Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../………………2021г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на
секретаря Пенка
Михайлова,
и прокурора Александър Атанасов,
като разгледа
докладваното от съдия
Ганчева КНАХД № 262/2021г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от
АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, депозирана чрез юрисконсулт Д. О. срещу Решение № 260571
от 17.12.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 3817/2020г., по описа на ВРС, V
наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 03-0310175/25.04.2012 год. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на "Ланнас" ЕООД,
Булстат ******* за нарушение
на чл. 408, ал.2 и ал.3 от КТ , на основание чл.416, ал.5 вр.чл.415в от КТ е
наложена „имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лв.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е
незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон. Сочи
се, че районен съд неправилно е приел, че е изтекла абсолютната давност за
ангажиране отговорността на дружеството. Твърди се, че съгласно чл. 82, ал. 1
от ЗАНН е посочено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, а не както е предвидено в НК от
момента на извършване на деянието. Твърди се също, че би следвало с всяко
действие по събиране на санкцията в ТД на НАП и търсене на нарушителя давността
да се прекъсва и да започва да тече нова. В тази връзка се сочи, че давността е
прекъсната с действията на Окръжната следствена служба, поради което приложение
намира разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, и срокът тече от узнаването на нарушението,
а не от неговото извършване. Моли се за отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление. По изложените
съображения моли да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго, с което
да се потвърди НП.
Ответната страна - "Ланнас" ЕООД, чрез
процесуален представител оспорва жалбата, моли решението на Районен
съд-Варна да бъде потвърдено. Чрез депозирана молба, с която
изразява становище по хода на делото, са представени и договор за правна помощ
и съдействие и списък на разноските.
Представителят на ВОП счита жалбата за неоснователна,
поддържа, че въззивното решение е постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон.
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Ланнас“
ЕООД против НП № 03-0310175/25.04.2012
год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на
"Ланнас" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 100 лв., за
нарушение на чл.408, ал.2 и ал.3, вр. чл.416, ал.5, чл.415в от КТ.
Въззивният съд е приел от фактическа страна следното:
на 30.03.2012 г. служители на Дирекция “Инспекция по труда“ –
Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
от страна на "Ланнас" ЕООД. В хода на проверката било установено, че
дружеството в качеството на работодател не е осигурило заверена от Дирекция
„Инспекция по труда” ревизионна книга за вписване на констатациите от
извършените проверки от контролни органи по спазване на трудовото
законодателство. Посочено е, че нарушението е извършено на 30.03.2012 г., в
обект магазин за дрехи, находящ се в гр.*****, бул.”*******” №*. Констатациите от проверката били
отразени в Протокол № 1156/11.04.2012 г. Срещу дружеството бил съставен АУАН №
03-0310175/11.04.2012 г., въз основа на който било издадено и наказателното
постановление, предмет на проверка от въззивния съд. Посочената фактическа
обстановка е установена въз основа на събраните писмени доказателства и същата
е приета за безспорна от Районен съд-Варна.
От правна страна, Районен
съд-Варна е приел, че не са били налице предпоставките за
приложението на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което наказателното постановление
не е влязло в законна сила и жалбата срещу него е подадена в срок. Приел е, че
за да се приложи тази хипотеза, следва по несъмнен начин да е установено, че
нарушителят е щателно издирван за връчване на конкретно наказателно
постановление. За да отмени наказателното постановление е приел, че в
настоящия случай следва субсидиарно да се приложи чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК.
Позовавайки се на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС районен
съд приема, че абсолютната давност за административно-наказателно преследване е
изтекла. По изложените доводи ВРС е отменил НП.
Съдът споделя доводите на ВРС, за изтекла абсолютна давност
за адм. наказателно преследване. Доколкото в
ЗАНН няма конкретна уредба, то по отношение на института на давността, е
приложим режима на НК, уреден в чл.80 и
81. В горната насока са и задължителните указания дадени с Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл.
80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато не
е възбудено в срок от три години. За да се формира института на абсолютната
давност обаче следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Ето защо независимо от спирането
или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.
Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание
"глоба", както е в настоящия,
възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с изтичане на
4 години и шест месеца от извършване на деянието. Към настоящият момент този
срок е изтекъл – нарушението е извършено на 30.03.2012 год. съответно
абсолютния давностен срок е изтекъл на 30.09.2016год., поради което
административно-наказателната отговорност на сочения като нарушител субект е
погасена по давност. Съдът споделя възражението на касатора, че давностния срок
не е изтекъл на датата посочена от ВРС, но предвид гореизложеното безспорно към
постановяване на съдебния акт абсолютната давност е изтекла. Отделно от
изложеното следва да се посочи, че в случая не е предмет на обсъждане
изпълнителската давност, която започва да тече от влизане в сила на НП.
При този изход на спора на ответника по касация следва
да бъдат присъдени разноски, съобразно доказателствата за действително сторени
такива в размер на 150 лв. съставляващи адвокатски хонорар.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260571 от 17.12.2020г. на ВРС, постановено
по НАХД № 3817/2020г., по описа на ВРС, V наказателен състав, с което е
отменено Наказателно постановление №03-0310175/25.04.2012 год. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на "Ланнас" ЕООД,
Булстат ********** за нарушение
на чл. 408 , ал.2 и ал. 3 , на основание чл. 416, ал. 5 вр.чл. 415в от КТ е наложена „имуществена
санкция” в размер на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – Варна да
заплати на "Ланнас" ЕООД
направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 150
/сто и петдесет/ лева
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: