РЕШЕНИЕ
№ 22850
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110149102 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ............. против .......... .... иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 23953,64
лева с ДДС, представляваща заплатено възнаграждение по развален договор от 08.11.2019г.,
ведно със законната лихва от 08.09.2022г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК са предявени насрещни искове с правно основание чл. 79, ал.1
от ЗЗД от .......... .... против ............., за осъждане на ответника да заплати сума в общ размер
6858,09 лева, представляваща дължими суми по договор от 08.11.2019 г. /3790,80 лв. с ДДС/,
договор от 10.02.2020г. /1424,40 лв. с ДДС/ и договор от 17.02.2020г. /1642,90 лв. с ДДС/, за
което са издадени съответно фактури № 253/17.03.2023 г., № 251/27.02.2023 г. и № 250 №
27.02.2023 г., ведно със законната лихва от 21.03.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът ............. (с предишно наименование .......... ....) твърди, че на 08.11.2019 г. между
страните е сключен договор, по силата на който ответникът в качеството на изпълнител е
следвало да достави оборудване до 40 работни дни след подписване на договора, да го
почисти и ремонтира при необходимост и да го монтира до 20 работни дни след получаване
на Акт 15 за обекта. Посочва, че общата стойност на договора е в размер на 72038,40 лева с
ДДС, в която е включен монтаж на стоката. Поддържа, че е заплатил авансово сумата от
8400 лева с ДДС до три дни от подписване на договора, а именно на 12.11.2019 г., за което
ответникът е издал фактура №217/12.11.2019 г. Направени са две междинни плащания в
размер на 53980,91 лева с ДДС на 05.12.2019 г. по фактура №218/04.12.2019 г. и второ
междинно плащане в размер на 5868 лева с ДДС на 27.12.2019 г. по фактура
№219/23.12.2019 г. , което е било дължимо до три след подписване на Приемо –
предавателен протокол за доставка на токата на площадката на възложителя. Окончателното
плащане в размер на 3790,80 лева е следвало да бъде направено до три след монтирането и
пускането в експлоатация на оборудването. Сочи, че ответникът е доставил оборудването, за
което е съставен приемо – предавателен протокол на 20.12.2019 г., но част от него, а именно:
1 бр. елеватор за вдигане на свине на тръбен път, 1 бр. мивка със струйник и стерилизатор
при място на закола, 1 бр. телфер за сваляне на свине към ваната за попарване, 1 бр.
1
стерилизатор за трион за разполовяване, 1 бр. машина за шлемене на черва, 1 бр. мивка с
едно корито и колянно задвижване, 1 бр. стерилизатор за ножове, 6 бр. мивки към платформа
и 6 бр. стерилизатор към платформа не отговаряло на договореното качество, поради което
не е монтирано. Оборудването е следвало да се монтира в срок до 20 работни дни след
получаване на Акт №15 за обекта. Образец №15 за строеж „изграждане на месодобивно
предприятие с производствен капацитет 10,5 тона свинско трупно месо на ден с
идентификатор 24061.75.2.3. е издаден на 12.10.2021 г., поради което монтажът е следвало
да бъде довършен до 09.11.2021 г. изпълнителят е изпълнил само част от възложената работа
като е монтирал само горните за монтаж съоръжения. Общата стойност на немонтираното
оборудване е 23953,64 лева с ДДС. На 16.12.2021 г. е издадено Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на обекта (Акт №16). Ищецът поддържа, че тъй като предприятието
функционира при намерени алтернативни решения за преодоляване на последиците от
немонтираното оборудване, изпълнението на ответника е безполезно. Поддържа, че с
исковата молба отправя известие до ответника за едностранно разваляне на договора в
частта за доставеното, но немонтирано оборудване, вследствие на което претендира да му се
върне заплатената цена на немонтираното оборудване ведно с обезщетение за забава от
датата на исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът .......... .... е депозирал отговор на искова молба, с
който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен между страните договор за
доставка на технологично оборудване – втора употреба съгласно приложение към договора
за обект „..... Поддържа, че оборудването предмет на договора е доставено и прието без
забележки, за което е подписан приемо – предавателен протокол на 20.12.2019 г. като
ищецът е заплатил дължимото възнаграждение с изключение на окончателното плащане от
3159 лв. без ДДС. Сочи, че доставеното оборудване е монтирано и пуснато в експлоатация,
което е видно и от Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта на 16.12.2021г.
Ответникът заявява, че в резултат на изменен проект за оборудване на обекта по желание на
възложителя, са сключени още два договора за доставка и монтаж на кланично оборудване в
същия обект от 10.02.2021г. и от 17.02.2021г., по които ответникът е изпълнил своите
задължения, но не е получил пълно плащане, като са останали дължими суми и по трите
договора. Сочи, че твърдяното неизпълнение не се дължи на причина, за която да отговаря.
Поддържа, че обектът на ищеца функционира повече от две години и развалянето на
договора е незаконосъобразно, евентуално, че е налице хипотезата на чл. 87, ал.4 ЗЗД. Моли
съда да отхвърли исковете.
Ищецът по насрещния иск поддържа, че по сключения между страните договор от
08.11.2019 г. ............. е заплатил дължимото възнаграждение с изключение на окончателното
плащане от 3790,80 лева с ДДС, за което е издадена фактура №253/17.03.2023 г. . Поддържа,
че по другите два сключени с ответника по насрещния иск договори от 10.02.2020 г. и от
17.02.2020г . е изпълнил точно своите задължения, оборудването е доставено, монтирано и
прието от ответника, но и по двата договора са правени само авансови плащания. По
договор от 10.02.2020 г. са издадени фактура №225/25.02.2020 г. на стойност 8948,10 лева с
ДДС, която е заплатена и фактура №251/27.02.2023 г. на стойност 1424,40 лева с ДДС, която
не е заплатена. По договор от 17.02.2020 г. е издадена фактура №226/25.02.2020 г. на
стойност 23469,96 лева , която е заплатена и фактура №250/27.02.2023 г. на стойност 1642,90
лева с ДДС, която не е заплатена. Поддържа, че фактури №253/17.03.2023 г.,
№251/27.02.2023 г. и №250/27.02.2023 г. са изпратени на ответника с куриер и макар да са
получени от него не са заплатени. При тези твърдения моли съдът да му присъди сума в
размер на 1424,40 лв. с ДДС по договор от 10.02.2020 г. и сума в размер на 1642,90 лв. с
ДДС по договор от 17.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по насрещния иск.
Поддържа, че по договора от 08.11.2019 г. е налице частично неизпълнение от страна на
ищеца, поради което не дължи окончателното плащане. Оспорва изпълнението на
задълженията на ищеца по договорите от 10.02.2021 г. и от 17.02.2021 г. Моли съда да
2
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. За основателността на иска
в тежест на ищеца е да установи, че с ответника са били страни по валидно сключен договор
с предмет доставка на технологично оборудване – втора употреба съгласно приложение към
договора за обект „............... УПИ I ......; че е заплатил дължимото по договора
възнаграждение поне в претендирания по делото размер; че изпълнителят е изпълнил
задължението си по начин, направил работата негодна за нейното обикновено
предназначение, че е направил изявление за разваляне на сключения между страните
договор. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора
съобразно възложеното или че неизпълнението не се дължи на причина у него, която не
може да му се вмени във вина, че неизпълнението е незначително с оглед интереса на
възложителя, както и че развaлянето на договора не е настъпило.
Страните не спорят, че са сключили договор от 08.11.2019 г. с предмет доставка на
технологично оборудване – втора употреба съгласно приложение към договора за обект
„............... УПИ I ......“. Видно от приложение №1 – Спецификация на технологично
оборудване – втора употреба към договора кланичното оборудване е описано в 34 позиции с
посочване на съответния брой при обща цена 30694 евро без ДДС (70038,40 лева с ДДС). Не
е спорно, че описаното в Приложение №1 кланичното оборудване е било доставено на
20.12.2019 г. на обекта на възложителя, за което е подписан от представители на двете
страни приемо – предавателен протокол от същата дата, съгласно който възложителят е
приел без забележки доставеното оборудване по отношение на неговото качество и обхват
на доставката. Съгласно клаузата на чл. 3 от договора възложителят е заплатил авансово
плащане, както и две междинни плащания в общ размер 68248,91 лева с ДДС, като е
останала дължима сумата 3790,80 лева с ДДС, представляваща окончателно плащане по
договора. Предвид това съдът приема, че страните са били обвързани от валидно сключен на
08.11.2019 г. договор за доставка на кланично оборудване втора употреба. Съгласно договора
изпълнителят се е задължил да достави описаното в Приложение №1 оборудване за срок от
40 работни дни след подписване на договора и да монтира оборудването до 20 работни дни
след получаване на Акт №15 за обекта. Установява се по делото, че с Удостоверение за
въвеждане в експлоатация №24/16.12.2021 г. обектът „Изграждане на месодобивно
предприятие с производствен капацитет 10,5 тона свинско трупно месо на ден с
идентификатор 24061.75.2.3.“ е въведен в експлоатация.
За качеството на доставеното оборудване по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите М В П, И Й Д и Ж Д. Ф.
Според показанията на М П – служител в „........“ кланичното оборудване е прието по
опис без забележка на 20.12.2019 г., тъй като е следвало след завършване на обекта да се
почисти, ремонтира и монтира от страна на ответника. Посочва, че след приключване на
довършителните дейности по кланицата в края на 2021 г. е започнал монтажът на
оборудването по технологичен проект на ответника от негови служители, но част от
съоръженията не били поставени – част от тръбен път, елеватор, телфер, мивки със
стерилизатори към тях, машина за шлемене на черва и други, тъй като били корозирали,
неработещи с липсващи механизми. Твърди, че елеваторът е корозирал, а електромоторът
който трябва да го задвижва не работел, част от стерилизаторите нямали нагреватели,
часовници, термометри, мивките трябвало да бъдат с колянно задвижване и терморегулатор,
но не работели. Машината за шлемене на черва била с износени валове и зъбните колела,
които не можело да се ремонтират. Поддържа, че оборудването, което не е можело да се
ремонтира или чиито ремонт е бил нерентабилен е заменено с ново от други доставчици, за
да може да се изгради последователно целия процес в кланицата. Твърди, че негодното и
3
неработещо оборудване се съхранява в складови помещения на ищеца. Свидетелства, че
служители на ответника (украинци и гърци) почиствали, ремонтирали и монтирали годното
за употреба оборудването в предприятието.
Свидетелят Иван Добрев – проектант – технолог при „Филмар инженеринг“ с
предишно наименование .......... .... разказва, че е част от екипа изготвил технологичния
проект, за който доставили оборудване от Полша, Оборудването било втора употреба, но
било много запазено и с добро качество. Отговаряло на изготвения проект. В голямата си
част се касаело за стационарни площадки и малко елементи били механизирани, например
телферът. Било опаковано на палета по начин, че след доставката да се пристъпи към
монтаж. Не е имало части, които да не могат да се използват. Имало несъответстващи
бройки на куки, ченгели и др. Палетата били стоварени в двора на предприятието, тъй като
все още не била готова кланицата. Не се проверявало дали всичко работи, тъй като не било
включвано към електрозахранването, а се проверявало дали е налично по спецификация. Не
знае след доставката къде е съхранявано оборудването. Разказва, че са доставили два
елеватора, единият работещ и един за части, който се явявал бонус, както и един телфер.
Монтажът на линията се извършвал от украинска фирма. От собственика на дружеството
знаел, че оборудването е работило в Полша преди да бъде разглобено и доставено на
ответника.
Според показанията на Ж Ф оборудването е доставено в съответствие с първоначалния
технологичен проект по спецификацията. Впоследствие проектът бил изменен, за което се
сключили още два договора, по които всичко е доставено от страна на ответника. Посочва,
че след изграждането на кланицата са имали ангажимент да почистят и монтират уредите, за
да се пуснат в експлоатация. През 2021 г. когато е била готова сградата управителят на
ответното дружество извикал украинци, които почистили и монтирани част от оборудването,
а за останалото им е казано от ищеца, да не се монтира. Свидетелства, че преди да бъде
доставено на ищеца това оборудване е демонтирано от Полша, където е работело.
Според заключението на съдебно – техническата експертиза оборудването, за което се
твърди да не е монтирано при ищеца, а именно: 1 бр. елеватор за вдигане на свине на тръбен
път, 1 бр. мивка със струйник и стерилизатор при място на закола, 1 бр. телфер за сваляне на
свине към ваната за попарване, 1 бр. стерилизатор за трион за разполовяване, 1 бр. машина
за шлемене на черва, 1 бр. мивка с едно корито и колянно задвижване, 1 бр. стерилизатор за
ножове, 6 бр. мивки към платформа и 6 бр. стерилизатор към платформа е установено в
складово помещение на производствено предприятие ............. като вещото лице е извършило
оглед на същото, за да изготви заключението си. Вещото лице е констатирало, че към датата
на огледа (04.07.2024г. и 23.07.2024 г.) елементите на елеватор за вдигане на свине на тръбен
път, които не са изработени от неръждаема стомана са королизарили и ръждясали. За
мивката със струйник и стерилизатор при място на закола е установено, че стерилизаторът е
ръждясал. Вещото лице е установило при огледа, че крана на стерилизатор за трион за
разполовяване е ръждясал и не може да се отваря и затваря. По отношение на машината за
шлемене на черва (машина за почистване на черва) експертът е установил, че същата е с
износени валове. Стерилизаторът за ножове също е установено да с ръждясали тръби и
неработещ кран, които части не са изработени от неръждаема стомана.
Вещото лице е констатирало, че описаното в Приложение №1 към договора от
08.11.2019 г. оборудване по позиции с №1, 4, 5, 7, 9, 13, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 23, 25, 28, 30,
31, 32, 33 и 34 е монтирано в предприятието. За немонтирания елеватор по позиция №8 от
Приложение №1 към договора от 08.11.2019 г. вещото лице посочва, че елеваторът е
подменен е подемен механизъм по чертежи на клиента, а бракуваният телфер по позиция
№2 от Приложение №1 към договор от 08.11.2019 г. е заменен със система за вдигане на
свине от бокс и крива за полагане в машина за попарване. При огледа е установено, че
платформа за повдигане и спускане пневматична за разполовяване на трупа с мивка и
стерилизатор за ножове по позиция №13 е заменена със система за вдигане на свине от
приемна маса за попарени свине и машина за дране на свине към нея, поради което и 6 бр.
мивки и 6 бр. стерилизатор към платформа към тази платформа не са били монтирани
4
изобщо. За заместване на 1 бр. мивка със струйник и стерилизатор при място на закола
(позиция №10 в приложение №1 към договор от 08.11.2019 г.), 1 бр. мивка с едно корито и
колянно задвижване (позиция №26 в приложение №1 към договор от 08.11.2019 г.), 6 бр.
мивки към платформа (позиция №13 в приложение №1 към договор от 08.11.2019 г.), 1 бр.
стерилизатор за ножове (позиция №27 в приложение №1 към договор от 08.11.2019 г.),, и 6
бр. стерилизатор към платформа (позиция №13 в приложение №1 към договор от 08.11.2019
г.) ищецът е закупил от друг доставчик стерилизатори за ХВП и стерилизатори общо 6 броя,
хигиенни мивки за ХВП и хигиенни мивки общо 7 броя. Вещото лице посочва, че
стерилизатор за трион за разполвяване по позиция №14 в приложение №1 към договор от
08.11.2019 г. е заменен с нов от друг доставчик. Посочено е, че машината за шлемене на
черва, чиито валове са износени, не е заменена с нова или ремонтирана, а този процес
понастоящем се извършва ръчно.
Установи се по делото, че са доставени два елеватора като задвижващият механизъм на
единия е поставен в кутия от неръждаема стомана, но не е монтиран, тъй като е поискана
промяна в технологичния проект и е заменен с телфер.
При съобразяване събраните гласни и писмени доказателства касателно изпълнението
на договора от 08.11.2019 г. съдът счита, че ответникът е изпълни задължението си да
достави уговореното оборудване съгласно спецификация Приложение №1, за което е
подписан приемо – предавателен протокол. Видно от последния оборудването е прието на
20.12.2019 г. без забележки като нито от писмените доказателства, нито от събраните гласни
такива се установи, че към датата на доставката същото е било корозирало или ръждясало, с
липсващи части и/или с неработещи такива, както го описва вещото лице при огледа му на
04.07.2024 г. Не е спорно, че обектът е въведен в експлоатация, считано от 16.12.2021 г., към
която дата е била монтирана поточната линия като ищецът твърди, че едва при монтажа на
съоръженията е установено, че те са неработещи, поради което са били заменени с други или
изобщо не са монтирани. Противно на твърденията на ответника съгласно чл. 2.2 от
договора от 08.11.2019 г. изпълнителят е поел задължение да достави и монтира
оборудването до 20 дни след получаване на Акт №15, а според чл. 4.5 се задължава преди да
извърши монтажните работи да прегледа, почисти и ремонтира (при необходимост) стоката.
Установи се, че монтажът е извършван от лица, изпратени от ответното дружество, но
липсват доказателства, че преди и по време на монтажа част от оборудването се е нуждаело
от ремонт или е било ръждясало. Корозията на част от оборудването, настъпила след
доставката му не следва да се вменява като отговорност на изпълнителя, тъй като начина и
продължителността на съхраняване на оборудването е осъществено от възложителя.
От доказателствата по делото, вкл. и заключението на съдебно – техническата
експертиза се установи, че доставеният от ответника елеватор за вдигане на свине по тръбен
път не е бил монтиран, а е заменен с друг вид подемен механизъм по проект на ищеца.
Твърденията, че същият е бил с неработещ мотор при доставката не се потвърдиха от
събраните доказателства, не е констатирано и при прегледа му от страна на вещото лице. На
ищеца са били доставени два елеватора - единият годен за употреба с работещ мотор, а
другият за резервни части, поради което подмяната му с напълно нов по вид механизъм за
повдигане на свинете не следва да се определя като неизпълнение от страна на ответника да
достави годно оборудване в съответствие с технологичния проект на ищеца. Вещото лице е
установило и че платформа за повдигане и спускане пневматична за разполовяване на трупа
с мивка и стерилизатор за ножове по позиция №13 от Приложение №1 към договор от
08.11.2019 г. е заменена със система за вдигане на свине от приемна маса за попарени свине
и машина за дране на свине към нея, поради което и 6 бр. мивки и 6 бр. стерилизатор към
платформа към тази платформа не са били монтирани изобщо. Отново подмяната на част от
оборудването при промяна на технологичния план, довела до бракуване на тези 6 бр. мивки
и 6 бр. стерилизатор към платформа, не следва да рефлектира върху качеството на
доставката, респ. да се вменява във вина на изпълнителя.
При огледа на място на доставената машина за шлемене на черва вещото лице е
установило, че същата е с износени валове, които са изработени от пластмаса и за които не
5
се установява да могат да се подменят. При огледа в предприятието експертът е констатирал,
че машината не е заменена с нова или ремонтирана, а този процес се извършва ръчно. В
съдебно заседание посочва, че са правени опити за ремонта й, но е трудоемко и
нерентабилно. Това обстоятелството, води до извода, че доставеното съоръжение макар и
втора употреба, не е годно да изпълнява своите функции като част от технологичния проект,
за който изпълнителят е доставил оборудване.
По отношение на останало немонтирано оборудване независимо от липсата на
категорични доказателства за състоянието му към датата на монтажа по делото е
представено копие на отговор на нотариална покана от 11.04.2022 г., в който управителят на
ответното дружество признава, че част от процесното оборудване, а именно 1 бр. мивка със
струйник и стерилизатор при място на закола, 1 бр. телфер за сваляне на свине към ваната за
попарване, 1 бр. стерилизатор за трион за разполовяване, 1 бр. мивка с едно корито и
колянно задвижване, 1 бр. стерилизатор за ножове не отговаря на договореното качество.
Макар представеният документ да е частен по своя характер, същият удостоверява
неизгодни за издателя си факти, поради което според настоящия състав се ползва с
материална доказателствена сила в тази част. Ето защо съдът приема, че част от доставеното
оборудване по договор от 08.11.2019 г., за което също са събрани доказателства, че е било
заменено със закупени от друг доставчик стерилизатори за ХВП и стерилизатори общо 6
броя, хигиенни мивки за ХВП и хигиенни мивки общо 7 броя, не е отговаряло на
договореното качество.
Съобразявайки изложеното съдът счита, че доставката на оборудване, представляващо
1 бр. машина за шлемене на черва, 1 бр. мивка със струйник и стерилизатор при място на
закола, 1 бр. телфер за сваляне на свине към ваната за попарване, 1 бр. стерилизатор за трион
за разполовяване, 1 бр. мивка с едно корито и колянно задвижване, 1 бр. стерилизатор за
ножове, за което се доказа по делото, че не е било годно да се използва по предназначение,
макар и втора употреба, представлява частично неизпълнение на договора от страна на
ответника.
Установеното неизпълнение според възложителя представлява основание да отправи
едностранно волеизявление за разваляне на договора с ответника от 08.11.2019 г. в частта на
немонтираното оборудване. Съдебната практика (Решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. №
6836/2013 г. на ВКС, Решение №452 от 16.11.2011 г. по гр. д. №621/2010 на ВКС) допуска
едностранното разваляне на договора да стане чрез подаването на искова молба с петитума,
на която се претендират последиците от развалянето. Не е необходимо възложителят да
доказва, че е направил изрично изявление за разваляне на договора, счита се, че такова
изявление е направено, когато заяви претенция за последиците от развалянето – връщане на
даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението, какъвто е настоящият случай.
Безспорна и трайно установена е съдебната практика, че предпоставките за възникване
на потестативното право да се развали двустранен договор са неизпълнение от насрещната
страна по договора, което да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря, и
неизпълнената част да не е незначителна. Установи се по делото, че част от доставеното
оборудване не е отговаряло на договореното качество, но не следва да се прави преценка
дали неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, тъй
като възложителят ищец изрично е приел по-голямата част от доставеното оборудване,
същото е монтирано и се ползва от него. Съдебната практика приема, че щом възложителят
е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна, то
изпълнителят има право да задържи заплатеното за тази част от оборудването
възнаграждение дори когато в последствие договорът е развален поради негово
неизпълнение. (Решение № 306 от 14.10.2015 г. по гр. д. № 60 / 2015 г. на ВКС, 4-то гр.
отделение). Съобразявайки изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало
потестативното право да развали договора от 08.11.2019 г. по отношение на установеното за
негодно и немонтирано оборудване, което същият надлежно е упражнил отправяйки
волеизявление до ответника в този смисъл с депозираната искова молба. Обратното
действие на развалянето освобождава страните от облигационна обвързаност, възникнала в
6
резултат на сключване на договора и създава за всяка от тях вторично задължение за
връщане на разменените престации поради отпадане на основанието за извършването им.
Ответникът не доказа да е заплатил претендираните суми, поради което исковата претенция
следва да се уважи като изпълнителят бъде осъден да заплати стойността на доставеното, но
с лошо качество оборудване по цени според спецификацията – приложение №1, а именно 1
бр. машина за шлемене на черва, 1 бр. мивка със струйник и стерилизатор при място на
закола, 1 бр. телфер за сваляне на свине към ваната за попарване, 1 бр. стерилизатор за трион
за разполовяване, 1 бр. мивка с едно корито и колянно задвижване, 1 бр. стерилизатор за
ножове в общ размер 10608,45 лева с ДДС. Претенцията за разликата до пълния предявен
размер 23953,64 лева с ДДС като неоснователна следва да се остави без уважение.
По насрещния искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
За основателността на исковете с правно основание 79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца по
тях е да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните, по което е
изпълнил точно и в срок задълженията си по доставка и монтаж на оборудването, а за
ответника е възникнало задължение за заплащане на дължимото възнаграждение, както и
размер на същото. В тежест на ответника е да докаже заплащане на дълга.
Не е спорно между страните, че по сключения между тях договор от 08.11.2019 г. е
останала дължима сума в размер на 3790,08 лева с ДДС, представляваща окончателно
плащане, платима от ............. до три дни след монтиране и пускането в експлоатация на
оборудването съгласно чл. 3.3.4 от договора. За дължимата сума ищецът по иска е издал
фактура №253 от 17.03.2023 г., получена от ответника. Според заключението на съдебно –
счетоводната експертиза фактурата не е била осчетоводена в счетоводството на .............,
респ. по нея не е извършвано плащане. Независимо, че процесната фактура не е
осчетоводена, съдът счита че доставката на цялото кланично оборудване по договора от
08.11.2019 г. е осъществена, за което е подписан приемо – предавателен протокол от
20.12.2019 г. Предвид това за получателят на стоката е налице задължение да заплати
нейната стойност в общ размер 30694 евро без ДДС или 72038,40 лева с ДДС.
Обстоятелството, че за част от оборудването по делото се установи, че сумата подлежи на
връщане поради частично неизпълнение на договора, не освобождава възложителя по
договора да заплати неговата стойност в срока за това, а именно след пускане в
експлоатация на оборудването. Уважаването на претенцията на ............. за връщане на
даденото на отпаднало основание касае само част от немонтираното оборудване при
съобразяване на стойностите според Приложение №1 към договора, но за останалата част
изпълнителят има право на възнаграждение в неговата цялост, поради което сумата от
3790,80 лева с ДДС следва да се присъди на ищеца по иска .......... ...., доколкото съдът не е
бил сезиран с възражение за прихващане.
Страните не спорят, че освен сключения на 08.11.2019 договор с предмет доставка на
технологично оборудване – втора употреба съгласно приложение към договора за обект
„............... УПИ I ......, по между им са сключени още два договора, а именно: договор от
10.02.2020 г. и от 17.02.2020 г. и двата с предмет доставка на кланично оборудване,
подробно описано в приложение №1 към всеки от договорите.
Съгласно договор от 10.02.2020 г. изпълнителят .......... .... се е задължил да достави и
монтира на ............. кланично оборудване съгласно приложение №1 към договора, а именно:
20 бр. евро куки Banns, 1 бр. балансьор към трион за разполвяване, 50 бр. европалет, 8 бр.
колички за каси (ролетни) и 1 бр. количка за палети (транспалетна количка) на обща
стойност 4420 евро или 8644,77 лева без ДДС. Според заключението на съдебно –
техническата експертиза стоките по приложение №1 към договора са налични при
възложителя към датата на огледа (23.07.2024 г.) като оборудването подлежащо на монтаж
(балансьор трион) не е монтирано предвид липсата на трион към него. При това положение
съдът приема, че доколкото окончателното плащане по договора е дължимо до 3 дни след
монтиране и пускането в експлоатация на оборудването съгласно чл. 3.3.2 от договора, то
същото не се следва на изпълнителя, предвид липсата на осъществен монтаж, независимо,
че последният е издал фактура № 251/27.02.2023 г. Същата според съдебно – счетоводната
7
експертиза не е била осчетоводена от ответника по иска, поради което не може да се приеме,
че за възложителя е възникнало задължение по нея. Предвид това съдът счита, че
претенцията за сумата 1424,40 лева с ДДС следва да се отхвърли като неоснователна.
Според договор от 17.02.2020 г. изпълнителят .......... .... се е задължил да достави и
монтира на ............. кланично оборудване съгласно приложение №1 към договора, а именно:
1 бр. трион циркулярен EFA SK 18WB, 1 бр. трион за разполовяване EFASB287 E, 1 бр.
балансьор към трион циркулярен 4,5- 7 кг, 1 бр. устройство за сваляне на кожа – ръчно, 1 бр.
електронен зашеметяващ механизъм, 1 бр. пневматична помпа със съответни INOX тръби за
транспортиране на кръв, 1 бр. резервоар за събиране на кръв от inox с пневматични помпи и
циркулационни тръби, 1 бр. зашеметяващо устройство с патрон Blitz Kerner и 5 бр. хигиенни
мивки на обща стойност 21150 евро без ДДС или 41365,80 лева без ДДС. Според
установеното от вещото лице на място при ответника част от устройство за сваляне на кожа,
пневматична помпа със съответни INOX тръби за транспортиране на кръв и резервоар за
събиране на кръв от inox с пневматични помпи и циркулационни тръби са монтирани в
предприятието. За останалите съоръжения, описани в приложение №1 към договора от
17.02.2020 г. няма категорични доказателства, че са доставени на възложителя, респ. че са
монтирани в кланицата. Действително ответникът по иска е заплатил възнаграждение по
договора в размер на 23469,96 лева с ДДС, но липсата на представени от ищеца по иска
доказателства, че е изпълнил задължението си да достави и монтира описаното оборудване в
цялост води до неоснователност на претенцията за заплащане на сумата 1642,90 лева с ДДС,
представляваща окончателно плащане по чл. 3.3.3 от договора.
По разноските
При този изхода на спора разноски се следват и на двете страни в производството.
Ищецът ............. е претендирал разноски за държавна такса – 958,00 лева, депозит за
СТЕ – 450,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева, за което няма
отбелязване каква част касае главния иск и каква част е по насрещния иск, поради което
съдът приема, че следва да е по равно (2х1250), в който случай възражението за
прекомерност на ответника се явява неоснователно. С оглед уважената част от исковата
претенция на ищеца му се следва сумата 1177,16 лева, а съразмерно с отхвърлената част от
насрещната претенция следва да му се присъди сумата 559,06 лева.
Ответникът и ищец по насрещния иск .......... .... е претендирал присъждането на
разноски за държавна такса по насрещния иск – 274,36 лева, адвокатско възнаграждение по
главния иск – 2899,20 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение по насрещния иск – 700,00
лева с ДДС, депозит за СТЕ – 550,00 лева и депозит за ССчЕ – 350,00 лева, от които следва
да му се присъди съразмерно с отхвърлената част по главния иск сумата 1906,54 лева, а
съразмерно с уважената част по насрещния иск сумата – 787,31 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .......... .... ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. ....... да
заплати на ............. ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: ......... на основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 10608,45 лева с ДДС, представляваща заплатено
възнаграждение по развален договор от 08.11.2019г., ведно със законната лихва от
08.09.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
1177,16 лева разноски по главния иск, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 559,06 лева –
разноски по насрещния иск като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10608,45 лева с ДДС до
пълния предявен размер 23953,64 лева с ДДС като неоснователен.
ОСЪЖДА ............. ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: ......... да заплати на
.......... .... ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД сумата 3790,80 лева с ДДС, окончателно плащане по договор от 08.11.2019 г., за което е
8
издадена фактура № 253/17.03.2023 г., ведно със законната лихва от 21.03.2023 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1906,54 лева –
разноски по главния иск, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 787,31 лева – разноски по
насрещния иск, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3790,80 лева с ДДС до пълния
предявен размер от 6858,09 лева с ДДС, представляваща дължими суми по договор от
10.02.2020 г. и по договор от 17.02.2020 г., за които са издадени фактури № 251/27.02.2023 г.
и № 250 № 27.02.2023 г., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9