№ 2042
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110205069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 36/10.03.2022 г.,
издадено от и.ф. директор на РИОСВ-София, с което, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в
размер на 7 000 лева за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО.
НП е обжалвано от санкционираното, лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(невъзможност за делегиране на правомощия, противоречиво описание; непрецизна правна
квалификация, необсъдено възражение), за обективна несъставомерност; за недоказаност; за
прекомерност на санкцията. Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството-жалбоподател извършва дейност по третиране на отпадъци, за което има
издаден регистрационен документ – Решение № 12-РД-1325/23.06.2021 г. на Директора на
РИОСВ-София, с което се разрешават дейности по рециклиране с код R3 на отпадъци с код 12 01
05 и 19 12 04 и предварително третиране с код R12 и съхраняване с код R13 на отпадъци от
пластмаси, опаковки, хартия, картон, стъкло, дървесина и текстил.
Към 07.09.2021 г. дружеството стопанисвало площадка с адрес: *** (стопански двор, ПИ
1
№ 39791.6019.1225).
На 07.09.2021 г. на площадката била извършена проверка от екип на РИОСВ-София. На
откритата дворна част, прилежаща към площадката било констатирано наличие на отпадъци от
кабели и смесен битов отпадък. Същите се съхранявали на бали и в чували, тип „биг бег“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетелите И.М. и И.Ц.; АУАН; НП; разписка за връчване; възражение; констативен протокол;
заповеди за компетентност; решение за регистрация.
За основната част от посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства
доказателствената съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства,
per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ
се явява ненужен. Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от
показанията на актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател.
Последният оспорва естеството на процесния отпадък, за което ангажира гласни доказателства –
показанията на св. ***. Докато последният твърди – в балите да са се намирали само обелки от
кабели (тенденциозно или не – въпросът с наличието на смесен битов отпадък не е засяган, а само
обстоятелството – дали на съответния ден такъв е бил предаван), свидетелите М. и Ц. декларират
ясен спомен за наличие на метални проводници, в обвивките от кабели, за които ангажираният от
жалбоподателя свидетел разказва. За да даде доказателствен превес на втората група гласни
доказателства, съдът се позовава не толкова на числения превес на свидетелите на въззиваемата
страна, а на обстоятелството, че * е работник – престира труд за дружеството-жалбоподател, т. е.
налице е икономическа зависимост, която би могла да обясни фрапантното противоречие между
неговите показания и тези на проверяващия екип.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
2
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални отменителни основания.
Действително, приложимата разпоредба на чл. 157, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 2 ЗУО предвижда
възможност за делегиране на правомощия за издаване на наказателни постановление, но само по
отношение кметовете на общини. Възражението на жалбоподателя в тази насока, обаче, почива на
превратен прочит на приложената по преписката Заповед № РД-97/24.09.2021 г., доколкото със
същата не се делегира конкретното правомощие за издаване на наказателни постановления, а се
учредява заместваща функция, при отсъствие на Директора на РИОСВ, с пълния набор
правомощия, т. е. не се касае до частично, а до комплексно оправомощаване – с пълния набор
права и задължения на титулярния директор, по време на отсъствието му. В допълнение,
разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗУО регламентира третирането на отпадъци, при наличие на една от
алтернативно предвидените в т. 1 и т. 2 предпоставки, като една от формите на изпълнителното
деяние „събиране“ фигурира както в санкционната норма, така и в текста на атакуваното
наказателно постановление, като цитираното описание носи признаците на достатъчност.
В жалбата се отправя критика към работата на АНО, и по-конкретно – към необсъждането
на подаденото възражение. Дори повърхностен прочит на постановлението, обаче, не позволява
подобни доводи да бъдат споделени – на л. 2 от същото в три отделни пункта е взето отношение
(макар и схематично) по наведените с възражението съображения, но и липсата на подобно
обсъждане не съставлява самостоятелно отменително основание (Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в).
По приложението на материалния закон
В хода на настоящото производство се установи, че дружеството-жалбоподател е
събирало и съхранявало на стопанисвана площадка категории отпадъци (кабели и смесен битов
отпадък), за които не е имало разрешително.
Нарушението по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО е формално и е довършено с наличието на
цитираните категории отпадъци във фактическа власт на дружеството. Същевременно, касае се за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и
обсъждането на въпроса за вината е неуместно.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
3
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в закона и наредбата задължения на физическите и юридическите
лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По
този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените
отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени
или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2
НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но
преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай, неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените
отношения, свързани със събиране и съхраняване на генерирани опасни отпадъци (кабели) и
случаят се отнася за две отделни категории отпадъци, за които дружеството няма разрешително, т.
е. касае съществена част от дейността на търговеца (потенциално неограничени количества, в
зависимост от количеството и качеството на предлаганата стока или услуга), поради което следва
да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да
се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО, наказва се с имуществена санкция в размер
от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което събира, транспортира и/или
третира отпадъци или извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) №
1257/2013 без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. Санкцията е
определена, в предвидения специален минимум, поради което и подробни съображения в тази
насока са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. При липса на изрична претенция, обаче, произнасяне в тази
насока не се дължи.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36/10.03.2022 г., издадено от и.ф.
директор на РИОСВ-София, с което, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО, на *** била наложена
4
имуществена санкция, в размер на 7 000 лева за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5