РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 21.11.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на втори ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 152
по описа за 2017 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 127, ал.2 вр. с чл.142, чл.143
и чл.149 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила
искова молба от В.В.П., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника – адв. И.В. от
ПлАК, със съдебен адес: ***против Т.Ц.Д., с ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване: ***и н.а. в ***, с която твърди, че 2015 г. заживели на семейни начала с
ответницата, в домът на родителите му в ***Твърди, че от съвместното им
съжителство се родило детето С.В.В.с ЕГН **********. Твърди,
че през м. август 2016 г. ответницата не се прибрала и след няколко дни му се
обадила по телефона и му казала, че се намира в Германия и няма да се върне.
Твърди, че тогава детето е било на по –малко от два месеца и той и неговите
родители започнали да се грижат за него. Твърди, че на 01.03.2017 г. ответницата е взела детето само за да го види
и от тогава до сега не го е върнала на ищеца.
Твърди, че има всички необходими
условия за отглеждане на детето, като заявява, че не страда от заболявания,
което би му попречило да полага необходимите грижи за детето. Моли съда да постанови
решение, с което да представи упражняването на родителските права от отношение
на детето на него, да определи режим на лични срещи на майката с детето ,като
срещите се провеждат в ***и да я осъди да заплаща месечна издръжка за детето в
размер на 150 лв. за в бъдеще време, както и на основание чл. 149 от СК издръжка
за минало време за периода от *** в същия размер.Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца
се явява лично и с адв. И.В. от
ПлАК, който от името на доверителя си поддържа изцяло предявеният иск. Заявява,
че и в момента детето се отглежда от него, като го подпомагат неговите близки. Позовава
се на писмени и гласни доказателства.
Ответницата не се явява в съдебно заседание лично.
Представлява се от адв. Т.Т. от ПлАК вписан под ***назначен на основание чл. 47,
ал. 6 от ГПК, като процесуален представител на ответницата, с определение №
291/07.09.2017 г., който от името на доверителката си заявява, че поддържа иска.
Заинтересована страна ДСП – Червен бряг – редовно
призовани не се представляват.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически
обстоятелства:
Не се спори по делото, а се
установява от представените у-я за раждане, че ответницата е майка на детето С.В.В.с
ЕГН **********, а ищеца е негов баща.
В приложения по делото социален доклад от Отдел “Закрила на детето” при
Дирекция “Социално подпомагане” – Червен бряг е посочено, че след
раздялата детето се е отглеждало от бащата, който е имал подкрепата на своите
родители. На 01.03.2017 г. ответницата е посетила жилището на ищеца, където в
момента са били само бабата и детето, като ответницата е поискала да види
детето и го е взела. От тогава и към настоящия момент грижите по отглеждане на
детето се полагат от майката. С майката не е проведен разговор, тъй като не
живее на територията на община Червен бряг.
По делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите В.М.В. на ищеца и В.П.В.на ищеца.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, касаещи предмета на спора – живеене на страните при условията на
фактическа раздяла, местоживеене на децата, нужда и размер на издръжка за тях
за бъдеще време. По отношение на направените от свидетелите твърдения касаещи
скандали между страните, вина на някоя от тях за раздялата, предоставяне или не
на средства за издръжка, лишаване от право на личен контакт на единия родител с
детето за времето преди подаване на исковата молба, като ирелевантни за делото
не следва да се обсъждат.
Гореизложената фактическа обстановка се
потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства.
При така установените факти съдът прие следните
правни изводи:
Съгласно
чл.127, ал.2 от СК когато родителите не живеят заедно и не е постигнато
споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските
права, личните отношения с тях и издръжката им, спорът се решава от районния
съд по настоящ адрес на децата, който се произнася по посочените въпроси.
В
процесния случай родителите на децата не живеят заедно, което води до
невъзможност за постигане на съгласие по чл.127 ал.1 от СК. Затова по повод
подаденото искане посочените в закона въпроси следва да се решат от съда. Малолетния С.В.В.с ЕГН ********** за определяне
местожителството, на който съдът е сезиран,е на възраст около 2 години. Видно
от представения социален доклад от Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално
подпомагане” – ***е че бащата разполага с подходящи жилищно – битови
условия и родителски капацитет детето да живее при бащата то местоживеенето на
детето С.В.В.с ЕГН **********
следва да се определи при бащата В.В.П., с ЕГН **********.
Родителските права спрямо детето също следва да се упражняват от бащата, при който
детето ще живее.
Произнасяйки се по въпроса за
местоживеенето на детето съдът следва да реши и произтичащите от това
фактически последици свързани с родителските функции предоставени на единият
родител, личните отношения на детето с другият родител и издръжката на детето
дължима от него, тъй като живеенето с родителя е съществен елемент от
съдържанието на родителските права и задължения, а текущото упражняване на
родителските права и свързаните с тях задължения се извършва от родителят, при
когото живеят децата. По изложените по-горе причини съдът намира, че на майката
следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения с него, всяка първа и последна събота и неделя от
месеца, както и да го взима при себе
си един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА:
Претендира се месечна издръжка за
бъдеще време до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване в
размер на 150 лв. за детето С.В.В.с ЕГН **********. Видно от удостоверението за
раждане, прието като доказателство по делото е, че детето е непълнолетно и като
такова се нуждае от издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 от
Семейния кодекс – „Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.”. Съгласно чл. 142, ал. 1 и 2 от СК, размерът на издръжката,
която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие свои деца, се определя в
зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя да дава такава,
но не може да бъде по-малък от една четвърт от минималната работна заплата. С
Постановление на Министерски съвет размерът на минималната месечна работна
заплата за страната, действащ към момента е определен на 460 лв. от 01.01.2017 г., следователно минималният размер на месечната издръжка на едно дете е 115 лв. По делото не се събраха доказателства за
доходите реализирани от ответницата. Но имайки предвид обстоятелството, че
същата е в трудоспособна възраст и при повече активност от нейна страна би
могла да реализира доходи, с които да осигури средства за издръжката на
малолетните си деца, съдът прие, че може да реализира месечен доход в размер на
минималната работна заплата за страната, която към момента на постановяване на
решението е в размер на 460 лв.
Съдът приема, че детето има нужда
и възможност да получава от двамата си родители обща месечна издръжка в размер
на 280 лева, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид,
че детето живее при бащата и същият полага непосредствени грижи за него. С оглед нуждите на детето
и възможностите на родителите да дават издръжка, съдът счита че ответницата следва да осигурява 150
лева месечна издръжка на детето, а останалите 130 лева, следва да се осигуряват
от бащата. Така определената издръжка по чл.
143 от СК се дължи за периода от дата на завеждане на исковата молба 06.03.2017
г. до настъпване на причини за
изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла или просрочена вноска.
Относно издръжката за минало
време:
Съгласно чл. 149 от СК издръжка
за минало време може да се търси най-много за една година до завеждане на иска.
Съдът приемайки, че направените изводи по отношение нуждите на детето и размера
на дължимата от родителите издръжка по-горе са валидни и по този иск, тъй като
касаят период от време близък до разглеждания и релевантните факти са сходни. В
производството по този текст доказателствената тежест пада върху ответницата.
Ищеца не е длъжен да доказва нуждата от издръжка за претендирания период за
минало време. Ако ответницата твърди, че такава нужда не е съществувала или, че
пък доброволно е доставяла издръжка тя
следва да докаже тези обстоятелства. Ищеца твърди, че с ответницата живеят във фактическа
раздяла ***че детето е живяло при него и той единствен е полагал грижи за
отглеждането му.
По делото не се събраха други
доказателства за изпращани през процесния период от ответницата суми. Такива не
бяха посочени и в дадените пред съда свидетелски показания от свидетелите. При
така установените фактически обстоятелства съдът приема, че от м. август ***детето
С.В.В.с ЕГН ********** се е отглеждало
от бащата. През този период с оглед възрастта му то е имало нужда от издръжка.
При тези доводи съдът приема, че
искът по чл. 149 от СК за ***е доказан до размер от по 150 лв. месечно за детето
или общо за целия период 900 лв.
По разноските:
При този изход на делото ответницата
следва да заплати държавна
такса върху уважената издръжка в размер на 216.00 лв. за иска по чл.144 от СК и
36.00 лв. за иска по чл.149 от СК и направените от
ищцата разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и хонорар на
назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител в общ размер на
725 лв.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК,
следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената
издръжка.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето С.В.В.с ЕГН ********** да е при бащата
В.В.П., с
ЕГН ********** на адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо детето С.В.В.с ЕГН ********** да се
упражняват от бащата В.В.П., с ЕГН ********** на адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на детето С.В.В.с ЕГН ********** с майката Т.Ц.Д., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване:
***всяка първа и последна неделя от месеца за времето от 10:00 ч. до 18:00
ч., както и да го
взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 144 от СК Т.Ц.Д., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване:
***ДА ЗАПЛАЩА на В.В.П., с ЕГН ********** ***, като баща и законен
представител на непълнолетното дете С.В.В.с
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лв.,
считано от 06.03.2017
г. до настъпване на
причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно с лихвата за забава
върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК – Т.Ц.Д., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване:
***ДА ЗАПЛАТИ на В.В.П., с ЕГН ********** ***, като баща и законен
представител на непълнолетното дете С.В.В.с
ЕГН ********** сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща издръжка за минало
време за периода от ***
ОСЪЖДА Т.Ц.Д., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: ***да заплати на държавата по сметка
на ЧРС върху уважения размер на исковете в общ размер на 252 лв.
ОСЪЖДА Т.Ц.Д., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: ***да заплати на В.В.П., с ЕГН ********** на
адрес: *** сумата от 725 лв., направени от него съдебни разноски.
ПОСТАНОВЯВА, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
му относно присъдените издръжки.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: