Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1259/10.7.2018г. Година
2018 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На четвърти юли Година две хиляди и осемнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 2744 по описа за две хиляди и
осемнадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП№ 03-007354/22.02.2017г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което на „М.” ООД
е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на
250 лева, на основание чл. 415в ал.1 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание имуществена санкция от 250 лева на 100
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на представляващ санкционираното дружество
против Наказателно постановление № 03-007354/22.02.2017г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 250 лева, на
основание чл. 415в ал.1 от КТ.
С жалбата се
навеждат твърдения, че от съдържанието на наказателното постановление не става
ясно дали въобще се предвижда наказание за такова нарушение, доколкото липсва
посочване на разпоредба, предвиждаща наказание за нарушението. Проверката е
извършена в извънработно време за работника и е нямало как по безспорен начин
да се установи, че А. К.- Д. е била допусната до работа. Формулира се искане за
отмяна на наказателното постановление.
Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното административно
наказание.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от
процесуален представител.
По същество се доразвиват основанията за отмяна на НП,
наведени с жалбата.
Представител на въззиваемата страна излага доводи за
неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:
На
31.01.2017г. служители на Дирекция “Инспекция по труда”-Варна, сред които св. Д., извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство от страна на „М.“ ООД в
обект – „Готварница“, находящ се
в гр.Варна,ул. „Опълченска“ №2.
При проверката били установени работещи в обекта лица,
едно от които била А. К.- Д., на която била предоставена за попълване декларация. В нея А. К. - Д. посочила параметри на установеното между нея
и дружеството трудово правоотношение.
Била извършена проверка на книгата за инструктаж. При
това било установено, че в книгата за начален инструктаж липсва вписване на
проведен такъв инструктаж на А. К.- Д.. За констатираното при проверката бил
съставен Протокол № ПР1703797/16.02.2017г.
На същата
дата срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който било посочено че в качеството си на работодател не е
документирал начален инструктаж в
книгата за инструктаж провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве , при работа на
лицето А. К.- Д.. За дата на извършване на нарушението била посочена датата на
проверката, при която лицето било установено да престира труд в обекта.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.11 ал.5 вр.
чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Актът
бил предявен на представляващ дружеството, като в съдържанието му не били
вписани възражения. Възражения не постъпили по АНП и впоследствие, в
законоустановения срок.
Копие от книгата за инструктаж било приложено по административно
наказателната преписка.
Въз основа
на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал
наказателно постановление № 03 – 007354/22.02.2017г. , с което изцяло възприел
фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно
нарушение и при правна квалификация на нарушението по чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. е
отчел отстраняването на нарушението и е наложил наказание на основание чл.415в
ал.1 от КТ над минимално предвидения размер.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото доказателства – показанията на св. Д., както и писмените
такива, приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното
следствие: трудов договор; копие от книга за проведен начален инструктаж на работници и др.
При проверка на съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички
срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния
срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в
рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали
безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки положилото
труда лице, характеристиките и времетраенето на трудовото правоотношение, както
и липсата на вписване на проведен начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа в книгата за начален инструктаж. По АНП са събрани доказателства в
подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието
на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа
подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на
извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по КТ, както и
правилно е определено административнонаказателно
отговорното лице.
Съдът намери, че административно наказващият орган
правилно е определил санкционната норма и вида на административното наказание,
но неправилно е бил преценен размера на наказанието. Извършването на нарушение
за първи път и липсата на данни от нарушението да са произтекли вредни
последици за работника, обосновават налагане на наказание в минимален размер и
в този смисъл съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде
изменено.
Що се отнася до
наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното постановление, съдът
намери същите за неоснователни предвид на следното :
Навеждат се
твърдения, че от съдържанието на наказателното постановление не става ясно дали
въобще се предвижда наказание за такова нарушение, доколкото липсва посочване
на разпоредба, предвиждаща наказание за нарушението.
Съдът намери,
че с непосочването на нормата на чл.413 ал.2 от КТ не е нарушено правото на
защита на дружеството, доколкото нарушението е изписано текстово в пълен обем.
Правилно, при определяне на наказанието е била посочена привилегированата
разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ и наказанието е било определено въз основа на
този текст от КТ.
Възразява се
още, че проверката е извършена в извънработно време за работника и е нямало как
по безспорен начин да се установи, че А. К.- Д. е била допусната до работа.
Подобна позиция
не може да бъде споделена, тъй като са налице категорични доказателства относно
престирането на труд от страна на К.- Д. на
31.01.2017. и това са показанията на свидетел – очевидец – св. Д..
В унисон с
показанията на св. Д. са и писмените доказателства по делото : копие от книга
за проведен начален инструктаж на
работници; декларация от А. К.- Д.; констативен протокол и др.
Изложеното по-
горе мотивира съда да измени наказателното постановление като намали размера на
наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: