Номер 125129.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502069 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240 ГПК и е образувано по молба вх.
№ 39302/22.06.2020 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„ЕВРОИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Хр. Колумб“, № 43, за отмяна на Неприсъствено решение №
1475/18.03.2020 г., постановено по гр.д. № 15813/2019 г., на ВРС, XLVII с., с
което е осъдено да заплати на С. И. П. , ЕГН **********, с местожителство в
**********, сумата 9864.30 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди по л.а. „Ланд Ровер
Фриландер 2“, ДК № ***, настъпили в резултат на ПТП на 19.06.2019 г., в гр.
Варна, по вина на водача на л.а. „Рено Меган“, ДК № ***, ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на иска – 01.10.2019 г. до
изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ. В с.з. не изпраща представител.
В молбата се твърди, че в производството пред първоинстанционния
съд е допуснато съществено процесуално нарушение, в резултат на което
ответникът е бил лишен от правото си на защита. Сочи, че първоначално
искът е бил предявен за сумата 100.00 лв., частичен от 6618.09 лв. В първото
и единствено съдебна заседание искът е бил увеличен до сумата 9684.30 лв.
1
За това увеличение ответникът не е бил уведомен, поради което и не е могъл
да се защити срещу увеличения размер. Отделно от посоченото счита, че не
са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
тъй като искът не е бил вероятно основателен. Излага коментар на изводите
на изслушаната СТЕ. По същество отправя искане въззивния съд да отмени
влязлото в сила неприсъствено решение. Претендира присъждане на
разноски.
В границите на срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, отговор е постъпил от
насрещната страна Стоян Петров, с който счита молбата за допустима, но
неоснователна. Счита, че в случая, съдът няма задължение да уведомява
страната за изменението на иска. По същество счита, че молбата следва да
бъде оставена без уважение. В с.з. не изпраща представител, поддържа
депозирания отговор в писмено становище.
За да се произнесе по молбата за отмяна на неприсъствено решение,
въззивният съд взе предвид следното от фактическа страна:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от С. И. П. , ЕГН
********** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 ТЗ, за осъждането на
„Застрахователно дружество „Евроинс““ АД, ЕИК *********, да заплати
сумата 9684.30 лв. (размерът изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК),
представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение
от 2381.91 лв. И действителната стойност на причинените имуществени вреди
на л.а. “Ланд Ровер Фрийландер 2”, ДК № ***, настъпили в резултат от ПТП,
на 19.06.2019 г. , в гр. Варна, по вина на водача на застрахования л.а. “Рено
Меган”, ДК № ***, ведно със законна лихва считано от предяване на иска до
изплащането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
След приключването на размяната на книжата, в съответствие с
изискванията на чл. 140 ГПК, с Определение № 16389/11.12.2019 г., съдът се
е произнесъл по предварителните въпроси и по доказателствените искания на
страните, изготвил е и проект за доклад на делото и е насрочил открито
съдебно заседание за 28.02.2020 г.
2
С писмена молба вх. № 96315/23.12.2019 г., ответникът представил
изискани писмени доказателства.
В насроченото първо по делото съдебно заседание, ответната страна не
е изпратила представител, както и не отправила искане до съда делото да се
разглежда в нейно отсъствие, което в съвкупност с неподаването в срок на
отговор на исковата молба е обосновало предпоставките на чл. 238 ГПК и
дало възможност на съда да се произнесе с неприсъствено решение.
При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до
следните правни изводи:
Производството по отмяна на постановеното неприсъствено решение по
реда на чл. 240, ал. 1 ГПК е специфично – молбата за отмяна по посочения
законов текст, приложим, когато страната е била лишена от възможността да
участва в производството по делото, по което е постановено неприсъствено
решение, се разглежда от въззивния съд по изрично разпореждане на закона,
предвид на това, че винаги предмет на отмяна е първоинстанционно решение.
Специфичен е и срокът, и началния момент, от който започва да тече.
Молбата за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК следва да се подаде в едномесечен
преклузивен срок, който започва да тече от момент, определен с обективен
факт – връчване на неприсъственото решение на страната. В случая, този факт
е налице, тъй като видно от материалите по делото, молбата за отмяна е
депозирана за изпращане по пощата на 19.06.2020 г. В случая, съобщение за
постановеното решение е връчено на страната на 19.05.2020 г., при условията
на спрени процесуални срокове по време на обявеното извънредно
положение. Тези срокове са започнали да текат считано от 21.05.2020 г., по
силата на пар. 13 от ЗИД на Закона за здравето. Спазването на срока не е
спорно между молителя и ответника по молбата.
Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено
решение по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК се развива пред същия въззивен съд,
пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, в
случай, че бе постановено по общия ред, характерът на дейността и
правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК и при
въззивно обжалване, съществено се различават. Тази разлика произтича от
обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява
3
контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната
на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и
изчерпателно посочени в процесуалния закон. (решение № 164/23.07.2013 г.
по гр. д. № 710/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 273/18.11.2015 г. по гр.
д. № 1365/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.). Така разписаното в процесуалния
закон производство е контролно-отменително.
В съответствие с разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК, за да е основателна
молбата за отмяна на неприсъствено решение, следва страната, която
претендира неговата отмяна, да е била лишена от възможност да участва в
делото поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или
призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно
за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното
заседание поради особени непредвидени обстоятелства; или 3. невъзможност
да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В конкретния случай, фактите и обстоятелствата които се сочат от
молителя - ответник не могат да бъдат отнесени към нито една от хипотезите,
разписани в цитираната по-горе норма. На ответникът е връчен надлежно
препис от исковата молба, както и призовката за насроченото съдебно
заседание. Същият е бил и надлежно предупреден за последиците от
неявяването му в съдебно заседание, не вземането на становище по отговора и
не отправяне на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, чрез
надлежно връчения препис от постановеното определение по реда на чл. 140
ГПК. Между впрочем ответникът не се позовава на лишаване от възможност
да участва по делото нито на основанията посочени в т. 1, нито на тези в т. 2
от чл. 240, ал. 1 ГПК. Страната не се позовава и на хипотезата на т. 3 -
невъзможност да се яви лично или чрез повереник, поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Оплакванията изложени в молбата за отмяна имат отношение и могат
да бъдат преценявани в границите на производство по въззивна проверка на
постановено съдебно решение, но не и към производството по отмяна на
постановено неприсъствено решение. В този смисъл, както бе посочено по-
горе не не попадат в нито една от лимитативно посочените хипотези на чл.
4
240, ал. 1 ГПК.
Поради което и молбата за отмяна на постановеното неприсъствено
решение следва да бъде оставена без уважение.
Предвид неоснователността на молбата, на молителя не се следват
разноски.
Разноски се следват на ответника по молбата за отмяна, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК. Претендираните възлизат на 720.00 лв., с ДДС. Релевираното от
молителя възражение за прекомерност се преценява като неоснователно. За
да направи този извод, въззивният съд съобрази, че изчисления по реда на чл.
9, ал. 4 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ, който следва да се приложи по
аналогия и към отговора по молба за отмяна, минимален размер възлиза на
610.67 лв., без ДДС или 732.80 лв., с ДДС. Така на присъждане подлежи
сумата 720.00 лв., с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 39302/22.06.2020 г. от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС““ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Хр. Колумб“, № 43, за
отмяна на Неприсъствено решение № 1475/18.03.2020 г., постановено по гр.д.
№ 15813/2019 г., на ВРС, XLVII с.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Хр.
Колумб“, № 43 да заплати на С. И. П. , ЕГН **********, с местожителство в
**********, сумата 720.00 лв. (седемстотин и двадесет лева), с ДДС,
представляваща разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6