху МПС да е прехвърлена само върху един от наследниците, поради което
законосъобразно за жалбоподателката е определен данък в размер на ½ от
дължимия.
Спорът между
страните е формиран по следните въпроси:
1./притежавал ли е
към дата на смъртта М.Б.Д. лек автомобил марка Москвич с рег.№ В ....Л, модел
412, година на производство 1979;.
2./получен ли е в
наследство от Б.М.П.гореописаното МПС при смъртта на баща й.;
3./ след като Б.М.П.не
е подала декларация по ЗМДТ за гореописаното МПС към момента на откриване на
наследството, погасено ли е правото й на собственост по отношение на това МПС?;
4./ при неподадена
декларация за придобиване на право на собственост върху МПС има ли задължение
за собственикът му да заплаща данък върху превозните средства? и
5./ погасено ли е
правото на приходната администрация да издаде оспорения в настоящото
производство акт за установяване на задължения за периодите посочени в акта за
установяване на задължения?
При отговора на
първият въпрос съдът съобрази следното:Видно от представените в хода на
установителното производство и в хода на съдебното дирене удостоверения от ОД
на МВР за МПС: лек автомобил марка Москвич с рег.№ ....Л е регистриран на
собственик М.Б.Д. с дата на първа регистрация 27.04.1979г. и се е водил в
партидите на сектор „Пътна полиция“-КАТ Варна негова собственост до
13.03.2018г.
Тези удостоверения
и по-точно съдържанието им не е оспорено от жалбоподателката.Същите като
официални документи се ползват с материална удостоверителна сила по отношение
на обективираните в тях факти и налагат извод, че фактите са настъпили по
начина, по който е удостоверено в тях. Налага се извод, че към дата на
настъпване на смъртта на М.Б.Д., същият е бил собственик на цитираното по-горе
МПС.
На вторият спорен въпрос следва да бъде
даден отговор при съобразяване на разпоредбите на Закона за наследството /ЗН/. Съгласно чл. 1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в
последното местожителство на умрелия.
Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни
части. Съгласно чл. 48 от ЗН наследството
се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на
наследството.Съгласно чл.
49, ал.1 вр. ал.2 от ЗН приемането може да
стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито
наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга, като
приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага
неговото намерение да приеме наследството. Съгласно чл. 52 от ЗН отказът от наследството
става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН, като
отказът се вписва по същия ред.
От анализа на
цитираните разпоредби следва, че при факти като в настоящото производство двете
дъщери на М.Б.Д. /едната, от които е
жалбоподателката / са наследници по закон, при равни части на имуществото на М.Б.Д.,
част от което е описаното по –горе в решението МПС. Не са представени
доказателства за отказ от наследството, но такъв и не се твърди, т.е.
жалбоподателката е придобила по силата на наследяване собствеността на ½
ид.част от лек автомобил марка Москвич с рег.№ В.... Л, регистриран на М.Б.Д.
на 27.04.1979г.
За да отговори на третият
спорен въпрос съдът съобрази относимите разпоредби на ЗМДТ, ЗН и ЗДвП.
Жалбоподателката е придобила правото на собственост върху описаното по-горе МПС
по силата на наследяването на М.Б.Д..В ЗН, ЗМДТ и ЗДвП не е предвидено
погасяване на правото на собственост върху МПС да става, чрез неподаване на
декларация. Правото на собственост върху МПС е преминало от наследодателя на
наследника и за наличието му е без значение подадена ли е от наследника
декларация по ЗМДТ или извършена ли е пререгистрация пред органите на МВР.
За да отговори на четвъртият
спорен въпрос съдът съобрази относимите разпоредби на ЗМДТ. Съгласно чл. 52, т.1 от ЗМДТ с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа в Република България. Съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните
средства. Съгласно чл. 54, ал.1 от ЗМДТ
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) /в приложимата към дата на
смъртта на М.Б.Д. редакция/ собствениците на превозни средства декларират пред
териториалната данъчна дирекция по постоянния им адрес, притежаваните от тях
превозни средства в двумесечен срок от придобиването им.При придобиване на
превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ. Съгласно чл.32, ал.1 от ЗМДТ при
откриване на наследство данъчно задължените лица или техните законни
представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по
последното местожителство на наследодателя.
В случая жалбоподателката не
е изпълнила задължението си по чл.54, ал.1 вр. чл.32, ал.1 от ЗМДТ в
приложимата към 2009г. редакция да обяви чрез подаване на декларация в шест
месечен срок от откриване на наследството придобитото по наследство МПС.
Това неизпълнение на
задължението за деклариране не е скрепено от закона с последица отпадане на
задълженията за пътен данък. Видно от разпоредбите на чл.52 вр. чл.53 от ЗМДТ с
данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България, като данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. В
случая не е спорно, че МПС е регистрирано за движение по пътната мрежа на Р
България съгласно справките на МВР, а собственик по наследяване се явява
жалбоподателката и тя е носител на задължението за заплащане на пътния данък.
По петият спорен въпрос
съдът съобрази разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗМДТ (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от
1.01.2015 г.), съгласно която, размерът на данъка се определя от служител на
общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни
средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на
данъчно задълженото лице, както и предходните редакции на чл.54 от ЗМДТ, една
от които е цитирана по – горе във връзка с чл.32 от ЗМДТ, съгласно ал.7 от
който, наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след
изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок
от узнаването, като в тези случаи дължимият данък се преизчислява. Анализът на
цитираните разпоредби налага следните изводи – дължимият данък може да бъде
преизчислен и да бъде установено и допълнително задължение за наследствени
имущества, за които наследникът е узнал, че ги придобива в период по- късен от
момента на откриване на наследството. По арг. от ал.7, на чл.32 от ЗМДТ се
налага извод, че и за недекларирани имущества наследени от лицето данъкът може
да бъде преизчислен. При действието на новелата на чл.54 от ЗМДТ служителят на
общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни
средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи определя размера на
данъка. Новелата на чл.54 от ЗМДТ е процесуална разпоредба и като такава урежда
начина на изчисляване на задълженията, а не дължимостта им. Както вече беше
посочено задължението за заплащане на ДПС възниква не по силата на
декларирането на придобиването им, а от момента на придобиването им – в случая
това е от момента на откриване и приемане на наследството. Налага се извод от
разпоредбите на чл.53 от ЗМДТ, че собственикът дължи заплащане на ДПС и това
негово задължение не се погасява поради това, че не е подал декларация за
придобиването им.
Доводите
на жалбоподателката, че по отношение на придобитото по наследство МПС към
2009г. не може да бъде приложена разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗМДТ е
неоснователен. От една страна както вече беше посочено това е процесуална
разпоредба и като такава има действие по отношение на всички и от момента на
влизането й в сила. Тази разпоредба е приложима и към фактите установени по
настоящия спор, доколкото от приложното й поле не е изключено установяване на
задължения за пътен данък за МПС придобити по наследство преди приемането й.
Данните от регистрите на МВР могат да бъдат ползвани по отношение на
установяване на задължения за всички регистрирани за движение по пътната мрежа
в Република България МПС. Задълженията по този ред могат да бъдат установявани
и за периодите преди приемането на новелата на чл.54, ал.1 от ЗМДТ. Този извод
се налага и от задължението на приходната администрация по чл.5 от ДОПК вр.
чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Задълженията за ДПС са
изчислени от 2013г. до 2017г., а не за предходни периоди, поради което за тях
не е изтекъл срока по чл.109, ал.1 от ДОПК. Срокът за установяване на
задълженията за данъци по ЗМДТ от органът по приходите не се изчислява от
датата, на която е следвало да бъде подадена декларацията за придобиване на
МПС, а от датата на която е следвало да бъде установено задължението по ЗМДТ за
всеки конкретен данъчен период.
Данък
за МПС е определен за периода 2013 г. – 2017 г. Съгласно чл.58, ал.4 от ЗМДТ, в
приложимата редакция за периода 2013г. – 2017 г., превозните средства, на които
е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на
прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни
превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за
предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на
регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за
разкомплектуване.
Нормата
на чл.
143, ал. 6 ЗДвП, предвижда, че прекратяване
на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с
отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от
собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера.Със
заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че
то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен
имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и
съгласуван с министъра на вътрешните работи.
Съобразно
§
3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г.,
от 1.VI.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни
средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на
българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591.Наредбата е приета на основание чл.
140, ал. 2 ЗДвП, който регламентира
правомощието на министъра на вътрешните работи да издаде наредба именно за реда
за регистриране на моторни превозни средства.
На
основание §2, ал.1 от ЗР на ЗДвП, снетите от отчет пътни превозни средства се
считат за отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните
разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
С оглед
посочените разпоредби следва да е установено не служебно прекратяване на
регистрацията, както е налице за процесното МПС считано от 01.06.2006 г., а е
необходимо прекратяване на регистрацията по реда на чл. 58, ал.4, изр.2 от ЗМДТ, чрез изпълнение на задължението по чл.143, ал.6 от ЗДвП и чл.18, т.1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. В случая е установено, че прекратяване на
регистрацията на процесното МПС е
извършено едва на 13.03.2018 г., поради което законосъобразно за периода 2013
г. – 2017 г. е определен данък върху превозните средства в законосъобразен
размер. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 58, ал.5 (Нова – ДВ,
бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) от ЗМДТ, съгласно която алинея 4 не
се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по
пътищата, и за превозните
средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с
регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските
държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591.
Данъчните
задължения за посочения период не са погасени по давност па арг. на чл.171,
ал.1 от ДОПК. Към датата на издаване на АУЗД 06.02.2018г. е прекъсната
давността по арг. на чл. 172, ал.2 от ДОПК, поради което предвидения с чл.171,
ал.1 от ДОПК давностен срок не е изтекъл за задълженията за 2013г.По същите
съображения аналогично не е изтекла давността за задълженията за данък върху
процесното превозно средство за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
С оглед изложеното съдът намира, че издадения
АУЗД в частта относно определен данък върху превозните средства и лихви към
него за периода 2013 г. – 2017 г. е издаден в съответствие в процесуалните
правила и материалноправните разпоредби, същия е правилен и законосъобразен,
поради което жалбата следва да се отхвърли.
Искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно
предвид изхода на спора, поради което в полза на същия следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата В.М.Ц., ЕГН ********** *** срещу Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-1378-1/06.02.2018 г. издаден от главен инспектор в
Дирекция „Местни данъци” - Община Варна, относно установен данък върху
превозното средство – с рег. № В ....Л за периода 2013 г. – 2017 г. в размер на
181,16 лева – главница и 45,22лева – лихва, общо дължима сума 226,38 лева,
потвърден с писмо рег. № МД-Т18001797ВН_001ВН/19.03.2018 г. на директор на
Дирекция „Местни данъци” при Община Варна.
ОСЪЖДА В.М.Ц., ЕГН *********** *** да заплати в полза на Община Варна
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: