№ 21404
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110154468 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с
ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. С. Г.,
срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от
2447.22 лева /главница, включваща ликвидационни разноски от 15 лева/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето
лице по застраховка „Каско+“ – по щета № 44012132122148, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
07.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 22.07.2021 г., на автомагистрала
„Тракия“ при посока на движение от гр. София към гр. Пловдив около 87-ми
км. настъпило ПТП между т.а. марка „Скания“, модел „Р-480“ с рег. № ОВ
7353 ВН и л.а. марка „Мерцедес“, модел „Майбах“, с рег. № CB 7777 НМ.
Твърди се, че и двата автомобила били в крайна лява /изпреварваща/ лента
като водачът на т.а. „Скания“ – лицето М. Б. извършвал изпреварване, но
поради недостатъчен контрол над МПС се ударил в задната част на движещия
се пред него л.а. „Мерцедес“, управляван от лицето Н. М.. За станалото ПТП
водачите съставили двустранен констативен протокол /ДКП/, доколкото
нямало пострадали лица – като водачът на т.а. „Скания“ се подписал като
виновен за ПТП.
1
Увреденият л.а. марка „Мерцедес“ бил собственост на дружеството
„ДСК Лизинг“ АД и досежно същия била сключена застраховка „Каско +,
клаузи премиум и чужбина“ при ищцовото дружество „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД – съгласно полица № 440120213134362 със срок на
действие от 29.11.2020 г. до 28.11.2021 г. Поради това и след ПТП
дружеството „ДСК Лизинг“ АД се обърнало към ищеца и била образувана
щета под № 44012132122148. Вследствие на удара л.а. марка „Мерцедес“
получил увреждания по задна броня, заден спойлер, облицовка задна броня и
лайсна, като автомобилът бил отремонтиран в сервиз. Стойността на ремонта
възлизала на 2 432.22 лева и била заплатена от ищеца директно на сервиза.
На следващо място се твърди, че от своя страна т.а. марка „Скания“,
модел „Р-480“ с рег. № ОВ 7353 ВН имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с период на
валидност от 28.06.2021 г. до 27.06.2022 г. Доколкото ищецът заплатил
стойността на щетите на увреденото лице, то се твърди, че в негова полза
възникнало вземане срещу застрахователя на виновния водач – за сумата от
2 432.22 лева, както и 15 лева ликвидационни разноски. Поддържа се, че
ищецът поканил ответника да му заплати процесната сума, но последният
така и не извършил плащане. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени: регресна покана, заявление за
възстановяване на застрахователно обезщетение, уведомление за отказ от
плащане, полица „Каско +, клаузи премиум и чужбина“, проверка за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ДКП за ПТП,
обяснение от М. Б., уведомление по щета, опис заключение по щета,
калкулация на претенция, възлагателно писмо, приемопредавателен
протокол, фактура, ликвидационен акт, нареждане за плащане, снимков
материал, свидетелство за управление на МПС, контролен талон и документ
на ГТП.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер. В тази връзка на първо място се признава, че
действително т.а. марка „Скания“, модел „Р-480“ с рег. № ОВ 7353 ВН имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество към датата на процесното ПТП.
Излагат се обаче подробни доводи, че не били налице
законоустановените кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на ответника. Посочва се, че водачът на т.а. марка
„Скания“ не бил виновният водач за настъпване на ПТП. Напротив виновен
бил водачът на л.а. марка „Мерцедес“, който идвал от крайна дясна /аварийна/
лента и пресякъл активната /средната/ лента като се озовал пред товарния
автомобил. Последният поради внезапната поява на л.а. марка „Мерцедес“ не
могъл да спре и ударил същия. Поддържа се, че водачът на товарния
автомобил не бил подписал ДКП и не се бил признал за виновният водач. В
тази връзка се излагат подробни доводи за неустановеност на механизма на
ПТП, евентуално за липса на връзка между претърпените вреди и посочения
2
механизъм. Излагат се и подробни доводи, че претендираната сума била в
завишен размер, доколкото водачът на пострадалия автомобил също имал
вина за ПТП, като евентуално било налице съпричиняване.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.
По делото са разпитани свидетелите: Н. А. М. /водач на л.а. марка
„Мерцедес“/ и М. А. Б. /т.а. марка „Скания“/. Изслушани са съдебно
графологична експертиза /С./ и съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/.
В проведеното на 28.11.2023 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изразява писмено становище за
отхвърляне на иска изцяло евентуално частично.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № 440120213134362/13.11.2020 г.
„Каско+“/ се установява, че относно л.а. марка „Мерцедес“, модел „Майбах“,
с рег. № CB 7777 НМ, собственост на „ДСК Лизинг“ АД, е налице
имуществена застраховка „автокаско“ при ищцовото дружество със срок на
действие от 29.11.2020 г. до 28.11.2021 г. – за сумата от 243 000 лева при
премия от 8930.25 лева, платима на четири вноски.
Липсва спор / а и от проверка за сключена застраховка „Г.О.“/ и че от
своя страна т.а. марка „Скания“, модел „Р-480“ с рег. № ОВ 7353 ВН,
собственост на „Томеви транс“ ЕООД, имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с
период на валидност от 28.06.2021 г. до 27.06.2022 г.
Страните не спорят и че на 22.07.2021 г. двата автомобила се движели по
автомагистрала „Тракия“, посока от гр. София към гр. Пловдив, когато около
87+ км. /около гр. Пазарджик/ между тях настъпило ПТП.
Съгласно представения по делото ДКП от 22.07.2021 г. ПТП настъпило
около 15.25 минути като двата автомобила се движели в една и съща лента на
пътното платно /означена като лентата по средата между две други/, при
което виновният автомобил т.а. марка „Скания“ /автомобил „Б“/ ударил със
своята предна част задната част на движещият се пред него л.а. марка
„Мерцедес“ /автомобил „А“/. При това били нанесени щети по задната броня
на пострадалия л.а. марка „Мерцедес“. ДКП видимо носи подписите и на
двамата водачи на участвалите в произшествието МПС.
Представено е обаче и писмено обяснение от водача на т.а. марка
„Скания“ – лицето М. А. Б., в което същият отрича да е подписвал ДКП.
Посочва, че ПТП настъпило по вина на водача на л.а. марка „Мерцедес“,
който внезапно се озовал в крайна лява лента, където в този момент водачът
на т.а. марка „Скания“ изпреварвал друг товарен автомобил. Поради това и не
могъл да спре и действително леко ударил л.а. марка „Мерцедес“. Поддържа
3
се, че след удари двете МПС спрели в аварийната лента и М. А. Б.
предоставил данните си на водача на л.а. марка „Мерцедес“, но понеже
последният бързал се разбрали да се чуят в последващ момент, което така и
не станало.
По делото е извършена и приета съдебно графическа експертиза /С./ с вх.
№ 83692/27.03.2023 г. Съгласно заключението по същата – подписът,
положен от името на лицето М. А. Б., в оригинал на ДКП за ПТП от
22.07.2021 г. – в графа „15 подпис на водачите“ НЕ Е изпълнен в
действителност от лицето М. А. Б.. Вещото лице е достигнало до този извод
въз основа на сравнителен материал и множество установени различия между
изследвания подпис и този в сравнителния материал.
Експертизата не е оспорена от страните, а съдът намира същата за
достатъчно подробна и компетентно изготвена като предвид липсата на данни
за заинтересованост на вещото лице, същата следва да бъде кредитирана.
На следващо място в показанията си свидетелят Н. А. М. твърди, че
познава свидетелят Б., доколкото двамата участвали в ПТП – като не помни
датата, доколкото редовно пътувал до гр. Истанбул да вози шефа си. Самото
ПТП настъпило на АМ „Тракия“ в посока от гр. София към гр. Пазарджик.
Доколкото пътникът не обичал свидетелят да натиска спирачки последният
редовно шофирал в най-лявата /изпреварваща/ лента. Там при нужда ако
някой му пречел свидетелят му светел с фаровете си да му освободи пътя. В
процесния случай автомобилът отново се намирал в лявата лента като
свидетелят изпреварвал тир и възприел, че зад него друг тир също
предприема изпреварване на същото МПС и така автомобилът на свидетеля и
т.а. „Скания“ били в лявата лента. Свидетелят М. уточнява, че шофираният от
него автомобил бил „Мерцедес“, модел „Майбах“ последна най-нова серия.
Уточнява и че почти бил завършил изпреварването на тира, намиращ се в
средната /активна/ лента, когато тирът зад него – т.а. „Скания“ в процеса на
изпреварване го застигнал и ударил леко отзад. Свидетелят поддържа, че
натиснал газта, за да доизпревари МПС в активната лента, след което минал
пред него и в крайна сметка отбил в аварийната лента и спрял. Зад него спрял
св. Б. с т.а. „Скания“. Свидетелят уточнява, че при изпреварването се движел
с около 130 км/ч-140 км/ч. на 7-ма скорост. След удара свалил на 6-та скорост
и намалил на 100 км/ч-110 км/ч без да натиска спирачки и отишъл да спре в
крайна дясна /аварийна/ лента. Ударът между двете МПС бил лек и била
засегната само бронята на л.а. „Мерцедес“. Свидетелят поддържа, че водачите
съставили ДКП и нямали спор кой е виновен, а именно св. Б.. Не помни кой е
съставил ДКП и твърди, че не го е чел. Посочва, че подписът за водач „А“ бил
негов. Поддържа и че противно на означеното в протокола ударът бил в
крайна лява лента.
На следващо място свидетелят твърди, че впоследствие се обърнал към
застраховател с оглед възстановяване на щетите. Застрахователят обаче го
уведомил, че в ДКП липсва подпис на другия водач.
От показанията на свидетеля М. А. Б. се установява, че познава
предходния свидетел М., доколкото двамата действително участвали в ПТП
4
на АМ „Тракия“ преди около две години – при движение с посока от гр.
София към гр. Пловдив около гр. Пазарджик. Свидетелят твърди, че
управлявал товарен автомобил като карал стока за Бобов дол. Самото пътно
платно се състояло от три ленти – две за движение и една аварийна лента.
Свидетелят твърди, че действително се движел в крайна лява лента,
доколкото изпреварвал друг тежкотоварен автомобил, който се движел бавно
в дясната лента. В следващия момент свидетелят погледнал в своето дясно
огледало, за да види дали има възможност безопасно да се прибере в средната
лента след изпреварването на другия тир. Тогава обаче изведнъж забелязал
„нещо“, което идвало откъм аварийната лента преминало и се озовало пред
свидетеля – като последният възприел светлини „стопове“ пред себе си.
Доколкото всичко станало много бързо свидетелят действително не успял да
спре, когато другият автомобил застанал пред него, поради което и ударил
леко автомобила пред себе си като ударът настъпил в лявата изпреварваща
лента. Л.а. „Мерцедес“ бил ударен в бронята отзад, а товарният автомобил –
отпред.
На следващо място свидетелят посочва, че след ПТП той и другият
водач спрели в аварийната лента като помежду им възникнал конфликт. При
това водачът на л.а. марка „Мерцедес“ снимал документите на камиона на
свидетеля, полицата му по Г.О., както и личната му карта. Свидетелят Б. обаче
поддържа, че на място водачите не попълнили ДКП, тъй като свидетелят М.
бързал и се разбрали да се чуят в друг ден. Уточнява, че искал да извика
полиция, но св. М. настоял, че вози пътник и бърза. Поддържа, че не е виждал
и не е подписвал ДКП /предявен му при разпита/, поддържа и че не се
признавал за виновен водач. От своя страна неговият автомобил също
понесъл щети, заплатени от застраховател.
На последно място посочва, че забелязал л.а. „Мерцедес“ как идва откъм
аварийната лента. Уточнява, че на него /на св. Б./ му трябвала около минута
да се прибере в средна лента и да освободи лявата такава. От своя страна
водачът М. се оправдал, че бързал и затова минал през аварийната лента, за да
може да изпревари. Допълва, че никой от двамата водачи не се признал за
виновен „на място“.
При преценка на показанията на двамата свидетели съдът констатира,
че между същите са налице, както съвпадения, така и съществени
противоречия, което се обяснява от обстоятелството, че и за двамата
свидетели като участници в ПТП е налице възможна заинтересованост от
изхода на делото. В тази връзка и съдът съобрази, че показанията на
свидетелите са еднопосочни досежно обстоятелствата, че ударът е настъпил в
лявата /изпреварваща/ лента на посоченото място /АМ Тракия 87 км около гр.
Пазарджик/. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели в частта,
че ударът е бил с нисък интензитет – като т.а. „Скания“ със своята предна
част е ударил л.а. „Мерцедес“ отзад в зоната на задна броня.
Основното разминаване в показанията е досежно обстоятелствата,
довели до настъпване на ПТП. В тази връзка св. М. твърди, че през цялото
време се е намирал в крайна лява лента като е изпреварвал тир, намиращ се в
средната лента. В това време т.а. „Скания“ от средна лента е предприел
5
изпреварване на тира пред него и така е преминал в лява лента, където поради
високата си скорост е застигнал и ударил л.а. „Мерцедес“. След удара св. М.
първо твърди, че е ускорил скоростта, а после обратно твърди, че напротив не
му се е налагало да ускорява, за да завърши изпреварването, а напротив е
намалил и превключил на по-ниска скорост и дори това му е дало възможност
да задмине тира в средната лента. Тези вътрешни противоречия в показанията
на св. М. съдът намира за съществени, поради което не кредитира
показанията на св. М., че същият се е движел правомерно в лява лента като е
изпреварвал.
На последно място съдът намира за нужно да отбележи следното – св.
М. поддържа, че се е движел със скорост от 130 км/ч – 140 км/ч на 7-ма
скорост, изпреварвайки тир. При тази скорост това твърди, че му е отнело
време, което време е било достатъчно продължително, за да бъде застигнат от
друг тир – управляваният от св. Б. т.а. „Скания“. Твърди и че последният не
само го е застигнал, но дори го удря в задна част. Това предполага т.а.
„Скания“ да се е движел със скорост от над 140 км/ч. Посоченият показания в
съвкупност съдът намира за недостоверни. Това е така, доколкото макар
настоящият състав да не познава в детайли техническите параметри на двата
автомобила, участници в ПТП, то намира за неправдоподобно л.а. марка
„Мерцедес“ модел „Майбах“ /последна най-нова серия/ движещ се с между
130 км/ч и 140 км/ч да бъде застигнат и ударен от развил скорост над 140 км/ч
т.а. „Скания“, модел „Р-480“ /возещ товар/. Дори да се приеме, че т.а.
„Скания“ би могъл да развие посочената скорост, то св. М., възприемайки как
бива настиган от същия е имал достатъчно възможност да ускори и да
завърши изпреварването, за да се прибере в активна лента. Вместо това
свидетелят твърди, че хем е увеличил скоростта хем я намалил след удара,
което е вътрешно противоречиво твърдение – доколкото ако е целял да
завърши изпреварването и бързо да се изтегли пред т.а. в активната лента
свидетелят е следвало да увеличи, а не да редуцира скоростта си на движение.
Поради всички тези доводи в съвкупност съдът намира, че не следва да
кредитира показанията на св. М. в частта, че преди настъпване на ПТП
продължително време се е намирал в лява лента и продължително е
изправарвал тир, намиращ се в активната лента, с което да е бил възприет от
св. Б..
Обратно следва да бъдат кредитирани показанията на св. Б., доколкото
същият посочва, че е предприел изпреварване на тир, намиращ се в активната
лента като при предприемане на маневрата крайна лява лента е била
свободна. Междувременно с висока скорост л.а. „Мерцедес“ завършващ
неправомерна маневра – с включване от аварийна лента без да се увери, че
активната лента е свободна /вероятно изпреварване отдясно през аварийната
лента/ се е върнал първо в активната такава, а после се е озовал в лява
изпреварваща лента, където отново поради нарушената видимост от
наличието на тежко товарен автомобил в активната лента не се е уверил, че
може безопасно да се престрои. Предвид изпреварваното препятствие /друг
тир/ обаче и високата скорост на л.а. „Мерцедес“, на свой ред свидетелят Б. не
е могъл да възприеме своевременно л.а Мерцедес. В тази връзка и доколкото
6
св. Б. също се е движел с висока скорост същият не е могъл да реагира като
намали безопасно скоростта и така е последвало ПТП. Ето защо и именно
последвалият удар е принудил св. М. да намали скоростта до около 110 км/ч,
в която част показанията му също се кредитират.
Предвид настъпилото ПТП и нанесените щети по л.а. марка „Мерцедес“,
модел „Майбах“ по делото липсва спор, че в ищцовото дружество била
образувана щета № 44012132122148.
Видно от опис заключение по щета от 01.09.2021 г. и калкулации при
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Майбах“ рег. № СВ 7777 НМ са
увредени: задна броня облицовка, лайсна хром задна броня среда горна,
спойлер задна броня, гривна ауспух хром ляв и десен, лайсна хром задна
броня среда долна. За отстраняване на посочените щети се е наложил монтаж
и демонтаж на детайли и подмяна. Посочените операции като труд и
материали са извършени за сумата от общо 2432.22 лева. Ремонтът на
увредения автомобил е извършен от доверен сервиз „Тандер корпорация“
ЕАД. Представен е и платежен документ, от който е видно, че сумата от общо
2432.22 лева е преведена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на доверения
сервиз „Тандер корпорация“ ЕАД на 15.10.2021 г.
Предвид плащането дружеството „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД се е
обърнало към ответното дружество като застраховател на виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
тази връзка и ищецът отправил регресна покана до ответника за заплащане на
сумата от 2432.22 лева – формирана от стойността на щетите и сумата от 15
лева ликвидационни разноски. От ответното дружество не последвало
плащане.
На последно място по делото е изготвена съдебна автотехническа
експертиза. Видно от заключението по същата претърпените от л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Майбах“ вреди възлизат към датата на ПТП на стойност
– 2825.56 лева по средни пазарни цени и на стойност 2432.22 лева – на база
пазарни цени. Относно механизма на ПТП обаче вещото лице сочи, че с оглед
липсата на ДКП, подписан от двамата водачи /предвид установяване
неавтентичност на подписа на св. Б./, то всеки от тях сочи различна причина
за удара. Доколкото ударът е с нисък интензитет и предвид естеството на
щетите вещото лице също е посочило разминаването в показанията на
свидетелите и липсата на изходни данни за другите съпътстващи фактори.
Това е довело до неяснота в това чия е вината за ПТП. Вещото лице обаче
сочи, че така претърпените вреди са в причинна връзка с процесното ПТП
предвид начина на настъпването му.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
7
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор към момента на застрахователното събитие – по
застраховка „Каско+“ между него и увреденото лице; 2) наличие на валидно
сключен застрахователен договор към момента на застрахователното събитие
– по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между
ответното дружество и причинителя на вредата; 3) настъпване на самото
застрахователно събитие и механизма на същото; 4) уведомяване на
застрахователя по „Каско+“ за настъпването на събитието в срок; 5)
установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи; 6)
заплащане на обезщетение в същия размер на увреденото лице /в случая на
сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС/ и 7) наличие на твърдените
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на виновния водач
спрямо неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ – а именно, че ПТП е настъпило по
изключителна вина на водача, застрахован при ответника. При установяване
на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права спрямо него.
В настоящия случай по делото липсва спор, че увреденият л.а. марка
„Мерцедес“ е имал имуществена застраховка „Каско+“ при ищеца – към
датата на ПТП. Липсва спор и че т.а. „Скания“ е имал задължителна
застраховка „Г.О. на автомобилистите“ при ответното дружество – към датата
на ПТП. На следващо място по делото липсва спор и относно датата на
застрахователното събитие – а именно 22.07.2021 г., както и относно мястото
на настъпване на същото – на автомагистрала „Тракия“ при посока на
движение от гр. София към гр. Пловдив около 87-ми км., в лява
/изпреварваща/ лента.
Липсва спор и че т.а. „Скания“ е ударил л.а. „Мерцедес“ в областта на
задна броня с лек по интензитет удар, поради което и последният е претърпял
щети. Претенцията за възстановяването им е подадена своевременно, поради
което и при ищеца е образувана щета. От САТЕ и писмените доказателства по
щетата се установяват вида на щетите по л.а. марка „Мерцедес“ – задна броня
облицовка, лайсна хром задна броня среда горна, спойлер задна броня, гривна
ауспух хром ляв и десен, лайсна хром задна броня среда долна. Установява се
и че същите са отстранени след съответен ремонт като стойността на щетите
възлиза на общо 2432.22 лева, в която част САТЕ не е оспорена от страните.
На последно място по делото се установи и че ищецът е заплатил сумата – на
трето лице /сервиз/ за ремонт на пострадалия автомобил.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно механизма
на ПТП и в частност досежно вината на двамата водачи за настъпване на
същото. По този въпрос съдът намира, че не може да се основава на
представения ДКП за ПТП, доколкото подписът на водача на означеното като
виновно МПС /МПС в част „Б“/ – св. Б. беше успешно оспорен и С. установи,
че същият не е подписвал протокола т.е. в никакъв момент не е признал вина.
Не се установи категорично и кой точно и кога е съставил ДКН.
8
Поради това и този въпрос следва да бъде изяснен от съда изключително
въз основа на свидетелските показания, подробно обсъдени по-горе.
В тази връзка и съдът намира, че вина за настъпване на ПТП има св. Б.
като водач на МПС марка „Скания“. Това е така, доколкото същият е
нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които гласят, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
както и че при избиране скоростта на движението да се съобразяват със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Предвид горното в настоящия случай св. Б. е управлявал т.а. „Скания“ с
висока скорост като е предприел маневра изпреварване от активна към
изпреварваща лента. Същият не е съобразил, че изпреварваното МПС също е
тежкотоварен автомобил и само по себе си ограничава видимостта му при
извършване на маневрата. Поради това св. Б. е бил длъжен да предвиди, че в
активната лента пред изпреварвания от него тежкотоварен автомобил може
да се намира друго МПС – вкл. лека кола. Длъжен е бил да предвиди и че с
оглед интензивния трафик по АМ такова МПС /намиращо се пред тира в
активната лента/ също може да предприеме маневра и да навлезе в лявата
изпреварваща лента като така се озове пред свидетеля, както и се е случило.
Поради това и св. Б. е управлявал МПС т.а. „Скания“ със скорост, която не му
е позволила безопасно да спре при внезапно възникване на препятствие. Ето
защо и св. Б. с управлявания т.а. „Скания“ действително е станал
непосредствена причина за ПТП.
В случая обаче наведеното възражение на ответника за липса на
изключителна вина на водача на т.а. „Скания“ за настъпване на ПТП
настоящият състав намира за основателно. Това е така, доколкото вина за
настъпване на ПТП има и водачът на л.а. „Мерцедес“ св. М.. Последният
също е нарушил ЗДвП – доколкото без установена по делото причина се е
престроил от крайна дясна в средна активна лента и в последна сметка в
изпреварваща лента без да се увери, че същите са свободни и може безопасно
да се включи в движението – като така е отнел предимството на вече
намиращите се там МПС /чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП/.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,
/Решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; Решение № 206/
12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. №
623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
действително не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
9
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай по делото се установиха конкретни действия на
водача на пострадалия автомобил – а именно, че същият неправомерно и с
висока скорост се е включил от аварийна в активна лента и после отново без
да осигури безопасност на маневрата се е престроил в лява изпреварваща
лента. При тези си действия св. М. е бил длъжен да предвиди, че създава
опасност за движението и за управлявания от него автомобил. Бил е длъжен
да предвиди, че се включва в движението пред тежкотоварен автомобил и че
последният ограничава видимостта му към изпреварващата лента, където е
възможно да има друго МПС – и в случая е имало – т.а. „Скания“. Водачът на
МПС марка „Мерцедес“ е бил длъжен да съобрази и че се намира на АМ,
където скоростта на движение е поначало висока съответно възможността за
реакция при внезапна поява на препятствие и спиране е обективно
затруднено. Предвид това и съдът намира, че с поведението си св. М. като
водач л.а. марка „Мерцедес“ е съпричинил вредоносния резултат.
С оглед установената фактическа обстановка това съпричиняване съдът
намира, че възлиза на 70 %.
Поради това и исковата претенция е основателна до сумата от общо
734.17 лева вкл. ликвидационните разноски.
За разликата до пълния претендиран размер от 2447.22 лева или за
сумата от 1713.05 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са заявили и двете страни:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 1469.21 лева, от които
401.31 лева адвокатско възнаграждение, 250 лева – адвокатско
възнаграждение за 3-то заседание, 97.90 лева за държавна такса, 70 лева
депозит за в.л., 300 лева депозит за САТЕ и 350 лева депозит за С., съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. От представените по делото платежни
нареждания се установява, че посочените суми са действително заплатени,
като адвокатското възнаграждение е в минимален размер. Предвид изхода на
делото с оглед уважения размер на иска на ищеца се дължи сумата от 440.77
лева.
Ответната страна претендира разноски от 370 лева, от които 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, 70 лева депозит за свидетел и 200 лева
депозит за САТЕ, които разноски са действително извършени. С оглед изхода
на делото от тази сума му се дължат 259 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша 89Б, сумата от 734.17 лева /главница, включваща
ликвидационни разноски/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на трето лице по
застраховка „Каско+“ – по щета № 44012132122148, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 07.10.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 1713.05 лева, представляваща разликата до пълния претендиран
размер от 2447.22 лева, поради неоснователност на претенцията в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. София, бул. Витоша 89Б сумата от
общо 440.77 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес
на управление: гр. София, бул. Витоша 89Б ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с адрес
на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5 сумата от общо 259
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11