РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч, 05.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ловешки
окръжен съд, първи граждански състав, в публично заседание на
Шести
ноември двехиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря …ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА ………… и в присъствието на
прокурора…………………………….…. като разгледа докладваното
от
съдията – ДАНКОВА……………….…………
гр. дело № 424 по описа за
2018 год., и
за да се произнесе съобрази:
Постановено
е съдебно решение № 97/13.04.2018 г. по гр.д. № 974/2017 г. на РС-Троян, с
което е осъден на основание чл. 432 от КЗ ЗАД «Алианц България» АД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление гр. *******, представители П.Я.и О.П.да
заплати на А.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 2 000 – две хиляди лева, представляваща остатък от
дължимо застрахователно обезщетение след приспадане платено в размер на
14 000 лева, за претърпените неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило по вина на водача П.И.Х.от гр. *****, който на 26.09.2014 г. около
19,45 ч. на път 1-4 София-Варна, при километър 66+400 при управление на лек
автомобил „Мазда 6" с рег. № *****, собственост на „ПЛ Контрол" ООД
гр. *****, нарушил правилата за движение - чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице -
травматично счупване тялото (диафизата) на дясна раменна кост с разместване на
фрагментите и последваща оперативна имобилизация на А.К.Р., на дясна ръка за
около 7-8 месеца, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2017 г. до окончателното
изплащане, като иска до пълния му поддържан размер от 11 000 лева го е
отхвърлил като неоснователен и недоказан. Осъдил е на основание чл. 86 от ЗЗД
ЗАД «Алианц България» АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. *******,
представители П.Я.и О.П.ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 611.18
- шестстотин и единадесет лева и 18 стотинки законова лихва за периода
26.09.2014 г. до 27.09.2017 г., изчислена върху присъденото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като искът до пълния му поддържан размер от 2
965.47 лева е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е като неоснователен
и недоказан предявения иск от А.К.Р., ЕГН **********, с адрес: *** против ЗАД
«Алианц България» АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. *******,
представители П.Я.и О.П.за претърпени имуществени вреди в размер на 2 000.00
лева в резултат на настъпилото ПТП на 26.09.2014 г. Осъдил е ЗАД «Алианц
България» АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. *******,
представители П.Я.и О.П.ДА ЗАПЛАТИ на пълномощника на А.К.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** – адв. Д.И. от ЛАК сумата 1 440 – хиляда четиристотин и
четиридесет лева сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Осъдил е ЗАД «Алианц България» АД, ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление гр. *******, представители П.Я.и О.П.ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 130.00 – сто и тридесет лева
държавна такса, както и 100.00 – сто лева разноски за изготвяне на
съдебно-медицинската експертиза. Осъдил е А.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на ЗАД «Алианц България» АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. *******, представители П.Я.и О.П.съдебно – деловодни разноски за
сумата 60.00-шестдесет лева, съразмерно с отхвърлената част от исковата
претенция.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
2662/18.05.2018 г. от А.К.Р. *** чрез пълномощника си адвокат Д.И. срещу
решението на първоинстанционния съд. Излага, че не са доволни от така
постановеното решение на Троянския районен съд-четвърти състав, в частта в
която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск от А.К.Р.
против ЗАД „Алианц България"АД, за претърпени имуществени вреди в размер
на 2 000.00 лева в резултатна настъпило ПТП на 26.09.2014 г., както и в частта
в която е отхвърлен предявеният от А.К.Р. иск против ЗАД"Алианц
България"АД,до пълния му и подържан размер от 11 000.00 лева,за претърпени
неимуществени вреди,вследствие на ПТП,настъпило на 26.09.2014 г. Предвид
извършеното междувременно плащане от ответника на сумата 14 000.00 лева по
главния иск/след внасянето на ИМ в съда са подържали главния иск до размер на
11 000.00 лева. Излага, че уважавайки иска до размер 2 000.00 лева,приема ли
съдът,че същия е основателен до размер на 2 600.00 лева и приема съпричиняване
30%,за да присъди 2 000.00 лв, или приема, че не е доказано съпричиняване. За
него е неясно това че се приема, че не е
доказано съпричиняване, а се приема, че твърдението на ответника за намаляване
на първоначално определения размер на обезщетението /20 000.00 лв/ е
основателно. Изтъква, че необосноваността на решението в тази му част, води до
неговата неправилност, предвид на което моли съда да приеме жалбата за
основателна и уважи същата.
ЗАД "Алианц
България"" АД.гр. София е представил писмен отговор №3312/18.06.2018
г. , с който оспорват изцяло въззивната
жалба и молят съда да отхвърли исканията. Считат, че решението е правилно и
законосъобразно, постановено при пълнота на събрания доказателствен материал. Твърдят,че
на 23.10.2017г. ЗАД «Алианц България» е
изплатило на ищеца А.К.Р.
застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди,
настъпили вследствие пътнотранспортното произшествие на 26.09.2014г. в размер
на 14 000лв и 973лв. за претърпените имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на ПТП до деня на плащането в размер на 4 667,23лв. или общо
сумата от 19 640,23лв. Излага доводи, че при условията на главно и пълно
доказване са установили наличието на съпричиняване на увреждането от страна на
ищеца А.Р., който в нарушение на чл. 137а ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ при движението на автомобила не е използвал обезопасителен
колан, с който МПС е оборудвано и с действията си е допринесъл за настъпване на
процесиите вреди. Молят съда да отхвърли въззивната жалба и потвърди
постановеното от РС-Троян решение.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован не участвува лично,а чрез
процесуален представител адв. И..Изтъква, че съдебният акт е неправилен,
незаконосъобразен и моли да се уважи иска,в обжалваните части.
Въззиваемият, редовно призован се явява в
съдебно заседание не изпраща представител.
От
представените доказателства по гр.д. № 974/2017 на ТРС,от
становището на представителите на страните,преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
обстоятелства:
От фактическа страна съдът приема,
че на 26.09.2014 г. около 19,45 ч. на
път 1-4 София-Варна, при километър 66+400 при управление на лек автомобил
„Мазда 6" с рег. № *****,
собственост на „ПЛ Контрол" ООД гр. *****, П.И.Х.е нарушил правилата за
движение - чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице - трайно затруднение на движението на
крайник - на лява ръка за около 2-3 месеца, поради травматично счупване на
лъчева кост с последваща гипсова имобилизация на К.С.Р., на дясна ръка за около
6-7 месеца, поради травматично счупване тялото (диафизата) на дясна раменна
кост с разместване на фрагментите и последваща оперативна имобилизация на А.К.Р.,
на дясна ръка за около 7-8 месеца поради травматично счупване на двете кости на
дясна предмишница с последващо оперативно лечение на С.К.Р., всички от гр.
Троян обл. Ловешка и избиване на зъби - първи горе в ляво, първи и втори горе в
дясно, долу в дясно и ляво първи и втори, без които се затруднява дъвченето за
около 2 месеца на Д.Т.А..Със споразумение от
03.06.2015 г. по НОХ дело № 458/2015 г. на Ловешки районен съд водача на автомобила П.И.Х.от гр. ***** е признат за
виновен в осъществяване състава на престъпление по престъпление по чл. 343 ал.
3 пр. 4 б. "а", пр. 2 във вр.с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК и при
условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, му е наложено наказание 6 месеца лишава
от свобода, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното
наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 3 години.
Уврежданията на А.Р. са причинени при деликта на 26.09.2014 г. и
съставляват травматично счупване тялото (диафизата) на дясна раменна кост с
разместване на фрагментите и последваща оперативна имобилизация на дясна ръка
за около 7-8 месеца.Те се доказват по споразумението от 03.06.2015 г. по
НОХД№458/2015 г. на ЛРС, епикризата от
06.12.2014 г., епикриза от 21.09.2015 г. и св. показания на Хр.Ч. и Д.А..На
въззивникът е причинена средна телесна повреда, тъй като движението на дясната
му ръка е било ограничено през продължителен период от време. Счупването е
наложило хирургическа интервенция с монтаж на остеосинтезен материал и
последващо отстраняване от костта на имплантирани уреди от хумерус. Възстановяването
е протекло трудно и през дълъг период от време, през който Р. е закупил
поставените му уреди, претърпял е две рехабилитации и след втората оперативна
интервенция е правел упражнения в къщи. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза е установено, че този вид травми се съпровождат със значителна по
сила болка, до възстановяване с операция целостта на ръката активни движения са
невъзможни, а пасивните са ограничени. Оперативните интервенции също са били
съпроводени със значителна по интензитет болка и са налагали придружител на пострадалия
Р. за първите месеци след травмата.
Съдът намира, че по заключението по съдебно-техническа експертиза
№858/09.02.2018 г. е установено ,че , автомобила„Фолксваген голф” рег. № ****,
управляван от К. Р. е оборудван с обезопасителни колани на задните седалки от
завода-производител. От нея не може да се направи извод, че А.Р. не е ползвал
обезопасителен колан.
При
действие на чл. 300 от ГПК по споразумение от 03.06.2015 г. по НОХ дело № 458/2015
г.. на Ловешки районен съд в настоящето производство са установени от
фактическа страна обстоятелствата по извършване на деянието, противоправността
му и вината на дееца. По делото не е отделено спорното от безспорното по чл.
146 ,ал.1 от ГПК и не са отразени в
доклада обстоятелствата по чл. 146,ал.1,т.3 и 4 от ГПК по които страните не са
имали противоречие.Съдът е посочил в определението №655/28.12.2018 г. единствено безспорно наличие на валидно
застрахователно правоотношение ,в срока на действие на което е настъпило
застрахователното събитие.. В този смисъл въззиваемият е заявил,че не оспорва в
застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите-застрахователна полица №01114002347162 , сключена за лек
автомобил марка „Мазда” с рег. № ***** и застрахователната комисия е определила
обезщетение за неимуществени вреди от 20000 лева и за имуществени 1390 лева ,
които са редуцирани на основание чл. 137аьал.1 от ЗДП поради не използване на
обезопасителен колан. Предвид на това страните
не са представили доказателства относно навежданите обстоятелства- не е представена
застрахователната преписка , наказателното дело
общ характер №458/2015 г. на ЛРС.Настоящата инстанция приема,че между
страните не съществува спор за времето на възникване на деликта, виновното лице,
възникналите уврежданията на лицата, участници в пътно-транспортоното
произшествие на 26.09.2014 г. и заплащане на сумата от 14000 лева обезщетение
за неимуществени вреди и 937 лева- за имуществени вреди на 23.10.2017 година от
застрахователя на пострадалия въззивник.Основният спорен въпрос от фактическа
страна е свързан със съпричиняване, което се твърди от въззиваемия и с непоставяне
на предпазен колан от А.К.Р.. Съдът намира, че изводите на първоинстанционния
съд в тази насока са неправилни и не ги споделя. Фактът на съпричиняване поради
непоставяне на предпазен колан от пострадалия се твърди от въззиваемия и в негова тежест се да докаже
това обстоятелство и последвалите увреждания именно в резултат на този факт. В
казуса не са представени доказателства в такава насока. Изслушана е
съдебно-медицинска експертиза №514/25.01.2018 г. , която съдът приема като
професионално изготвена, доколкото е в съответствие с правните изводи по казуса
. От заключението на вещото лице и по изслушването
му в съдебно заседание на 13.03.2018 г.
не се съдържа заключение относно получаването на травмите на пострадалие
в резултат на неползване на колан-„Не мога да кажа, защото имаме случаи и с
колани пак се получава травмативно счупване. И пак казвам при внезапно спиране
и отиване напред, точно тази ръка отива в предната седалка и се удря.Това е
челен удар…. Теоретично колана ще го задържи ,но в конкретния случай не мога да
кажа какво е станало, но имаме травма със счупване на ръката”/к.ц./.
Въззиваемият не е представил гласни или писмени доказателства в насока на
установяване на съпричиняването от Ал. Р., чиято е доказателствената тежест – в
този смисъл решение №206/12.03.2010 г.по т.д. №35/2009 г. на ВКС, решение
№169/02.10.2013 г. по т.д. №1643/2012 г. на ВКС, решение №16/04.02.2014 г. по
т.д. №1858/2013 г. на ВКС.
Съдът
намира,че е исковите претенции по чл. 226,ал.1 от КЗ/отм./ са свързани със задължението на застрахователя
да плати застрахователно обезщетение след като е налице вреда по силата на
договора за застраховка „гражданска отговорност”,уредена в чл. 257-чл. 275 на КЗ/отм./.При
действие на чл. 257 от КЗ/отм./, обект на този вид застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинени от тях имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.В този
случай имуществената отговорност на застрахователя е вторична, тъй като е функционално
обусловена от отговорността на застрахования към третото увредено лице, т.е.
той дължи обезщетение, само и доколкото
застрахованият има задължение към третото лице за обезщетяване на вреди. Именно от това произтича и изследването на
възникването на непозволено увреждане, по смисъла на чл. 45
от ЗЗД между прекия причинител на вредата и пострадалото лице. В казуса
предвид непредставяне на застрахователния договор между съдът няма данни
относно договорения размер на застрахователното покритие за неимуществени вреди
и за имуществени вреди. Съдът приема, че деликта е настъпил в срока на действие на
договора, застрахователната премия е била заплатена и застраховката има
действие-чл. 261 и чл. 262 от КЗ/отм./.
Ловешки окръжен съд счита ,че при
действие на чл. 226,ал.1 от КЗ/отм.// който е приложимия закон, предвид датата
на настъпване на пътно-траспортното произшествие 26.09.2014 г./ въззиваемият
дължи заплащане на обезщетение за неимущестевени вреди на Ал.Р. в размер на
сумата 4000 лева. Съдът обосновава размера на сумата с момента на настъпване на
застрахователното събитие, икономическите условия към онзи момент, със
значителния обем на претърпените болки и страдания от въззивника, с вида
увреждане, двете оперативни интервенции, дългия период на рехабилитация и
необходимостта от придружител през първите месеци. Съдът намира, че
възражението на въззиваемия относно съпричиняване от Ал.Р. е недоказано и не
следва да се отчита, тъй като не са представени доказателства, че Ал.Р. не е
поставил обезопасилен колан при пътния
инцидент на 26.09.2014 г., а и да не е поставил, че само от това е произтекло
увреждането Предвид константната съдебна практика, която настоящата инстанция
споделя ,непоставянето на обезопаси телен
колан не е достатъчен факт , за да се приеме съпричиняване на вредата. Трябва
да има пряка и непосредствена връзка между нарушението и произтеклите вреди, като
непоставянето му да би довело до по-малки по обем вреди или би предотвратило
въобще настъпването им. Както по-горе в мотивите беше подчертано изявленията на
вещото лице в съдебното заседание на 13.03.2018 г. са именно в обратната насока, че и с колан
такова травматично счупване при челен удар се получава. С оглед заплащане на
сумата от 14000 лева в хода на процеса, присъждането на сумата 2000 лева от
районния съд, атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено в
отхвърлителната му част за сумата 4000 лева. Искът за присъждане на
главницата до пълния претендиран размер от 11000 лева е неоснователен и трябва
да бъде отхвърлен, тъй като не са представени писмени или гласни доказателства,
че търпените болки и страдания на Ал.Р. са изключителни и надхвърлят обичайните за този тип увреда.
Предвид уважаване на главния
иск за сумата 4000-лева обезщетение за неимуществени вреди по чл.226,ал.1 от КЗ
/отм./се дължи и законна лихва върху тази сума от датата на уреждането-26.09.2014
г. до окончателно изплащане. Съдът не възприема като основателно възражението
на застрахователя, че такава лихва трябва да се присъди от датата на
уведомяване. Прекият иск по чл. 226 от КЗ/отм./ на увреденото лице спрямо
застрахователя означава,че застрахователя дължи обезщетението което следва да
заплати причинителя на деликта, т.е. от датата на увредата..
Съдът е сезиран и с иск с правно
основание чл. 226,ал.1 от КЗ /отм./за заплащане на сумата 2000 лева обезщетение
за имуществени вреди,както и иск за присъждане на законна лихва върху тази
сума, начиная от 26.09.2014 г. до окончателно изплащане.
По-горе беше обсъдено,че по делото се
доказват противоправно деяние,
авторство, причинна връзка,а от друга страна и съществуването на договорни
отношения между страните по договор за застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите” между причинителя на деянието Пл.Христов и застрахователното
дружество. Въззивният съд намира,че имуществените вреди, съставляващи разходи
за лечение безспорно се установяват по фактура №55602/29.09.2014 г. за
закупуване на заключващ пирон-мишница на стойност 1390 лева. Въззиваемият е
изплатил сумата 937 лева, но предвид по-горе изложените мотиви ,че липсва
съпричиняване от страна на А.Р. съдът намира ,че се дължи разликата до пълния размер на установената сума, а именно
453 лева. Искът до пълния претендиран
размер на сумата 2000 лева е неоснователен и недоказан, тъй като не са
представени каквито и да са писмени документи относно други имуществени
разходи, направени от въззивника.
С оглед
произнасянето на Ловешки окръжен съд по главния иск за присъждане на сумата 453
лева обезщетение за причинени имуществени вреди
по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ съдът приема,че е основателен и доказан и
иска за присъждане на законна лихва върху тази сума от 26.09.2014 г. до
окончателното и изплащане.
По
изложените съображения настоящата инстанция счита, че съдебно решение № 97/13.04.2018
г. по гр.д. № 974/2017 г. на РС-Троян е неправилно и незаконосъобразно, в частта в
която са отхвърлени исковете за сумата 4000 лева-обезщетение за неимуществени
вреди и за сумата 453 лева-обезщетение за имуществени вреди,ведно със законна
лихва ,начиная от 26.09.2014 г. до окончателно изплащане и следва да бъде
отменено, а исковете да бъдат уважени. Решението
на Троянски районен съд следва да бъде отменено и в частта ,в която е
определена правната квалфикация на иска по чл. 432 от КЗ, тъй като исковете са
квалифицирани по чл. 226,ал.1 от КЗ/отм./.Съдебният акт от 13.04.2018 г. в
останалата атакувана част, като законосъобразен следва да бъде потвърден
Предвид
този изход от процеса разноските следва
да останат за страните така както са направени. Въззиваемият дължи да заплати въззивника сумата 294.58 лева съразмерно на
уважената част от исковете. Общо направените разноски от въззивника за
настоящата инстанция възлизат на 860 лева. При заявената по чл. 25,ал.1 и ал. 2
от НПП сума от 450 лева възнаграждение от въззиваемия и съобразно отхвърлената
част от исковете , от направените за настоящата инстанция 450 лева разноски
дължими са 295.86 лева по съразмерност на отхвърлената част от исковете.
Воден от тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно съдебно решение № 97/13.04.2018 г. по гр.д. № 974/2017 г.
на РС-Троян,в частта в която са отхвърлени като неоснователни и недоказани
исковете предявени с правно основание
чл. 432 от КЗ предявени против ЗАД «Алианц България» АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр. *******, представители П.Я.и О.П.от А.К.Р., ЕГН **********, с адрес: *** за
сумата 4000 лева-обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 453
лева-обезщетение за имуществени вреди,ведно със законна лихва ,начиная от
26.09.2014 г. и
вместо него постанови:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1от КЗ/отм./, ЗАД «Алианц България» АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр. *******, представители П.Я.и О.П.да заплати
на А.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 4 000 – четири хиляди лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно
произшествеие, настъпило по вина на водача П.И.Х.от гр. *****, който на
26.09.2014 г. около 19,45 ч. на път 1-4 София-Варна, при километър 66+400 при
управление на лек автомобил „Мазда 6" с рег. № *****, собственост на „ПЛ
Контрол" ООД гр. *****, нарушил правилата за движение - чл. 42 ал. 1 т. 2
от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице - травматично счупване тялото (диафизата) на дясна раменна кост с
разместване на фрагментите и последваща оперативна имобилизация на А.К.Р., на
дясна ръка за около 7-8 месеца, ведно със законната лихва, считано от
25.09.2014 г. до окончателното изплащане .
ОСЪЖДА, на основание чл. 226, ал. 1от КЗ/отм./,
ЗАД «Алианц България» АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. *******,
представители П.Я.и О.П.да заплати на А.К.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 453 лева-обезщетение за имуществени
вреди по фактура №55602/29.09.2014 г. за закупуване на заключващ
пирон, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило по вина на водача П.И.Х.от гр. *****, който на
26.09.2014 г. около 19,45 ч. на път 1-4 София-Варна, при километър 66+400 при
управление на лек автомобил „Мазда 6" с рег. № *****, собственост на „ПЛ
Контрол" ООД гр. *****, нарушил правилата за движение - чл. 42 ,ал. 1, т.
2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице - травматично счупване тялото (диафизата) на дясна раменна кост с
разместване на фрагментите и последваща оперативна имобилизация на А.К.Р., на
дясна ръка за около 7-8 месеца, ведно със законната лихва, считано от
25.09.2014 г. до окончателното изплащане .
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно съдебно решение 97/13.04.2018 г. по гр.д. №
974/2017 г. на РС-Троян,в останалата атакувана част.
Решението е окончателно по цена на исковете
на основание чл. 280,ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.